we all are made of stars ...
(преписваче от GhostDog!)
неделя, 20 юли 2008 г.
Нефт
Нефтът или петролът представлява гъста, плътна, запалима смес с жълт до към черен цвят на газообразни, течни и твърди въглеводороди, която се образува естествено под повърхността на земята. Чрез сепариране и дестилация нефтът може да бъде разделен на фракции, включително на газообразни въглеводороди ( метан, етан, пропан, бутан), бензин, нафта, керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт ( битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан "черно злато
Основни свойства [редактиране]
Маслена, запалима течност, образуваща се по естествен начин в утаечни скали и отлагания, разположени в нефто- и газоносни геоложки басейни и находища, обикновено под повърхността на земята; известен е също под името "суров петрол". Представлява смес на газообразни, течни и твърди въглеводороди и малки или незначителни количества на разнообразни азотни и серни съединения. Може да съхранява натрий
Източник и естествено образуване
Добив на нефт в Онтарио, Канада (2001)Повечето специалисти смятат, че петролът е образуван през последните 600 милиона години от непълно разложени растителни и животински остатъци, зарити под дебели и тежки слоеве от скала. Смята се, че нефтът възниква по естествен път под въздействието на топлината и сравнително високото налягане в земните пластове от останките на тези организми. В някои случаи се наблюдават останки от микроскопични планктонови организми, които предимно са отговорни за относително високото съдържание на органически въглерод в ситнозърнестите утаечни пластове, като например тези на чатануговите шисти (Chattanooga shale) – тънко наслоени скали с ориентирано разположение (шистозност) на минералите, и в седиментен (утаечен) тип шисти – тънко наслоени, без изменен първичен състав скали (например глинести шисти, кварцошисти), които са главните скали – източник на нефт (т.нар. "майчини скали" или "нефтоносна кухня"). Смята се, че след образуването си в такива "кухни" петролът мигрира през земните пластове и при наличие на подходящи условия се натрупва с течение на времето в колектори (порести и разпукани земни пластове). Над колекторните пластове обикновено са разположени непропускливи скали, наричани "екран", които не позволяват по-нататъшната миграция на петрола и така водят в течение на милиони години до натрупването на залежи в находища на нефт. Съществуват обаче и други теории за произхода на нефта, според които той е образуван по естествен път от неорганични вещества. Основания за тези теории е доказаното съществуване на елементарни въглеводороди (метан) на други планети в Слънчевата система и извън нея.
Сред водещите производители на нефт са Саудитска Арабия (с най-големи находища край Дамам), Русия (предимно в района на Западен Сибир), Съединените щати (основно Тексас, Калифорния, Луизиана, Аляска, Оклахома и Канзас), Иран, Китайската народна република, Норвегия (в Северно море), Мексико, Венецуела, Ирак, Великобритания, Индонезия, Обединените арабски емирства, Нигерия и Кувейт. Най-големите известни запаси са в Близкия Изток
Състав и преработка на нефта Физическите свойства и точният химически състав на суровия петрол варират в зависимост от местоположенито на находищата. В пластови условия различните съставки от въглеводороди на нефта са разтворения в течните компоненти природен газ [смес от горливи (метан, етан, пропан, бутан, пентан, въглероден оксид, сероводород, водород) и негорливи газове (въглероден диоксид, азот, хелий, аргон), намиращи се в свободно, разтворено или сорбирано състояние в скали, вода или нефт], лек газообразен бензин, леки и тежки бензини, керосин, дизелово гориво, лек и тежък мазут и накрая битум (катрани) с различна плътност. Петролът обикновено се разделя на газообразни и течни фракции още на самото находище чрез сепарация на газовете от течностите; пак там от петрола се отделя и пластовата вода (първична подготовка на нефта). Полученият стабилизиран суров петрол се транспортира от находището към рафинерията (нефтопреработвателния завод) през тръбопроводи или с танкери (кораби).
В нефтопреработвателните заводи въглеводородните компоненти на суровия петрол се разделят един от друг на фракции чрез различни процеси на рафиниране. Първа стъпка в пеработката е обикновено процес, наречен "фракционна (атмосферна) дестилация", при който нефтът се загрява при атмосферно налягане и се изпраща в колона. Парите на различните компоненти кондензират в колектори на различни височини в колоната, където температурата е различна. По-нататък фракциите се изтеглят от колоната и допълнително се преработват в разнообразни крайни нефтопродукти. Един от многото продукти на суровия нефт е светла, почти безцветна субстанция - лек бензин. Друг е черна, катранена субстанция, която е богата на асфалт (битум).
Преработка на нефта
Общи сведения.
Нефтът е единственото течно изкопаемо гориво.Понастоящем той е най-важният енергиен източник и най-важната стратегическа суровина за химическата промишленост.Най големите световни находища на нефта се намират в Русия,САЩ,Венесуела,Иран,Саудитска Арабия,Индонезия и други.У нас са намерени две нефтени находища-край с.Тюленово-Толбухинско(Тюленовски нефт) и край с.Долни Дъбник-Плевенско(Долнодъбнишки нефт).От тях по-перспективно е второто, от което годишно се добиват около 400 хил.т нефт.Според най-новите проучвания достоверните световни запаси на нефт са около 150 Gt,от които около 50% се намират в Близкия изток.Потреблението на нефта бързо расте,поради което обемът на световния му добив ежегодно нараства с около 10%.През 1980г. В световен мащаб са добити над 3 Gt нефт,от които 1/3 в Русия и САЩ.
Днес общоприета е теорията да органичния произход на нефта,според която източниците за неговото образуване са растителни и животински остатъци,претърпели с времето дълбоко редукционни промени при съдействието на анаеробни микроорганизми и при каталитично действие на алумосиликатите.
Химичен състав и свойства на нефта.
Нефтът е вискозна,тъмно оцветена течност,по-лека от водата,с температура на кипене обикновено над 100 градуса и температура на замръзване от –20 до +20 градуса.В химическо отношение представлява сложна смес от газообразни,течни и твърди въглеводороди,примесени с кислород,сяра и азотосъдържащи вещества и минерални соли.Най-силно застъпени в нефта са парафиновите въглеводороди,и нафтеновите въглеводороди,следвани от ароматните,представени от бензола и неговите хомолози.В зависимост от преимущественото съдържание на едни или други въглеводороди нефтът бива:парафинов,нафтеново-парафинов,нафтеново-ароматен и парафиново-нафтеново-ароматен.
Кислородните съединения са слабо застъпени и са представени от т.нар.асфалтово-смолести вещества с неустановен състав.Повечето от тях остават в тежките фракции и представляват интерес за органичния синтез.Макар и слабо застъпени серните съединения са едни от най-вредните примеси на нефта,тъй като при изгарянето на горивата образуват сярен диоксид,който действа силно кородиращо и бързо разрушава степените на цилиндрите на моторите.Една от основните задачи на нефтохимическата промишленост е по възможност пълното остстраняване на серните съединения.В зависимост от тяхното съдържание нефтът се дели на нискосерен(до 0,5% сяра) и високосерен(над 0,5% сяра).
Азотните съединения са представени главно от пиридина и хинолина и са слабо застъпени в нефта.Предствавляват интерес за органичния синтез.
Първична(физична) преработка на нефта.
Дестилацията на нефта е физичен метод за фракциониране,който се основава на различията в температурата на кипене.Преди дестилацията нефтът се подлага на предварителна подготовка,която обхваща отделяне на газовете,водата,минералните соли и стабилизация.Отделянето на газовете се осъществява чрез вакуумиране.
Емулгираната в нефта вода заедно с разтворените в нея соли днес се отделя едновременно в непрекъснато дестващи съоръжения-електродехидратори.Използва се свойството на диполните водни молекули при преминаване между два електрода с високо напрежение(20-30 хил.V) да се разтеглят до скъсване на еластичната нефтена обвивка и разрушаване на емулсията.
Стабилизирането на нефта се свежда до отделянето на пропанбутановата фракция,която се използва самостоятелно като сгъстен газ за битови и други нужди.Провежда си в същите инсталации,в които се дестилира нефтът,като се работи при по-мек режим.
Понастоящем се прилагат две основни технологични схеми за дестилация на нефта-горивна и горивно-маслена.При първата се цели получаването на максимални добиви светли горива.Като остатък при нея се получава мазут,който се използва като котелно гориво иили да се подложи на химична преработка(крекинг).
При горивно-маслената схема наред с горивата се получават и смазочни масла.Като остатък при нея се получава т.нар.гудрон,който може да се използва в пътното строителство или също да се подложи на крекинг.Изборът на технологична схема зависи преди всичко от състава на нефта,но са от значение и нуждите на стопанството.
В резултат на физичната преработка на нефта се получават моторни и котелни горива,смазочни масла,разтворители,консистентни смазки,парафин,церезин,вазелин и др.:нефтени битуми и пекове,нафтенови киселини и техни производни и други.
Най-важни от тях са моторните горива и смазочните масла.В зависимост от предназначението им моторните горива се делят на карбураторни,дизелови и реактивни.Карбураторните (бензини) се използват за цилиндровите двигатели с вътрешно горене,с които са обурудвани най-важните превозни средства.Те трябва да имат определен фракционен състав,налягане и наситени пари,химечна и детонационна стабилност.Детонационната стабилност на бензина е една от най-важните му характеристики.Някои бензине обаче издържат малка ктепен на компресия,над която се разпадат със скоростта на взрива,т.е. детонират при подаване на искрата.Установено е,че най-малка степен на компресия имат бензините,богати на нормални парафини,и обратно-най-голяма тези,богати на изопарафини.Във връзка с това е въведено т.нар.октаново число като мярка за зетонационната стабилност на карбураторните горива.Условно е прието,че най-лесно детониращият се n-пентан има октаново число-0,а най-трудно детониращият 2,2,4 триметилпентан-100.По такъв начин е съставена октановата скала,според която октановото число на бензина се движи от 0 до 100 и е мярка за неговото количество.Колкото по-високо е октановото число,толкова по-висококачествен е бензина.Октановото число на бензините може да се повиши чрез обогатяването им с изопарафини и ароматни въглеводороди,това се постига чрез крекинг или чрез добавката на такива въглеводороди отвън.
В зависимост от областите на приложение смазочните масла се делят на индустриални,трансмисионни,за двигатели с вътрешно горене и т.н.Тяхното количество се характеризира със смазващата способност,вискозитета,температурите на замръзване и възпламеняване и т.н.
Качествата на смазочните масла рязко се подобряват чрез използването на подходящи добавки.У нас през последните години са получени и се прилагат редица такива добавки за повишаване експлоатационните качества на различните смазочни масла.Първична преработка у нас се провежда в НХК-Бургас и НХК-Плевен.
Вторична(химична)преработка на нефта
От химичните методи за преработка на нефта в промишлеността са се наложили високотемпературната некаталистична и каталистична обработка, известни като крекинг. Това наименование днес е по-подходящо за некаталистичните методи на термична обработка, където наистина доминират разпадни процеси, свързани с късането на С-С и С-Н връзки, и не е съвсем подходящо за някои видове каталистична обработка, при който доминират процеси, свързани с промяната на молекулната структура на въглеводородите. Основните продукти на всеки вид крекинг са:бензинът,крекинг-газовете и крекинг-остатъкът.
Термичен крекинг: Провежда се при темература 470-540С и налягане до 7МРа в отсъствие на катализатори. Основната цел на този вид крекинг е увеличаване количеството на бензина. Като суровинни при него се използват различни нефтени фракции-от лигроина до мазута.
Химизмът на термичния крекинг е извънредно сложен, тъй като суровината е смес от различни въглеводороди, които търпят разнопосочни промени в резултат на последователното и успоредното протичане на реакции на крекиране, кондензация, полимеризация, дехидриране и хидриране. С намаляване на температурата термодинамичната стабилност на въгглеводородите намалява в следния ред: ароматни олефинови нефтенови парафинови
Термодинамичната стабилност на отделните въглеводороди намалява с увеличаване на молекулната им маса. Следователно при високи температури най-напред ще се разпаднат по-висшите парафини, следвани от олефини , нафтените и ще стане натрупване на ароматни въглеводороди в сместта.
Ароматизирането на нафтеновите въглеводороди е много важна реакция, тъй като води до получаването на по-високооктанов бензин. Ароматните съединения могат само частично да се кондензират. Тази реакция е нежелателна, тъй като увеличава коксообразуването. Според теорията на Райс, която е експериментално потвърдена, термичният крекинг протича по радикалов верижен механизъм.
Върху добива и състава на крекинг-продуктите оказват съществено влияние температурата, налягането, времетраенето на крекинга. Максималната температура се лимитира от процеса на коксообразуването. Повишеното налягане благоприятства образуването на течни продукти, тъй като способство късането на връзките по средата. За предодвратяване на дълбокото разлагане на суровината процесът се провежда до 60-70% степен на крекиране, като се използва принципът на рециркулиране.
Апаратура. Термичният крекинг се провежда на 3 етапа: загряване на суровината до температурата на крекинга, протичане на процеса и дестилация на крекинг-продуктите. Наред с тръбните пещи и ректификационните колони при него се използват още:
Реакционни камери, които представляват кухи цилиндрични метални колони с височина 10-12м. И диаметър 2м., приспособени за работа под налягане и при високи температури.
Изпарители,също кухи цилиндрични колони.
Технологичната схема на термичен крекинг на мазут- след нагряване в тръбна пещ мазутът първоначално се подлага на лек крекинг при 470-490С, за да се избегне образуването ан големи количества газове. Образуват се и газьол-соларова фракция, която след загряване в другата пещ се подлага на дълбок крекинг от 500-530С. Образуваната смес от пари и течност от двете пещи постъпва в реакционна камера за завършване на крекинга. Чрез редукционен вентил сместа постъпва в изпарител, където се отделя крекинг-остатъкът, а парообразните продукти преминават през две ректификационни колони. В едната се кондензира тежката фракция, а в другата напълно крекиралата газьол-соларова фракция
Най-голямо търсене за леките продукти на нефтопреработката, по-специално бензин и дизелово гориво. По тази причина по-тежките фракции служат за суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, като например крекинг (cracking), при което се използват високо налягане, температура и катализатори, за да се разделят големите молекули на тежките въглеводороди на малки молекули от леки въглеводороди. По този начин се получават допълнителни количества от най-търсените нефтопродукти. Някои от по-тежките нефтопродукти намират пряка употреба като смазочни масла, парафини, мазут и високо рафинирани целебни субстанции, например вазелин.
История и развитие на нефтодобива
Нефтени находища в окръг Кърн, Калифорния (1938)Нефтът е известен на човечеството 3 хилядолетия пр.н.е., а нефтените продукти като асфалт и озокирит или т.нар."планински восък" преди 5-6 хил.г. В Близкия Изток, където има повърхностни находища на тежък нефт, той е използван още преди около 4000 години в строителството като съставка на хоросана, за покриване на стени и покриви с асфалт, замазка на корпуси на лодки и като огнено оръжие във война. Около Каспийско море в някои от храмовете на огнепоклонниците гори природен газ.
Археологически разкопки установяват много древна промишленост на нефтена смола по бреговете на р. Ефрат в Месопотамия, Ирак. Любопитен факт е, че в древността хората са се прекланяли пред естествените находища на земната повърхност на въглеводородите или пред т.нар. вечни огньове. Считали са тези места за свещени и това предопределяло построяването на техните храмове около огъня. Свидетелства за това служат намерените останки в района на Апшеронския полуостров в Русия, Иран и други места. Китайците още от древността са използвали газа са осветление и отопление на будистките храмове, при изпичане на фаянсови изделия и при обработка на медта. В провинциите Юнан и Шанси са добивали газ няколко столетия преди н.е. В Египет нефтена смола е използвана при балсамиране на фараоните. Нефта и неговите продукти са използвани като бойно и запалително средство под формата на вряла течност или запалена смола по върховете на стрелите или копията. Използвали са се още като спойващи вещества при строеж на сгради и крепостни стени (укрепленията на Вавилон и Висящите градини на асирийската владетелка Семирамида). Има данни, че древните египтяни, асирийци, вавилонци и индианци са ги употребявали за лечебни цели — при кожни заболявания и рани.
Любопитен факт е, че на територията на Азарбейджан в местността Нафталан е изграден курорт за лекуване на кожни заболявания с нефт. От нафталанския нефт днес приготвят медицински препарати за вътрешни и нервни болести, за хирургически цели, за лекуване на домашни животни. За лечебни цели се използва и червения пармски нефт в Италия. За лечебните цели на нефта свидетелстват и очевидци от о-в Сахалин (Русия), които разказват, че даже мечките търсели нефтени локви и с охота си правели бани за избавяне от кожни паразити.
В Северна Америка нефтът е използван от местните народи в магиите, в медицината и за правене на бои. Заселниците го купуват от местните жители като лекарство и го наричат „масло на Сенека“ и „генезово масло“. В Европа той е изгребван от потоци или ями, а в ранния 19-ти век започва добив на малки количества от нефтоносни шисти. През 1815 г. няколко улици в Прага са осветени с лампи с нефт.
Смята се, че историята на съвременната нефтена промишленост започва през 1859 г., когато американският преселник, нефтен изследовател и предприемач Е. Л. Дрейк прокарва сондаж за добив на нефт в Пенсилвания на място, което по-късно е наречено Тайтъсвил (Тitusville). По-късно в района са прокарани много сондажи. Приблизително по същото време започва промишлен добив на нефт и в други райони на света, например в Азербайджан край столицата Баку. Първоначално керосинът (рафинирана течност, наричана у нас „газ“, за „газени“ лампи) е главният готов нефтопродукт и той много скоро заменя свещите в бита. Употребата на петрола е обаче малка, освен като гориво за газени лампи, докато не бива изобретен двигателят с вътрешно горене, намерил огромно приложение в автомобилите, камионите, тракторите и самолетите
от Уикипедия
Нефтът или петролът представлява гъста, плътна, запалима смес с жълт до към черен цвят на газообразни, течни и твърди въглеводороди, която се образува естествено под повърхността на земята. Чрез сепариране и дестилация нефтът може да бъде разделен на фракции, включително на газообразни въглеводороди ( метан, етан, пропан, бутан), бензин, нафта, керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт ( битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан "черно злато
Основни свойства [редактиране]
Маслена, запалима течност, образуваща се по естествен начин в утаечни скали и отлагания, разположени в нефто- и газоносни геоложки басейни и находища, обикновено под повърхността на земята; известен е също под името "суров петрол". Представлява смес на газообразни, течни и твърди въглеводороди и малки или незначителни количества на разнообразни азотни и серни съединения. Може да съхранява натрий
Източник и естествено образуване
Добив на нефт в Онтарио, Канада (2001)Повечето специалисти смятат, че петролът е образуван през последните 600 милиона години от непълно разложени растителни и животински остатъци, зарити под дебели и тежки слоеве от скала. Смята се, че нефтът възниква по естествен път под въздействието на топлината и сравнително високото налягане в земните пластове от останките на тези организми. В някои случаи се наблюдават останки от микроскопични планктонови организми, които предимно са отговорни за относително високото съдържание на органически въглерод в ситнозърнестите утаечни пластове, като например тези на чатануговите шисти (Chattanooga shale) – тънко наслоени скали с ориентирано разположение (шистозност) на минералите, и в седиментен (утаечен) тип шисти – тънко наслоени, без изменен първичен състав скали (например глинести шисти, кварцошисти), които са главните скали – източник на нефт (т.нар. "майчини скали" или "нефтоносна кухня"). Смята се, че след образуването си в такива "кухни" петролът мигрира през земните пластове и при наличие на подходящи условия се натрупва с течение на времето в колектори (порести и разпукани земни пластове). Над колекторните пластове обикновено са разположени непропускливи скали, наричани "екран", които не позволяват по-нататъшната миграция на петрола и така водят в течение на милиони години до натрупването на залежи в находища на нефт. Съществуват обаче и други теории за произхода на нефта, според които той е образуван по естествен път от неорганични вещества. Основания за тези теории е доказаното съществуване на елементарни въглеводороди (метан) на други планети в Слънчевата система и извън нея.
Сред водещите производители на нефт са Саудитска Арабия (с най-големи находища край Дамам), Русия (предимно в района на Западен Сибир), Съединените щати (основно Тексас, Калифорния, Луизиана, Аляска, Оклахома и Канзас), Иран, Китайската народна република, Норвегия (в Северно море), Мексико, Венецуела, Ирак, Великобритания, Индонезия, Обединените арабски емирства, Нигерия и Кувейт. Най-големите известни запаси са в Близкия Изток
Състав и преработка на нефта Физическите свойства и точният химически състав на суровия петрол варират в зависимост от местоположенито на находищата. В пластови условия различните съставки от въглеводороди на нефта са разтворения в течните компоненти природен газ [смес от горливи (метан, етан, пропан, бутан, пентан, въглероден оксид, сероводород, водород) и негорливи газове (въглероден диоксид, азот, хелий, аргон), намиращи се в свободно, разтворено или сорбирано състояние в скали, вода или нефт], лек газообразен бензин, леки и тежки бензини, керосин, дизелово гориво, лек и тежък мазут и накрая битум (катрани) с различна плътност. Петролът обикновено се разделя на газообразни и течни фракции още на самото находище чрез сепарация на газовете от течностите; пак там от петрола се отделя и пластовата вода (първична подготовка на нефта). Полученият стабилизиран суров петрол се транспортира от находището към рафинерията (нефтопреработвателния завод) през тръбопроводи или с танкери (кораби).
В нефтопреработвателните заводи въглеводородните компоненти на суровия петрол се разделят един от друг на фракции чрез различни процеси на рафиниране. Първа стъпка в пеработката е обикновено процес, наречен "фракционна (атмосферна) дестилация", при който нефтът се загрява при атмосферно налягане и се изпраща в колона. Парите на различните компоненти кондензират в колектори на различни височини в колоната, където температурата е различна. По-нататък фракциите се изтеглят от колоната и допълнително се преработват в разнообразни крайни нефтопродукти. Един от многото продукти на суровия нефт е светла, почти безцветна субстанция - лек бензин. Друг е черна, катранена субстанция, която е богата на асфалт (битум).
Преработка на нефта
Общи сведения.
Нефтът е единственото течно изкопаемо гориво.Понастоящем той е най-важният енергиен източник и най-важната стратегическа суровина за химическата промишленост.Най големите световни находища на нефта се намират в Русия,САЩ,Венесуела,Иран,Саудитска Арабия,Индонезия и други.У нас са намерени две нефтени находища-край с.Тюленово-Толбухинско(Тюленовски нефт) и край с.Долни Дъбник-Плевенско(Долнодъбнишки нефт).От тях по-перспективно е второто, от което годишно се добиват около 400 хил.т нефт.Според най-новите проучвания достоверните световни запаси на нефт са около 150 Gt,от които около 50% се намират в Близкия изток.Потреблението на нефта бързо расте,поради което обемът на световния му добив ежегодно нараства с около 10%.През 1980г. В световен мащаб са добити над 3 Gt нефт,от които 1/3 в Русия и САЩ.
Днес общоприета е теорията да органичния произход на нефта,според която източниците за неговото образуване са растителни и животински остатъци,претърпели с времето дълбоко редукционни промени при съдействието на анаеробни микроорганизми и при каталитично действие на алумосиликатите.
Химичен състав и свойства на нефта.
Нефтът е вискозна,тъмно оцветена течност,по-лека от водата,с температура на кипене обикновено над 100 градуса и температура на замръзване от –20 до +20 градуса.В химическо отношение представлява сложна смес от газообразни,течни и твърди въглеводороди,примесени с кислород,сяра и азотосъдържащи вещества и минерални соли.Най-силно застъпени в нефта са парафиновите въглеводороди,и нафтеновите въглеводороди,следвани от ароматните,представени от бензола и неговите хомолози.В зависимост от преимущественото съдържание на едни или други въглеводороди нефтът бива:парафинов,нафтеново-парафинов,нафтеново-ароматен и парафиново-нафтеново-ароматен.
Кислородните съединения са слабо застъпени и са представени от т.нар.асфалтово-смолести вещества с неустановен състав.Повечето от тях остават в тежките фракции и представляват интерес за органичния синтез.Макар и слабо застъпени серните съединения са едни от най-вредните примеси на нефта,тъй като при изгарянето на горивата образуват сярен диоксид,който действа силно кородиращо и бързо разрушава степените на цилиндрите на моторите.Една от основните задачи на нефтохимическата промишленост е по възможност пълното остстраняване на серните съединения.В зависимост от тяхното съдържание нефтът се дели на нискосерен(до 0,5% сяра) и високосерен(над 0,5% сяра).
Азотните съединения са представени главно от пиридина и хинолина и са слабо застъпени в нефта.Предствавляват интерес за органичния синтез.
Първична(физична) преработка на нефта.
Дестилацията на нефта е физичен метод за фракциониране,който се основава на различията в температурата на кипене.Преди дестилацията нефтът се подлага на предварителна подготовка,която обхваща отделяне на газовете,водата,минералните соли и стабилизация.Отделянето на газовете се осъществява чрез вакуумиране.
Емулгираната в нефта вода заедно с разтворените в нея соли днес се отделя едновременно в непрекъснато дестващи съоръжения-електродехидратори.Използва се свойството на диполните водни молекули при преминаване между два електрода с високо напрежение(20-30 хил.V) да се разтеглят до скъсване на еластичната нефтена обвивка и разрушаване на емулсията.
Стабилизирането на нефта се свежда до отделянето на пропанбутановата фракция,която се използва самостоятелно като сгъстен газ за битови и други нужди.Провежда си в същите инсталации,в които се дестилира нефтът,като се работи при по-мек режим.
Понастоящем се прилагат две основни технологични схеми за дестилация на нефта-горивна и горивно-маслена.При първата се цели получаването на максимални добиви светли горива.Като остатък при нея се получава мазут,който се използва като котелно гориво иили да се подложи на химична преработка(крекинг).
При горивно-маслената схема наред с горивата се получават и смазочни масла.Като остатък при нея се получава т.нар.гудрон,който може да се използва в пътното строителство или също да се подложи на крекинг.Изборът на технологична схема зависи преди всичко от състава на нефта,но са от значение и нуждите на стопанството.
В резултат на физичната преработка на нефта се получават моторни и котелни горива,смазочни масла,разтворители,консистентни смазки,парафин,церезин,вазелин и др.:нефтени битуми и пекове,нафтенови киселини и техни производни и други.
Най-важни от тях са моторните горива и смазочните масла.В зависимост от предназначението им моторните горива се делят на карбураторни,дизелови и реактивни.Карбураторните (бензини) се използват за цилиндровите двигатели с вътрешно горене,с които са обурудвани най-важните превозни средства.Те трябва да имат определен фракционен състав,налягане и наситени пари,химечна и детонационна стабилност.Детонационната стабилност на бензина е една от най-важните му характеристики.Някои бензине обаче издържат малка ктепен на компресия,над която се разпадат със скоростта на взрива,т.е. детонират при подаване на искрата.Установено е,че най-малка степен на компресия имат бензините,богати на нормални парафини,и обратно-най-голяма тези,богати на изопарафини.Във връзка с това е въведено т.нар.октаново число като мярка за зетонационната стабилност на карбураторните горива.Условно е прието,че най-лесно детониращият се n-пентан има октаново число-0,а най-трудно детониращият 2,2,4 триметилпентан-100.По такъв начин е съставена октановата скала,според която октановото число на бензина се движи от 0 до 100 и е мярка за неговото количество.Колкото по-високо е октановото число,толкова по-висококачествен е бензина.Октановото число на бензините може да се повиши чрез обогатяването им с изопарафини и ароматни въглеводороди,това се постига чрез крекинг или чрез добавката на такива въглеводороди отвън.
В зависимост от областите на приложение смазочните масла се делят на индустриални,трансмисионни,за двигатели с вътрешно горене и т.н.Тяхното количество се характеризира със смазващата способност,вискозитета,температурите на замръзване и възпламеняване и т.н.
Качествата на смазочните масла рязко се подобряват чрез използването на подходящи добавки.У нас през последните години са получени и се прилагат редица такива добавки за повишаване експлоатационните качества на различните смазочни масла.Първична преработка у нас се провежда в НХК-Бургас и НХК-Плевен.
Вторична(химична)преработка на нефта
От химичните методи за преработка на нефта в промишлеността са се наложили високотемпературната некаталистична и каталистична обработка, известни като крекинг. Това наименование днес е по-подходящо за некаталистичните методи на термична обработка, където наистина доминират разпадни процеси, свързани с късането на С-С и С-Н връзки, и не е съвсем подходящо за някои видове каталистична обработка, при който доминират процеси, свързани с промяната на молекулната структура на въглеводородите. Основните продукти на всеки вид крекинг са:бензинът,крекинг-газовете и крекинг-остатъкът.
Термичен крекинг: Провежда се при темература 470-540С и налягане до 7МРа в отсъствие на катализатори. Основната цел на този вид крекинг е увеличаване количеството на бензина. Като суровинни при него се използват различни нефтени фракции-от лигроина до мазута.
Химизмът на термичния крекинг е извънредно сложен, тъй като суровината е смес от различни въглеводороди, които търпят разнопосочни промени в резултат на последователното и успоредното протичане на реакции на крекиране, кондензация, полимеризация, дехидриране и хидриране. С намаляване на температурата термодинамичната стабилност на въгглеводородите намалява в следния ред: ароматни олефинови нефтенови парафинови
Термодинамичната стабилност на отделните въглеводороди намалява с увеличаване на молекулната им маса. Следователно при високи температури най-напред ще се разпаднат по-висшите парафини, следвани от олефини , нафтените и ще стане натрупване на ароматни въглеводороди в сместта.
Ароматизирането на нафтеновите въглеводороди е много важна реакция, тъй като води до получаването на по-високооктанов бензин. Ароматните съединения могат само частично да се кондензират. Тази реакция е нежелателна, тъй като увеличава коксообразуването. Според теорията на Райс, която е експериментално потвърдена, термичният крекинг протича по радикалов верижен механизъм.
Върху добива и състава на крекинг-продуктите оказват съществено влияние температурата, налягането, времетраенето на крекинга. Максималната температура се лимитира от процеса на коксообразуването. Повишеното налягане благоприятства образуването на течни продукти, тъй като способство късането на връзките по средата. За предодвратяване на дълбокото разлагане на суровината процесът се провежда до 60-70% степен на крекиране, като се използва принципът на рециркулиране.
Апаратура. Термичният крекинг се провежда на 3 етапа: загряване на суровината до температурата на крекинга, протичане на процеса и дестилация на крекинг-продуктите. Наред с тръбните пещи и ректификационните колони при него се използват още:
Реакционни камери, които представляват кухи цилиндрични метални колони с височина 10-12м. И диаметър 2м., приспособени за работа под налягане и при високи температури.
Изпарители,също кухи цилиндрични колони.
Технологичната схема на термичен крекинг на мазут- след нагряване в тръбна пещ мазутът първоначално се подлага на лек крекинг при 470-490С, за да се избегне образуването ан големи количества газове. Образуват се и газьол-соларова фракция, която след загряване в другата пещ се подлага на дълбок крекинг от 500-530С. Образуваната смес от пари и течност от двете пещи постъпва в реакционна камера за завършване на крекинга. Чрез редукционен вентил сместа постъпва в изпарител, където се отделя крекинг-остатъкът, а парообразните продукти преминават през две ректификационни колони. В едната се кондензира тежката фракция, а в другата напълно крекиралата газьол-соларова фракция
Най-голямо търсене за леките продукти на нефтопреработката, по-специално бензин и дизелово гориво. По тази причина по-тежките фракции служат за суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, като например крекинг (cracking), при което се използват високо налягане, температура и катализатори, за да се разделят големите молекули на тежките въглеводороди на малки молекули от леки въглеводороди. По този начин се получават допълнителни количества от най-търсените нефтопродукти. Някои от по-тежките нефтопродукти намират пряка употреба като смазочни масла, парафини, мазут и високо рафинирани целебни субстанции, например вазелин.
История и развитие на нефтодобива
Нефтени находища в окръг Кърн, Калифорния (1938)Нефтът е известен на човечеството 3 хилядолетия пр.н.е., а нефтените продукти като асфалт и озокирит или т.нар."планински восък" преди 5-6 хил.г. В Близкия Изток, където има повърхностни находища на тежък нефт, той е използван още преди около 4000 години в строителството като съставка на хоросана, за покриване на стени и покриви с асфалт, замазка на корпуси на лодки и като огнено оръжие във война. Около Каспийско море в някои от храмовете на огнепоклонниците гори природен газ.
Археологически разкопки установяват много древна промишленост на нефтена смола по бреговете на р. Ефрат в Месопотамия, Ирак. Любопитен факт е, че в древността хората са се прекланяли пред естествените находища на земната повърхност на въглеводородите или пред т.нар. вечни огньове. Считали са тези места за свещени и това предопределяло построяването на техните храмове около огъня. Свидетелства за това служат намерените останки в района на Апшеронския полуостров в Русия, Иран и други места. Китайците още от древността са използвали газа са осветление и отопление на будистките храмове, при изпичане на фаянсови изделия и при обработка на медта. В провинциите Юнан и Шанси са добивали газ няколко столетия преди н.е. В Египет нефтена смола е използвана при балсамиране на фараоните. Нефта и неговите продукти са използвани като бойно и запалително средство под формата на вряла течност или запалена смола по върховете на стрелите или копията. Използвали са се още като спойващи вещества при строеж на сгради и крепостни стени (укрепленията на Вавилон и Висящите градини на асирийската владетелка Семирамида). Има данни, че древните египтяни, асирийци, вавилонци и индианци са ги употребявали за лечебни цели — при кожни заболявания и рани.
Любопитен факт е, че на територията на Азарбейджан в местността Нафталан е изграден курорт за лекуване на кожни заболявания с нефт. От нафталанския нефт днес приготвят медицински препарати за вътрешни и нервни болести, за хирургически цели, за лекуване на домашни животни. За лечебни цели се използва и червения пармски нефт в Италия. За лечебните цели на нефта свидетелстват и очевидци от о-в Сахалин (Русия), които разказват, че даже мечките търсели нефтени локви и с охота си правели бани за избавяне от кожни паразити.
В Северна Америка нефтът е използван от местните народи в магиите, в медицината и за правене на бои. Заселниците го купуват от местните жители като лекарство и го наричат „масло на Сенека“ и „генезово масло“. В Европа той е изгребван от потоци или ями, а в ранния 19-ти век започва добив на малки количества от нефтоносни шисти. През 1815 г. няколко улици в Прага са осветени с лампи с нефт.
Смята се, че историята на съвременната нефтена промишленост започва през 1859 г., когато американският преселник, нефтен изследовател и предприемач Е. Л. Дрейк прокарва сондаж за добив на нефт в Пенсилвания на място, което по-късно е наречено Тайтъсвил (Тitusville). По-късно в района са прокарани много сондажи. Приблизително по същото време започва промишлен добив на нефт и в други райони на света, например в Азербайджан край столицата Баку. Първоначално керосинът (рафинирана течност, наричана у нас „газ“, за „газени“ лампи) е главният готов нефтопродукт и той много скоро заменя свещите в бита. Употребата на петрола е обаче малка, освен като гориво за газени лампи, докато не бива изобретен двигателят с вътрешно горене, намерил огромно приложение в автомобилите, камионите, тракторите и самолетите
от Уикипедия
четвъртък, 17 юли 2008 г.
Miles from nowhere
I guess I'll take my time
Oh yeah, to reach there
Look up at the mountain
I have to climb
Oh yeah, to reach there.
Lord my body has been a good friend
But I won't need it when I reach the end
Miles from nowhere
Guess I'll take my time
Oh yeah, to reach there
I creep through the valleys
And I grope through the woods
'cause I know when I find it my honey
It's gonna make me feel good
I love everything
So don't it make you feel sad
'cause I'll drink to you, my baby
I'll think to that, I'll think to that.
Miles from nowhere
Not a soul in sight
Oh yeah, but it's alright
I have my freedom
I can make my own rules
Oh yeah, the ones that I choose
Lord my body has been a good friend
But I won't need it when I reach the end
Miles from nowhere
Guess I'll take my time
Oh yeah, to reach there
неделя, 13 юли 2008 г.
събота, 12 юли 2008 г.
heaven i`m in heaven
Something you should know about Cheek To Cheek Lyrics
Title: Louis Armstrong - Cheek To Cheek lyrics
Artist: Louis Armstrong Lyrics
Visitors: 759 visitors have hited Cheek To Cheek Lyrics since May 27, 2008.
Print: Louis Armstrong - Cheek To Cheek Lyrics print version
Complimentary "Cheek To Cheek" Ringtone
Heaven, I'm in heaven
And my heart beats so that I can hardly speak
And I seem to find the happiness I seek
When we're out together dancing cheek to cheek
Heaven, I'm in heaven
And the cares that hung around me through the week
Seem to vanish like a gambler's lucky streak
When we're out together dancing (swinging) cheek to cheek
Oh I love to climb a mountain
And reach the highest peak
But it doesn't thrill (boot) me half as much
As dancing cheek to cheek
Oh I love to go out fishing
In a river or a creek
But I don't enjoy it half as much
As dancing cheek to cheek
Now Mamma Dance with me
I want my arm(s) about you
That (Those) charm(s) about you
Will carry me through...
(Right up) To heaven, I'm in heaven
And my heart beats so that I can hardly speak
And I seem to find the happiness I seek
When we're out together dancing, out together dancing (swinging)
Out together dancing cheek to cheek
петък, 11 юли 2008 г.
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
четвъртък, 10 юли 2008 г.
Disco
Uriah Heep: Lady in Black to your phone.
She came to me one morning
One lonely sunday morning
Her long hair flowing
In the midwinter wind
I know not how she found me
For in darkness I was walking
And destruction lay around me
From a fight I could not win
Ah ah ah ...
She asked me name my foe then
I said the need within some men
To fight and kill their brothers
Without thought of love or god
And I begged her give me horses
To trample down my enemies
So eager was my passion
To devour this waste of life
Ah ah ah ...
But she wouldnt think of battle that
Reduces men to animals
So easy to begin
And yet impossible to end
For shes the mother of our men
Who counselled me so wisely then
I feared to walk alone again
And asked if she would stay
Ah ah ah ...
Oh lady lend your hand outright
And let me rest here at your side
Have faith and trust
In peace she said
And filled my heart with life
There is no strength in numbers
Have no such misconception
But when you need me
Be assured I wont be far away
Ah ah ah ...
Thus having spoke she turned away
And though I found no words to say
I stood and watched until I saw
Her black coat disappear
My labour is no easier
But now I know Im not alone
I find new heart each time
I think upon that windy day
And if one day she comes to you
Drink deeply from her words so wise
Take courage from her
As your prize
And say hello from me
Ah ah ah ...
сряда, 9 юли 2008 г.
вторник, 8 юли 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)