костенурката нинджа(защото знае да лети)
Самодивата е очарователно и смущаващо същество. При срещата си с нея, повечето мъже полудяват и прекарват целия си живот в копнеж за нея. Други, обаче, не само че запазват разума си, но успяват да се оженят за самодивата, която се оказва учудващо адаптивна и заживява на село като сръчна домакиня и грижовна майка и съпруга. За някои мъже това е щастливият край на приказката, но за други е началото на семейна драма. Самодивата скрива разкошната си коса под забрадка, но запазва самодивската си премяна като моли мъжа да не я унищожава.
Предполагам, че се срещат мъже които приемат спокойно това условие и си живеят живота, но повечето се изпълват със съмнения и страхове. За да сложат край на тревожността си, повечето от тях изгарят самодивската премяна, за да са сигурни, че съпругата им ще остане завинаги у дома.
Това, обаче, се оказва илюзия, и съпругата е съкрушена и си тръгва. Макар да тъгува за семейството си, тя избира свободата – това е нейната природа. Предполагам, че има самодиви които остават. И те, и семействата им, прекарват останалата част от живота си в тихо отчаяние.
Възможно ли е мъжът да е истински щастлив и да не се тревожи ако жена му запази самодивската си премяна, или само аз си въобразявам, че се срещат такива мъже?
неделя, 30 март 2008 г.
петък, 21 март 2008 г.
и пак кучето
Редя зли мисли-паркет в главата
заспиваш ми пред телевизора - внимавай
че колкото и да е рано все някога ще дойде сряда
тогава ще си хвана дракон и ще го храня само със банани на пода в хола
някъде в Обеля блести чудесната идея - да взема брадва, да я кръстя "Николета"и ще я уча да лети в полето...
Е копеле по голема тъпня простоооо не знам...
заспиваш ми пред телевизора - внимавай
че колкото и да е рано все някога ще дойде сряда
тогава ще си хвана дракон и ще го храня само със банани на пода в хола
някъде в Обеля блести чудесната идея - да взема брадва, да я кръстя "Николета"и ще я уча да лети в полето...
Е копеле по голема тъпня простоооо не знам...
вторник, 18 март 2008 г.
не Карбовски а Буковски
Mъжът на Жената
------------------------
Чарлз Буковски
Нямаме пари скъпа, но имаме дъжд -
умирал съм твърде много пъти мислейки и чакайки, чакайки в една стая загледан в един напукан таван в очакване на телефона, писмо, почукване, звук подивявайки отвътре .
Мечтата на една жена е мъж с неокосмени гърди, малко потен като цяло чист, с не много къса с не много дълга коса, небрежен и с брада на най-малко три дни, с избелели дънки и дъх на малц, едно към едно и половина на килограми и по-висок, определено по-висок от нея, достатъчно умен, за да я боготвори достатъчно красноречив, за да я ухажва достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове- даже не е необходимо да я забавлява, важното е да чука прилично вулгарен, достатъчно циничен малко мръсник, много луд с белег на лявата вежда и на десния хълбок. той няма да остане той ще я завлече някъде за известно време ще чука и ще лиже и пак ще чука и пак ще лиже ще спи малко и ще я буди, за да я чука ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати и много, обилно много магданоз и бадеми, за да чука още и още и няма да мие чинии - ще ги изхвърля той няма да пие бира, за да не му пада... той също така няма да й остави бебе за спомен ще я остави пред дома й. а на нея й остава да си купи ново бельо за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек пуловер и да мастурбира...
------------------------
Чарлз Буковски
Нямаме пари скъпа, но имаме дъжд -
умирал съм твърде много пъти мислейки и чакайки, чакайки в една стая загледан в един напукан таван в очакване на телефона, писмо, почукване, звук подивявайки отвътре .
Мечтата на една жена е мъж с неокосмени гърди, малко потен като цяло чист, с не много къса с не много дълга коса, небрежен и с брада на най-малко три дни, с избелели дънки и дъх на малц, едно към едно и половина на килограми и по-висок, определено по-висок от нея, достатъчно умен, за да я боготвори достатъчно красноречив, за да я ухажва достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове- даже не е необходимо да я забавлява, важното е да чука прилично вулгарен, достатъчно циничен малко мръсник, много луд с белег на лявата вежда и на десния хълбок. той няма да остане той ще я завлече някъде за известно време ще чука и ще лиже и пак ще чука и пак ще лиже ще спи малко и ще я буди, за да я чука ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати и много, обилно много магданоз и бадеми, за да чука още и още и няма да мие чинии - ще ги изхвърля той няма да пие бира, за да не му пада... той също така няма да й остави бебе за спомен ще я остави пред дома й. а на нея й остава да си купи ново бельо за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек пуловер и да мастурбира...
Г.Данаилов
Иска ми се да мисля, че хората, които са постигнали нещо, използувайки механизма на връзките, не са щастливи,
защото не са изпитали удовлетворението от преодоляването на препятствия,
но се страхувам, че това е прекалено наивно. Защото търсенето на връзки се превръща в начин на мислене
и само по себе си вече е интелектуална дейност.
какъв е бохемът?
- Той е странникът, нравоучителят, мъдрецът. Бохемът е този, който създава еликсира, пипера на живота
. Този, който носи остроумието, познанието и, разбира се, въздуха на голямото можене. Бохеми са Модилиани, Пикасо, Салвадор Дали.
А ние, виждайки, че Дали пуши пури, смятаме, че всеки кретен, запалил пура, вече е бохем.
Господинов
G.Gospodinov
Началото е
неясно и безформено. Сбор от няколко случайности, които дават ход на низ от необходимости.
И все пак вратата към началото никога не е плътно затворена. Винаги има една пролука,
достатъчно малка, за да не можем да минем оттам, и достатъчно голяма, за да прецежда мека
розова светлина, и винаги да ни съблазнява.
Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време.
Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме
да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме.
Понякога изпитвам странно желание да обикалям вечер из улиците и да надничам през прозорците на първите етажи.
През кухненските прозорци, зад които живеят нормални семейства.
За мен самия има нещо по-страшно от края - край.
Ужасявам се, като си помисля, че свършекът е невъзможен. В това има повече апокалипсис,
отколкото в приказките за апокалипсиса. Край няма .
След всичко, което се случи през тази година в живота ми, трябваше земята да се сцепи,
небето да се продъни, или поне да се увеличи озоновата дупка. Нищо такова не стана. Дори аз съм жив.
Е, съседите ме гледат странно, но те не ме интересуват. Мога изобщо да не излизам от къщи.
А мога да си взема тетрадката и стола и никога да не се върна. Трябва да потърся някакъв край.
Как беше... Да освободя тази муха в черепа си. Една дупчица
Началото е
неясно и безформено. Сбор от няколко случайности, които дават ход на низ от необходимости.
И все пак вратата към началото никога не е плътно затворена. Винаги има една пролука,
достатъчно малка, за да не можем да минем оттам, и достатъчно голяма, за да прецежда мека
розова светлина, и винаги да ни съблазнява.
Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време.
Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме
да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме.
Понякога изпитвам странно желание да обикалям вечер из улиците и да надничам през прозорците на първите етажи.
През кухненските прозорци, зад които живеят нормални семейства.
За мен самия има нещо по-страшно от края - край.
Ужасявам се, като си помисля, че свършекът е невъзможен. В това има повече апокалипсис,
отколкото в приказките за апокалипсиса. Край няма .
След всичко, което се случи през тази година в живота ми, трябваше земята да се сцепи,
небето да се продъни, или поне да се увеличи озоновата дупка. Нищо такова не стана. Дори аз съм жив.
Е, съседите ме гледат странно, но те не ме интересуват. Мога изобщо да не излизам от къщи.
А мога да си взема тетрадката и стола и никога да не се върна. Трябва да потърся някакъв край.
Как беше... Да освободя тази муха в черепа си. Една дупчица
Джек Керуак
Аз бях готов да се оженя за нея и да прибера малката й дъщеря,
с една дума, да направя всичко необходимо, стига да се разведе с мъжа си;
но ние не можехме да намерим пари дори само за един развод и изобщо работата беше безнадежна;
освен това Лусил никога нямаше да ме разбере - аз обичах прекалено много неща,
поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без упора в празнотата,
тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнех на земята.
Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.
с една дума, да направя всичко необходимо, стига да се разведе с мъжа си;
но ние не можехме да намерим пари дори само за един развод и изобщо работата беше безнадежна;
освен това Лусил никога нямаше да ме разбере - аз обичах прекалено много неща,
поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без упора в празнотата,
тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнех на земята.
Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.
Джани Родари
Gianni Rodari
Човечето от нищо
-------------------
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо,
дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо.
Тръгнало на път по едно шоссе от нищо, което не водело никъде.
Срешнало една мишка от нищо и я попитало:
- Не се ли страхуваш от котката?
- Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо иам само котки от нищо,
които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките.
Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
- Главата ме заболя - казало човечето от нищо.
- Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата,
но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна.
И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това,
че заспало. И докато спяло, сънувало,
че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо
и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.
Човечето от нищо
-------------------
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо,
дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо.
Тръгнало на път по едно шоссе от нищо, което не водело никъде.
Срешнало една мишка от нищо и я попитало:
- Не се ли страхуваш от котката?
- Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо иам само котки от нищо,
които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките.
Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
- Главата ме заболя - казало човечето от нищо.
- Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата,
но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна.
И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това,
че заспало. И докато спяло, сънувало,
че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо
и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.
Притча
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня!
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня!
Виц
- Бай Лазе знаеш ли че измислих изречение в което името ти се споменава 3 пъти.
Почесал се зад ухото бай Лазе помислил малко и казал:
- "На Бай Лазе му влазе и излазе"
Ядосал се Бай Лазе и отминал. След малко се върнал и казал:
- Цицероне знаеш ли че измислих изречение в което името ти се споменава 3 пъти.
И Цицерон се почесал зад ухото, помислил, пак се почесал зад ухото.
- Кажи го това изречение да чуя какво си измислил.
- "Цицероне Цицероне да ти еба майката Цицероне
Почесал се зад ухото бай Лазе помислил малко и казал:
- "На Бай Лазе му влазе и излазе"
Ядосал се Бай Лазе и отминал. След малко се върнал и казал:
- Цицероне знаеш ли че измислих изречение в което името ти се споменава 3 пъти.
И Цицерон се почесал зад ухото, помислил, пак се почесал зад ухото.
- Кажи го това изречение да чуя какво си измислил.
- "Цицероне Цицероне да ти еба майката Цицероне
Станислав Стратиев
Sunday, 04 June 2006
Българската риба е ни риба, ни рак. Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света. И си знае защо
Българската риба е ни риба, ни рак. Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света. И си знае защо
Неизвестен спамер
Алкохола е полезен в всякви количества и дози. Тез ги разпраай на некой друг.
Пил съм, пия и ще продължавам да пия, па ако ще да пукна от цероза на сичко.
По добре да пукна от алкохол отколкото от ядове. Чуда се само, що лирическия герой,
що не я е зарязал таз офца с отрочетата и дет само тя знай от кой са, по-рано, че да
си порка на спокойствие. Изчезнаха така, хората авантюристи, чешитите, дето можеш да споделиш с него,
да го поканиш на кафе. Мен са ме канили на кафе и на рождени дни. Не че не съм се напивал -
напивал съм се и много пъти съм падал, пак съм ставал, пак съм се напивал
Мъчно ми е, мъчно ми е, че няма вече така хората от моята характеристика, разбираш ли.
Няма ги вече така хората с отворените сърца. Да кажат две-три добри думи - не че не съм удрял - тупвал съм някой, естествено.
И досега някое момче, като ми кая 'е абе, така и така, аз като му шибна два шамара, то се опра 'и
Ето, пенсионираха ме, щото съм честен и откровен човек. И винаги съм държал на дисциплината.
Не че не съм удрял - все се случва да цапнеш някой, но аз никога не съм спестявал пък,
като срещна, да речеме, директора, все съм мислил да му кажа чукундур - и
съм му кая 'ал - ти си чукундур кая 'ам. Той после ходи, рита, фърла
по мене разни пили, чукове, триони, ноаз си знам тоа човек съм му го казвал.
На образователната система сто пъти съм казвал:
"Вие сте - съм казвал - котенца, бе, котенца сте, бе. Вие не сте лъ 'уве, Вие трябва да сте лъ 'уве,
да ви уважават като лъ 'уве. А вие - викам - сте котенца, бе
И ся т 'ва, че си стоим на село, че си стоим при женатате пак ще ма потърсят.
И досега ми се обаждат ученици. От Ню Йорк ми се обади една моя ученичка.
Няма кой да ми шибне, вика, два шамара, да ми сплеска бушона, казва. Хъ! Ей такива неща.
Изпрати ми, викам, пари, изпрати ми, а-апокана и че дойдем във Америка, и не само на тебе ще откършим два шамара,
ами на който си искаш ши - такова.
Аз за шамари ли е, не се стискам. Ей на, вкъщи, примерно, жената кат хвана бой, бой, пребивам я. Она казва: Защо?
Щот ' те обичам - викам - затова те бия. Викам, ей кучето, като го бия, то знае, разбира и изпълнява. Щот го бия -казвам - теб, ако не те бия, как ще изпълняваш.
И себе си бия по някой път. Както си лежа, си спа, стана, па си зема една талпа, па се бия, бия. Ей тука, горе, зат 'ва ми е сплеснато. И ме викат по конференции в чужбина и казват защо ти е сплеснато. Викам защот ' се бия.
И други хора са ме удряли - не мога без бой. Ес бой ще си умра. С бой съм се родил, с бой ще си умра.
Аз кога съм се родил, майка ми е фанала едно, разбираш ли, джезве и с джезвето - туп
- по главата ме е праснала. Па аз зат 'ва съм си станал учен човек и съм си преподавал.
Въобще боят - той изгражда, той не да разгражда, той изгражда. Ся не ги бият, ся само мъмрат.
Не моеш да мъмриш, брат. Не можеш.
Се едно хан Аспарух да мъмри не. Се едно Симеон да мъмри, разбираш ли, войниците кога са се били на Шипка,
разбираш ли, горена Клокотница.
Аз Сапун колко пъти съм му казвал. Викам, ти дай, викам, две кила моркови, пък после, викам,
мини в Сърбия и ми се обади по телефона, щото казва жена миеми няма салфетки. Ми, няма. Няма.
Щот’ то едното не може да се съизмери с другото камионче на детето, което му купих за Нова година.
И вчера ми се обадат, че Майкъл Джексън, защо не съм му бил уважил на рождения ден с дъщеря ми Димитричка.
Да сме се събрали в Брацигово, разбираш, на хижите, разбираш, да ходиме нагоре да копаеме картофите.
Че човекът иска натюрел. Не че нямаме чукове и триони, ииине че, примерно, сме бедни, да каеш,
да не можем да си отворим две врати. Не!
Жена ми и тя да земе, разбираш ли, да се качи на един кон, па да се цапнат, разбираш, къде горе, Шумен, в една табела. Та я погребвахме вчера, та не моем пък после да я извадим, щот ' си бех забравил в ковчега три ролекса, си бех забравил.
И всичко т 'ва аз трябва, разбираш, да го пренеса, да го напиша, автобиография
Добре, че ще издаде Джорж Лукас, ми дава и пари, и вика издай, издай автобиография.
Аз не че нямам чалма, но понеже съм си грък по националност аз кюфтетата без лук не ги обичам
Пил съм, пия и ще продължавам да пия, па ако ще да пукна от цероза на сичко.
По добре да пукна от алкохол отколкото от ядове. Чуда се само, що лирическия герой,
що не я е зарязал таз офца с отрочетата и дет само тя знай от кой са, по-рано, че да
си порка на спокойствие. Изчезнаха така, хората авантюристи, чешитите, дето можеш да споделиш с него,
да го поканиш на кафе. Мен са ме канили на кафе и на рождени дни. Не че не съм се напивал -
напивал съм се и много пъти съм падал, пак съм ставал, пак съм се напивал
Мъчно ми е, мъчно ми е, че няма вече така хората от моята характеристика, разбираш ли.
Няма ги вече така хората с отворените сърца. Да кажат две-три добри думи - не че не съм удрял - тупвал съм някой, естествено.
И досега някое момче, като ми кая 'е абе, така и така, аз като му шибна два шамара, то се опра 'и
Ето, пенсионираха ме, щото съм честен и откровен човек. И винаги съм държал на дисциплината.
Не че не съм удрял - все се случва да цапнеш някой, но аз никога не съм спестявал пък,
като срещна, да речеме, директора, все съм мислил да му кажа чукундур - и
съм му кая 'ал - ти си чукундур кая 'ам. Той после ходи, рита, фърла
по мене разни пили, чукове, триони, ноаз си знам тоа човек съм му го казвал.
На образователната система сто пъти съм казвал:
"Вие сте - съм казвал - котенца, бе, котенца сте, бе. Вие не сте лъ 'уве, Вие трябва да сте лъ 'уве,
да ви уважават като лъ 'уве. А вие - викам - сте котенца, бе
И ся т 'ва, че си стоим на село, че си стоим при женатате пак ще ма потърсят.
И досега ми се обаждат ученици. От Ню Йорк ми се обади една моя ученичка.
Няма кой да ми шибне, вика, два шамара, да ми сплеска бушона, казва. Хъ! Ей такива неща.
Изпрати ми, викам, пари, изпрати ми, а-апокана и че дойдем във Америка, и не само на тебе ще откършим два шамара,
ами на който си искаш ши - такова.
Аз за шамари ли е, не се стискам. Ей на, вкъщи, примерно, жената кат хвана бой, бой, пребивам я. Она казва: Защо?
Щот ' те обичам - викам - затова те бия. Викам, ей кучето, като го бия, то знае, разбира и изпълнява. Щот го бия -казвам - теб, ако не те бия, как ще изпълняваш.
И себе си бия по някой път. Както си лежа, си спа, стана, па си зема една талпа, па се бия, бия. Ей тука, горе, зат 'ва ми е сплеснато. И ме викат по конференции в чужбина и казват защо ти е сплеснато. Викам защот ' се бия.
И други хора са ме удряли - не мога без бой. Ес бой ще си умра. С бой съм се родил, с бой ще си умра.
Аз кога съм се родил, майка ми е фанала едно, разбираш ли, джезве и с джезвето - туп
- по главата ме е праснала. Па аз зат 'ва съм си станал учен човек и съм си преподавал.
Въобще боят - той изгражда, той не да разгражда, той изгражда. Ся не ги бият, ся само мъмрат.
Не моеш да мъмриш, брат. Не можеш.
Се едно хан Аспарух да мъмри не. Се едно Симеон да мъмри, разбираш ли, войниците кога са се били на Шипка,
разбираш ли, горена Клокотница.
Аз Сапун колко пъти съм му казвал. Викам, ти дай, викам, две кила моркови, пък после, викам,
мини в Сърбия и ми се обади по телефона, щото казва жена миеми няма салфетки. Ми, няма. Няма.
Щот’ то едното не може да се съизмери с другото камионче на детето, което му купих за Нова година.
И вчера ми се обадат, че Майкъл Джексън, защо не съм му бил уважил на рождения ден с дъщеря ми Димитричка.
Да сме се събрали в Брацигово, разбираш, на хижите, разбираш, да ходиме нагоре да копаеме картофите.
Че човекът иска натюрел. Не че нямаме чукове и триони, ииине че, примерно, сме бедни, да каеш,
да не можем да си отворим две врати. Не!
Жена ми и тя да земе, разбираш ли, да се качи на един кон, па да се цапнат, разбираш, къде горе, Шумен, в една табела. Та я погребвахме вчера, та не моем пък после да я извадим, щот ' си бех забравил в ковчега три ролекса, си бех забравил.
И всичко т 'ва аз трябва, разбираш, да го пренеса, да го напиша, автобиография
Добре, че ще издаде Джорж Лукас, ми дава и пари, и вика издай, издай автобиография.
Аз не че нямам чалма, но понеже съм си грък по националност аз кюфтетата без лук не ги обичам
Джони Деп и Ар. Мечт.
Добро утро, Колумб!
Това са обичайните дума на майка ми.
Напомня ми, че Америка вече е открита и че мечтите са далеч от истините на живота.
А какъв смисъл има живота,ако вече са ти обяснили разликата между ябълката и велосипеда.
А ако захапеш велосипеда - сам ще разбереш разликата.
Но да мислиш какво ще направиш е дори по - изморително от
правенето му.
Баща ми веднъж каза, че ако искаш да погледнеш в душата на някого първо, помоли за разрешение да погледнеш мечтите му.
Това ще ти позволи да бъдеш снизходителен към онези
кото са затънали повече от теб.
Казвам се Аксел Блакмор и работя в Отдела за опазване на рибата и дивеча.
Повечето хора мислят че просто преброявам рибата, но не е така.
Аз гледам рибите.
Виждам душите и мечтите им.После ги пускам в сънищата си.Хората мислят че рибите са глупави.
Аз винаги съм знаел че това не е така.Рибите знаят кога да мълчат.
А хората са глупави.Рибите знаят всичко -
не им трябва да мислят.Тръгват от малките рекички,а аз ги подготвям за океана.
По - скоро ще умрат, отколкото да се върнат
там, откъдето са дошли.
Това направих и аз -отплувах към големия град.
Е добре, ето какво работя.
Временно зашеметявам рибите с ток и
с дълбоко уважение ги загребвам и хващам една по една.
Понякога поглеждам в чифт рибешките очи
и виждам целия си живот.
Това можеш да видиш само врибешките очи.Затова ги обичам.
Както и да е, хващам и премервам всички риби,за да видя че се развиват добре.
Ако искат да разговярят - винаги съм готов да слушам.
Това работи Царят на Рибата.
Рибите никога не са ме лъгали.Никога не съм виждал рибите да плуват в
мърсотия, както го правят хората.
Затова обичам работата си
и Ню Йорк.
Не защото майка ми казваше че
тове е място с магнетично привличане.A защото ти виждаш всички,
а никой не вижда теб...
Това са обичайните дума на майка ми.
Напомня ми, че Америка вече е открита и че мечтите са далеч от истините на живота.
А какъв смисъл има живота,ако вече са ти обяснили разликата между ябълката и велосипеда.
А ако захапеш велосипеда - сам ще разбереш разликата.
Но да мислиш какво ще направиш е дори по - изморително от
правенето му.
Баща ми веднъж каза, че ако искаш да погледнеш в душата на някого първо, помоли за разрешение да погледнеш мечтите му.
Това ще ти позволи да бъдеш снизходителен към онези
кото са затънали повече от теб.
Казвам се Аксел Блакмор и работя в Отдела за опазване на рибата и дивеча.
Повечето хора мислят че просто преброявам рибата, но не е така.
Аз гледам рибите.
Виждам душите и мечтите им.После ги пускам в сънищата си.Хората мислят че рибите са глупави.
Аз винаги съм знаел че това не е така.Рибите знаят кога да мълчат.
А хората са глупави.Рибите знаят всичко -
не им трябва да мислят.Тръгват от малките рекички,а аз ги подготвям за океана.
По - скоро ще умрат, отколкото да се върнат
там, откъдето са дошли.
Това направих и аз -отплувах към големия град.
Е добре, ето какво работя.
Временно зашеметявам рибите с ток и
с дълбоко уважение ги загребвам и хващам една по една.
Понякога поглеждам в чифт рибешките очи
и виждам целия си живот.
Това можеш да видиш само врибешките очи.Затова ги обичам.
Както и да е, хващам и премервам всички риби,за да видя че се развиват добре.
Ако искат да разговярят - винаги съм готов да слушам.
Това работи Царят на Рибата.
Рибите никога не са ме лъгали.Никога не съм виждал рибите да плуват в
мърсотия, както го правят хората.
Затова обичам работата си
и Ню Йорк.
Не защото майка ми казваше че
тове е място с магнетично привличане.A защото ти виждаш всички,
а никой не вижда теб...
Кембълчето
За какво ми е да правя семейство?! За да създам дете, което ще излезе на улицата и някой съученик ще му бърка по гащите, защото няма какво друго да прави.
А жената трябва да знае какво представлява - една стока, която може да се продава до 22 години и нататък вече почват компромисите с Нютон и гравитацията.
Защото жената може само да изглежда добре и после?! Нито мога да играя с нея на шах, нито да водя интелектуален разговор.
Значи остава да ми попъшка малко.
Сигурно е страшна сила да си педераст, да го обявиш на цяла България и да не ти пука.
Но те не са страшни. Страшни са душевните педерасти, които са огромно количество.
Те нямат интелектуалния гъз и въпреки всичко искат да го продадат. Пълно е с такива.които са вместилище и касичка на кожени обекти.
Те ме обиждат, аз им се смея. Защото, който е тръгнал за тигри,
не обръща внимание на червеите. Те дойдоха да спечелят кинти и, мислейки за тях, загубиха.
Хората се унижават за някаква хипотетика, че многото пари ще им даде свобода. Няма да им даде. Те ще бъдат същите лайнари като преди.
Достатъчно дълго човек живее на този свят, за да може да се промени.
И достатъчно много понеделници има, с които човек може да започне промяната.
Единственото е, когато човек остане насаме, не мрачно да мастурбира върху миндера на скуката.
Че и ние и вие сме тук поради една нарочност.
И не си правете труда да играете Единствената и Неповторимата. Както, за съжале, ви е приучила мама. Колкото тя е Невъзможната и Небивала незаменимост, толкова и вие.
Тук сте, защото иде реч за надрапването. накекерицата
А жената трябва да знае какво представлява - една стока, която може да се продава до 22 години и нататък вече почват компромисите с Нютон и гравитацията.
Защото жената може само да изглежда добре и после?! Нито мога да играя с нея на шах, нито да водя интелектуален разговор.
Значи остава да ми попъшка малко.
Сигурно е страшна сила да си педераст, да го обявиш на цяла България и да не ти пука.
Но те не са страшни. Страшни са душевните педерасти, които са огромно количество.
Те нямат интелектуалния гъз и въпреки всичко искат да го продадат. Пълно е с такива.които са вместилище и касичка на кожени обекти.
Те ме обиждат, аз им се смея. Защото, който е тръгнал за тигри,
не обръща внимание на червеите. Те дойдоха да спечелят кинти и, мислейки за тях, загубиха.
Хората се унижават за някаква хипотетика, че многото пари ще им даде свобода. Няма да им даде. Те ще бъдат същите лайнари като преди.
Достатъчно дълго човек живее на този свят, за да може да се промени.
И достатъчно много понеделници има, с които човек може да започне промяната.
Единственото е, когато човек остане насаме, не мрачно да мастурбира върху миндера на скуката.
Че и ние и вие сме тук поради една нарочност.
И не си правете труда да играете Единствената и Неповторимата. Както, за съжале, ви е приучила мама. Колкото тя е Невъзможната и Небивала незаменимост, толкова и вие.
Тук сте, защото иде реч за надрапването. накекерицата
Рибка бананка -не Глоуфиш
Двамата тръгнаха към океана.
- Ти сигурно много пъти си виждала рибки-бананки - каза той.
Сибил поклати отрицателно глава.
- Не може да бъде. Впрочем ти къде живееш?
- Не знам - отвърна Сибил.
- Как да не знаеш? Трябва да знаеш! Шарън Липшъц е само на три години и половина, а пък знае къде живее.
Сибил спря и измъкна ръката си от неговата.. Взе от пясъка една най-обикновена мидена черупка и започна да
я разглежда с подчертан интерес. После я захвърли.
- Хуърли Ууд, Кънектикът - каза тя и тръгна пак, изпъчила коремчето си.
- Хуърли Ууд, Кънектикът - повтори младият мъж. - Да не би случайно това да е някъде около Хуърли Ууд, Кънектикът?
Сибил го погледна.
- Аз точно там живея! - каза тя раздразнено. - Живея в Хуърли Ууд, Кънектикът.
Тя припна напред, хвана лявото си стъпало с лявата ръка и подскокна два три пъти.
- По този начин всичко се изяснява - нямаш представа как се изяснява - каза младият мъж.
- Ти чел ли си "Негърчето Самбо" (1 Детска книжка от американската писателка Хелън Белърмав (1863-1940). - Б. пр.)
- Интересно, че ми задаваш този въпрос - каза той. - Аз я дочетох снощи - съвпадение просто.
- Той се наведе и пак хвана Сибил за ръчичка. - Харесва ли ти тази книжка?
- Ама как тичаха тигрите около дървото, нали?
- Да, аз дори си помислих, че никога няма да спрат. В живота си не съм виждал толкова тигри.
- Но те бяха само шест! - възкликна Сибил.
- Само? - каза той. - Ти на това "само" ли му казваш?
- Ти обичаш ли восък? - попита Сибил.
- Какво да обичам?
- Восък.
- Много обичам. А ти? Сибил кимна.
- А обичаш ли маслини? - попита тя.
- Маслини? Да, разбира се. Маслини и восък. Никъде не мърдам без тях.
- А обичаш ли Шарън Липшъц? - попита Сибил.
- Да. Да, обичам я - отвърна младият мъж. - Най-много я обичам за това,
че тя никога не дразни кученцата във фоайето на хотела.
Например онова булдоче на онази дама от Канада. Може би няма да повярваш, но някои момиченца
обичат да ръгат с пръчка това кученце. Виж, Шарън никога не прави това. Никога не се държи зле.
Затова толкова я обичам.
Сибил мълчеше.
- Аз обичам да дъвча свещи - изтърси накрая тя.
- Че кой не обича! - отвърна младият мъж, опитвайки водата с крак. - Бр-р-р! Студена. - Той пусна дюшека във водата.
- Имай малко търпение, Сибил. Чакай да стигнем по-дълбочкото.
Те нагазиха навътре, докато водата стигна до кръста на Сибил. Тогава младият мъж я вдигна и я сложи по корем на дюшека.
- Не си ли слагаш нещо на главата - гумена шапка или нещо друго? - попита той.
- Не ме пускай! - каза заповеднически Сибил. - Дръж ме по-здраво!
- Моля ви се, госпожице Карпентър! Аз си разбирам от работата - отвърна той. - Ей,
отваряй си очите на четири за рибки-бананки. Днес е идеален ден за лов на рибка-бананка.
- Не виждам нито една - каза Сибил.
- Това не ме учудва. Тези риби имат странни навици. - Той продължаваше да бута напред дюшека.
Водата още не стигаше до гърдите му. - Техният живот е тъжна работа - продължи той. - Знаеш ли какво правят те, Сибил?
Момиченцето поклати глава.
- Доплуват до някоя подводна пещера, в която има купища банани. Преди да влязат в пещерата, те не се отличават по нищо от другите риби. Но влязат ли веднъж вътре, държат се като свини. Аз знам с положителност, че някои рибки-бананки са изяждали в бананова пещера до седемдесет и осем банана. Той тласна дюшека и пасажерката му още по-навътре. - Естествено след такова ядене те така се издуват, че не могат да излязат от пещерата. Просто е невъзможно да минат през вратата.
- Ей, не много навътре! - извика Сибил. - Е, и какво става с тях?
- С кои тях?
- С рибките-бананки.
- Ааа, имаш предвид след като изядат толкова много банани, че не могат да се измъкнат от пещерата?
- Да - каза Сибил.
- Мъчно ми е да говоря за това, Сибил. Те умират.
- Защо? - попита Сибил.
- Защото, хваща ги бананова треска - една страшна болест.
- Идва вълна! - извика Сибил, поуплашена.
- Няма да й обърнем внимание. Ще я отминем с презрение - каза младият мъж. - Ние сме двама високомерни. - Той хвана Сибил за глезените и ги натисна надолу. Предната част на дюшека се вирна и прехвърли гребена на вълната. Водата намокри русите косички на Сибил и тя изкряска, но този път радостно.
Когато дюшекът зае отново хоризонтално положение, тя отмахна мокрия кичур коса, залепнал на очите й, и възкликна:
- Видях една!
- Какво видя, мило?
- Рибка-бананка.
- Не може да бъде! - каза той. - Държеше ли банани в устата си?
- Да - отвърна Сибил. - Шест.
Младият мъж хвана внезапно мокрото краче на Сибил, което тя бе провесила извън дюшека, и го целуна по ходилото.
- Ей! - скара му се тя и се обърна.
- Ти си "ей"! Излизаме вече. Стига ти толкова.
- Не ми стига.
- Съжалявам - каза той и подкара дюшека към брега. Сибил скочи на пясъка, а той взе дюшека и го понесе по плажа.
- Сбогом! - извика Сибил и без съжаление хукна към хотела.
Младият мъж облече халата, прихлупи реверите и натъпка пешкира в джоба. После вдигна мокрия, хлъзгав, неудобен за носене дюшек, нагласи го под мишницата си и тръгна самичък по мекия горещ пясък към хотела.
В сутерена, откъдето според указанията къпещите се трябваше да взимат асансьора, някаква жена с цинкова мас на носа си влезе в асансьорната кабина заедно с младия мъж.
— Виждам, че се заглеждате в краката ми — каза той, когато асансьорът тръгна.
— Извинявайте, не ви чух — сепна се жената.
— Казах: виждам, че се заглеждате в краката ми.
— Извинявайте, но аз се бях загледала в пода! — каза жената и се обърна към вратата на кабината.
— Ако искате да ми видите краката, кажете си — рече младият мъж. — Стига с тия подлости, дявол да го вземе.
— Отворете ми да изляза — каза нетърпеливо жената на момичето от асансьора.
Вратите на кабината се отвориха и жената излезе, без да погледне назад.
— Имам съвсем нормални крака и не разбирам защо някой трябва да се вторачва в тях — каза младият мъж. — На петия, моля. — Той извади от джоба на халата ключа от стаята си.
На петия етаж слезе, измина коридора и отключи вратата на номер 507. В стаята миришеше на нови кожени куфари и на лакочистител.
Той погледна към младата жена, заспала на едното легло. После пристъпи към един от куфарите, отвори го и измъкна изпод купа гащета и фланелки пистолет. Извади пълнителя, огледа го и, пак го постави. След това отиде до свободното легло, седна на него, погледна жената, вдигна пистолета и пусна един куршум в дясното си слепоочие.
- Ти сигурно много пъти си виждала рибки-бананки - каза той.
Сибил поклати отрицателно глава.
- Не може да бъде. Впрочем ти къде живееш?
- Не знам - отвърна Сибил.
- Как да не знаеш? Трябва да знаеш! Шарън Липшъц е само на три години и половина, а пък знае къде живее.
Сибил спря и измъкна ръката си от неговата.. Взе от пясъка една най-обикновена мидена черупка и започна да
я разглежда с подчертан интерес. После я захвърли.
- Хуърли Ууд, Кънектикът - каза тя и тръгна пак, изпъчила коремчето си.
- Хуърли Ууд, Кънектикът - повтори младият мъж. - Да не би случайно това да е някъде около Хуърли Ууд, Кънектикът?
Сибил го погледна.
- Аз точно там живея! - каза тя раздразнено. - Живея в Хуърли Ууд, Кънектикът.
Тя припна напред, хвана лявото си стъпало с лявата ръка и подскокна два три пъти.
- По този начин всичко се изяснява - нямаш представа как се изяснява - каза младият мъж.
- Ти чел ли си "Негърчето Самбо" (1 Детска книжка от американската писателка Хелън Белърмав (1863-1940). - Б. пр.)
- Интересно, че ми задаваш този въпрос - каза той. - Аз я дочетох снощи - съвпадение просто.
- Той се наведе и пак хвана Сибил за ръчичка. - Харесва ли ти тази книжка?
- Ама как тичаха тигрите около дървото, нали?
- Да, аз дори си помислих, че никога няма да спрат. В живота си не съм виждал толкова тигри.
- Но те бяха само шест! - възкликна Сибил.
- Само? - каза той. - Ти на това "само" ли му казваш?
- Ти обичаш ли восък? - попита Сибил.
- Какво да обичам?
- Восък.
- Много обичам. А ти? Сибил кимна.
- А обичаш ли маслини? - попита тя.
- Маслини? Да, разбира се. Маслини и восък. Никъде не мърдам без тях.
- А обичаш ли Шарън Липшъц? - попита Сибил.
- Да. Да, обичам я - отвърна младият мъж. - Най-много я обичам за това,
че тя никога не дразни кученцата във фоайето на хотела.
Например онова булдоче на онази дама от Канада. Може би няма да повярваш, но някои момиченца
обичат да ръгат с пръчка това кученце. Виж, Шарън никога не прави това. Никога не се държи зле.
Затова толкова я обичам.
Сибил мълчеше.
- Аз обичам да дъвча свещи - изтърси накрая тя.
- Че кой не обича! - отвърна младият мъж, опитвайки водата с крак. - Бр-р-р! Студена. - Той пусна дюшека във водата.
- Имай малко търпение, Сибил. Чакай да стигнем по-дълбочкото.
Те нагазиха навътре, докато водата стигна до кръста на Сибил. Тогава младият мъж я вдигна и я сложи по корем на дюшека.
- Не си ли слагаш нещо на главата - гумена шапка или нещо друго? - попита той.
- Не ме пускай! - каза заповеднически Сибил. - Дръж ме по-здраво!
- Моля ви се, госпожице Карпентър! Аз си разбирам от работата - отвърна той. - Ей,
отваряй си очите на четири за рибки-бананки. Днес е идеален ден за лов на рибка-бананка.
- Не виждам нито една - каза Сибил.
- Това не ме учудва. Тези риби имат странни навици. - Той продължаваше да бута напред дюшека.
Водата още не стигаше до гърдите му. - Техният живот е тъжна работа - продължи той. - Знаеш ли какво правят те, Сибил?
Момиченцето поклати глава.
- Доплуват до някоя подводна пещера, в която има купища банани. Преди да влязат в пещерата, те не се отличават по нищо от другите риби. Но влязат ли веднъж вътре, държат се като свини. Аз знам с положителност, че някои рибки-бананки са изяждали в бананова пещера до седемдесет и осем банана. Той тласна дюшека и пасажерката му още по-навътре. - Естествено след такова ядене те така се издуват, че не могат да излязат от пещерата. Просто е невъзможно да минат през вратата.
- Ей, не много навътре! - извика Сибил. - Е, и какво става с тях?
- С кои тях?
- С рибките-бананки.
- Ааа, имаш предвид след като изядат толкова много банани, че не могат да се измъкнат от пещерата?
- Да - каза Сибил.
- Мъчно ми е да говоря за това, Сибил. Те умират.
- Защо? - попита Сибил.
- Защото, хваща ги бананова треска - една страшна болест.
- Идва вълна! - извика Сибил, поуплашена.
- Няма да й обърнем внимание. Ще я отминем с презрение - каза младият мъж. - Ние сме двама високомерни. - Той хвана Сибил за глезените и ги натисна надолу. Предната част на дюшека се вирна и прехвърли гребена на вълната. Водата намокри русите косички на Сибил и тя изкряска, но този път радостно.
Когато дюшекът зае отново хоризонтално положение, тя отмахна мокрия кичур коса, залепнал на очите й, и възкликна:
- Видях една!
- Какво видя, мило?
- Рибка-бананка.
- Не може да бъде! - каза той. - Държеше ли банани в устата си?
- Да - отвърна Сибил. - Шест.
Младият мъж хвана внезапно мокрото краче на Сибил, което тя бе провесила извън дюшека, и го целуна по ходилото.
- Ей! - скара му се тя и се обърна.
- Ти си "ей"! Излизаме вече. Стига ти толкова.
- Не ми стига.
- Съжалявам - каза той и подкара дюшека към брега. Сибил скочи на пясъка, а той взе дюшека и го понесе по плажа.
- Сбогом! - извика Сибил и без съжаление хукна към хотела.
Младият мъж облече халата, прихлупи реверите и натъпка пешкира в джоба. После вдигна мокрия, хлъзгав, неудобен за носене дюшек, нагласи го под мишницата си и тръгна самичък по мекия горещ пясък към хотела.
В сутерена, откъдето според указанията къпещите се трябваше да взимат асансьора, някаква жена с цинкова мас на носа си влезе в асансьорната кабина заедно с младия мъж.
— Виждам, че се заглеждате в краката ми — каза той, когато асансьорът тръгна.
— Извинявайте, не ви чух — сепна се жената.
— Казах: виждам, че се заглеждате в краката ми.
— Извинявайте, но аз се бях загледала в пода! — каза жената и се обърна към вратата на кабината.
— Ако искате да ми видите краката, кажете си — рече младият мъж. — Стига с тия подлости, дявол да го вземе.
— Отворете ми да изляза — каза нетърпеливо жената на момичето от асансьора.
Вратите на кабината се отвориха и жената излезе, без да погледне назад.
— Имам съвсем нормални крака и не разбирам защо някой трябва да се вторачва в тях — каза младият мъж. — На петия, моля. — Той извади от джоба на халата ключа от стаята си.
На петия етаж слезе, измина коридора и отключи вратата на номер 507. В стаята миришеше на нови кожени куфари и на лакочистител.
Той погледна към младата жена, заспала на едното легло. После пристъпи към един от куфарите, отвори го и измъкна изпод купа гащета и фланелки пистолет. Извади пълнителя, огледа го и, пак го постави. След това отиде до свободното легло, седна на него, погледна жената, вдигна пистолета и пусна един куршум в дясното си слепоочие.
за баба Марта докато е още март
Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта - двама братя и една сестра - имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино - на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора.
Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две - изпил си бъчвата с виното. Малък Сечко - и той като брата си.
По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер,
хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две - и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка или някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната - пълна-пълненичка. Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си
. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне - и виното се свършило. Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично.
Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне. Като отишла при бъчвата - що да види.
В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили. Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се,
леле-мале - насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й. Плакала,
плакала, най-после се утешила. - Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я - казала тя и се засмяла. Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно,
останала без винце и че братята я излъгали. И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта - двама братя и една сестра - имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино - на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора.
Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две - изпил си бъчвата с виното. Малък Сечко - и той като брата си.
По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер,
хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две - и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка или някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната - пълна-пълненичка. Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си
. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне - и виното се свършило. Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично.
Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне. Като отишла при бъчвата - що да види.
В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили. Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се,
леле-мале - насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й. Плакала,
плакала, най-после се утешила. - Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я - казала тя и се засмяла. Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно,
останала без винце и че братята я излъгали. И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.
Корекция
Гост дог
------------------------
Тичай бе братле!
Пред тебе вече няма гърбове
А лампата за въздух ти е светнала червено
Обаче ей я там лежи победата със счупен глезен
и не може да финишира
Тичай,тичай!
Спри!
За кво?
Аз съм най бавната светкавица на света
По скоро съм дъжд.
Аз съм главоболие.
Кална вада.
Аз съм баница.
Метилов спирт.
Аз ли викам "Тичай"?
Колко минах?
Аз съм пречка - пън.
Сухота в устата - след(подир)сън
Аз съм ток. Подавам си ръка.
Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.
Преебавка съм.
Аз съм остро главоболие.
Гръбначна травма
Абе май съм от Любов...
------------------------
Тичай бе братле!
Пред тебе вече няма гърбове
А лампата за въздух ти е светнала червено
Обаче ей я там лежи победата със счупен глезен
и не може да финишира
Тичай,тичай!
Спри!
За кво?
Аз съм най бавната светкавица на света
По скоро съм дъжд.
Аз съм главоболие.
Кална вада.
Аз съм баница.
Метилов спирт.
Аз ли викам "Тичай"?
Колко минах?
Аз съм пречка - пън.
Сухота в устата - след(подир)сън
Аз съм ток. Подавам си ръка.
Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.
Преебавка съм.
Аз съм остро главоболие.
Гръбначна травма
Абе май съм от Любов...
разговор с един клошар
Дайедна цигара-да не ти отржа езика!
-нямам.
-що седиш тука тогава?
-чакам да дойде една жена
-чакай ако вярваш в чудеса..
-нямам.
-що седиш тука тогава?
-чакам да дойде една жена
-чакай ако вярваш в чудеса..
like an unexpected limbo dancer under the lavatory door of life
Ни мъ питай откъде се намъкнах тука, въртях се и се суках като лимбо-танцьорка под клозетната врата на жувота
Бухълът, Крава ли е или кравата е бик?
Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа сдруго животно, което си избирам - кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм горазбирал, но то тече с още по-голямо изобилие. Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.
Абонамент за:
Публикации (Atom)