сряда, 31 декември 2008 г.
неделя, 21 декември 2008 г.
969- Сбогом, Дани! - от Оминаеши
-----------
Едва ли съм разказвала много за моето куче, Дани, но днес мисля да разкажа и някак си да си взема сбогом с нея.
Дани беше моето куче. Беше черна помиярка с близки ризеншнауцерски корени защото... ами отдалече приличаше на ризеншнауцер- същата пършива твърда правя козина, брада, смешни уши, "шпорички" от стърчащи косми по лапите...
Дани имаше слънчев лешников поглед и всеки път като ме погледнеше сякаш ми казваше "обичам те като прясно одран агнешки скалп!" Умееше да се смее и знам, че всеки който е имал куче някога, знае точно за какво говоря:)
Тя се появи в средата на една зима. Бях някъде... ами не много голяма. Може би на 14 или 15. Въпросната зима беше ужасно студена, нямахме куче и хоп- Дани се появи. "Появи" не е точната дума. Доведе я съседката Дани, която е с ТЕЛК 2 или 3 степен (демек бая я пере сачмата) и просто, за да не я оставим на тази ненормална жена(която като си получи болничната пенсия купува на котката си вафла!!!(колко подходящо за котка)) й казахме, че ние ще я осиновим и, естесвено я кръстихме Дани.
Съдедката, баба Иванка (която ми беше като моя си истинска кръвна баба(преди да почине)) се зарадва, защото с нея правехме така- взимахме едно куче и го гледахме общо. Оставяхме дупка в оградата, колкото да се мушне общото куче и уикендите, когато ние си бяхме на вилата, кучето идваше при нас, а през останалото време стоеше у Баба Иванка. Добре де, ама майка ми се извъди голям ландшафтен каприз, насади едни азалии, едни рододендрони, кипариси, мушката, магнолии, плачещи върби и кедри (страшна работа дет се казва) иии каза "куче? в двора? НЕ!" и се принудихме да запушим дупката и да ремонтираме един стар кокошарник на улицата с огрооомен двор, за да има къде да живее Дани. Настанихме я как да е, занесох й кашони, дърва, стари пуловери и одеала, купа за храна и всичко останало и Дани получи страшна кучешка колиба. Толкова хубава, че една пролет ни изненада с 8 кученца, които съседите от селото разграбиха, оставяйки само едно (Цецко, за когото съм разказвала и преди). Та така Дани стана моето куче.
Беше страшно мила. Винаги, когато ме видеше, се напишкваше от радост и въпреки че когато дойде при нас беше поне на 5 години, започваше да скача, да лае по другите кучета, да тича бясно напред-назад, да гони селските котки и сякаш казваше "Хей, малката ми стопанка е тук! Къш от пътя й!" Аз пък, за сметка на това й купувах нашийници срещу бълхи и кърлежи, пудри, шампоани и лятото не пропусках случай да я изпъпя (за което тя ми се сърдеше после поне един следобед), чешех я, решех я, грижех се за нея като за принцеса и често й го казвах.
Когато ходех в планината на разходка взимах една раница, в която мушках попне 3 литра вода и изрязаното дъно на една поне 5 литрова туба от мин. вода, за да мога да й сипвам, когато обжаднее, защото през лятото повечето планински изводи пресъхваха. Когато карах с колелото през ужасяващите трънаци, Дани пак беше с мен- за себе си носех кутия бисквити "Сюрприз", а за нея нещо солено и когато достигнехме билото на отсрещщния хълм (имаше един дъб, под който често имаше овчари) та под дъба сядах на младата току-що поникнала пролетна трева, сипвах вода на двете, вадех бисквитите, изчаквах щурците да се успокоят след моето нахлуване на тяхна територия и гледах вилата на родителите ми, която се намира на отсрещния хълм. След това... Ами след това правехме най-безумния бесен динамичен ненормален и опасен даунхил надолу по козите пътеки... Беше прекрасно. Трудно ми е да си спомня за всички тези красиви моменти, без очите ми да се пълнят със сълзи. И не мога да си представя, че никога повече няма да извикам "Дани, НЕ!" Докато тя се опитва да ме олиже цялата със слизането от колата. Никога няма да мога да я почистя отново от магарешките тръни, които така старателно полепваха по козината й. Никога няма да мога да я среша с ужасния зелен гребен от селската аптека, от който се наелектризираше като таралеж и ме хващаше ток.
Сещам се как роди Цецко. Как се гонеха. Как го учеше. Как си играеха, как Цецко умираше от ревност, когато си помислех да погаля Дани. Как Дани беше вече стара и вече не идваше на лудите преходи с колелото. Изпращаше но до края на улицата и гледаше как се спускам към реката надолу, за да мога да я премина с колелото на гръб и да се изкача по отсрешшния хълм. После ни чашаше и някак ни чуваше от далече и когато стигнех до средата на улицата ни посрещаше и Цецко отново го обземаше дива ревност, нищо, че бе прекарал насаме с мен 3 часа...
Спомням си как научих Дани, че получава кренвирш след свсяко ходене до магазина с мен и как си го изискваше. Как принудих и майка ми и всички да й купуват, защото тя просто нападаше торбата... Как след почти шестмесечно не стъпване на вилата отидох, свирнах й нейната си свирка и тя пристигна с 300.
Спомням си как шибаните съседи хвърлиха отровена храна и убиха едната от двете ми котки и Цецко. Как аз, Дани и оцелялата котка стояхме на бордюра пред къщи и плакахме.
Сещам се как й бях измислила хиляди имена (когато обичам някого винаги намирам специално обръщение, което е много, много лично и специално и е специално за този човек и това е моя малък начин да кажа "обичам те) й й казвах Данюша-Катюша, Донатела, Журданке, Черничка, Маслинка, Йорданка-Калпазанка и всякакви други. Лудата съседка Дани й беше измислила стихче "Дани, катран да та фани" (нали знаете как говорят из пловдивските села)...
Последно видях Дани миналата седмица. Бях отишкла на вилата със сестра ми и Митенце. С Митенце излязохме на улицата отпред и в сянката на колата спеше Дани. Веднага скочи, Мите започна да я прегръща и целува, тя го олизваше целия, радваше се и на мен и ми се смееше и пак с онзи поглед казваше "Ей, Крис, обичам те като прясно одран агнепшки скалп", а след това започваше да скача по мен и да си играе. Поиграх си с нея. Гоних я из улицата, после тя- мен. После си направихме кратка разходка и после видях как Митенце си напъхва ръцете в устата и хукнах да го мия. Нагушках Дани й пак й казах "Ей, принцесо! Ти си най-хубавото куче на света. Истински приятел!"
После, после си тръгнах пак по нощите, колата, детето...
Тази седмица бях на вилата, за да празнувам Великден (нали съм католичка) и майка ми ми каза, че миналата събота, след като съм си тръгнала, Дани поседяла с нея и баща порадвала им се и преди вечеря... Ами изчезнала. Тръгнала си. Кучетата правят така, когато знаят, че ще умрат. И знам, че направих последните години от живота й наистина хубави. Че я обичах. Че й бях вярна. Играех си с нея доста след като предсанах да си играя с когото и да е. Но просто ми е мъчно. Даже да знам, че е изживяла живота си. Просто ми е мъчно. Но се радвам, че си казахме "Сбогом" по нашия си начин. За последно направи онова с котките, кучетата, магаретата и всички други селски гаднини, за да каже пак "Моята малка господарка е тук, махайте се от нашия път, защото ние сме много важни!"
И пак ми стана едно такова...хубаво. Радостно. Поглеждах я и си мислех "Моето куче", е мислех си и "как ужасно мирише... има нужда от баня... лятото... лятото пак на плочките, със зеления гребен и кофите топла вода..."
Моето куче. Най-хубавото куче. Черната принцеса.
P.S.Сега се сещам как с Цецко зиядоха 2 от пуйките на съседите и се появиха целите в пух, когато старателно обяснявах, че нашите кучета ядат сао кучешка храна и съседите са се объркали и как после трябваше да и платим и ядоха здрав пердах:)
Сомням си й как им купих за рождения им ден (определих го ан 11 април, когато беше роден Цецко и понеже Дани си нямаше рожден ден до този момент условни определих че тогава ще празнуваме) страшни емайлирани паници за храна и вода и тенис топки за игра и всякакви кучешки глупости и как ядохме филии с пастет на улицата пред къщата и как цигганите-лкалайджии им ги откраднаха за старо желязо и им се карах, че не си пазят нещата...
Едва ли съм разказвала много за моето куче, Дани, но днес мисля да разкажа и някак си да си взема сбогом с нея.
Дани беше моето куче. Беше черна помиярка с близки ризеншнауцерски корени защото... ами отдалече приличаше на ризеншнауцер- същата пършива твърда правя козина, брада, смешни уши, "шпорички" от стърчащи косми по лапите...
Дани имаше слънчев лешников поглед и всеки път като ме погледнеше сякаш ми казваше "обичам те като прясно одран агнешки скалп!" Умееше да се смее и знам, че всеки който е имал куче някога, знае точно за какво говоря:)
Тя се появи в средата на една зима. Бях някъде... ами не много голяма. Може би на 14 или 15. Въпросната зима беше ужасно студена, нямахме куче и хоп- Дани се появи. "Появи" не е точната дума. Доведе я съседката Дани, която е с ТЕЛК 2 или 3 степен (демек бая я пере сачмата) и просто, за да не я оставим на тази ненормална жена(която като си получи болничната пенсия купува на котката си вафла!!!(колко подходящо за котка)) й казахме, че ние ще я осиновим и, естесвено я кръстихме Дани.
Съдедката, баба Иванка (която ми беше като моя си истинска кръвна баба(преди да почине)) се зарадва, защото с нея правехме така- взимахме едно куче и го гледахме общо. Оставяхме дупка в оградата, колкото да се мушне общото куче и уикендите, когато ние си бяхме на вилата, кучето идваше при нас, а през останалото време стоеше у Баба Иванка. Добре де, ама майка ми се извъди голям ландшафтен каприз, насади едни азалии, едни рододендрони, кипариси, мушката, магнолии, плачещи върби и кедри (страшна работа дет се казва) иии каза "куче? в двора? НЕ!" и се принудихме да запушим дупката и да ремонтираме един стар кокошарник на улицата с огрооомен двор, за да има къде да живее Дани. Настанихме я как да е, занесох й кашони, дърва, стари пуловери и одеала, купа за храна и всичко останало и Дани получи страшна кучешка колиба. Толкова хубава, че една пролет ни изненада с 8 кученца, които съседите от селото разграбиха, оставяйки само едно (Цецко, за когото съм разказвала и преди). Та така Дани стана моето куче.
Беше страшно мила. Винаги, когато ме видеше, се напишкваше от радост и въпреки че когато дойде при нас беше поне на 5 години, започваше да скача, да лае по другите кучета, да тича бясно напред-назад, да гони селските котки и сякаш казваше "Хей, малката ми стопанка е тук! Къш от пътя й!" Аз пък, за сметка на това й купувах нашийници срещу бълхи и кърлежи, пудри, шампоани и лятото не пропусках случай да я изпъпя (за което тя ми се сърдеше после поне един следобед), чешех я, решех я, грижех се за нея като за принцеса и често й го казвах.
Когато ходех в планината на разходка взимах една раница, в която мушках попне 3 литра вода и изрязаното дъно на една поне 5 литрова туба от мин. вода, за да мога да й сипвам, когато обжаднее, защото през лятото повечето планински изводи пресъхваха. Когато карах с колелото през ужасяващите трънаци, Дани пак беше с мен- за себе си носех кутия бисквити "Сюрприз", а за нея нещо солено и когато достигнехме билото на отсрещщния хълм (имаше един дъб, под който често имаше овчари) та под дъба сядах на младата току-що поникнала пролетна трева, сипвах вода на двете, вадех бисквитите, изчаквах щурците да се успокоят след моето нахлуване на тяхна територия и гледах вилата на родителите ми, която се намира на отсрещния хълм. След това... Ами след това правехме най-безумния бесен динамичен ненормален и опасен даунхил надолу по козите пътеки... Беше прекрасно. Трудно ми е да си спомня за всички тези красиви моменти, без очите ми да се пълнят със сълзи. И не мога да си представя, че никога повече няма да извикам "Дани, НЕ!" Докато тя се опитва да ме олиже цялата със слизането от колата. Никога няма да мога да я почистя отново от магарешките тръни, които така старателно полепваха по козината й. Никога няма да мога да я среша с ужасния зелен гребен от селската аптека, от който се наелектризираше като таралеж и ме хващаше ток.
Сещам се как роди Цецко. Как се гонеха. Как го учеше. Как си играеха, как Цецко умираше от ревност, когато си помислех да погаля Дани. Как Дани беше вече стара и вече не идваше на лудите преходи с колелото. Изпращаше но до края на улицата и гледаше как се спускам към реката надолу, за да мога да я премина с колелото на гръб и да се изкача по отсрешшния хълм. После ни чашаше и някак ни чуваше от далече и когато стигнех до средата на улицата ни посрещаше и Цецко отново го обземаше дива ревност, нищо, че бе прекарал насаме с мен 3 часа...
Спомням си как научих Дани, че получава кренвирш след свсяко ходене до магазина с мен и как си го изискваше. Как принудих и майка ми и всички да й купуват, защото тя просто нападаше торбата... Как след почти шестмесечно не стъпване на вилата отидох, свирнах й нейната си свирка и тя пристигна с 300.
Спомням си как шибаните съседи хвърлиха отровена храна и убиха едната от двете ми котки и Цецко. Как аз, Дани и оцелялата котка стояхме на бордюра пред къщи и плакахме.
Сещам се как й бях измислила хиляди имена (когато обичам някого винаги намирам специално обръщение, което е много, много лично и специално и е специално за този човек и това е моя малък начин да кажа "обичам те) й й казвах Данюша-Катюша, Донатела, Журданке, Черничка, Маслинка, Йорданка-Калпазанка и всякакви други. Лудата съседка Дани й беше измислила стихче "Дани, катран да та фани" (нали знаете как говорят из пловдивските села)...
Последно видях Дани миналата седмица. Бях отишкла на вилата със сестра ми и Митенце. С Митенце излязохме на улицата отпред и в сянката на колата спеше Дани. Веднага скочи, Мите започна да я прегръща и целува, тя го олизваше целия, радваше се и на мен и ми се смееше и пак с онзи поглед казваше "Ей, Крис, обичам те като прясно одран агнепшки скалп", а след това започваше да скача по мен и да си играе. Поиграх си с нея. Гоних я из улицата, после тя- мен. После си направихме кратка разходка и после видях как Митенце си напъхва ръцете в устата и хукнах да го мия. Нагушках Дани й пак й казах "Ей, принцесо! Ти си най-хубавото куче на света. Истински приятел!"
После, после си тръгнах пак по нощите, колата, детето...
Тази седмица бях на вилата, за да празнувам Великден (нали съм католичка) и майка ми ми каза, че миналата събота, след като съм си тръгнала, Дани поседяла с нея и баща порадвала им се и преди вечеря... Ами изчезнала. Тръгнала си. Кучетата правят така, когато знаят, че ще умрат. И знам, че направих последните години от живота й наистина хубави. Че я обичах. Че й бях вярна. Играех си с нея доста след като предсанах да си играя с когото и да е. Но просто ми е мъчно. Даже да знам, че е изживяла живота си. Просто ми е мъчно. Но се радвам, че си казахме "Сбогом" по нашия си начин. За последно направи онова с котките, кучетата, магаретата и всички други селски гаднини, за да каже пак "Моята малка господарка е тук, махайте се от нашия път, защото ние сме много важни!"
И пак ми стана едно такова...хубаво. Радостно. Поглеждах я и си мислех "Моето куче", е мислех си и "как ужасно мирише... има нужда от баня... лятото... лятото пак на плочките, със зеления гребен и кофите топла вода..."
Моето куче. Най-хубавото куче. Черната принцеса.
P.S.Сега се сещам как с Цецко зиядоха 2 от пуйките на съседите и се появиха целите в пух, когато старателно обяснявах, че нашите кучета ядат сао кучешка храна и съседите са се объркали и как после трябваше да и платим и ядоха здрав пердах:)
Сомням си й как им купих за рождения им ден (определих го ан 11 април, когато беше роден Цецко и понеже Дани си нямаше рожден ден до този момент условни определих че тогава ще празнуваме) страшни емайлирани паници за храна и вода и тенис топки за игра и всякакви кучешки глупости и как ядохме филии с пастет на улицата пред къщата и как цигганите-лкалайджии им ги откраднаха за старо желязо и им се карах, че не си пазят нещата...
вторник, 9 декември 2008 г.
Думите на Тери Пратчет
Всяка гравирана страница беше завършена и единствена по рода си. Но ако вземеш оловните буквички, с които си подредил словата на някой бог, и ги използваш за набор на готварска книга, какво ще стане с божествената мъдрост? А какво би сполетяло рецептата за телешко варено? Ами ако първо напечаташ книга със заклинания, а после със същите букви - навигационен справочник?... Това пътешествие би могло да завърши КЪДЕ ЛИ НЕ.
неделя, 7 декември 2008 г.
петък, 28 ноември 2008 г.
лисицата и жерава
Лисицата и жерава станали приятели.Веднъж тя го поканила на гости :
- Ела,скъпи,на гости унас.Ще ти приготвя вкусен обяд.ще те нагостя.
Жеравът се съгласил и тръгнал към лисиния дом.През това време лисицата сварила брашняна каша,изсипала я в плоска чиния и я сложила на масата.Жеравът пристигнал.Лисицата го подканила :
- Яж,скъпи госте!Сама я приготвих!
Жеравът тропал с дългия си нос по чинията.Чукал,чукал ..ала в устата му нищо не попадало.Лисицата в това време изяла с език цялата каша.След това казала :
-Не се сърди,драги!Повече нямам с какво да те гостя.
-Благодаря лисо.Затова сега ти ми ела на гости.
Жеравът твърдо решил да се разплати с лисицата.На другия ден тя отишла у жерава,а той приготвил таратор,налял го във високо гърно с тясно гърло,сложил го на масата и казал :
- Яж,скъпа лисо!Не се стеснявай!
Лиса обикаляла около гърнето отляво отдясно,но не достигала таратора.Главата и не влизала в гърнето.А жеравът кълвал със своя дълъг нос и изял всичко.След това й казал :
-Не се сърди,скъпа!Вече нямам нищо,с което да те нагостя.
Разсърдила се лисицата,тя си мислела,че ще се наяде за цяла сецмица,а си тръгнала към къщи гладна.От този момент нататък приятелството им приключило
- Ела,скъпи,на гости унас.Ще ти приготвя вкусен обяд.ще те нагостя.
Жеравът се съгласил и тръгнал към лисиния дом.През това време лисицата сварила брашняна каша,изсипала я в плоска чиния и я сложила на масата.Жеравът пристигнал.Лисицата го подканила :
- Яж,скъпи госте!Сама я приготвих!
Жеравът тропал с дългия си нос по чинията.Чукал,чукал ..ала в устата му нищо не попадало.Лисицата в това време изяла с език цялата каша.След това казала :
-Не се сърди,драги!Повече нямам с какво да те гостя.
-Благодаря лисо.Затова сега ти ми ела на гости.
Жеравът твърдо решил да се разплати с лисицата.На другия ден тя отишла у жерава,а той приготвил таратор,налял го във високо гърно с тясно гърло,сложил го на масата и казал :
- Яж,скъпа лисо!Не се стеснявай!
Лиса обикаляла около гърнето отляво отдясно,но не достигала таратора.Главата и не влизала в гърнето.А жеравът кълвал със своя дълъг нос и изял всичко.След това й казал :
-Не се сърди,скъпа!Вече нямам нищо,с което да те нагостя.
Разсърдила се лисицата,тя си мислела,че ще се наяде за цяла сецмица,а си тръгнала към къщи гладна.От този момент нататък приятелството им приключило
петък, 21 ноември 2008 г.
шкембето
не съм съгласен и това е.специално за шкембе чорбата, г-н Колев ( абе ти ли беше крокодила че забравих) не сте прав.
Шекембе чорбата-това ми съкровенна тема и чуствителна още от малък,
понеже я отворихте ще се наложи да ме четете сега...
Като видя шкембеджийница насълзяват ми се очите и краката ми се подкосяват докато не сръбна.
Първото си шкембе опитах на някакъв лагер на Щъркелово гнездо .За малко да върна рестото ама се размина.Бях се зарекъл такова нещо повече никога.Но не било така.
Думата обаче беше за местата където се открива тази чорба .Зависимост няма както казах по горе, поне според мен.Например в "Хепи" човек би си помислил че това е заведение
сравнително луксозно и префърцунено,
къде ще ти разбират там от такива еликсири.Оказва се че разбират и то доста,с постоянство и учудваща повторяемост.Но неосведомения човек не бива да бърза с изводите. В прехваленото
Банско да речем в една от още по-прехвалените механи( нарочно няма да я споменувам) се случи следното.Понеже от известно време се бяха изхитрил и питам- така и така как го
приготвяте шкембето?
след кратко онемяване и консултация с кривите греди по тавана ми докладва човека така и така с мляко и прочее..добре казвам и поръчваме шкембета и разни други неща ..
пристигат те затворени (малко като в оная серия на Индиана Джоунс)
отварям аз и какво да видя,тоест нищо не мога да видя от парата отгоре се запенило такова едно направо чудо..
Викам си това е то! Шкембето на шекембетата ! разбърквам а то нито помен от мляко едно такова гъсто гъсто и кафяво ..
привикахме го тоя мискинин сервитьора .
Извиянвам се много казвам, ама тука няма мляко..защо така?Нещо друго има но не е мляко..
Не може да няма господине, има! сега ще питам в кухнята.
след малко идва един голобрад еделвайс с бяла капа на главата и заявява: в шкембето не се слагало мляко!Кой ви каза че трябва да се слага..?
а сега де...
абе викам ,абе айол( тове значи момче) ти мен ли ще ме учиш какво се слага в шкембето ,като ви питах какво слагате защо казахте мляко ,къде ви е млякото сега?викам като не е мляко какво е..а?
а тоя взе да пристъпя един такъв,пристъпя явно видя зор почеса си капата ..ще питам казва майстора ама знам че не е мляко..
Айде остави майстора и си глей работата ние и без мляко ще го изсърбаме ...
Да беше казал абе ние тука така го правим по такава и такава рецепта и точка.А той компетентен. И категоричен.
Истории за шкембетата много ..
С една леля в Звъничево за малко да се хванем за гушите,и тя като ония в Банско няма вика по рецептурника и това е !
Естесвено никакъв рецептурник не ми показа а аз от тогава го отминавам това заведение което си беше съвесем прилично на външен вид.
В Охрид пък друга работа.ЗАведение забито.Почти в домашна обстановка.Донесоха ни каквото ни донесоха а шкембето в едни паници плоски викам си ,айде, ето ги и тия с техните табиети.
Чели-недочели приказката за лисицата и жерава..
Гледам и не вярвам ,абе нали уж шкембе чорба поръчвахме ..поразбълничках аз с лъжицата в чинията ,а то бисто бистро ..викам си няма да ям.не става.Догаждате ли се казвам на тия до мен кому е била нужна таз просташка шега.Само готвача е видял че сме българи и е решил да манифестира превъзходство. А тя девойка ни наблюдавала с едно око ,иде и казва на полу-български какво не е ли добро...
мен ме хвана срам че беше кръшна и хубавичка промърморих че нещо стомах ме присвива та за това.А тя примигва примигва и не разбира шегували се с нея тоя, или нещо дъката му хлопа.Та за шекембе-то не ме пипайте че ми е болна тематата.Никава зависимост от заведението еле пък от мястото. Най си е хубаво да си го направиш сам в къщи.това е.
към админа на блога:
горенаписаното може да съдържа някой от следните, но не само, литературни похвати - ирония, сарказъм и хипербола с цел внасяне на хумор в дискусията.
На хора без чувство за хумор не се препоръчва да го четат.Нямам за цел нито да се изтъквам нито да се хваля.Бих се радвал ако мине цензурата
с уважение:Станислав
Шекембе чорбата-това ми съкровенна тема и чуствителна още от малък,
понеже я отворихте ще се наложи да ме четете сега...
Като видя шкембеджийница насълзяват ми се очите и краката ми се подкосяват докато не сръбна.
Първото си шкембе опитах на някакъв лагер на Щъркелово гнездо .За малко да върна рестото ама се размина.Бях се зарекъл такова нещо повече никога.Но не било така.
Думата обаче беше за местата където се открива тази чорба .Зависимост няма както казах по горе, поне според мен.Например в "Хепи" човек би си помислил че това е заведение
сравнително луксозно и префърцунено,
къде ще ти разбират там от такива еликсири.Оказва се че разбират и то доста,с постоянство и учудваща повторяемост.Но неосведомения човек не бива да бърза с изводите. В прехваленото
Банско да речем в една от още по-прехвалените механи( нарочно няма да я споменувам) се случи следното.Понеже от известно време се бяха изхитрил и питам- така и така как го
приготвяте шкембето?
след кратко онемяване и консултация с кривите греди по тавана ми докладва човека така и така с мляко и прочее..добре казвам и поръчваме шкембета и разни други неща ..
пристигат те затворени (малко като в оная серия на Индиана Джоунс)
отварям аз и какво да видя,тоест нищо не мога да видя от парата отгоре се запенило такова едно направо чудо..
Викам си това е то! Шкембето на шекембетата ! разбърквам а то нито помен от мляко едно такова гъсто гъсто и кафяво ..
привикахме го тоя мискинин сервитьора .
Извиянвам се много казвам, ама тука няма мляко..защо така?Нещо друго има но не е мляко..
Не може да няма господине, има! сега ще питам в кухнята.
след малко идва един голобрад еделвайс с бяла капа на главата и заявява: в шкембето не се слагало мляко!Кой ви каза че трябва да се слага..?
а сега де...
абе викам ,абе айол( тове значи момче) ти мен ли ще ме учиш какво се слага в шкембето ,като ви питах какво слагате защо казахте мляко ,къде ви е млякото сега?викам като не е мляко какво е..а?
а тоя взе да пристъпя един такъв,пристъпя явно видя зор почеса си капата ..ще питам казва майстора ама знам че не е мляко..
Айде остави майстора и си глей работата ние и без мляко ще го изсърбаме ...
Да беше казал абе ние тука така го правим по такава и такава рецепта и точка.А той компетентен. И категоричен.
Истории за шкембетата много ..
С една леля в Звъничево за малко да се хванем за гушите,и тя като ония в Банско няма вика по рецептурника и това е !
Естесвено никакъв рецептурник не ми показа а аз от тогава го отминавам това заведение което си беше съвесем прилично на външен вид.
В Охрид пък друга работа.ЗАведение забито.Почти в домашна обстановка.Донесоха ни каквото ни донесоха а шкембето в едни паници плоски викам си ,айде, ето ги и тия с техните табиети.
Чели-недочели приказката за лисицата и жерава..
Гледам и не вярвам ,абе нали уж шкембе чорба поръчвахме ..поразбълничках аз с лъжицата в чинията ,а то бисто бистро ..викам си няма да ям.не става.Догаждате ли се казвам на тия до мен кому е била нужна таз просташка шега.Само готвача е видял че сме българи и е решил да манифестира превъзходство. А тя девойка ни наблюдавала с едно око ,иде и казва на полу-български какво не е ли добро...
мен ме хвана срам че беше кръшна и хубавичка промърморих че нещо стомах ме присвива та за това.А тя примигва примигва и не разбира шегували се с нея тоя, или нещо дъката му хлопа.Та за шекембе-то не ме пипайте че ми е болна тематата.Никава зависимост от заведението еле пък от мястото. Най си е хубаво да си го направиш сам в къщи.това е.
към админа на блога:
горенаписаното може да съдържа някой от следните, но не само, литературни похвати - ирония, сарказъм и хипербола с цел внасяне на хумор в дискусията.
На хора без чувство за хумор не се препоръчва да го четат.Нямам за цел нито да се изтъквам нито да се хваля.Бих се радвал ако мине цензурата
с уважение:Станислав
сряда, 22 октомври 2008 г.
понеделник, 29 септември 2008 г.
четвъртък, 25 септември 2008 г.
четвъртък, 11 септември 2008 г.
понеделник, 8 септември 2008 г.
четвъртък, 4 септември 2008 г.
dust un the wind
Затворих очи само за миг
и мигът отлетя
Всички мои мечти,
минаващи пред любопитните ми очи
са прах на вятъра
Всички те са прах на вятъра
Същата стара песен,
просто капка вода
в безкрайното море
и всичко, което вършим
разрушавайки земята,
отказвайки да го видим
е прах на вятъра
Не се вкопчвай в живота,
нищо не е вечно,
но земята и небето се изплъзват
и всичките ти пари
не могат да ти купят
една минута повече
Прах на вятъра
Всичко е прах на вятъра
Оригиналът!
Dust in the wind- Kanzas
I close my eyes
only for a moment
and the moment`s gone
All my dreams pass before
my eyes in curiosity
Dust in the wind
All they are is dust in the wind
Same old song
just a drop of water
in the endless sea
All we do crumles to the ground
though we refuse to see
Dust in wind
All we are is dust in the wind
Now, don`t hang on
Nothing lasts forever but the earth
Everything is dust in the wind
лодка в реката
Върни ме при моята лодка в реката
Имам нужда да ида долу, да се успокоя
Върни ме при моята лодка в реката
и аз няма да плача повече.
Времето замръзва, когато се взирам във водата й
Тя ме изпълва с покой, докосвайки ме нежно
С вълните, минаващи покрай лодката ми в реката
И аз вече не плача
О, реката е широка
Реката докосва живота ми като вълни, докосващи пясъка
И всички пътища водят към Храма на Спокойствието
Където грижите от лицето ми изчезват
Заведи ме долу при моята лодка в реката
И аз повече няма да плача
О, реката е дълбока
Реката докосва живота ми като вълни, докосващи пясъка
И всички пътища водят към Храма на Спокойствието
Където грижите от лицето ми изчезват
Заведи ме долу при моята лодка в реката
Имам нужда да ида долу, ще ме пуснеш ли да ида долу
Върни ме при моята лодка в реката
И повече няма да плача
И повече няма да плача
И повече няма да плача
Take me back to my boat on the river
I need to go down, I need to come down
Take me back to my boat on the river
And I wont cry out any more
Time stands still as I gaze in her waters
She eases me down, touching me gently
With the waters that flow past my boat on the river
So I dont cry out anymore
Oh the river is wide
The river it touches my life like the waves on the sand
And all roads lead to tranquillity base
Where the frown on my face disappears
Take me down to my boat on the river
And I wont cry out anymore
Oh the river is deep
The river it touches my life like the waves on the sand
And all roads lead to tranquillity base
Where the frown on my face disappears
Take me down to my boat on the river
I need to go down, with you let me go down
Take me back to my boat on the river
And I wont cry out anymore
And I wont cry out anymore
And I wont cry out anymore
вторник, 2 септември 2008 г.
Гледам непознати лица...
всеки от тях може да съм аз
Гледам как се целуват и плачат.
На път тръгват с надежда.
Аз заминавам сам.
В очите на малчугана детството изплува
под угасналите лампи на перона.
Ех, пуста младост каква си!
припев:
Да си вземем сбогом!
И кои знае накъде...
И кои знае докога...
Гледам да запомня всичко.
Небето , камъка, полета на птица.
Гледам и очи притварям
отнасям спомена там, надалече.
Гледам полети безкраини
и те поздравявам земьо!
Земьо моя!
Ти ще ме чакаш.
Едничка ти!
припев:
Да си вземем сбогом!
И кои знае накъде...
И кои знае докога...
Gledam nepoznata lica
svaki taj covjek ja bih mog'o biti
gledam, ljube se i placu
putuju sa nadom, ja odlazim sam
Gledam oci djecaku
vraca se djetinjstvo
ugasena svjetla na peronu
takva si mlados ti
Ref.
A sad adio, a sad adio
i ko zna gdje, i ko zna kad
a sad adio, a sad adio
i ko zna gdje, i ko zna kad
Gledam jer zelim sve da pamtim
nebo, kamen i ptice u letu
gledam i kad zatvorim oci
bicemo zajedno u dalekom svetu
Beskrajne ravnice gledam
pozdravljam te, zemljo, zemljo moja
ti ces me cekati, jedina ti
Ref.
A sad adio, a sad adio
i ko zna gdje, i ko zna kad
a sad adio, a sad adio
i ko zna gdje, i ko zna kad
петък, 1 август 2008 г.
неделя, 20 юли 2008 г.
Нефт
Нефтът или петролът представлява гъста, плътна, запалима смес с жълт до към черен цвят на газообразни, течни и твърди въглеводороди, която се образува естествено под повърхността на земята. Чрез сепариране и дестилация нефтът може да бъде разделен на фракции, включително на газообразни въглеводороди ( метан, етан, пропан, бутан), бензин, нафта, керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт ( битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан "черно злато
Основни свойства [редактиране]
Маслена, запалима течност, образуваща се по естествен начин в утаечни скали и отлагания, разположени в нефто- и газоносни геоложки басейни и находища, обикновено под повърхността на земята; известен е също под името "суров петрол". Представлява смес на газообразни, течни и твърди въглеводороди и малки или незначителни количества на разнообразни азотни и серни съединения. Може да съхранява натрий
Източник и естествено образуване
Добив на нефт в Онтарио, Канада (2001)Повечето специалисти смятат, че петролът е образуван през последните 600 милиона години от непълно разложени растителни и животински остатъци, зарити под дебели и тежки слоеве от скала. Смята се, че нефтът възниква по естествен път под въздействието на топлината и сравнително високото налягане в земните пластове от останките на тези организми. В някои случаи се наблюдават останки от микроскопични планктонови организми, които предимно са отговорни за относително високото съдържание на органически въглерод в ситнозърнестите утаечни пластове, като например тези на чатануговите шисти (Chattanooga shale) – тънко наслоени скали с ориентирано разположение (шистозност) на минералите, и в седиментен (утаечен) тип шисти – тънко наслоени, без изменен първичен състав скали (например глинести шисти, кварцошисти), които са главните скали – източник на нефт (т.нар. "майчини скали" или "нефтоносна кухня"). Смята се, че след образуването си в такива "кухни" петролът мигрира през земните пластове и при наличие на подходящи условия се натрупва с течение на времето в колектори (порести и разпукани земни пластове). Над колекторните пластове обикновено са разположени непропускливи скали, наричани "екран", които не позволяват по-нататъшната миграция на петрола и така водят в течение на милиони години до натрупването на залежи в находища на нефт. Съществуват обаче и други теории за произхода на нефта, според които той е образуван по естествен път от неорганични вещества. Основания за тези теории е доказаното съществуване на елементарни въглеводороди (метан) на други планети в Слънчевата система и извън нея.
Сред водещите производители на нефт са Саудитска Арабия (с най-големи находища край Дамам), Русия (предимно в района на Западен Сибир), Съединените щати (основно Тексас, Калифорния, Луизиана, Аляска, Оклахома и Канзас), Иран, Китайската народна република, Норвегия (в Северно море), Мексико, Венецуела, Ирак, Великобритания, Индонезия, Обединените арабски емирства, Нигерия и Кувейт. Най-големите известни запаси са в Близкия Изток
Състав и преработка на нефта Физическите свойства и точният химически състав на суровия петрол варират в зависимост от местоположенито на находищата. В пластови условия различните съставки от въглеводороди на нефта са разтворения в течните компоненти природен газ [смес от горливи (метан, етан, пропан, бутан, пентан, въглероден оксид, сероводород, водород) и негорливи газове (въглероден диоксид, азот, хелий, аргон), намиращи се в свободно, разтворено или сорбирано състояние в скали, вода или нефт], лек газообразен бензин, леки и тежки бензини, керосин, дизелово гориво, лек и тежък мазут и накрая битум (катрани) с различна плътност. Петролът обикновено се разделя на газообразни и течни фракции още на самото находище чрез сепарация на газовете от течностите; пак там от петрола се отделя и пластовата вода (първична подготовка на нефта). Полученият стабилизиран суров петрол се транспортира от находището към рафинерията (нефтопреработвателния завод) през тръбопроводи или с танкери (кораби).
В нефтопреработвателните заводи въглеводородните компоненти на суровия петрол се разделят един от друг на фракции чрез различни процеси на рафиниране. Първа стъпка в пеработката е обикновено процес, наречен "фракционна (атмосферна) дестилация", при който нефтът се загрява при атмосферно налягане и се изпраща в колона. Парите на различните компоненти кондензират в колектори на различни височини в колоната, където температурата е различна. По-нататък фракциите се изтеглят от колоната и допълнително се преработват в разнообразни крайни нефтопродукти. Един от многото продукти на суровия нефт е светла, почти безцветна субстанция - лек бензин. Друг е черна, катранена субстанция, която е богата на асфалт (битум).
Преработка на нефта
Общи сведения.
Нефтът е единственото течно изкопаемо гориво.Понастоящем той е най-важният енергиен източник и най-важната стратегическа суровина за химическата промишленост.Най големите световни находища на нефта се намират в Русия,САЩ,Венесуела,Иран,Саудитска Арабия,Индонезия и други.У нас са намерени две нефтени находища-край с.Тюленово-Толбухинско(Тюленовски нефт) и край с.Долни Дъбник-Плевенско(Долнодъбнишки нефт).От тях по-перспективно е второто, от което годишно се добиват около 400 хил.т нефт.Според най-новите проучвания достоверните световни запаси на нефт са около 150 Gt,от които около 50% се намират в Близкия изток.Потреблението на нефта бързо расте,поради което обемът на световния му добив ежегодно нараства с около 10%.През 1980г. В световен мащаб са добити над 3 Gt нефт,от които 1/3 в Русия и САЩ.
Днес общоприета е теорията да органичния произход на нефта,според която източниците за неговото образуване са растителни и животински остатъци,претърпели с времето дълбоко редукционни промени при съдействието на анаеробни микроорганизми и при каталитично действие на алумосиликатите.
Химичен състав и свойства на нефта.
Нефтът е вискозна,тъмно оцветена течност,по-лека от водата,с температура на кипене обикновено над 100 градуса и температура на замръзване от –20 до +20 градуса.В химическо отношение представлява сложна смес от газообразни,течни и твърди въглеводороди,примесени с кислород,сяра и азотосъдържащи вещества и минерални соли.Най-силно застъпени в нефта са парафиновите въглеводороди,и нафтеновите въглеводороди,следвани от ароматните,представени от бензола и неговите хомолози.В зависимост от преимущественото съдържание на едни или други въглеводороди нефтът бива:парафинов,нафтеново-парафинов,нафтеново-ароматен и парафиново-нафтеново-ароматен.
Кислородните съединения са слабо застъпени и са представени от т.нар.асфалтово-смолести вещества с неустановен състав.Повечето от тях остават в тежките фракции и представляват интерес за органичния синтез.Макар и слабо застъпени серните съединения са едни от най-вредните примеси на нефта,тъй като при изгарянето на горивата образуват сярен диоксид,който действа силно кородиращо и бързо разрушава степените на цилиндрите на моторите.Една от основните задачи на нефтохимическата промишленост е по възможност пълното остстраняване на серните съединения.В зависимост от тяхното съдържание нефтът се дели на нискосерен(до 0,5% сяра) и високосерен(над 0,5% сяра).
Азотните съединения са представени главно от пиридина и хинолина и са слабо застъпени в нефта.Предствавляват интерес за органичния синтез.
Първична(физична) преработка на нефта.
Дестилацията на нефта е физичен метод за фракциониране,който се основава на различията в температурата на кипене.Преди дестилацията нефтът се подлага на предварителна подготовка,която обхваща отделяне на газовете,водата,минералните соли и стабилизация.Отделянето на газовете се осъществява чрез вакуумиране.
Емулгираната в нефта вода заедно с разтворените в нея соли днес се отделя едновременно в непрекъснато дестващи съоръжения-електродехидратори.Използва се свойството на диполните водни молекули при преминаване между два електрода с високо напрежение(20-30 хил.V) да се разтеглят до скъсване на еластичната нефтена обвивка и разрушаване на емулсията.
Стабилизирането на нефта се свежда до отделянето на пропанбутановата фракция,която се използва самостоятелно като сгъстен газ за битови и други нужди.Провежда си в същите инсталации,в които се дестилира нефтът,като се работи при по-мек режим.
Понастоящем се прилагат две основни технологични схеми за дестилация на нефта-горивна и горивно-маслена.При първата се цели получаването на максимални добиви светли горива.Като остатък при нея се получава мазут,който се използва като котелно гориво иили да се подложи на химична преработка(крекинг).
При горивно-маслената схема наред с горивата се получават и смазочни масла.Като остатък при нея се получава т.нар.гудрон,който може да се използва в пътното строителство или също да се подложи на крекинг.Изборът на технологична схема зависи преди всичко от състава на нефта,но са от значение и нуждите на стопанството.
В резултат на физичната преработка на нефта се получават моторни и котелни горива,смазочни масла,разтворители,консистентни смазки,парафин,церезин,вазелин и др.:нефтени битуми и пекове,нафтенови киселини и техни производни и други.
Най-важни от тях са моторните горива и смазочните масла.В зависимост от предназначението им моторните горива се делят на карбураторни,дизелови и реактивни.Карбураторните (бензини) се използват за цилиндровите двигатели с вътрешно горене,с които са обурудвани най-важните превозни средства.Те трябва да имат определен фракционен състав,налягане и наситени пари,химечна и детонационна стабилност.Детонационната стабилност на бензина е една от най-важните му характеристики.Някои бензине обаче издържат малка ктепен на компресия,над която се разпадат със скоростта на взрива,т.е. детонират при подаване на искрата.Установено е,че най-малка степен на компресия имат бензините,богати на нормални парафини,и обратно-най-голяма тези,богати на изопарафини.Във връзка с това е въведено т.нар.октаново число като мярка за зетонационната стабилност на карбураторните горива.Условно е прието,че най-лесно детониращият се n-пентан има октаново число-0,а най-трудно детониращият 2,2,4 триметилпентан-100.По такъв начин е съставена октановата скала,според която октановото число на бензина се движи от 0 до 100 и е мярка за неговото количество.Колкото по-високо е октановото число,толкова по-висококачествен е бензина.Октановото число на бензините може да се повиши чрез обогатяването им с изопарафини и ароматни въглеводороди,това се постига чрез крекинг или чрез добавката на такива въглеводороди отвън.
В зависимост от областите на приложение смазочните масла се делят на индустриални,трансмисионни,за двигатели с вътрешно горене и т.н.Тяхното количество се характеризира със смазващата способност,вискозитета,температурите на замръзване и възпламеняване и т.н.
Качествата на смазочните масла рязко се подобряват чрез използването на подходящи добавки.У нас през последните години са получени и се прилагат редица такива добавки за повишаване експлоатационните качества на различните смазочни масла.Първична преработка у нас се провежда в НХК-Бургас и НХК-Плевен.
Вторична(химична)преработка на нефта
От химичните методи за преработка на нефта в промишлеността са се наложили високотемпературната некаталистична и каталистична обработка, известни като крекинг. Това наименование днес е по-подходящо за некаталистичните методи на термична обработка, където наистина доминират разпадни процеси, свързани с късането на С-С и С-Н връзки, и не е съвсем подходящо за някои видове каталистична обработка, при който доминират процеси, свързани с промяната на молекулната структура на въглеводородите. Основните продукти на всеки вид крекинг са:бензинът,крекинг-газовете и крекинг-остатъкът.
Термичен крекинг: Провежда се при темература 470-540С и налягане до 7МРа в отсъствие на катализатори. Основната цел на този вид крекинг е увеличаване количеството на бензина. Като суровинни при него се използват различни нефтени фракции-от лигроина до мазута.
Химизмът на термичния крекинг е извънредно сложен, тъй като суровината е смес от различни въглеводороди, които търпят разнопосочни промени в резултат на последователното и успоредното протичане на реакции на крекиране, кондензация, полимеризация, дехидриране и хидриране. С намаляване на температурата термодинамичната стабилност на въгглеводородите намалява в следния ред: ароматни олефинови нефтенови парафинови
Термодинамичната стабилност на отделните въглеводороди намалява с увеличаване на молекулната им маса. Следователно при високи температури най-напред ще се разпаднат по-висшите парафини, следвани от олефини , нафтените и ще стане натрупване на ароматни въглеводороди в сместта.
Ароматизирането на нафтеновите въглеводороди е много важна реакция, тъй като води до получаването на по-високооктанов бензин. Ароматните съединения могат само частично да се кондензират. Тази реакция е нежелателна, тъй като увеличава коксообразуването. Според теорията на Райс, която е експериментално потвърдена, термичният крекинг протича по радикалов верижен механизъм.
Върху добива и състава на крекинг-продуктите оказват съществено влияние температурата, налягането, времетраенето на крекинга. Максималната температура се лимитира от процеса на коксообразуването. Повишеното налягане благоприятства образуването на течни продукти, тъй като способство късането на връзките по средата. За предодвратяване на дълбокото разлагане на суровината процесът се провежда до 60-70% степен на крекиране, като се използва принципът на рециркулиране.
Апаратура. Термичният крекинг се провежда на 3 етапа: загряване на суровината до температурата на крекинга, протичане на процеса и дестилация на крекинг-продуктите. Наред с тръбните пещи и ректификационните колони при него се използват още:
Реакционни камери, които представляват кухи цилиндрични метални колони с височина 10-12м. И диаметър 2м., приспособени за работа под налягане и при високи температури.
Изпарители,също кухи цилиндрични колони.
Технологичната схема на термичен крекинг на мазут- след нагряване в тръбна пещ мазутът първоначално се подлага на лек крекинг при 470-490С, за да се избегне образуването ан големи количества газове. Образуват се и газьол-соларова фракция, която след загряване в другата пещ се подлага на дълбок крекинг от 500-530С. Образуваната смес от пари и течност от двете пещи постъпва в реакционна камера за завършване на крекинга. Чрез редукционен вентил сместа постъпва в изпарител, където се отделя крекинг-остатъкът, а парообразните продукти преминават през две ректификационни колони. В едната се кондензира тежката фракция, а в другата напълно крекиралата газьол-соларова фракция
Най-голямо търсене за леките продукти на нефтопреработката, по-специално бензин и дизелово гориво. По тази причина по-тежките фракции служат за суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, като например крекинг (cracking), при което се използват високо налягане, температура и катализатори, за да се разделят големите молекули на тежките въглеводороди на малки молекули от леки въглеводороди. По този начин се получават допълнителни количества от най-търсените нефтопродукти. Някои от по-тежките нефтопродукти намират пряка употреба като смазочни масла, парафини, мазут и високо рафинирани целебни субстанции, например вазелин.
История и развитие на нефтодобива
Нефтени находища в окръг Кърн, Калифорния (1938)Нефтът е известен на човечеството 3 хилядолетия пр.н.е., а нефтените продукти като асфалт и озокирит или т.нар."планински восък" преди 5-6 хил.г. В Близкия Изток, където има повърхностни находища на тежък нефт, той е използван още преди около 4000 години в строителството като съставка на хоросана, за покриване на стени и покриви с асфалт, замазка на корпуси на лодки и като огнено оръжие във война. Около Каспийско море в някои от храмовете на огнепоклонниците гори природен газ.
Археологически разкопки установяват много древна промишленост на нефтена смола по бреговете на р. Ефрат в Месопотамия, Ирак. Любопитен факт е, че в древността хората са се прекланяли пред естествените находища на земната повърхност на въглеводородите или пред т.нар. вечни огньове. Считали са тези места за свещени и това предопределяло построяването на техните храмове около огъня. Свидетелства за това служат намерените останки в района на Апшеронския полуостров в Русия, Иран и други места. Китайците още от древността са използвали газа са осветление и отопление на будистките храмове, при изпичане на фаянсови изделия и при обработка на медта. В провинциите Юнан и Шанси са добивали газ няколко столетия преди н.е. В Египет нефтена смола е използвана при балсамиране на фараоните. Нефта и неговите продукти са използвани като бойно и запалително средство под формата на вряла течност или запалена смола по върховете на стрелите или копията. Използвали са се още като спойващи вещества при строеж на сгради и крепостни стени (укрепленията на Вавилон и Висящите градини на асирийската владетелка Семирамида). Има данни, че древните египтяни, асирийци, вавилонци и индианци са ги употребявали за лечебни цели — при кожни заболявания и рани.
Любопитен факт е, че на територията на Азарбейджан в местността Нафталан е изграден курорт за лекуване на кожни заболявания с нефт. От нафталанския нефт днес приготвят медицински препарати за вътрешни и нервни болести, за хирургически цели, за лекуване на домашни животни. За лечебни цели се използва и червения пармски нефт в Италия. За лечебните цели на нефта свидетелстват и очевидци от о-в Сахалин (Русия), които разказват, че даже мечките търсели нефтени локви и с охота си правели бани за избавяне от кожни паразити.
В Северна Америка нефтът е използван от местните народи в магиите, в медицината и за правене на бои. Заселниците го купуват от местните жители като лекарство и го наричат „масло на Сенека“ и „генезово масло“. В Европа той е изгребван от потоци или ями, а в ранния 19-ти век започва добив на малки количества от нефтоносни шисти. През 1815 г. няколко улици в Прага са осветени с лампи с нефт.
Смята се, че историята на съвременната нефтена промишленост започва през 1859 г., когато американският преселник, нефтен изследовател и предприемач Е. Л. Дрейк прокарва сондаж за добив на нефт в Пенсилвания на място, което по-късно е наречено Тайтъсвил (Тitusville). По-късно в района са прокарани много сондажи. Приблизително по същото време започва промишлен добив на нефт и в други райони на света, например в Азербайджан край столицата Баку. Първоначално керосинът (рафинирана течност, наричана у нас „газ“, за „газени“ лампи) е главният готов нефтопродукт и той много скоро заменя свещите в бита. Употребата на петрола е обаче малка, освен като гориво за газени лампи, докато не бива изобретен двигателят с вътрешно горене, намерил огромно приложение в автомобилите, камионите, тракторите и самолетите
от Уикипедия
Нефтът или петролът представлява гъста, плътна, запалима смес с жълт до към черен цвят на газообразни, течни и твърди въглеводороди, която се образува естествено под повърхността на земята. Чрез сепариране и дестилация нефтът може да бъде разделен на фракции, включително на газообразни въглеводороди ( метан, етан, пропан, бутан), бензин, нафта, керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт ( битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Поради постоянната нужда в съвременния свят нефтът често е наричан "черно злато
Основни свойства [редактиране]
Маслена, запалима течност, образуваща се по естествен начин в утаечни скали и отлагания, разположени в нефто- и газоносни геоложки басейни и находища, обикновено под повърхността на земята; известен е също под името "суров петрол". Представлява смес на газообразни, течни и твърди въглеводороди и малки или незначителни количества на разнообразни азотни и серни съединения. Може да съхранява натрий
Източник и естествено образуване
Добив на нефт в Онтарио, Канада (2001)Повечето специалисти смятат, че петролът е образуван през последните 600 милиона години от непълно разложени растителни и животински остатъци, зарити под дебели и тежки слоеве от скала. Смята се, че нефтът възниква по естествен път под въздействието на топлината и сравнително високото налягане в земните пластове от останките на тези организми. В някои случаи се наблюдават останки от микроскопични планктонови организми, които предимно са отговорни за относително високото съдържание на органически въглерод в ситнозърнестите утаечни пластове, като например тези на чатануговите шисти (Chattanooga shale) – тънко наслоени скали с ориентирано разположение (шистозност) на минералите, и в седиментен (утаечен) тип шисти – тънко наслоени, без изменен първичен състав скали (например глинести шисти, кварцошисти), които са главните скали – източник на нефт (т.нар. "майчини скали" или "нефтоносна кухня"). Смята се, че след образуването си в такива "кухни" петролът мигрира през земните пластове и при наличие на подходящи условия се натрупва с течение на времето в колектори (порести и разпукани земни пластове). Над колекторните пластове обикновено са разположени непропускливи скали, наричани "екран", които не позволяват по-нататъшната миграция на петрола и така водят в течение на милиони години до натрупването на залежи в находища на нефт. Съществуват обаче и други теории за произхода на нефта, според които той е образуван по естествен път от неорганични вещества. Основания за тези теории е доказаното съществуване на елементарни въглеводороди (метан) на други планети в Слънчевата система и извън нея.
Сред водещите производители на нефт са Саудитска Арабия (с най-големи находища край Дамам), Русия (предимно в района на Западен Сибир), Съединените щати (основно Тексас, Калифорния, Луизиана, Аляска, Оклахома и Канзас), Иран, Китайската народна република, Норвегия (в Северно море), Мексико, Венецуела, Ирак, Великобритания, Индонезия, Обединените арабски емирства, Нигерия и Кувейт. Най-големите известни запаси са в Близкия Изток
Състав и преработка на нефта Физическите свойства и точният химически състав на суровия петрол варират в зависимост от местоположенито на находищата. В пластови условия различните съставки от въглеводороди на нефта са разтворения в течните компоненти природен газ [смес от горливи (метан, етан, пропан, бутан, пентан, въглероден оксид, сероводород, водород) и негорливи газове (въглероден диоксид, азот, хелий, аргон), намиращи се в свободно, разтворено или сорбирано състояние в скали, вода или нефт], лек газообразен бензин, леки и тежки бензини, керосин, дизелово гориво, лек и тежък мазут и накрая битум (катрани) с различна плътност. Петролът обикновено се разделя на газообразни и течни фракции още на самото находище чрез сепарация на газовете от течностите; пак там от петрола се отделя и пластовата вода (първична подготовка на нефта). Полученият стабилизиран суров петрол се транспортира от находището към рафинерията (нефтопреработвателния завод) през тръбопроводи или с танкери (кораби).
В нефтопреработвателните заводи въглеводородните компоненти на суровия петрол се разделят един от друг на фракции чрез различни процеси на рафиниране. Първа стъпка в пеработката е обикновено процес, наречен "фракционна (атмосферна) дестилация", при който нефтът се загрява при атмосферно налягане и се изпраща в колона. Парите на различните компоненти кондензират в колектори на различни височини в колоната, където температурата е различна. По-нататък фракциите се изтеглят от колоната и допълнително се преработват в разнообразни крайни нефтопродукти. Един от многото продукти на суровия нефт е светла, почти безцветна субстанция - лек бензин. Друг е черна, катранена субстанция, която е богата на асфалт (битум).
Преработка на нефта
Общи сведения.
Нефтът е единственото течно изкопаемо гориво.Понастоящем той е най-важният енергиен източник и най-важната стратегическа суровина за химическата промишленост.Най големите световни находища на нефта се намират в Русия,САЩ,Венесуела,Иран,Саудитска Арабия,Индонезия и други.У нас са намерени две нефтени находища-край с.Тюленово-Толбухинско(Тюленовски нефт) и край с.Долни Дъбник-Плевенско(Долнодъбнишки нефт).От тях по-перспективно е второто, от което годишно се добиват около 400 хил.т нефт.Според най-новите проучвания достоверните световни запаси на нефт са около 150 Gt,от които около 50% се намират в Близкия изток.Потреблението на нефта бързо расте,поради което обемът на световния му добив ежегодно нараства с около 10%.През 1980г. В световен мащаб са добити над 3 Gt нефт,от които 1/3 в Русия и САЩ.
Днес общоприета е теорията да органичния произход на нефта,според която източниците за неговото образуване са растителни и животински остатъци,претърпели с времето дълбоко редукционни промени при съдействието на анаеробни микроорганизми и при каталитично действие на алумосиликатите.
Химичен състав и свойства на нефта.
Нефтът е вискозна,тъмно оцветена течност,по-лека от водата,с температура на кипене обикновено над 100 градуса и температура на замръзване от –20 до +20 градуса.В химическо отношение представлява сложна смес от газообразни,течни и твърди въглеводороди,примесени с кислород,сяра и азотосъдържащи вещества и минерални соли.Най-силно застъпени в нефта са парафиновите въглеводороди,и нафтеновите въглеводороди,следвани от ароматните,представени от бензола и неговите хомолози.В зависимост от преимущественото съдържание на едни или други въглеводороди нефтът бива:парафинов,нафтеново-парафинов,нафтеново-ароматен и парафиново-нафтеново-ароматен.
Кислородните съединения са слабо застъпени и са представени от т.нар.асфалтово-смолести вещества с неустановен състав.Повечето от тях остават в тежките фракции и представляват интерес за органичния синтез.Макар и слабо застъпени серните съединения са едни от най-вредните примеси на нефта,тъй като при изгарянето на горивата образуват сярен диоксид,който действа силно кородиращо и бързо разрушава степените на цилиндрите на моторите.Една от основните задачи на нефтохимическата промишленост е по възможност пълното остстраняване на серните съединения.В зависимост от тяхното съдържание нефтът се дели на нискосерен(до 0,5% сяра) и високосерен(над 0,5% сяра).
Азотните съединения са представени главно от пиридина и хинолина и са слабо застъпени в нефта.Предствавляват интерес за органичния синтез.
Първична(физична) преработка на нефта.
Дестилацията на нефта е физичен метод за фракциониране,който се основава на различията в температурата на кипене.Преди дестилацията нефтът се подлага на предварителна подготовка,която обхваща отделяне на газовете,водата,минералните соли и стабилизация.Отделянето на газовете се осъществява чрез вакуумиране.
Емулгираната в нефта вода заедно с разтворените в нея соли днес се отделя едновременно в непрекъснато дестващи съоръжения-електродехидратори.Използва се свойството на диполните водни молекули при преминаване между два електрода с високо напрежение(20-30 хил.V) да се разтеглят до скъсване на еластичната нефтена обвивка и разрушаване на емулсията.
Стабилизирането на нефта се свежда до отделянето на пропанбутановата фракция,която се използва самостоятелно като сгъстен газ за битови и други нужди.Провежда си в същите инсталации,в които се дестилира нефтът,като се работи при по-мек режим.
Понастоящем се прилагат две основни технологични схеми за дестилация на нефта-горивна и горивно-маслена.При първата се цели получаването на максимални добиви светли горива.Като остатък при нея се получава мазут,който се използва като котелно гориво иили да се подложи на химична преработка(крекинг).
При горивно-маслената схема наред с горивата се получават и смазочни масла.Като остатък при нея се получава т.нар.гудрон,който може да се използва в пътното строителство или също да се подложи на крекинг.Изборът на технологична схема зависи преди всичко от състава на нефта,но са от значение и нуждите на стопанството.
В резултат на физичната преработка на нефта се получават моторни и котелни горива,смазочни масла,разтворители,консистентни смазки,парафин,церезин,вазелин и др.:нефтени битуми и пекове,нафтенови киселини и техни производни и други.
Най-важни от тях са моторните горива и смазочните масла.В зависимост от предназначението им моторните горива се делят на карбураторни,дизелови и реактивни.Карбураторните (бензини) се използват за цилиндровите двигатели с вътрешно горене,с които са обурудвани най-важните превозни средства.Те трябва да имат определен фракционен състав,налягане и наситени пари,химечна и детонационна стабилност.Детонационната стабилност на бензина е една от най-важните му характеристики.Някои бензине обаче издържат малка ктепен на компресия,над която се разпадат със скоростта на взрива,т.е. детонират при подаване на искрата.Установено е,че най-малка степен на компресия имат бензините,богати на нормални парафини,и обратно-най-голяма тези,богати на изопарафини.Във връзка с това е въведено т.нар.октаново число като мярка за зетонационната стабилност на карбураторните горива.Условно е прието,че най-лесно детониращият се n-пентан има октаново число-0,а най-трудно детониращият 2,2,4 триметилпентан-100.По такъв начин е съставена октановата скала,според която октановото число на бензина се движи от 0 до 100 и е мярка за неговото количество.Колкото по-високо е октановото число,толкова по-висококачествен е бензина.Октановото число на бензините може да се повиши чрез обогатяването им с изопарафини и ароматни въглеводороди,това се постига чрез крекинг или чрез добавката на такива въглеводороди отвън.
В зависимост от областите на приложение смазочните масла се делят на индустриални,трансмисионни,за двигатели с вътрешно горене и т.н.Тяхното количество се характеризира със смазващата способност,вискозитета,температурите на замръзване и възпламеняване и т.н.
Качествата на смазочните масла рязко се подобряват чрез използването на подходящи добавки.У нас през последните години са получени и се прилагат редица такива добавки за повишаване експлоатационните качества на различните смазочни масла.Първична преработка у нас се провежда в НХК-Бургас и НХК-Плевен.
Вторична(химична)преработка на нефта
От химичните методи за преработка на нефта в промишлеността са се наложили високотемпературната некаталистична и каталистична обработка, известни като крекинг. Това наименование днес е по-подходящо за некаталистичните методи на термична обработка, където наистина доминират разпадни процеси, свързани с късането на С-С и С-Н връзки, и не е съвсем подходящо за някои видове каталистична обработка, при който доминират процеси, свързани с промяната на молекулната структура на въглеводородите. Основните продукти на всеки вид крекинг са:бензинът,крекинг-газовете и крекинг-остатъкът.
Термичен крекинг: Провежда се при темература 470-540С и налягане до 7МРа в отсъствие на катализатори. Основната цел на този вид крекинг е увеличаване количеството на бензина. Като суровинни при него се използват различни нефтени фракции-от лигроина до мазута.
Химизмът на термичния крекинг е извънредно сложен, тъй като суровината е смес от различни въглеводороди, които търпят разнопосочни промени в резултат на последователното и успоредното протичане на реакции на крекиране, кондензация, полимеризация, дехидриране и хидриране. С намаляване на температурата термодинамичната стабилност на въгглеводородите намалява в следния ред: ароматни олефинови нефтенови парафинови
Термодинамичната стабилност на отделните въглеводороди намалява с увеличаване на молекулната им маса. Следователно при високи температури най-напред ще се разпаднат по-висшите парафини, следвани от олефини , нафтените и ще стане натрупване на ароматни въглеводороди в сместта.
Ароматизирането на нафтеновите въглеводороди е много важна реакция, тъй като води до получаването на по-високооктанов бензин. Ароматните съединения могат само частично да се кондензират. Тази реакция е нежелателна, тъй като увеличава коксообразуването. Според теорията на Райс, която е експериментално потвърдена, термичният крекинг протича по радикалов верижен механизъм.
Върху добива и състава на крекинг-продуктите оказват съществено влияние температурата, налягането, времетраенето на крекинга. Максималната температура се лимитира от процеса на коксообразуването. Повишеното налягане благоприятства образуването на течни продукти, тъй като способство късането на връзките по средата. За предодвратяване на дълбокото разлагане на суровината процесът се провежда до 60-70% степен на крекиране, като се използва принципът на рециркулиране.
Апаратура. Термичният крекинг се провежда на 3 етапа: загряване на суровината до температурата на крекинга, протичане на процеса и дестилация на крекинг-продуктите. Наред с тръбните пещи и ректификационните колони при него се използват още:
Реакционни камери, които представляват кухи цилиндрични метални колони с височина 10-12м. И диаметър 2м., приспособени за работа под налягане и при високи температури.
Изпарители,също кухи цилиндрични колони.
Технологичната схема на термичен крекинг на мазут- след нагряване в тръбна пещ мазутът първоначално се подлага на лек крекинг при 470-490С, за да се избегне образуването ан големи количества газове. Образуват се и газьол-соларова фракция, която след загряване в другата пещ се подлага на дълбок крекинг от 500-530С. Образуваната смес от пари и течност от двете пещи постъпва в реакционна камера за завършване на крекинга. Чрез редукционен вентил сместа постъпва в изпарител, където се отделя крекинг-остатъкът, а парообразните продукти преминават през две ректификационни колони. В едната се кондензира тежката фракция, а в другата напълно крекиралата газьол-соларова фракция
Най-голямо търсене за леките продукти на нефтопреработката, по-специално бензин и дизелово гориво. По тази причина по-тежките фракции служат за суровина в различни процеси на дълбочинна преработка на нефта, като например крекинг (cracking), при което се използват високо налягане, температура и катализатори, за да се разделят големите молекули на тежките въглеводороди на малки молекули от леки въглеводороди. По този начин се получават допълнителни количества от най-търсените нефтопродукти. Някои от по-тежките нефтопродукти намират пряка употреба като смазочни масла, парафини, мазут и високо рафинирани целебни субстанции, например вазелин.
История и развитие на нефтодобива
Нефтени находища в окръг Кърн, Калифорния (1938)Нефтът е известен на човечеството 3 хилядолетия пр.н.е., а нефтените продукти като асфалт и озокирит или т.нар."планински восък" преди 5-6 хил.г. В Близкия Изток, където има повърхностни находища на тежък нефт, той е използван още преди около 4000 години в строителството като съставка на хоросана, за покриване на стени и покриви с асфалт, замазка на корпуси на лодки и като огнено оръжие във война. Около Каспийско море в някои от храмовете на огнепоклонниците гори природен газ.
Археологически разкопки установяват много древна промишленост на нефтена смола по бреговете на р. Ефрат в Месопотамия, Ирак. Любопитен факт е, че в древността хората са се прекланяли пред естествените находища на земната повърхност на въглеводородите или пред т.нар. вечни огньове. Считали са тези места за свещени и това предопределяло построяването на техните храмове около огъня. Свидетелства за това служат намерените останки в района на Апшеронския полуостров в Русия, Иран и други места. Китайците още от древността са използвали газа са осветление и отопление на будистките храмове, при изпичане на фаянсови изделия и при обработка на медта. В провинциите Юнан и Шанси са добивали газ няколко столетия преди н.е. В Египет нефтена смола е използвана при балсамиране на фараоните. Нефта и неговите продукти са използвани като бойно и запалително средство под формата на вряла течност или запалена смола по върховете на стрелите или копията. Използвали са се още като спойващи вещества при строеж на сгради и крепостни стени (укрепленията на Вавилон и Висящите градини на асирийската владетелка Семирамида). Има данни, че древните египтяни, асирийци, вавилонци и индианци са ги употребявали за лечебни цели — при кожни заболявания и рани.
Любопитен факт е, че на територията на Азарбейджан в местността Нафталан е изграден курорт за лекуване на кожни заболявания с нефт. От нафталанския нефт днес приготвят медицински препарати за вътрешни и нервни болести, за хирургически цели, за лекуване на домашни животни. За лечебни цели се използва и червения пармски нефт в Италия. За лечебните цели на нефта свидетелстват и очевидци от о-в Сахалин (Русия), които разказват, че даже мечките търсели нефтени локви и с охота си правели бани за избавяне от кожни паразити.
В Северна Америка нефтът е използван от местните народи в магиите, в медицината и за правене на бои. Заселниците го купуват от местните жители като лекарство и го наричат „масло на Сенека“ и „генезово масло“. В Европа той е изгребван от потоци или ями, а в ранния 19-ти век започва добив на малки количества от нефтоносни шисти. През 1815 г. няколко улици в Прага са осветени с лампи с нефт.
Смята се, че историята на съвременната нефтена промишленост започва през 1859 г., когато американският преселник, нефтен изследовател и предприемач Е. Л. Дрейк прокарва сондаж за добив на нефт в Пенсилвания на място, което по-късно е наречено Тайтъсвил (Тitusville). По-късно в района са прокарани много сондажи. Приблизително по същото време започва промишлен добив на нефт и в други райони на света, например в Азербайджан край столицата Баку. Първоначално керосинът (рафинирана течност, наричана у нас „газ“, за „газени“ лампи) е главният готов нефтопродукт и той много скоро заменя свещите в бита. Употребата на петрола е обаче малка, освен като гориво за газени лампи, докато не бива изобретен двигателят с вътрешно горене, намерил огромно приложение в автомобилите, камионите, тракторите и самолетите
от Уикипедия
четвъртък, 17 юли 2008 г.
Miles from nowhere
I guess I'll take my time
Oh yeah, to reach there
Look up at the mountain
I have to climb
Oh yeah, to reach there.
Lord my body has been a good friend
But I won't need it when I reach the end
Miles from nowhere
Guess I'll take my time
Oh yeah, to reach there
I creep through the valleys
And I grope through the woods
'cause I know when I find it my honey
It's gonna make me feel good
I love everything
So don't it make you feel sad
'cause I'll drink to you, my baby
I'll think to that, I'll think to that.
Miles from nowhere
Not a soul in sight
Oh yeah, but it's alright
I have my freedom
I can make my own rules
Oh yeah, the ones that I choose
Lord my body has been a good friend
But I won't need it when I reach the end
Miles from nowhere
Guess I'll take my time
Oh yeah, to reach there
неделя, 13 юли 2008 г.
събота, 12 юли 2008 г.
heaven i`m in heaven
Something you should know about Cheek To Cheek Lyrics
Title: Louis Armstrong - Cheek To Cheek lyrics
Artist: Louis Armstrong Lyrics
Visitors: 759 visitors have hited Cheek To Cheek Lyrics since May 27, 2008.
Print: Louis Armstrong - Cheek To Cheek Lyrics print version
Complimentary "Cheek To Cheek" Ringtone
Heaven, I'm in heaven
And my heart beats so that I can hardly speak
And I seem to find the happiness I seek
When we're out together dancing cheek to cheek
Heaven, I'm in heaven
And the cares that hung around me through the week
Seem to vanish like a gambler's lucky streak
When we're out together dancing (swinging) cheek to cheek
Oh I love to climb a mountain
And reach the highest peak
But it doesn't thrill (boot) me half as much
As dancing cheek to cheek
Oh I love to go out fishing
In a river or a creek
But I don't enjoy it half as much
As dancing cheek to cheek
Now Mamma Dance with me
I want my arm(s) about you
That (Those) charm(s) about you
Will carry me through...
(Right up) To heaven, I'm in heaven
And my heart beats so that I can hardly speak
And I seem to find the happiness I seek
When we're out together dancing, out together dancing (swinging)
Out together dancing cheek to cheek
петък, 11 юли 2008 г.
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
четвъртък, 10 юли 2008 г.
Disco
Uriah Heep: Lady in Black to your phone.
She came to me one morning
One lonely sunday morning
Her long hair flowing
In the midwinter wind
I know not how she found me
For in darkness I was walking
And destruction lay around me
From a fight I could not win
Ah ah ah ...
She asked me name my foe then
I said the need within some men
To fight and kill their brothers
Without thought of love or god
And I begged her give me horses
To trample down my enemies
So eager was my passion
To devour this waste of life
Ah ah ah ...
But she wouldnt think of battle that
Reduces men to animals
So easy to begin
And yet impossible to end
For shes the mother of our men
Who counselled me so wisely then
I feared to walk alone again
And asked if she would stay
Ah ah ah ...
Oh lady lend your hand outright
And let me rest here at your side
Have faith and trust
In peace she said
And filled my heart with life
There is no strength in numbers
Have no such misconception
But when you need me
Be assured I wont be far away
Ah ah ah ...
Thus having spoke she turned away
And though I found no words to say
I stood and watched until I saw
Her black coat disappear
My labour is no easier
But now I know Im not alone
I find new heart each time
I think upon that windy day
And if one day she comes to you
Drink deeply from her words so wise
Take courage from her
As your prize
And say hello from me
Ah ah ah ...
сряда, 9 юли 2008 г.
вторник, 8 юли 2008 г.
четвъртък, 26 юни 2008 г.
вторник, 17 юни 2008 г.
петък, 13 юни 2008 г.
като не знам да пиша ще преписвам
Улетай на крыльях ветра (ghostdog!)
А кой е като капките на предното стъкло? Малки.
В косата, по боята.
Редуват се да ги целуват светлините. Свалки
Усмихват се, отвръщат.
Опасно закръглени от скоростта. Детайлни
Танцуваме
Чистачките се втурват да ги изритат от там защото
“Последни поръчки, че в чет’ри затваряме!”
А кой е като капките на предното стъкло? Малки.
В косата, по боята.
Редуват се да ги целуват светлините. Свалки
Усмихват се, отвръщат.
Опасно закръглени от скоростта. Детайлни
Танцуваме
Чистачките се втурват да ги изритат от там защото
“Последни поръчки, че в чет’ри затваряме!”
вторник, 6 май 2008 г.
петък, 2 май 2008 г.
Ахил и Ериде
vednuj ahil bil ujasno surdit, zashoto niamalo mnogo vreme do sledvashtia pohod, skoro mirmidoncite shteli da kajat - ahil se ligavi, kakvo stava, bolen li si? toi ne iskal da hodi na voina, ne i sega, ne i koghato ochakval sina si, no triabvalo da izpulniava i dulga si kum svoite hora
Nanny Ogg (04:42 PM) :
toi zapoviadal na jena si, divata Eride, da stoi nazad, da ne trugva s nego v boen pohod
Nanny Ogg (04:43 PM) :
tozi put nabegut bil bogat - edin grad v pustinata, kudeto chuli, che zashtitata e slaba, a pliachkata -bogata
Nanny Ogg (04:43 PM) :
divi voini bili mirmidoncite, i ne se strahuwali ot nokogo, i ne mojeli sega da se sprat, sled akto ciala godina ahil gi vodel ot pobeda na pobeda.
Nanny Ogg (04:44 PM) :
toi setnal orujiata si i trugnal na pohod prez pustinata, kum nepoznatia grad, no malko znaeli kakvo gi chaka
Nanny Ogg (04:44 PM) :
vodachite im izmreli pyurvi po ptua - ahil se usetl, che sa gi zabludili, i lichni preriazal gurlata im, predi da sa gi podveli v niakoi kapan
Nanny Ogg (04:45 PM) :
ostanalo oba`e problema kak da nameriat voda, vsichki bili jadni i mrusni, konetei mali nai-veche nujda da bydat napoeni, i nikoi ne mojel veche da misli iasno ot napichashtoto slunce nad glavite im, koeto izglejda igraelo za protivnikovia lager
Nanny Ogg (04:46 PM) :
Celi tri dni se lutali bez voda, kogato ahil chul pesen v kraia na redciata ot voini. peel patrokul, nai-dobria mu priatel, peel prosto ei taka, kato che se razhojda iz gladniata si sred triumove pulni s pliacha ili vse edno e na pir
Nanny Ogg (04:47 PM) :
toi oburnal konia si da vidi kakvo stava - Patrokul oje bi si e zagubil uma ot jegata, pomislil s ujas
Nanny Ogg (04:47 PM) :
Za negova iznenada, kum Patrokul se prisuedinili i drugite voini, i izgurbenite im ramene se izpravili, i te uskorili krachka
Nanny Ogg (04:48 PM) :
Koi vi kaza da peete - popital Ahil, koito ne iskal voinite mu da gubiat oshte sili v dulgia pohod, koito veche nikoi ne znael kude shte svurshi
Nanny Ogg (04:48 PM) :
Edna jrica na Apolo - otgovoril edin ot mirmidoncite - mislia, Ahile, che dobre ia poznavash sledi te ot godini, i chaka tvoeto dete, vij ia kude te sledva
Nanny Ogg (04:49 PM) :
Ahil besen, se izvurnal v posochenata posoka i kakvo da vidi - Eride bila tam, bremmenna shestia mesc, i hodela bosa do negovite mirmidonci, i peela s tiah
Nanny Ogg (04:49 PM) :
Kak posmia! - besen skochil Ahil na Patrokul - ti si znael che tia ni sledva
Nanny Ogg (04:50 PM) :
Da, znaeh - otgovoril priateliat mu, a ti optivali li si da sporish s neia? az i davah ot moaita voda, vseki ot voinite ti se reduvashe da ian osi kato se umori, ne mojem da ia karame da se vurne, no pone mojem da ia pazim doakt e s nas
Nanny Ogg (04:50 PM) :
Az shte ia ubia lichno! - zakanil se Ahil i trugnal iadosano kum Eride, koito mu se izsmiala v liceto, kakto vinagi
Nanny Ogg (04:51 PM) :
Smeli voine, kude e bogata pliachka, koiato obeshta na jena si, predi da trugnesh v pohod? mirmidoncite sa umoreni, konete se spuvat, decata na tezi voini niama da gi vidiat veche, ako ne vi zaveda pri vodata, i ti go znaesh
Nanny Ogg (04:53 PM) :
Ne sum iskal pomoshtta ti, luda jrice! - kazal Ahil iskash li da ti kaja kakvo mislia po vurposa? ti si luda, i mi omruzna da me sledvash kudeto i da ida, ti si poburkana, zapoviadah ti da stoish u doma! Ako samo me dokosnesh - otgovorila eride - shte ubia sina ti v utrobata si, imam mnogo nachini da go napravia, znaesh go, ne me iskash da sum s teb, no ne iskash da se vurnesh pri men, otivash kum smurtta si, i ne mojesh da me spresh da doida i az
Nanny Ogg (04:54 PM) :
Ahil bezpomoshtno svil iumruci - kakvo da kaje na ludata Eride, osven, kakto premudria Patrokul kaza, da ia pazi, dokato taka ili inache e s tiah - i toi ia nosel na ruce, makar che samiat toi trudno izdurjal jegata i jajdata. skoro stignali obache do zavetnia grad, i otkrili, che vmesto slab garnizon, lenivo pechash se na silnoto slunce, tam gi chakat debeli krepostni steni i dulbok rov, pulen s ostri kopia
Nanny Ogg (04:55 PM) :
nakude sega? - zapitali se vsichki
Nanny Ogg (04:55 PM) :
bili umoreni i jadni, i ne mojeli da izminat putia nazad, no ne mojeli i da se biat, ako ne vurnat silite si. Mnozina izmreli ot jajda po putia, a obratnia prehod bi gi unishtojil do krak - dori i ahil i Patrokul niamali otgovor tozi put
Nanny Ogg (04:57 PM) :
Eride imala plan, no ne mislela che Ahil shte go odobri, zatova ne kazala nishto, samo se prestorila na bolna, i legnala v shatrata. Toi ima dostatuchno trevogi v momenta, i ne ia sledial prez noshta - voinite se subrali da obmisliat plana si, a eride se izmuknala tiho i se zaputila kum krepostnite steni
Nanny Ogg (04:57 PM) :
zapalila goliam ogun, i vdignala mecha na ahil i prizovala senkite, koito vijdala da vdiat gore zad ukrepenite steni
Nanny Ogg (04:59 PM) :
"Ako ima pone edin voin s chest, da izleze da se bie s men!" - izvikala Eride - "Az kova mechove, i ot mechovete kova dushi, az sum jrica na Apolo, i shte nakaja vseki, koito posmee da proiavi slabost pred edna umorena i jadna voiska! izlezte i se biite s men, a ne s mirmidoncite, strahlivi piasuchni zaici!" - mejdu drugoto, Eride ne bila chak tolkova luda, kolkoto izglejda, i ne stoiala tolkvoa blizo, che da moje da ia dostigne strela, makar che niakolko se zabili pochti do ogunia ia
Nanny Ogg (05:00 PM) :
Nikoi ot voinite v krepostta ne smeel da se opulchi na edna biasna, i pri tova bremenna jrica. Te ne znaeli dali bashta na deteto ne e niakoi ot bogovete na Olimp, i ne iskali da prizovavat cialia gniav na bogovete vurhu sebe si
Nanny Ogg (05:00 PM) :
te mulchali, dokato Eride tancuvala pred ogunia ciala nosht, i se promuknali da i ostaviat voda, vino i meso, kogato tia umorena padnla po ochi i zaspala na zemiata
Nanny Ogg (05:01 PM) :
na sutritna Ahil vidal che Eride lipsva, i bil besen. Divata prokeltnica! - psuval toi, i obikalial navsiakude da is tursi
Nanny Ogg (05:02 PM) :
"tia e pred krpeostnite steni" - kazal im Dionisii, koito ciala vecher ia gledal i se smial. Ne mojesh li da vidish, Ahile, che tia izliva gneva si kum apolo vurhu teb i vragovete ti, koito padne purvi na mushkata? tia spi pred krepostinite steni, shte ia donesa - kazal dionisii
Nanny Ogg (05:03 PM) :
ne, az shte otida - Ahil skochil na konia si, i ne me interesuva kakvo shte stane s deteto, obache tozi put shte ia ubia ot boi! tia mi se obijda ako trugna na mirimidoncite nachelo v boen pohod, a posle sama napada krepostni steni! kude e razuma na tova devoiche?
Nanny Ogg (05:04 PM) :
Ahil prepusnal kum Eride, no kato stignla, Dionisii veche bil tam, i oglejdal razranenite i noze. "ti ne vidia li che tia prez celia put otkaza da se kachi na kon?" - kazal ahil - "i znaesh li zashto?"
Nanny Ogg (05:05 PM) :
"da, znam" - otgovirl dionisii - "tia ne iska da iazdi konete ti, ti ne i gi dade v jertva dokato beshe v hrama na Apolo, i tia ne iska da bude chast ot tvoia bunt" -"No tia samata go mrazi" - iznenadal se Ahil.
Nanny Ogg (05:06 PM) :
"Da, i mrazi i teb, ahile, i tia mrazi i men, tia ne znae nakude da se oburne ot gniav, zashtoto e jrica, a ne devoika kato nejnite robini, koito vodish v shatrata si"
Nanny Ogg (05:06 PM) :
"Te sa samo robini, a tia e moia jena" - zashitil se Ahil, no dionisii se zasmial i pokazal neshto, koeto tia durjala v ruka.
Nanny Ogg (05:08 PM) :
"Kakvo e tova?" - usmihnal se Dionisii - "Znaesh li kakvo durji tia v rukata si? Tova e kliucha kum krepostnite steni, vij" - i izvadil edin potumnial cheren kliuch, rujdiasal i okurvaven izglejdal
Nanny Ogg (05:08 PM) :
"kak go e dokopala?" - popital Ahil, a dionisii kimnal kum krepostnite steni - i dvamata ne bili zabeliazali, che te bili prazni. I glas ne se chuval, osven edin garvan, koito mulchalivo gi gledal ot visoko.
Nanny Ogg (05:09 PM) :
"Te se se izteglili prez noshta!" - ne mogul da poviarva voina. - "Zashto?'
Nanny Ogg (05:09 PM) :
Dionsiii kimnal kum Eride - "tia gi uplashi do smurt, Ahile, i vdignal mecha na Ahil, koito bil padnal do neia. Otkadnala e mecha ti - vzemi go."
Nanny Ogg (05:10 PM) :
Ahil i mirmidioncite tozi put ne se radvali osobeno na bogata pliachna, koiato namerili v grada. Utololi jajdata si, i se vurnali obratno kolko mogli po-skoro.
Nanny Ogg (05:11 PM) :
Nikoi ot tiah nikoga ne spodelil istoriata za zashtitenia grad v pustianiata.
Nanny Ogg (05:11 PM) :
A Ahil, razbira se, predupredil Eride, che ako oshte vednuj posegne kum mecha mu, shte ia bie s nego do nesviast
Nanny Ogg (05:11 PM) :
utre e drugata chast
satancho (05:12 PM) :
тази от теб ли е или от Дионисий
Nanny Ogg (05:12 PM) :
ot Ahil
Nanny Ogg (04:42 PM) :
toi zapoviadal na jena si, divata Eride, da stoi nazad, da ne trugva s nego v boen pohod
Nanny Ogg (04:43 PM) :
tozi put nabegut bil bogat - edin grad v pustinata, kudeto chuli, che zashtitata e slaba, a pliachkata -bogata
Nanny Ogg (04:43 PM) :
divi voini bili mirmidoncite, i ne se strahuwali ot nokogo, i ne mojeli sega da se sprat, sled akto ciala godina ahil gi vodel ot pobeda na pobeda.
Nanny Ogg (04:44 PM) :
toi setnal orujiata si i trugnal na pohod prez pustinata, kum nepoznatia grad, no malko znaeli kakvo gi chaka
Nanny Ogg (04:44 PM) :
vodachite im izmreli pyurvi po ptua - ahil se usetl, che sa gi zabludili, i lichni preriazal gurlata im, predi da sa gi podveli v niakoi kapan
Nanny Ogg (04:45 PM) :
ostanalo oba`e problema kak da nameriat voda, vsichki bili jadni i mrusni, konetei mali nai-veche nujda da bydat napoeni, i nikoi ne mojel veche da misli iasno ot napichashtoto slunce nad glavite im, koeto izglejda igraelo za protivnikovia lager
Nanny Ogg (04:46 PM) :
Celi tri dni se lutali bez voda, kogato ahil chul pesen v kraia na redciata ot voini. peel patrokul, nai-dobria mu priatel, peel prosto ei taka, kato che se razhojda iz gladniata si sred triumove pulni s pliacha ili vse edno e na pir
Nanny Ogg (04:47 PM) :
toi oburnal konia si da vidi kakvo stava - Patrokul oje bi si e zagubil uma ot jegata, pomislil s ujas
Nanny Ogg (04:47 PM) :
Za negova iznenada, kum Patrokul se prisuedinili i drugite voini, i izgurbenite im ramene se izpravili, i te uskorili krachka
Nanny Ogg (04:48 PM) :
Koi vi kaza da peete - popital Ahil, koito ne iskal voinite mu da gubiat oshte sili v dulgia pohod, koito veche nikoi ne znael kude shte svurshi
Nanny Ogg (04:48 PM) :
Edna jrica na Apolo - otgovoril edin ot mirmidoncite - mislia, Ahile, che dobre ia poznavash sledi te ot godini, i chaka tvoeto dete, vij ia kude te sledva
Nanny Ogg (04:49 PM) :
Ahil besen, se izvurnal v posochenata posoka i kakvo da vidi - Eride bila tam, bremmenna shestia mesc, i hodela bosa do negovite mirmidonci, i peela s tiah
Nanny Ogg (04:49 PM) :
Kak posmia! - besen skochil Ahil na Patrokul - ti si znael che tia ni sledva
Nanny Ogg (04:50 PM) :
Da, znaeh - otgovoril priateliat mu, a ti optivali li si da sporish s neia? az i davah ot moaita voda, vseki ot voinite ti se reduvashe da ian osi kato se umori, ne mojem da ia karame da se vurne, no pone mojem da ia pazim doakt e s nas
Nanny Ogg (04:50 PM) :
Az shte ia ubia lichno! - zakanil se Ahil i trugnal iadosano kum Eride, koito mu se izsmiala v liceto, kakto vinagi
Nanny Ogg (04:51 PM) :
Smeli voine, kude e bogata pliachka, koiato obeshta na jena si, predi da trugnesh v pohod? mirmidoncite sa umoreni, konete se spuvat, decata na tezi voini niama da gi vidiat veche, ako ne vi zaveda pri vodata, i ti go znaesh
Nanny Ogg (04:53 PM) :
Ne sum iskal pomoshtta ti, luda jrice! - kazal Ahil iskash li da ti kaja kakvo mislia po vurposa? ti si luda, i mi omruzna da me sledvash kudeto i da ida, ti si poburkana, zapoviadah ti da stoish u doma! Ako samo me dokosnesh - otgovorila eride - shte ubia sina ti v utrobata si, imam mnogo nachini da go napravia, znaesh go, ne me iskash da sum s teb, no ne iskash da se vurnesh pri men, otivash kum smurtta si, i ne mojesh da me spresh da doida i az
Nanny Ogg (04:54 PM) :
Ahil bezpomoshtno svil iumruci - kakvo da kaje na ludata Eride, osven, kakto premudria Patrokul kaza, da ia pazi, dokato taka ili inache e s tiah - i toi ia nosel na ruce, makar che samiat toi trudno izdurjal jegata i jajdata. skoro stignali obache do zavetnia grad, i otkrili, che vmesto slab garnizon, lenivo pechash se na silnoto slunce, tam gi chakat debeli krepostni steni i dulbok rov, pulen s ostri kopia
Nanny Ogg (04:55 PM) :
nakude sega? - zapitali se vsichki
Nanny Ogg (04:55 PM) :
bili umoreni i jadni, i ne mojeli da izminat putia nazad, no ne mojeli i da se biat, ako ne vurnat silite si. Mnozina izmreli ot jajda po putia, a obratnia prehod bi gi unishtojil do krak - dori i ahil i Patrokul niamali otgovor tozi put
Nanny Ogg (04:57 PM) :
Eride imala plan, no ne mislela che Ahil shte go odobri, zatova ne kazala nishto, samo se prestorila na bolna, i legnala v shatrata. Toi ima dostatuchno trevogi v momenta, i ne ia sledial prez noshta - voinite se subrali da obmisliat plana si, a eride se izmuknala tiho i se zaputila kum krepostnite steni
Nanny Ogg (04:57 PM) :
zapalila goliam ogun, i vdignala mecha na ahil i prizovala senkite, koito vijdala da vdiat gore zad ukrepenite steni
Nanny Ogg (04:59 PM) :
"Ako ima pone edin voin s chest, da izleze da se bie s men!" - izvikala Eride - "Az kova mechove, i ot mechovete kova dushi, az sum jrica na Apolo, i shte nakaja vseki, koito posmee da proiavi slabost pred edna umorena i jadna voiska! izlezte i se biite s men, a ne s mirmidoncite, strahlivi piasuchni zaici!" - mejdu drugoto, Eride ne bila chak tolkova luda, kolkoto izglejda, i ne stoiala tolkvoa blizo, che da moje da ia dostigne strela, makar che niakolko se zabili pochti do ogunia ia
Nanny Ogg (05:00 PM) :
Nikoi ot voinite v krepostta ne smeel da se opulchi na edna biasna, i pri tova bremenna jrica. Te ne znaeli dali bashta na deteto ne e niakoi ot bogovete na Olimp, i ne iskali da prizovavat cialia gniav na bogovete vurhu sebe si
Nanny Ogg (05:00 PM) :
te mulchali, dokato Eride tancuvala pred ogunia ciala nosht, i se promuknali da i ostaviat voda, vino i meso, kogato tia umorena padnla po ochi i zaspala na zemiata
Nanny Ogg (05:01 PM) :
na sutritna Ahil vidal che Eride lipsva, i bil besen. Divata prokeltnica! - psuval toi, i obikalial navsiakude da is tursi
Nanny Ogg (05:02 PM) :
"tia e pred krpeostnite steni" - kazal im Dionisii, koito ciala vecher ia gledal i se smial. Ne mojesh li da vidish, Ahile, che tia izliva gneva si kum apolo vurhu teb i vragovete ti, koito padne purvi na mushkata? tia spi pred krepostinite steni, shte ia donesa - kazal dionisii
Nanny Ogg (05:03 PM) :
ne, az shte otida - Ahil skochil na konia si, i ne me interesuva kakvo shte stane s deteto, obache tozi put shte ia ubia ot boi! tia mi se obijda ako trugna na mirimidoncite nachelo v boen pohod, a posle sama napada krepostni steni! kude e razuma na tova devoiche?
Nanny Ogg (05:04 PM) :
Ahil prepusnal kum Eride, no kato stignla, Dionisii veche bil tam, i oglejdal razranenite i noze. "ti ne vidia li che tia prez celia put otkaza da se kachi na kon?" - kazal ahil - "i znaesh li zashto?"
Nanny Ogg (05:05 PM) :
"da, znam" - otgovirl dionisii - "tia ne iska da iazdi konete ti, ti ne i gi dade v jertva dokato beshe v hrama na Apolo, i tia ne iska da bude chast ot tvoia bunt" -"No tia samata go mrazi" - iznenadal se Ahil.
Nanny Ogg (05:06 PM) :
"Da, i mrazi i teb, ahile, i tia mrazi i men, tia ne znae nakude da se oburne ot gniav, zashtoto e jrica, a ne devoika kato nejnite robini, koito vodish v shatrata si"
Nanny Ogg (05:06 PM) :
"Te sa samo robini, a tia e moia jena" - zashitil se Ahil, no dionisii se zasmial i pokazal neshto, koeto tia durjala v ruka.
Nanny Ogg (05:08 PM) :
"Kakvo e tova?" - usmihnal se Dionisii - "Znaesh li kakvo durji tia v rukata si? Tova e kliucha kum krepostnite steni, vij" - i izvadil edin potumnial cheren kliuch, rujdiasal i okurvaven izglejdal
Nanny Ogg (05:08 PM) :
"kak go e dokopala?" - popital Ahil, a dionisii kimnal kum krepostnite steni - i dvamata ne bili zabeliazali, che te bili prazni. I glas ne se chuval, osven edin garvan, koito mulchalivo gi gledal ot visoko.
Nanny Ogg (05:09 PM) :
"Te se se izteglili prez noshta!" - ne mogul da poviarva voina. - "Zashto?'
Nanny Ogg (05:09 PM) :
Dionsiii kimnal kum Eride - "tia gi uplashi do smurt, Ahile, i vdignal mecha na Ahil, koito bil padnal do neia. Otkadnala e mecha ti - vzemi go."
Nanny Ogg (05:10 PM) :
Ahil i mirmidioncite tozi put ne se radvali osobeno na bogata pliachna, koiato namerili v grada. Utololi jajdata si, i se vurnali obratno kolko mogli po-skoro.
Nanny Ogg (05:11 PM) :
Nikoi ot tiah nikoga ne spodelil istoriata za zashtitenia grad v pustianiata.
Nanny Ogg (05:11 PM) :
A Ahil, razbira se, predupredil Eride, che ako oshte vednuj posegne kum mecha mu, shte ia bie s nego do nesviast
Nanny Ogg (05:11 PM) :
utre e drugata chast
satancho (05:12 PM) :
тази от теб ли е или от Дионисий
Nanny Ogg (05:12 PM) :
ot Ahil
Приказка от Нани Огг
Имало едно време едно малко детенце, което обичало да си играе на брега на океана и да брои платната на корабите, които преминавали близо до хоризонта
то нямало как да каже кои са търговски кораби, и кои - пирати.. нямало как да каже кои хора са добри, и кои - лоши, и си измисляло истории за принцеси, и рицари, и големи могъщи вълни, и умни китове и малки пъргави рибки
един ден то стояло на брега, както обикновено, и за негова най-голяма изненада, платното, което си гледал и си мечтаел, се задало право към него.. да, нямало спор - ставало все по-голямо и по-голямо
Бяло ли било? не, а черно, с червени кървави петна по него.. зловещо платно като на кораб, връщащ се от Хадес...
момчето чувало вече виковете на моряците, които се радвали, че виждат бряг - и вероятно и плячка.
момчето побягнало към селото - да предупреди всички там, че въоръжени и очевидно опасни мъже слизат на брега.. и докато бягало, се препънало и се проснало по лице в пясъка..
и докато лежало, макар и за секунда, успяло да премисли пак, и си казало - майната му, личи си че съм слушал много истории на баби и дядовци, бягам от единственото нещо, за което мечатаех цял живот - нещо да ми се случи
То се обърнало, и тръгнало бавно обратно, да посрещне кораба със зловещите платна.
отблизо той не бил толкова страшен - да платната изглеждали като обляни в кръв, но носа бил украсен от бюст на жена- най-красивата русалка, която той някога бил виждал!
Моряците били големи груби мъже, но не изглеждали като тръгнали на бой - това, което помислил за оръжия били просто инструментите им, с които да поправят голяма дупка в корпуса на кораба.
Капитанът слязъл първи от лодката, изпратена да разузнае на брега.. момчето го чакало, гледайки право в очите му, и казало
- търся приключения, ще ме вземеш ли в твоя екипаж, Сър?
капитанът се засмял
- какво можеш ти, малки моряко? ти седиш на брега и мечтаещ, но там навътре към хоризонта има бури и пирати и огромни гладни акули, които само чакат бедните моряци да им паднат за закуска...
-Да - казало момчето - но отвъд има земи с тъмни мистични жени, и мъдреци с бели бради, и богати палати, които блестят под пустинното слънце, и смели войни, и нежни девойки и още купища чудеса..
-не, -засмял се капитана, няма, момчето ми.. но ще ти кажа какво ще направя - ще те взема с мен на кораба, да бъдеш моя разказвач на приказки.. разкажи ми за тези жени, тъмните, с дълбоките очи и лукава прегрудка..
-ааа тези ли, казало момчето, което живеят отвъд хоризонта, на острова
до който се стига само ако имаш смело сърце и остър ум?
-Да - казал капитана, знаеш ли факт ли е, има ли такъв остров? търся го от години, профуках състоянието си, а не мога да го намеря.. може би ти имаш този дар да ни поведеш към тези мистични земи, в които, казват, улиците са покрити със злато, а жените имат гласове упойващи като опиум
-факт е, знам къде са, но не са лесни да ги покориш - те имат армия от диви котки, и дори и морските животни бягат далеч от бреговете им. Те танцуват голи нощем, покриват луната с дългите си коси и правят магия да намерят тези рицари със смелото сърце, които да ги покорят.. но всеки, който се е опитвал, намира гибелта си.
-знам - казал капитана, но ти знаеш че те не са чак толкова опасни, ако си силен, смел и хитър.. ела с нас, разказвачо на приказки.
пътували дълги години - скоро момчето бил белобрад старец, а синовете на моряците били тези, които опъвали платната под буйния вятър и ги свивали когат отй се обърне на буря..
краят на приказката - никога не ги намерили тези жени, защото забравили една ужасно важна подробност...
единственото, което трябвало да направят, е - да не ги е страх, ама въобще, защото са мъже с остър меч и силни ръце, а не нежни жени с огнен нрав и упойващ глас..
и така, жените на този остров все още чакат.. чакат си и си пеят приказки на глас
и не са тъжни, защото още има шанс някой да ги намери..
то нямало как да каже кои са търговски кораби, и кои - пирати.. нямало как да каже кои хора са добри, и кои - лоши, и си измисляло истории за принцеси, и рицари, и големи могъщи вълни, и умни китове и малки пъргави рибки
един ден то стояло на брега, както обикновено, и за негова най-голяма изненада, платното, което си гледал и си мечтаел, се задало право към него.. да, нямало спор - ставало все по-голямо и по-голямо
Бяло ли било? не, а черно, с червени кървави петна по него.. зловещо платно като на кораб, връщащ се от Хадес...
момчето чувало вече виковете на моряците, които се радвали, че виждат бряг - и вероятно и плячка.
момчето побягнало към селото - да предупреди всички там, че въоръжени и очевидно опасни мъже слизат на брега.. и докато бягало, се препънало и се проснало по лице в пясъка..
и докато лежало, макар и за секунда, успяло да премисли пак, и си казало - майната му, личи си че съм слушал много истории на баби и дядовци, бягам от единственото нещо, за което мечатаех цял живот - нещо да ми се случи
То се обърнало, и тръгнало бавно обратно, да посрещне кораба със зловещите платна.
отблизо той не бил толкова страшен - да платната изглеждали като обляни в кръв, но носа бил украсен от бюст на жена- най-красивата русалка, която той някога бил виждал!
Моряците били големи груби мъже, но не изглеждали като тръгнали на бой - това, което помислил за оръжия били просто инструментите им, с които да поправят голяма дупка в корпуса на кораба.
Капитанът слязъл първи от лодката, изпратена да разузнае на брега.. момчето го чакало, гледайки право в очите му, и казало
- търся приключения, ще ме вземеш ли в твоя екипаж, Сър?
капитанът се засмял
- какво можеш ти, малки моряко? ти седиш на брега и мечтаещ, но там навътре към хоризонта има бури и пирати и огромни гладни акули, които само чакат бедните моряци да им паднат за закуска...
-Да - казало момчето - но отвъд има земи с тъмни мистични жени, и мъдреци с бели бради, и богати палати, които блестят под пустинното слънце, и смели войни, и нежни девойки и още купища чудеса..
-не, -засмял се капитана, няма, момчето ми.. но ще ти кажа какво ще направя - ще те взема с мен на кораба, да бъдеш моя разказвач на приказки.. разкажи ми за тези жени, тъмните, с дълбоките очи и лукава прегрудка..
-ааа тези ли, казало момчето, което живеят отвъд хоризонта, на острова
до който се стига само ако имаш смело сърце и остър ум?
-Да - казал капитана, знаеш ли факт ли е, има ли такъв остров? търся го от години, профуках състоянието си, а не мога да го намеря.. може би ти имаш този дар да ни поведеш към тези мистични земи, в които, казват, улиците са покрити със злато, а жените имат гласове упойващи като опиум
-факт е, знам къде са, но не са лесни да ги покориш - те имат армия от диви котки, и дори и морските животни бягат далеч от бреговете им. Те танцуват голи нощем, покриват луната с дългите си коси и правят магия да намерят тези рицари със смелото сърце, които да ги покорят.. но всеки, който се е опитвал, намира гибелта си.
-знам - казал капитана, но ти знаеш че те не са чак толкова опасни, ако си силен, смел и хитър.. ела с нас, разказвачо на приказки.
пътували дълги години - скоро момчето бил белобрад старец, а синовете на моряците били тези, които опъвали платната под буйния вятър и ги свивали когат отй се обърне на буря..
краят на приказката - никога не ги намерили тези жени, защото забравили една ужасно важна подробност...
единственото, което трябвало да направят, е - да не ги е страх, ама въобще, защото са мъже с остър меч и силни ръце, а не нежни жени с огнен нрав и упойващ глас..
и така, жените на този остров все още чакат.. чакат си и си пеят приказки на глас
и не са тъжни, защото още има шанс някой да ги намери..
четвъртък, 1 май 2008 г.
Небойсе
Небойсе
Живял едно време богат търговец.Той имал един единсвен син,който не се страхувал от нищо на света.Докато на другите им настръхвали косите ,когато им разправя ли страшни истории,той щом чуел подобно нещо веднага искал да го види с собсвените си очи.Било му все едно дали посред нощ или по пладне ще обходи запустелите замъци ,гробища и черкви с една дума там където де говорело че стават страшни неща.Накрая той решил да тръгне по света.
Щом като тука вече няма нищо истински страшно,ще тръгна по света и няма да се върна докато не изпитам що е страх.
Като чул тези думи баща му сериозно се замислил с какво да го уплаши та да не тръгне по света където можел да заплати с живота си.Но клетият баща не можал да измисли нищо.
Тогава Небойсе нарочно направил голяма пакост та да създаде на баща си много неприятности.Гневен бил баща му но нямало какво да направи….трябвало да направи така че Небойсе да не се показва пред очите на хората.
Дал му оръжие кон,майка му приготвила храна за из път и го изпроводили по широкия свят.
Така той потеглил на път нощувал в планината ,промъквал се през такива гъсталаци че не виждал нито деня пред себе си нито пък слънцето над главата си.По непознати пътеки пребродил стръмни склонове и дълбоки долини превалил огромни скали и хребети през който само птичка можела да прехвръкне.Храната му се свършила и само тук там намирал по някой земен плод или боровинка….а коня му пасял оскъдна трева……
Уморен и изгладнял най после стигнал до един замък.Замъкът бил голям и хубав но бил построен на заоблена като яйце скала.Това което Небойсе не знаел е че замъкът бил прокълнат от дванайсет духа.
Но откъде да влезе вътре?Дълго обикалял всички страни ала вход никъде не открил.Замъкът бил под носа му но цяла нощ щял да трепери от студ, ако вечерта вратата на замъка не се отворила сама………
Небойсе влязъл в замъка и какво да види,в конюшнята бил оседлан кон яслите били пълни с сено а ведрото с вода.Тръгнал из стаите-никъде жива душа.На масата в една от стаите намерил хляб солничка и чаша вино а на чашата надпис „закуска за пътника”
Хапнал Небойсе и си мислел как само да се наспи добре .В съседната стая имало легло и той легнал и заспал като къпан.
В полунощ го събудил силен шум вратата се отворила и в стаята нахлули чудовища с тояги които се нахвърлили върху него.
- Ти ли си тоя дето не се бои от нищо,почакай сега ще ти дадем да се разбереш какво е страх……..
Не му позволили и да гъкне наобиколили го и започнали да го налагат с тоягите си от глава до пети…Щели да му изпотрошат костите ала в това време ударил един часът и чудовишата изчезнали.
Небойсе с мъка допълзял до леглото и за свое щастие намерил там един мехлем с който намазал раните си,после заспал като заклан.
Сутринта щом се събудил на масата се появила богата закуска .Наял се до насита.
-почакайте чудовища сега ще ви науча аз вас,вчера от бой и дума не ми дадохте да проговоря но ще си поприказваме днес.
Ала напразно ровил и обикалял из замъка в целия замък нямало жива душа,само конят в конюшнта бил вчесан и като го видял изцвилил весело насреща му.
Обиколил за пореден път замъка и претърсил всяко кътче в него накрая в една стена намерил малка вратичка която едва се виждала,отворил я видял чудна градина с езеро,в което седяла девойка до раменете в водата.
-какво правиш тук хубава девойко-попитал Небойсе,защо не излезеш на вън?
-искам да изляза ама не мога защото съм омагьосана.
-живях си тука с баща си и майка си ,но веднъж върху нас връхлетяха 12 духа,не можеха да навредят на никой от тях ,изгониха ги само далеч отвъд морето
Седя тук вече 12 години и немога да се преместя нито под водата нито да излеза ,сега и с тебе нямаше да говоря ако нощес не бе страдал вместо мене ,а издържиш ли още две нощи ще се освободя напълно.Сега страшилищата ще дойдата да те примамват и уговарят ,промълвиш ли една дума само -ще загинеш.
-все някак ще се нареди,казал Небойсе
Втората вечер всичко се повторило на масата имало хубава вечеря а леглото било готово….
Когато ударил 12 час при него влезли неговите мили гости,този път те се умилквали заговаряли го ласкаели го само и само да изкопчат някоя дума.После отново започнали да го налагат с тоягите си ала той мълчал и мълчал.Като влязъл в градината девойката била освободеена до кръста и цял ден си говорели .
И на третата вечер на масата имало вкусна вечеря, Небойсе хапнал но не му било вкусно както преди,мислел какво ще се случи когато удари 12 часа.Леко трепнал когато чудовищата го наобиколили,и сега внимателно го поздравили изкушавали го по най различен начин само да изкопчат някой думичка,докато изведнъж закрещели:
-щом мълчиш сега ще те опечем жив,ще има да стенеш и да се вайкаш тогава
Тъкмо щели да го намушкат на ръжена и ударил 1 часът,и страшилищата изчезнали.
Едвам успял да се добере до мехлема ,щом се намазал мигом заспал.
На сутринта като отворил очи какво да види –около него щъкали на пръсти слуги (да не го събудят).Щом станаl веднага му донесли хубави дрехи,като се облякъл в залата го посрещнала девойката благодарила му за дето я освободил и му подарила бяла кърпичка с нейното име.
това ще бъде като залог че съм твоя –казала тя ,но няма да е съвсем сигурно докато не ме заведеш при баща ми където ще се ожениме.
Речено сторено приготвили се на бърза ръка и тръгнали на път.Една вечер се наложило да пренощуват в един хан.Ханджийката била стара и грозна ,приличала на вещица .Тя имала също толкова грозна дъщеря която като видяла Небойсе веднага се влюбила и решила да се омъжи за него.Но как да стори това?Разбира се за вещицата не било трудно да го омагьоса взела една игла и я забила в палтото му и той се строполил мигом като мъртъв.На сутринта неговата принцеса едва не полудяла от мъка,но нямало какво да се направи ,погrебала го и продължила сама към родителите си.
Щом си тръгнала страта вещица извадила иглата от палтото му и той оживял.
Небойсе не можел да гледа дъщерята на вещицата ходел непрестанно насам натам но не можел да открие своята мила принцеса.Старата вещица го била омагьосала така че да не може да се отдалечава далече от ханчето и винаги да се връща няезменно обратно.
Веднъж когато влязъл в гората стещнал една фея която досущ приличала на злата вещица само че му желаела доброто,тя му разказала какво се е случило с него .За нея не било никак трудно да го освободи от магията.
Вземи тази билка –казала тя и я сложи в лявата си обувка като се върнеш злата вещица ще се превърне в котка и ще започне да скача срещу тебе,ритния с левия си крак и тя ще се превърне на катран.После вземи нещата си и ела при мене.
Както казала феята така и станало,като се върнал при нея Небойсе тя му казала:
Тръгни по този път и никъде не се отклонявай,ще се изкачиш по една планина там ще намериш една градина в която всички цветя ще са затиснати с човешки кости.Събери ги до една и ги зарови,пропуснеш ли само една знай че един ден и с твоите коси ще бъдат затиснати цветя.Тогава при тебе ще дойде Чудовище което вече си виждал но сега то няма да ти направи нищо лошо,дори ще те похвали и ще те попита какво искаш да направи за теб в замяна ти не искай нищо друго само да ти каже къде е твоята принцеса.
Небойсе не чакал да му се повтаря,тръгнал по пътя намерил градината и събрал костите както феята му била казала.Повехналите цвятя веднага се освежили и се усмихнали.
Тогава се пояило чудовището похвалило го за добрината и попитало с какво иска да му се отблагодари.
-нищо друго не искам рекъл Небойсе –само да ми кажеш къде е моята загубена принцеса
-почакай казало чудовището да попитам моите подвласни те ще кажат ако са я видели някъде.
И чудовището изревало та чак земята се разтресла,всички четириноги животни се втурнали към тах.
Започнало да ги разпитва не са ли виждали такава и такава принцеса,но никое животно не я било виждало.
-е не губи надежда иди при моя брат краля на птиците може би той ще ти помогне
Отишъл Небойсе в другата градина където живело другото чудовище.
-какво търсиш тук-попитало го то
-какво бих търсил искам само да ми кажеш къде е моята принцеса!
-На мене ми хареса какво направи в градината на брат ми от тогава и моите цветя растат по хубави.Само почакай малко!
И чудовището изревало така сякаш всички бури и урагани били се събрали заедно.
Над главите им се вдигнал страхотен шум сякаш се извила вихрушка.Това били птиците от цял свят.Заразпитвал кралят на птиците за принцесата ала никой не я бил виждал.
Вече изглеждало че птичето племе няма да свърши никаква работа ,когато над гората отново зашумяло и един голям стар орел закръжил над градината и се спуснал надолу.
-защо идваш толкова късно след като те извиках –скарал му се кралят на птиците-Нима не ме чу?
-Чух те господарю мой но пренасях над черното море принцесата на черноморския крал.
Зарадвал се Небойсе и сякаш му порасналикриле.
-това е тя жива ли е?
- жива и здрава е даже се готви за сватба отвърнал старият орел
- а бихме ли могли да отлетим за сватбата?
-и можем и не можем-казал орелът .Аз вече съм стар и не съм дотам силен може да стане така че да паднем в морето.
- ах скъпи ми орльо,опитай още веднъж своите сили,да тръгнем пък каквото ще да става
-добре но ако загинем ти ще си виновен
Прелетели щастливо през морето и се спуснали в града където прицесата щяла да се омъжва.
-На доброто с добро !-рекъл накрая орелът ,извади меча и отрежи главата ми!
-Никога не ще мога да направя това скочил Небойсе, та ти направи толкова много за мене.
-Извади меча !-загърмял орелът ,защото ще стане късно и никога няма да видиш своята принцеса.Щом ми падне главата извади сърцето ми и го разрежи ,всеки път щом го го разтвориш каквито скъпоценности поискаш ще ги имаш.Хайде вади меча и режи ,нека и аз си почина най сетне от този свят!
Волю-неволю Небойсе направил това което му казал стария орел и наистина като разтворил сърцето му и си пожелал 100 жълтици веднага се появили.
Отишъл Небойсе в една кръчма ,като го видял кръчмарят учудено заклатил глава,що за човек е той след като не прави това което правят всички .
- а какво правят другите –попитал Небойсе
- какво правят ли това само слепият не може да види и гпухият не може да чуе
- всички са поканени на сватбата на принцесата и там всеки може да пие и яде до насита и не само това ами и за всеки прекаран час получава по една жълтица
- охо това не е лошо нещо но щом при краля е така тогава при нас трябва да е още по добре!
Кръчмарят само се пулел и не можел да разбере какво му е на тоя човек да не би да не е с всичкия си.
-сега рекъл Небойсе иди и ми купи златна колесница с врани коне и ми намери прислуга.Пригответе най-хубави ястия и сложете на масите най скъпи вина!И всеки който дойде на моята сватба ще получи по пет жълтици на час!
КОгато това се разчуло из града кралските палати опустели,всичко живо се втурнало към кръчмата да яде и пие и да граби жълтици.Като видял какво става кралят пратил слуги да поканят Небойсе в своят дворец .
След малко колесницата на Небойсе вече летяла към кралския дворец.
Само че вместо господаря в нея седял преоблечен слуга, а господарят преоблечен като слуга седял до кочияша.В двореца всички му поднасяли най-вкусни ястия даже накрая го поканили да потанцува .
Но слугата отказал и обяснил че всъщност има един подчинен който е много изкусен танцьор и никой на света не може да го надиграе.Като чула това невестата и само така с половин уста пожелала да потанцува с момъка.Небойсе тутаткси дотичал и я поканил на танц.И както се въртял с нея в вихъра на танца изпуснал нарочно кърпичката която принцесата му подарила в омагьосания замък.Тя веднага познала кърпичката и извикала:няма да се омъжа за оня когото на когото волью-неволю
Дадох клетва а за човека който изпусна тази кърпичка.
В това време Небойсе бил изкочил на вън и си бил облякъл своите дрехи.
Като влязъл в залата принцесата веднага го познала и го прегърнала.
Всички се радвали заедно с тях.
Живял едно време богат търговец.Той имал един единсвен син,който не се страхувал от нищо на света.Докато на другите им настръхвали косите ,когато им разправя ли страшни истории,той щом чуел подобно нещо веднага искал да го види с собсвените си очи.Било му все едно дали посред нощ или по пладне ще обходи запустелите замъци ,гробища и черкви с една дума там където де говорело че стават страшни неща.Накрая той решил да тръгне по света.
Щом като тука вече няма нищо истински страшно,ще тръгна по света и няма да се върна докато не изпитам що е страх.
Като чул тези думи баща му сериозно се замислил с какво да го уплаши та да не тръгне по света където можел да заплати с живота си.Но клетият баща не можал да измисли нищо.
Тогава Небойсе нарочно направил голяма пакост та да създаде на баща си много неприятности.Гневен бил баща му но нямало какво да направи….трябвало да направи така че Небойсе да не се показва пред очите на хората.
Дал му оръжие кон,майка му приготвила храна за из път и го изпроводили по широкия свят.
Така той потеглил на път нощувал в планината ,промъквал се през такива гъсталаци че не виждал нито деня пред себе си нито пък слънцето над главата си.По непознати пътеки пребродил стръмни склонове и дълбоки долини превалил огромни скали и хребети през който само птичка можела да прехвръкне.Храната му се свършила и само тук там намирал по някой земен плод или боровинка….а коня му пасял оскъдна трева……
Уморен и изгладнял най после стигнал до един замък.Замъкът бил голям и хубав но бил построен на заоблена като яйце скала.Това което Небойсе не знаел е че замъкът бил прокълнат от дванайсет духа.
Но откъде да влезе вътре?Дълго обикалял всички страни ала вход никъде не открил.Замъкът бил под носа му но цяла нощ щял да трепери от студ, ако вечерта вратата на замъка не се отворила сама………
Небойсе влязъл в замъка и какво да види,в конюшнята бил оседлан кон яслите били пълни с сено а ведрото с вода.Тръгнал из стаите-никъде жива душа.На масата в една от стаите намерил хляб солничка и чаша вино а на чашата надпис „закуска за пътника”
Хапнал Небойсе и си мислел как само да се наспи добре .В съседната стая имало легло и той легнал и заспал като къпан.
В полунощ го събудил силен шум вратата се отворила и в стаята нахлули чудовища с тояги които се нахвърлили върху него.
- Ти ли си тоя дето не се бои от нищо,почакай сега ще ти дадем да се разбереш какво е страх……..
Не му позволили и да гъкне наобиколили го и започнали да го налагат с тоягите си от глава до пети…Щели да му изпотрошат костите ала в това време ударил един часът и чудовишата изчезнали.
Небойсе с мъка допълзял до леглото и за свое щастие намерил там един мехлем с който намазал раните си,после заспал като заклан.
Сутринта щом се събудил на масата се появила богата закуска .Наял се до насита.
-почакайте чудовища сега ще ви науча аз вас,вчера от бой и дума не ми дадохте да проговоря но ще си поприказваме днес.
Ала напразно ровил и обикалял из замъка в целия замък нямало жива душа,само конят в конюшнта бил вчесан и като го видял изцвилил весело насреща му.
Обиколил за пореден път замъка и претърсил всяко кътче в него накрая в една стена намерил малка вратичка която едва се виждала,отворил я видял чудна градина с езеро,в което седяла девойка до раменете в водата.
-какво правиш тук хубава девойко-попитал Небойсе,защо не излезеш на вън?
-искам да изляза ама не мога защото съм омагьосана.
-живях си тука с баща си и майка си ,но веднъж върху нас връхлетяха 12 духа,не можеха да навредят на никой от тях ,изгониха ги само далеч отвъд морето
Седя тук вече 12 години и немога да се преместя нито под водата нито да излеза ,сега и с тебе нямаше да говоря ако нощес не бе страдал вместо мене ,а издържиш ли още две нощи ще се освободя напълно.Сега страшилищата ще дойдата да те примамват и уговарят ,промълвиш ли една дума само -ще загинеш.
-все някак ще се нареди,казал Небойсе
Втората вечер всичко се повторило на масата имало хубава вечеря а леглото било готово….
Когато ударил 12 час при него влезли неговите мили гости,този път те се умилквали заговаряли го ласкаели го само и само да изкопчат някоя дума.После отново започнали да го налагат с тоягите си ала той мълчал и мълчал.Като влязъл в градината девойката била освободеена до кръста и цял ден си говорели .
И на третата вечер на масата имало вкусна вечеря, Небойсе хапнал но не му било вкусно както преди,мислел какво ще се случи когато удари 12 часа.Леко трепнал когато чудовищата го наобиколили,и сега внимателно го поздравили изкушавали го по най различен начин само да изкопчат някой думичка,докато изведнъж закрещели:
-щом мълчиш сега ще те опечем жив,ще има да стенеш и да се вайкаш тогава
Тъкмо щели да го намушкат на ръжена и ударил 1 часът,и страшилищата изчезнали.
Едвам успял да се добере до мехлема ,щом се намазал мигом заспал.
На сутринта като отворил очи какво да види –около него щъкали на пръсти слуги (да не го събудят).Щом станаl веднага му донесли хубави дрехи,като се облякъл в залата го посрещнала девойката благодарила му за дето я освободил и му подарила бяла кърпичка с нейното име.
това ще бъде като залог че съм твоя –казала тя ,но няма да е съвсем сигурно докато не ме заведеш при баща ми където ще се ожениме.
Речено сторено приготвили се на бърза ръка и тръгнали на път.Една вечер се наложило да пренощуват в един хан.Ханджийката била стара и грозна ,приличала на вещица .Тя имала също толкова грозна дъщеря която като видяла Небойсе веднага се влюбила и решила да се омъжи за него.Но как да стори това?Разбира се за вещицата не било трудно да го омагьоса взела една игла и я забила в палтото му и той се строполил мигом като мъртъв.На сутринта неговата принцеса едва не полудяла от мъка,но нямало какво да се направи ,погrебала го и продължила сама към родителите си.
Щом си тръгнала страта вещица извадила иглата от палтото му и той оживял.
Небойсе не можел да гледа дъщерята на вещицата ходел непрестанно насам натам но не можел да открие своята мила принцеса.Старата вещица го била омагьосала така че да не може да се отдалечава далече от ханчето и винаги да се връща няезменно обратно.
Веднъж когато влязъл в гората стещнал една фея която досущ приличала на злата вещица само че му желаела доброто,тя му разказала какво се е случило с него .За нея не било никак трудно да го освободи от магията.
Вземи тази билка –казала тя и я сложи в лявата си обувка като се върнеш злата вещица ще се превърне в котка и ще започне да скача срещу тебе,ритния с левия си крак и тя ще се превърне на катран.После вземи нещата си и ела при мене.
Както казала феята така и станало,като се върнал при нея Небойсе тя му казала:
Тръгни по този път и никъде не се отклонявай,ще се изкачиш по една планина там ще намериш една градина в която всички цветя ще са затиснати с човешки кости.Събери ги до една и ги зарови,пропуснеш ли само една знай че един ден и с твоите коси ще бъдат затиснати цветя.Тогава при тебе ще дойде Чудовище което вече си виждал но сега то няма да ти направи нищо лошо,дори ще те похвали и ще те попита какво искаш да направи за теб в замяна ти не искай нищо друго само да ти каже къде е твоята принцеса.
Небойсе не чакал да му се повтаря,тръгнал по пътя намерил градината и събрал костите както феята му била казала.Повехналите цвятя веднага се освежили и се усмихнали.
Тогава се пояило чудовището похвалило го за добрината и попитало с какво иска да му се отблагодари.
-нищо друго не искам рекъл Небойсе –само да ми кажеш къде е моята загубена принцеса
-почакай казало чудовището да попитам моите подвласни те ще кажат ако са я видели някъде.
И чудовището изревало та чак земята се разтресла,всички четириноги животни се втурнали към тах.
Започнало да ги разпитва не са ли виждали такава и такава принцеса,но никое животно не я било виждало.
-е не губи надежда иди при моя брат краля на птиците може би той ще ти помогне
Отишъл Небойсе в другата градина където живело другото чудовище.
-какво търсиш тук-попитало го то
-какво бих търсил искам само да ми кажеш къде е моята принцеса!
-На мене ми хареса какво направи в градината на брат ми от тогава и моите цветя растат по хубави.Само почакай малко!
И чудовището изревало така сякаш всички бури и урагани били се събрали заедно.
Над главите им се вдигнал страхотен шум сякаш се извила вихрушка.Това били птиците от цял свят.Заразпитвал кралят на птиците за принцесата ала никой не я бил виждал.
Вече изглеждало че птичето племе няма да свърши никаква работа ,когато над гората отново зашумяло и един голям стар орел закръжил над градината и се спуснал надолу.
-защо идваш толкова късно след като те извиках –скарал му се кралят на птиците-Нима не ме чу?
-Чух те господарю мой но пренасях над черното море принцесата на черноморския крал.
Зарадвал се Небойсе и сякаш му порасналикриле.
-това е тя жива ли е?
- жива и здрава е даже се готви за сватба отвърнал старият орел
- а бихме ли могли да отлетим за сватбата?
-и можем и не можем-казал орелът .Аз вече съм стар и не съм дотам силен може да стане така че да паднем в морето.
- ах скъпи ми орльо,опитай още веднъж своите сили,да тръгнем пък каквото ще да става
-добре но ако загинем ти ще си виновен
Прелетели щастливо през морето и се спуснали в града където прицесата щяла да се омъжва.
-На доброто с добро !-рекъл накрая орелът ,извади меча и отрежи главата ми!
-Никога не ще мога да направя това скочил Небойсе, та ти направи толкова много за мене.
-Извади меча !-загърмял орелът ,защото ще стане късно и никога няма да видиш своята принцеса.Щом ми падне главата извади сърцето ми и го разрежи ,всеки път щом го го разтвориш каквито скъпоценности поискаш ще ги имаш.Хайде вади меча и режи ,нека и аз си почина най сетне от този свят!
Волю-неволю Небойсе направил това което му казал стария орел и наистина като разтворил сърцето му и си пожелал 100 жълтици веднага се появили.
Отишъл Небойсе в една кръчма ,като го видял кръчмарят учудено заклатил глава,що за човек е той след като не прави това което правят всички .
- а какво правят другите –попитал Небойсе
- какво правят ли това само слепият не може да види и гпухият не може да чуе
- всички са поканени на сватбата на принцесата и там всеки може да пие и яде до насита и не само това ами и за всеки прекаран час получава по една жълтица
- охо това не е лошо нещо но щом при краля е така тогава при нас трябва да е още по добре!
Кръчмарят само се пулел и не можел да разбере какво му е на тоя човек да не би да не е с всичкия си.
-сега рекъл Небойсе иди и ми купи златна колесница с врани коне и ми намери прислуга.Пригответе най-хубави ястия и сложете на масите най скъпи вина!И всеки който дойде на моята сватба ще получи по пет жълтици на час!
КОгато това се разчуло из града кралските палати опустели,всичко живо се втурнало към кръчмата да яде и пие и да граби жълтици.Като видял какво става кралят пратил слуги да поканят Небойсе в своят дворец .
След малко колесницата на Небойсе вече летяла към кралския дворец.
Само че вместо господаря в нея седял преоблечен слуга, а господарят преоблечен като слуга седял до кочияша.В двореца всички му поднасяли най-вкусни ястия даже накрая го поканили да потанцува .
Но слугата отказал и обяснил че всъщност има един подчинен който е много изкусен танцьор и никой на света не може да го надиграе.Като чула това невестата и само така с половин уста пожелала да потанцува с момъка.Небойсе тутаткси дотичал и я поканил на танц.И както се въртял с нея в вихъра на танца изпуснал нарочно кърпичката която принцесата му подарила в омагьосания замък.Тя веднага познала кърпичката и извикала:няма да се омъжа за оня когото на когото волью-неволю
Дадох клетва а за човека който изпусна тази кърпичка.
В това време Небойсе бил изкочил на вън и си бил облякъл своите дрехи.
Като влязъл в залата принцесата веднага го познала и го прегърнала.
Всички се радвали заедно с тях.
сряда, 30 април 2008 г.
Петко Рачов Славейков, 1875
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
Хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
Да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме,
и щеме Един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
Пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Аман ни е нам хала!”
- а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша.
Хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
Да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме,
и щеме Един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
Пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Аман ни е нам хала!”
- а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша.
неделя, 27 април 2008 г.
съдбата-горката
прошепна ми съдбата:стъпвай леко, по ноти повърви
дишай със желязната усмивка на света
едно,две,три
едно две три....отвори очи
дишай със желязната усмивка на света
едно,две,три
едно две три....отвори очи
петък, 25 април 2008 г.
вторник, 15 април 2008 г.
неделя, 13 април 2008 г.
Играчка без яйце
Ваня Щерева
----------------------------------
Зящо жените все пазите диети,поинтересува се случаен събеседник в бара..?
Как защо?От от признателност към Природата.Щото ,чука на вратата природата тия дни,
-Кой е питам
-Природата
Аа,влизай влизай.И седнахме да си поговорим,така по женски.
Виж какво каза ми,аз направих максимума за теб.Дадох ти перфектно тяло,спестих ти стрии,целулит,обаче аз не съм с неограничени възможности.И на мен годинките ми цъкат...Помогни ми и ти, че да можем си все така симпатични една на друга,да няма после обвинения..
Нямаш проблеми,казах , и само лекичко напрегнах волята си.Нямам право да я разочаровам.Все пак тя се отнася доста мило с мен от самото начало...
И понеже много я уважава ,си я слушам.Е,не съм и споделяла за намеренията си за след30година да седя в селска къща и да ям ям ям...Но тогава,знам тя няма да ми се разсърди,защото толкова години ще съм и служила вярно,ще имам право на пенсиониране.
И,знаеш ли случайни събеседнико,ей за това седя тука на минерална вода и си говоря с теб.Щото ми идват всякакви гости и все ме ангажират с техните претенции.
Ейго,преди Природата идва Важното решение.Миналата седмица това.
Аз,нали,любезна,де да го знам какво ще иска...
Не беше много приятен разговора ни но...То не може човек да се разбира с всички перфектно.
-Спираш,вика, да се занимаваш с този последни,няма да ти стана нещата,само енергия напразно хабиш.Направо ми заповяда.Имаш да свали5 кила вика,спираш концентрата,че много калории,до септември да тренираш,да се постегнеш да не мислиш за глупости.Ако си послушна,на есен може и да ти пратя бещо за награда.Яйце с играчка квот` ти се падне.
И си тръгна Важното решение,без да ми остави избор.
Само дето Тъгата довлачи ссъс себе си нещастика...
И ми я завеща на тръгване.Да ми правела компания.
Не я искам тая.Досадна ми е.Баш през лятото да ми се натресе...
Толкова ли си няма други приятели че все на мене на главата.И с преспиване остана нали ми е широко леглото..Днес я питам докога така смята да остане,незнаела..
ше и мамицата тъпа аз на нея..
Ей за това се запилях по безпредметни купони и те срещнах сега и тебе,да не и гледам кахърната физиономия .Още не съм се прибрала у нас,от оня ден,но звънях в къщи да я проверя.
Там си е.Налеглото и ме чакала да си дойда да ме прегърне.
Няма пък да се прибера.Ще си седя тука с теб и ще ти се разказвам.Ама и едно наздраве не мога да ти кажа с тази минерална вода.Че ако надушат Приридата и Важното решение,че не слушам,нито Тъгата ще си приберат,нито яйце с играчка ще ми пратят на есен.Чакай ,че някой ми звъни.
-Ало,кой е?О,Лято! Здрасти бе!По-силно че не чувам добре,тук е шумно!Каквооо?До мен на бара седи лятната ми играчка?Без яйце?Да престана да го занимавам с глупости и да действам?
Разбрано.Благодаря ти.На есен ще му мисля.
----------------------------------
Зящо жените все пазите диети,поинтересува се случаен събеседник в бара..?
Как защо?От от признателност към Природата.Щото ,чука на вратата природата тия дни,
-Кой е питам
-Природата
Аа,влизай влизай.И седнахме да си поговорим,така по женски.
Виж какво каза ми,аз направих максимума за теб.Дадох ти перфектно тяло,спестих ти стрии,целулит,обаче аз не съм с неограничени възможности.И на мен годинките ми цъкат...Помогни ми и ти, че да можем си все така симпатични една на друга,да няма после обвинения..
Нямаш проблеми,казах , и само лекичко напрегнах волята си.Нямам право да я разочаровам.Все пак тя се отнася доста мило с мен от самото начало...
И понеже много я уважава ,си я слушам.Е,не съм и споделяла за намеренията си за след30година да седя в селска къща и да ям ям ям...Но тогава,знам тя няма да ми се разсърди,защото толкова години ще съм и служила вярно,ще имам право на пенсиониране.
И,знаеш ли случайни събеседнико,ей за това седя тука на минерална вода и си говоря с теб.Щото ми идват всякакви гости и все ме ангажират с техните претенции.
Ейго,преди Природата идва Важното решение.Миналата седмица това.
Аз,нали,любезна,де да го знам какво ще иска...
Не беше много приятен разговора ни но...То не може човек да се разбира с всички перфектно.
-Спираш,вика, да се занимаваш с този последни,няма да ти стана нещата,само енергия напразно хабиш.Направо ми заповяда.Имаш да свали5 кила вика,спираш концентрата,че много калории,до септември да тренираш,да се постегнеш да не мислиш за глупости.Ако си послушна,на есен може и да ти пратя бещо за награда.Яйце с играчка квот` ти се падне.
И си тръгна Важното решение,без да ми остави избор.
Само дето Тъгата довлачи ссъс себе си нещастика...
И ми я завеща на тръгване.Да ми правела компания.
Не я искам тая.Досадна ми е.Баш през лятото да ми се натресе...
Толкова ли си няма други приятели че все на мене на главата.И с преспиване остана нали ми е широко леглото..Днес я питам докога така смята да остане,незнаела..
ше и мамицата тъпа аз на нея..
Ей за това се запилях по безпредметни купони и те срещнах сега и тебе,да не и гледам кахърната физиономия .Още не съм се прибрала у нас,от оня ден,но звънях в къщи да я проверя.
Там си е.Налеглото и ме чакала да си дойда да ме прегърне.
Няма пък да се прибера.Ще си седя тука с теб и ще ти се разказвам.Ама и едно наздраве не мога да ти кажа с тази минерална вода.Че ако надушат Приридата и Важното решение,че не слушам,нито Тъгата ще си приберат,нито яйце с играчка ще ми пратят на есен.Чакай ,че някой ми звъни.
-Ало,кой е?О,Лято! Здрасти бе!По-силно че не чувам добре,тук е шумно!Каквооо?До мен на бара седи лятната ми играчка?Без яйце?Да престана да го занимавам с глупости и да действам?
Разбрано.Благодаря ти.На есен ще му мисля.
петък, 11 април 2008 г.
аз-Буки, Буковски/40-тирйседте
Работил съм какви ли не гадни неща и знам,че писането е една от най лесните дейности.Толкова много часове прахосваш,с толкова жени се забъркваш,а най хубавото е,че дори и не се замисляш дали си писател-просто изключваш и вампирясваш,и ето това е животът.
Моята пияна от бира душа е по тъжна от всички мъртви коледни елхи на света.
А у някой хора няма и грам лудост.Представям си какво същесвувание водят...
Моята пияна от бира душа е по тъжна от всички мъртви коледни елхи на света.
А у някой хора няма и грам лудост.Представям си какво същесвувание водят...
-
писателят не маечтае да види как лъвът яде трева.Той знае ,че един и същ бог е създал и вълка и и агнето и като видял че "това е добро"- се усмихнал ...
четвъртък, 10 април 2008 г.
-
----------------------
от войната на Чарли Уилсън
1320
01:29:06,600 --> 01:29:09,900
Имало едно момче, което
получило кон за 14-тия си рожден ден.
1321
01:29:10,000 --> 01:29:12,500
И всички казвали: - "Колко хубаво,
момчето получи кон."
1322
01:29:13,100 --> 01:29:15,100
А учителят казал: - "Ще видим."
1323
01:29:16,000 --> 01:29:19,000
След 2 години момчето пада
от коня и си чупи крака
1324
01:29:19,100 --> 01:29:22,900
и всички казват: - "Колко ужасно", а
учителят отново рекъл: - "Ще видим".
1325
01:29:23,300 --> 01:29:25,700
След това избухва война и всички
младежи отиват на фронта,
1326
01:29:25,800 --> 01:29:28,200
само че момчето не може
заради счупения си крак
1327
01:29:28,200 --> 01:29:30,200
и всички казват: - "Колко хубаво."
1328
01:29:30,200 --> 01:29:32,300
А учителят казал: - "Ще видим."
от войната на Чарли Уилсън
1320
01:29:06,600 --> 01:29:09,900
Имало едно момче, което
получило кон за 14-тия си рожден ден.
1321
01:29:10,000 --> 01:29:12,500
И всички казвали: - "Колко хубаво,
момчето получи кон."
1322
01:29:13,100 --> 01:29:15,100
А учителят казал: - "Ще видим."
1323
01:29:16,000 --> 01:29:19,000
След 2 години момчето пада
от коня и си чупи крака
1324
01:29:19,100 --> 01:29:22,900
и всички казват: - "Колко ужасно", а
учителят отново рекъл: - "Ще видим".
1325
01:29:23,300 --> 01:29:25,700
След това избухва война и всички
младежи отиват на фронта,
1326
01:29:25,800 --> 01:29:28,200
само че момчето не може
заради счупения си крак
1327
01:29:28,200 --> 01:29:30,200
и всички казват: - "Колко хубаво."
1328
01:29:30,200 --> 01:29:32,300
А учителят казал: - "Ще видим."
вторник, 8 април 2008 г.
Руши: няма кой да го отпуши...
/из книгата фасове/--------------------------
Руши:
Кака,задръстих кенефа за пореден път
Но този път много лошо,пуснах водата към 20 пъти и не става
Пробвах с гореща вода да разтопи хубаво гомното.Не става.
Купих препарат за отпушване на канали.Фактически,това сране ми струва 5$. Пак не става.
Америка не е готова да ми поеме лайната....
Щерева:
Прибирай се, кака,
и тук никой не ни гарантира изрядно сране,но поне разни хора се интересуват от лайната ни.
Кака,задръстих кенефа за пореден път
Но този път много лошо,пуснах водата към 20 пъти и не става
Пробвах с гореща вода да разтопи хубаво гомното.Не става.
Купих препарат за отпушване на канали.Фактически,това сране ми струва 5$. Пак не става.
Америка не е готова да ми поеме лайната....
Щерева:
Прибирай се, кака,
и тук никой не ни гарантира изрядно сране,но поне разни хора се интересуват от лайната ни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)