вторник, 6 май 2008 г.
петък, 2 май 2008 г.
Ахил и Ериде
vednuj ahil bil ujasno surdit, zashoto niamalo mnogo vreme do sledvashtia pohod, skoro mirmidoncite shteli da kajat - ahil se ligavi, kakvo stava, bolen li si? toi ne iskal da hodi na voina, ne i sega, ne i koghato ochakval sina si, no triabvalo da izpulniava i dulga si kum svoite hora
Nanny Ogg (04:42 PM) :
toi zapoviadal na jena si, divata Eride, da stoi nazad, da ne trugva s nego v boen pohod
Nanny Ogg (04:43 PM) :
tozi put nabegut bil bogat - edin grad v pustinata, kudeto chuli, che zashtitata e slaba, a pliachkata -bogata
Nanny Ogg (04:43 PM) :
divi voini bili mirmidoncite, i ne se strahuwali ot nokogo, i ne mojeli sega da se sprat, sled akto ciala godina ahil gi vodel ot pobeda na pobeda.
Nanny Ogg (04:44 PM) :
toi setnal orujiata si i trugnal na pohod prez pustinata, kum nepoznatia grad, no malko znaeli kakvo gi chaka
Nanny Ogg (04:44 PM) :
vodachite im izmreli pyurvi po ptua - ahil se usetl, che sa gi zabludili, i lichni preriazal gurlata im, predi da sa gi podveli v niakoi kapan
Nanny Ogg (04:45 PM) :
ostanalo oba`e problema kak da nameriat voda, vsichki bili jadni i mrusni, konetei mali nai-veche nujda da bydat napoeni, i nikoi ne mojel veche da misli iasno ot napichashtoto slunce nad glavite im, koeto izglejda igraelo za protivnikovia lager
Nanny Ogg (04:46 PM) :
Celi tri dni se lutali bez voda, kogato ahil chul pesen v kraia na redciata ot voini. peel patrokul, nai-dobria mu priatel, peel prosto ei taka, kato che se razhojda iz gladniata si sred triumove pulni s pliacha ili vse edno e na pir
Nanny Ogg (04:47 PM) :
toi oburnal konia si da vidi kakvo stava - Patrokul oje bi si e zagubil uma ot jegata, pomislil s ujas
Nanny Ogg (04:47 PM) :
Za negova iznenada, kum Patrokul se prisuedinili i drugite voini, i izgurbenite im ramene se izpravili, i te uskorili krachka
Nanny Ogg (04:48 PM) :
Koi vi kaza da peete - popital Ahil, koito ne iskal voinite mu da gubiat oshte sili v dulgia pohod, koito veche nikoi ne znael kude shte svurshi
Nanny Ogg (04:48 PM) :
Edna jrica na Apolo - otgovoril edin ot mirmidoncite - mislia, Ahile, che dobre ia poznavash sledi te ot godini, i chaka tvoeto dete, vij ia kude te sledva
Nanny Ogg (04:49 PM) :
Ahil besen, se izvurnal v posochenata posoka i kakvo da vidi - Eride bila tam, bremmenna shestia mesc, i hodela bosa do negovite mirmidonci, i peela s tiah
Nanny Ogg (04:49 PM) :
Kak posmia! - besen skochil Ahil na Patrokul - ti si znael che tia ni sledva
Nanny Ogg (04:50 PM) :
Da, znaeh - otgovoril priateliat mu, a ti optivali li si da sporish s neia? az i davah ot moaita voda, vseki ot voinite ti se reduvashe da ian osi kato se umori, ne mojem da ia karame da se vurne, no pone mojem da ia pazim doakt e s nas
Nanny Ogg (04:50 PM) :
Az shte ia ubia lichno! - zakanil se Ahil i trugnal iadosano kum Eride, koito mu se izsmiala v liceto, kakto vinagi
Nanny Ogg (04:51 PM) :
Smeli voine, kude e bogata pliachka, koiato obeshta na jena si, predi da trugnesh v pohod? mirmidoncite sa umoreni, konete se spuvat, decata na tezi voini niama da gi vidiat veche, ako ne vi zaveda pri vodata, i ti go znaesh
Nanny Ogg (04:53 PM) :
Ne sum iskal pomoshtta ti, luda jrice! - kazal Ahil iskash li da ti kaja kakvo mislia po vurposa? ti si luda, i mi omruzna da me sledvash kudeto i da ida, ti si poburkana, zapoviadah ti da stoish u doma! Ako samo me dokosnesh - otgovorila eride - shte ubia sina ti v utrobata si, imam mnogo nachini da go napravia, znaesh go, ne me iskash da sum s teb, no ne iskash da se vurnesh pri men, otivash kum smurtta si, i ne mojesh da me spresh da doida i az
Nanny Ogg (04:54 PM) :
Ahil bezpomoshtno svil iumruci - kakvo da kaje na ludata Eride, osven, kakto premudria Patrokul kaza, da ia pazi, dokato taka ili inache e s tiah - i toi ia nosel na ruce, makar che samiat toi trudno izdurjal jegata i jajdata. skoro stignali obache do zavetnia grad, i otkrili, che vmesto slab garnizon, lenivo pechash se na silnoto slunce, tam gi chakat debeli krepostni steni i dulbok rov, pulen s ostri kopia
Nanny Ogg (04:55 PM) :
nakude sega? - zapitali se vsichki
Nanny Ogg (04:55 PM) :
bili umoreni i jadni, i ne mojeli da izminat putia nazad, no ne mojeli i da se biat, ako ne vurnat silite si. Mnozina izmreli ot jajda po putia, a obratnia prehod bi gi unishtojil do krak - dori i ahil i Patrokul niamali otgovor tozi put
Nanny Ogg (04:57 PM) :
Eride imala plan, no ne mislela che Ahil shte go odobri, zatova ne kazala nishto, samo se prestorila na bolna, i legnala v shatrata. Toi ima dostatuchno trevogi v momenta, i ne ia sledial prez noshta - voinite se subrali da obmisliat plana si, a eride se izmuknala tiho i se zaputila kum krepostnite steni
Nanny Ogg (04:57 PM) :
zapalila goliam ogun, i vdignala mecha na ahil i prizovala senkite, koito vijdala da vdiat gore zad ukrepenite steni
Nanny Ogg (04:59 PM) :
"Ako ima pone edin voin s chest, da izleze da se bie s men!" - izvikala Eride - "Az kova mechove, i ot mechovete kova dushi, az sum jrica na Apolo, i shte nakaja vseki, koito posmee da proiavi slabost pred edna umorena i jadna voiska! izlezte i se biite s men, a ne s mirmidoncite, strahlivi piasuchni zaici!" - mejdu drugoto, Eride ne bila chak tolkova luda, kolkoto izglejda, i ne stoiala tolkvoa blizo, che da moje da ia dostigne strela, makar che niakolko se zabili pochti do ogunia ia
Nanny Ogg (05:00 PM) :
Nikoi ot voinite v krepostta ne smeel da se opulchi na edna biasna, i pri tova bremenna jrica. Te ne znaeli dali bashta na deteto ne e niakoi ot bogovete na Olimp, i ne iskali da prizovavat cialia gniav na bogovete vurhu sebe si
Nanny Ogg (05:00 PM) :
te mulchali, dokato Eride tancuvala pred ogunia ciala nosht, i se promuknali da i ostaviat voda, vino i meso, kogato tia umorena padnla po ochi i zaspala na zemiata
Nanny Ogg (05:01 PM) :
na sutritna Ahil vidal che Eride lipsva, i bil besen. Divata prokeltnica! - psuval toi, i obikalial navsiakude da is tursi
Nanny Ogg (05:02 PM) :
"tia e pred krpeostnite steni" - kazal im Dionisii, koito ciala vecher ia gledal i se smial. Ne mojesh li da vidish, Ahile, che tia izliva gneva si kum apolo vurhu teb i vragovete ti, koito padne purvi na mushkata? tia spi pred krepostinite steni, shte ia donesa - kazal dionisii
Nanny Ogg (05:03 PM) :
ne, az shte otida - Ahil skochil na konia si, i ne me interesuva kakvo shte stane s deteto, obache tozi put shte ia ubia ot boi! tia mi se obijda ako trugna na mirimidoncite nachelo v boen pohod, a posle sama napada krepostni steni! kude e razuma na tova devoiche?
Nanny Ogg (05:04 PM) :
Ahil prepusnal kum Eride, no kato stignla, Dionisii veche bil tam, i oglejdal razranenite i noze. "ti ne vidia li che tia prez celia put otkaza da se kachi na kon?" - kazal ahil - "i znaesh li zashto?"
Nanny Ogg (05:05 PM) :
"da, znam" - otgovirl dionisii - "tia ne iska da iazdi konete ti, ti ne i gi dade v jertva dokato beshe v hrama na Apolo, i tia ne iska da bude chast ot tvoia bunt" -"No tia samata go mrazi" - iznenadal se Ahil.
Nanny Ogg (05:06 PM) :
"Da, i mrazi i teb, ahile, i tia mrazi i men, tia ne znae nakude da se oburne ot gniav, zashtoto e jrica, a ne devoika kato nejnite robini, koito vodish v shatrata si"
Nanny Ogg (05:06 PM) :
"Te sa samo robini, a tia e moia jena" - zashitil se Ahil, no dionisii se zasmial i pokazal neshto, koeto tia durjala v ruka.
Nanny Ogg (05:08 PM) :
"Kakvo e tova?" - usmihnal se Dionisii - "Znaesh li kakvo durji tia v rukata si? Tova e kliucha kum krepostnite steni, vij" - i izvadil edin potumnial cheren kliuch, rujdiasal i okurvaven izglejdal
Nanny Ogg (05:08 PM) :
"kak go e dokopala?" - popital Ahil, a dionisii kimnal kum krepostnite steni - i dvamata ne bili zabeliazali, che te bili prazni. I glas ne se chuval, osven edin garvan, koito mulchalivo gi gledal ot visoko.
Nanny Ogg (05:09 PM) :
"Te se se izteglili prez noshta!" - ne mogul da poviarva voina. - "Zashto?'
Nanny Ogg (05:09 PM) :
Dionsiii kimnal kum Eride - "tia gi uplashi do smurt, Ahile, i vdignal mecha na Ahil, koito bil padnal do neia. Otkadnala e mecha ti - vzemi go."
Nanny Ogg (05:10 PM) :
Ahil i mirmidioncite tozi put ne se radvali osobeno na bogata pliachna, koiato namerili v grada. Utololi jajdata si, i se vurnali obratno kolko mogli po-skoro.
Nanny Ogg (05:11 PM) :
Nikoi ot tiah nikoga ne spodelil istoriata za zashtitenia grad v pustianiata.
Nanny Ogg (05:11 PM) :
A Ahil, razbira se, predupredil Eride, che ako oshte vednuj posegne kum mecha mu, shte ia bie s nego do nesviast
Nanny Ogg (05:11 PM) :
utre e drugata chast
satancho (05:12 PM) :
тази от теб ли е или от Дионисий
Nanny Ogg (05:12 PM) :
ot Ahil
Nanny Ogg (04:42 PM) :
toi zapoviadal na jena si, divata Eride, da stoi nazad, da ne trugva s nego v boen pohod
Nanny Ogg (04:43 PM) :
tozi put nabegut bil bogat - edin grad v pustinata, kudeto chuli, che zashtitata e slaba, a pliachkata -bogata
Nanny Ogg (04:43 PM) :
divi voini bili mirmidoncite, i ne se strahuwali ot nokogo, i ne mojeli sega da se sprat, sled akto ciala godina ahil gi vodel ot pobeda na pobeda.
Nanny Ogg (04:44 PM) :
toi setnal orujiata si i trugnal na pohod prez pustinata, kum nepoznatia grad, no malko znaeli kakvo gi chaka
Nanny Ogg (04:44 PM) :
vodachite im izmreli pyurvi po ptua - ahil se usetl, che sa gi zabludili, i lichni preriazal gurlata im, predi da sa gi podveli v niakoi kapan
Nanny Ogg (04:45 PM) :
ostanalo oba`e problema kak da nameriat voda, vsichki bili jadni i mrusni, konetei mali nai-veche nujda da bydat napoeni, i nikoi ne mojel veche da misli iasno ot napichashtoto slunce nad glavite im, koeto izglejda igraelo za protivnikovia lager
Nanny Ogg (04:46 PM) :
Celi tri dni se lutali bez voda, kogato ahil chul pesen v kraia na redciata ot voini. peel patrokul, nai-dobria mu priatel, peel prosto ei taka, kato che se razhojda iz gladniata si sred triumove pulni s pliacha ili vse edno e na pir
Nanny Ogg (04:47 PM) :
toi oburnal konia si da vidi kakvo stava - Patrokul oje bi si e zagubil uma ot jegata, pomislil s ujas
Nanny Ogg (04:47 PM) :
Za negova iznenada, kum Patrokul se prisuedinili i drugite voini, i izgurbenite im ramene se izpravili, i te uskorili krachka
Nanny Ogg (04:48 PM) :
Koi vi kaza da peete - popital Ahil, koito ne iskal voinite mu da gubiat oshte sili v dulgia pohod, koito veche nikoi ne znael kude shte svurshi
Nanny Ogg (04:48 PM) :
Edna jrica na Apolo - otgovoril edin ot mirmidoncite - mislia, Ahile, che dobre ia poznavash sledi te ot godini, i chaka tvoeto dete, vij ia kude te sledva
Nanny Ogg (04:49 PM) :
Ahil besen, se izvurnal v posochenata posoka i kakvo da vidi - Eride bila tam, bremmenna shestia mesc, i hodela bosa do negovite mirmidonci, i peela s tiah
Nanny Ogg (04:49 PM) :
Kak posmia! - besen skochil Ahil na Patrokul - ti si znael che tia ni sledva
Nanny Ogg (04:50 PM) :
Da, znaeh - otgovoril priateliat mu, a ti optivali li si da sporish s neia? az i davah ot moaita voda, vseki ot voinite ti se reduvashe da ian osi kato se umori, ne mojem da ia karame da se vurne, no pone mojem da ia pazim doakt e s nas
Nanny Ogg (04:50 PM) :
Az shte ia ubia lichno! - zakanil se Ahil i trugnal iadosano kum Eride, koito mu se izsmiala v liceto, kakto vinagi
Nanny Ogg (04:51 PM) :
Smeli voine, kude e bogata pliachka, koiato obeshta na jena si, predi da trugnesh v pohod? mirmidoncite sa umoreni, konete se spuvat, decata na tezi voini niama da gi vidiat veche, ako ne vi zaveda pri vodata, i ti go znaesh
Nanny Ogg (04:53 PM) :
Ne sum iskal pomoshtta ti, luda jrice! - kazal Ahil iskash li da ti kaja kakvo mislia po vurposa? ti si luda, i mi omruzna da me sledvash kudeto i da ida, ti si poburkana, zapoviadah ti da stoish u doma! Ako samo me dokosnesh - otgovorila eride - shte ubia sina ti v utrobata si, imam mnogo nachini da go napravia, znaesh go, ne me iskash da sum s teb, no ne iskash da se vurnesh pri men, otivash kum smurtta si, i ne mojesh da me spresh da doida i az
Nanny Ogg (04:54 PM) :
Ahil bezpomoshtno svil iumruci - kakvo da kaje na ludata Eride, osven, kakto premudria Patrokul kaza, da ia pazi, dokato taka ili inache e s tiah - i toi ia nosel na ruce, makar che samiat toi trudno izdurjal jegata i jajdata. skoro stignali obache do zavetnia grad, i otkrili, che vmesto slab garnizon, lenivo pechash se na silnoto slunce, tam gi chakat debeli krepostni steni i dulbok rov, pulen s ostri kopia
Nanny Ogg (04:55 PM) :
nakude sega? - zapitali se vsichki
Nanny Ogg (04:55 PM) :
bili umoreni i jadni, i ne mojeli da izminat putia nazad, no ne mojeli i da se biat, ako ne vurnat silite si. Mnozina izmreli ot jajda po putia, a obratnia prehod bi gi unishtojil do krak - dori i ahil i Patrokul niamali otgovor tozi put
Nanny Ogg (04:57 PM) :
Eride imala plan, no ne mislela che Ahil shte go odobri, zatova ne kazala nishto, samo se prestorila na bolna, i legnala v shatrata. Toi ima dostatuchno trevogi v momenta, i ne ia sledial prez noshta - voinite se subrali da obmisliat plana si, a eride se izmuknala tiho i se zaputila kum krepostnite steni
Nanny Ogg (04:57 PM) :
zapalila goliam ogun, i vdignala mecha na ahil i prizovala senkite, koito vijdala da vdiat gore zad ukrepenite steni
Nanny Ogg (04:59 PM) :
"Ako ima pone edin voin s chest, da izleze da se bie s men!" - izvikala Eride - "Az kova mechove, i ot mechovete kova dushi, az sum jrica na Apolo, i shte nakaja vseki, koito posmee da proiavi slabost pred edna umorena i jadna voiska! izlezte i se biite s men, a ne s mirmidoncite, strahlivi piasuchni zaici!" - mejdu drugoto, Eride ne bila chak tolkova luda, kolkoto izglejda, i ne stoiala tolkvoa blizo, che da moje da ia dostigne strela, makar che niakolko se zabili pochti do ogunia ia
Nanny Ogg (05:00 PM) :
Nikoi ot voinite v krepostta ne smeel da se opulchi na edna biasna, i pri tova bremenna jrica. Te ne znaeli dali bashta na deteto ne e niakoi ot bogovete na Olimp, i ne iskali da prizovavat cialia gniav na bogovete vurhu sebe si
Nanny Ogg (05:00 PM) :
te mulchali, dokato Eride tancuvala pred ogunia ciala nosht, i se promuknali da i ostaviat voda, vino i meso, kogato tia umorena padnla po ochi i zaspala na zemiata
Nanny Ogg (05:01 PM) :
na sutritna Ahil vidal che Eride lipsva, i bil besen. Divata prokeltnica! - psuval toi, i obikalial navsiakude da is tursi
Nanny Ogg (05:02 PM) :
"tia e pred krpeostnite steni" - kazal im Dionisii, koito ciala vecher ia gledal i se smial. Ne mojesh li da vidish, Ahile, che tia izliva gneva si kum apolo vurhu teb i vragovete ti, koito padne purvi na mushkata? tia spi pred krepostinite steni, shte ia donesa - kazal dionisii
Nanny Ogg (05:03 PM) :
ne, az shte otida - Ahil skochil na konia si, i ne me interesuva kakvo shte stane s deteto, obache tozi put shte ia ubia ot boi! tia mi se obijda ako trugna na mirimidoncite nachelo v boen pohod, a posle sama napada krepostni steni! kude e razuma na tova devoiche?
Nanny Ogg (05:04 PM) :
Ahil prepusnal kum Eride, no kato stignla, Dionisii veche bil tam, i oglejdal razranenite i noze. "ti ne vidia li che tia prez celia put otkaza da se kachi na kon?" - kazal ahil - "i znaesh li zashto?"
Nanny Ogg (05:05 PM) :
"da, znam" - otgovirl dionisii - "tia ne iska da iazdi konete ti, ti ne i gi dade v jertva dokato beshe v hrama na Apolo, i tia ne iska da bude chast ot tvoia bunt" -"No tia samata go mrazi" - iznenadal se Ahil.
Nanny Ogg (05:06 PM) :
"Da, i mrazi i teb, ahile, i tia mrazi i men, tia ne znae nakude da se oburne ot gniav, zashtoto e jrica, a ne devoika kato nejnite robini, koito vodish v shatrata si"
Nanny Ogg (05:06 PM) :
"Te sa samo robini, a tia e moia jena" - zashitil se Ahil, no dionisii se zasmial i pokazal neshto, koeto tia durjala v ruka.
Nanny Ogg (05:08 PM) :
"Kakvo e tova?" - usmihnal se Dionisii - "Znaesh li kakvo durji tia v rukata si? Tova e kliucha kum krepostnite steni, vij" - i izvadil edin potumnial cheren kliuch, rujdiasal i okurvaven izglejdal
Nanny Ogg (05:08 PM) :
"kak go e dokopala?" - popital Ahil, a dionisii kimnal kum krepostnite steni - i dvamata ne bili zabeliazali, che te bili prazni. I glas ne se chuval, osven edin garvan, koito mulchalivo gi gledal ot visoko.
Nanny Ogg (05:09 PM) :
"Te se se izteglili prez noshta!" - ne mogul da poviarva voina. - "Zashto?'
Nanny Ogg (05:09 PM) :
Dionsiii kimnal kum Eride - "tia gi uplashi do smurt, Ahile, i vdignal mecha na Ahil, koito bil padnal do neia. Otkadnala e mecha ti - vzemi go."
Nanny Ogg (05:10 PM) :
Ahil i mirmidioncite tozi put ne se radvali osobeno na bogata pliachna, koiato namerili v grada. Utololi jajdata si, i se vurnali obratno kolko mogli po-skoro.
Nanny Ogg (05:11 PM) :
Nikoi ot tiah nikoga ne spodelil istoriata za zashtitenia grad v pustianiata.
Nanny Ogg (05:11 PM) :
A Ahil, razbira se, predupredil Eride, che ako oshte vednuj posegne kum mecha mu, shte ia bie s nego do nesviast
Nanny Ogg (05:11 PM) :
utre e drugata chast
satancho (05:12 PM) :
тази от теб ли е или от Дионисий
Nanny Ogg (05:12 PM) :
ot Ahil
Приказка от Нани Огг
Имало едно време едно малко детенце, което обичало да си играе на брега на океана и да брои платната на корабите, които преминавали близо до хоризонта
то нямало как да каже кои са търговски кораби, и кои - пирати.. нямало как да каже кои хора са добри, и кои - лоши, и си измисляло истории за принцеси, и рицари, и големи могъщи вълни, и умни китове и малки пъргави рибки
един ден то стояло на брега, както обикновено, и за негова най-голяма изненада, платното, което си гледал и си мечтаел, се задало право към него.. да, нямало спор - ставало все по-голямо и по-голямо
Бяло ли било? не, а черно, с червени кървави петна по него.. зловещо платно като на кораб, връщащ се от Хадес...
момчето чувало вече виковете на моряците, които се радвали, че виждат бряг - и вероятно и плячка.
момчето побягнало към селото - да предупреди всички там, че въоръжени и очевидно опасни мъже слизат на брега.. и докато бягало, се препънало и се проснало по лице в пясъка..
и докато лежало, макар и за секунда, успяло да премисли пак, и си казало - майната му, личи си че съм слушал много истории на баби и дядовци, бягам от единственото нещо, за което мечатаех цял живот - нещо да ми се случи
То се обърнало, и тръгнало бавно обратно, да посрещне кораба със зловещите платна.
отблизо той не бил толкова страшен - да платната изглеждали като обляни в кръв, но носа бил украсен от бюст на жена- най-красивата русалка, която той някога бил виждал!
Моряците били големи груби мъже, но не изглеждали като тръгнали на бой - това, което помислил за оръжия били просто инструментите им, с които да поправят голяма дупка в корпуса на кораба.
Капитанът слязъл първи от лодката, изпратена да разузнае на брега.. момчето го чакало, гледайки право в очите му, и казало
- търся приключения, ще ме вземеш ли в твоя екипаж, Сър?
капитанът се засмял
- какво можеш ти, малки моряко? ти седиш на брега и мечтаещ, но там навътре към хоризонта има бури и пирати и огромни гладни акули, които само чакат бедните моряци да им паднат за закуска...
-Да - казало момчето - но отвъд има земи с тъмни мистични жени, и мъдреци с бели бради, и богати палати, които блестят под пустинното слънце, и смели войни, и нежни девойки и още купища чудеса..
-не, -засмял се капитана, няма, момчето ми.. но ще ти кажа какво ще направя - ще те взема с мен на кораба, да бъдеш моя разказвач на приказки.. разкажи ми за тези жени, тъмните, с дълбоките очи и лукава прегрудка..
-ааа тези ли, казало момчето, което живеят отвъд хоризонта, на острова
до който се стига само ако имаш смело сърце и остър ум?
-Да - казал капитана, знаеш ли факт ли е, има ли такъв остров? търся го от години, профуках състоянието си, а не мога да го намеря.. може би ти имаш този дар да ни поведеш към тези мистични земи, в които, казват, улиците са покрити със злато, а жените имат гласове упойващи като опиум
-факт е, знам къде са, но не са лесни да ги покориш - те имат армия от диви котки, и дори и морските животни бягат далеч от бреговете им. Те танцуват голи нощем, покриват луната с дългите си коси и правят магия да намерят тези рицари със смелото сърце, които да ги покорят.. но всеки, който се е опитвал, намира гибелта си.
-знам - казал капитана, но ти знаеш че те не са чак толкова опасни, ако си силен, смел и хитър.. ела с нас, разказвачо на приказки.
пътували дълги години - скоро момчето бил белобрад старец, а синовете на моряците били тези, които опъвали платната под буйния вятър и ги свивали когат отй се обърне на буря..
краят на приказката - никога не ги намерили тези жени, защото забравили една ужасно важна подробност...
единственото, което трябвало да направят, е - да не ги е страх, ама въобще, защото са мъже с остър меч и силни ръце, а не нежни жени с огнен нрав и упойващ глас..
и така, жените на този остров все още чакат.. чакат си и си пеят приказки на глас
и не са тъжни, защото още има шанс някой да ги намери..
то нямало как да каже кои са търговски кораби, и кои - пирати.. нямало как да каже кои хора са добри, и кои - лоши, и си измисляло истории за принцеси, и рицари, и големи могъщи вълни, и умни китове и малки пъргави рибки
един ден то стояло на брега, както обикновено, и за негова най-голяма изненада, платното, което си гледал и си мечтаел, се задало право към него.. да, нямало спор - ставало все по-голямо и по-голямо
Бяло ли било? не, а черно, с червени кървави петна по него.. зловещо платно като на кораб, връщащ се от Хадес...
момчето чувало вече виковете на моряците, които се радвали, че виждат бряг - и вероятно и плячка.
момчето побягнало към селото - да предупреди всички там, че въоръжени и очевидно опасни мъже слизат на брега.. и докато бягало, се препънало и се проснало по лице в пясъка..
и докато лежало, макар и за секунда, успяло да премисли пак, и си казало - майната му, личи си че съм слушал много истории на баби и дядовци, бягам от единственото нещо, за което мечатаех цял живот - нещо да ми се случи
То се обърнало, и тръгнало бавно обратно, да посрещне кораба със зловещите платна.
отблизо той не бил толкова страшен - да платната изглеждали като обляни в кръв, но носа бил украсен от бюст на жена- най-красивата русалка, която той някога бил виждал!
Моряците били големи груби мъже, но не изглеждали като тръгнали на бой - това, което помислил за оръжия били просто инструментите им, с които да поправят голяма дупка в корпуса на кораба.
Капитанът слязъл първи от лодката, изпратена да разузнае на брега.. момчето го чакало, гледайки право в очите му, и казало
- търся приключения, ще ме вземеш ли в твоя екипаж, Сър?
капитанът се засмял
- какво можеш ти, малки моряко? ти седиш на брега и мечтаещ, но там навътре към хоризонта има бури и пирати и огромни гладни акули, които само чакат бедните моряци да им паднат за закуска...
-Да - казало момчето - но отвъд има земи с тъмни мистични жени, и мъдреци с бели бради, и богати палати, които блестят под пустинното слънце, и смели войни, и нежни девойки и още купища чудеса..
-не, -засмял се капитана, няма, момчето ми.. но ще ти кажа какво ще направя - ще те взема с мен на кораба, да бъдеш моя разказвач на приказки.. разкажи ми за тези жени, тъмните, с дълбоките очи и лукава прегрудка..
-ааа тези ли, казало момчето, което живеят отвъд хоризонта, на острова
до който се стига само ако имаш смело сърце и остър ум?
-Да - казал капитана, знаеш ли факт ли е, има ли такъв остров? търся го от години, профуках състоянието си, а не мога да го намеря.. може би ти имаш този дар да ни поведеш към тези мистични земи, в които, казват, улиците са покрити със злато, а жените имат гласове упойващи като опиум
-факт е, знам къде са, но не са лесни да ги покориш - те имат армия от диви котки, и дори и морските животни бягат далеч от бреговете им. Те танцуват голи нощем, покриват луната с дългите си коси и правят магия да намерят тези рицари със смелото сърце, които да ги покорят.. но всеки, който се е опитвал, намира гибелта си.
-знам - казал капитана, но ти знаеш че те не са чак толкова опасни, ако си силен, смел и хитър.. ела с нас, разказвачо на приказки.
пътували дълги години - скоро момчето бил белобрад старец, а синовете на моряците били тези, които опъвали платната под буйния вятър и ги свивали когат отй се обърне на буря..
краят на приказката - никога не ги намерили тези жени, защото забравили една ужасно важна подробност...
единственото, което трябвало да направят, е - да не ги е страх, ама въобще, защото са мъже с остър меч и силни ръце, а не нежни жени с огнен нрав и упойващ глас..
и така, жените на този остров все още чакат.. чакат си и си пеят приказки на глас
и не са тъжни, защото още има шанс някой да ги намери..
четвъртък, 1 май 2008 г.
Небойсе
Небойсе
Живял едно време богат търговец.Той имал един единсвен син,който не се страхувал от нищо на света.Докато на другите им настръхвали косите ,когато им разправя ли страшни истории,той щом чуел подобно нещо веднага искал да го види с собсвените си очи.Било му все едно дали посред нощ или по пладне ще обходи запустелите замъци ,гробища и черкви с една дума там където де говорело че стават страшни неща.Накрая той решил да тръгне по света.
Щом като тука вече няма нищо истински страшно,ще тръгна по света и няма да се върна докато не изпитам що е страх.
Като чул тези думи баща му сериозно се замислил с какво да го уплаши та да не тръгне по света където можел да заплати с живота си.Но клетият баща не можал да измисли нищо.
Тогава Небойсе нарочно направил голяма пакост та да създаде на баща си много неприятности.Гневен бил баща му но нямало какво да направи….трябвало да направи така че Небойсе да не се показва пред очите на хората.
Дал му оръжие кон,майка му приготвила храна за из път и го изпроводили по широкия свят.
Така той потеглил на път нощувал в планината ,промъквал се през такива гъсталаци че не виждал нито деня пред себе си нито пък слънцето над главата си.По непознати пътеки пребродил стръмни склонове и дълбоки долини превалил огромни скали и хребети през който само птичка можела да прехвръкне.Храната му се свършила и само тук там намирал по някой земен плод или боровинка….а коня му пасял оскъдна трева……
Уморен и изгладнял най после стигнал до един замък.Замъкът бил голям и хубав но бил построен на заоблена като яйце скала.Това което Небойсе не знаел е че замъкът бил прокълнат от дванайсет духа.
Но откъде да влезе вътре?Дълго обикалял всички страни ала вход никъде не открил.Замъкът бил под носа му но цяла нощ щял да трепери от студ, ако вечерта вратата на замъка не се отворила сама………
Небойсе влязъл в замъка и какво да види,в конюшнята бил оседлан кон яслите били пълни с сено а ведрото с вода.Тръгнал из стаите-никъде жива душа.На масата в една от стаите намерил хляб солничка и чаша вино а на чашата надпис „закуска за пътника”
Хапнал Небойсе и си мислел как само да се наспи добре .В съседната стая имало легло и той легнал и заспал като къпан.
В полунощ го събудил силен шум вратата се отворила и в стаята нахлули чудовища с тояги които се нахвърлили върху него.
- Ти ли си тоя дето не се бои от нищо,почакай сега ще ти дадем да се разбереш какво е страх……..
Не му позволили и да гъкне наобиколили го и започнали да го налагат с тоягите си от глава до пети…Щели да му изпотрошат костите ала в това време ударил един часът и чудовишата изчезнали.
Небойсе с мъка допълзял до леглото и за свое щастие намерил там един мехлем с който намазал раните си,после заспал като заклан.
Сутринта щом се събудил на масата се появила богата закуска .Наял се до насита.
-почакайте чудовища сега ще ви науча аз вас,вчера от бой и дума не ми дадохте да проговоря но ще си поприказваме днес.
Ала напразно ровил и обикалял из замъка в целия замък нямало жива душа,само конят в конюшнта бил вчесан и като го видял изцвилил весело насреща му.
Обиколил за пореден път замъка и претърсил всяко кътче в него накрая в една стена намерил малка вратичка която едва се виждала,отворил я видял чудна градина с езеро,в което седяла девойка до раменете в водата.
-какво правиш тук хубава девойко-попитал Небойсе,защо не излезеш на вън?
-искам да изляза ама не мога защото съм омагьосана.
-живях си тука с баща си и майка си ,но веднъж върху нас връхлетяха 12 духа,не можеха да навредят на никой от тях ,изгониха ги само далеч отвъд морето
Седя тук вече 12 години и немога да се преместя нито под водата нито да излеза ,сега и с тебе нямаше да говоря ако нощес не бе страдал вместо мене ,а издържиш ли още две нощи ще се освободя напълно.Сега страшилищата ще дойдата да те примамват и уговарят ,промълвиш ли една дума само -ще загинеш.
-все някак ще се нареди,казал Небойсе
Втората вечер всичко се повторило на масата имало хубава вечеря а леглото било готово….
Когато ударил 12 час при него влезли неговите мили гости,този път те се умилквали заговаряли го ласкаели го само и само да изкопчат някоя дума.После отново започнали да го налагат с тоягите си ала той мълчал и мълчал.Като влязъл в градината девойката била освободеена до кръста и цял ден си говорели .
И на третата вечер на масата имало вкусна вечеря, Небойсе хапнал но не му било вкусно както преди,мислел какво ще се случи когато удари 12 часа.Леко трепнал когато чудовищата го наобиколили,и сега внимателно го поздравили изкушавали го по най различен начин само да изкопчат някой думичка,докато изведнъж закрещели:
-щом мълчиш сега ще те опечем жив,ще има да стенеш и да се вайкаш тогава
Тъкмо щели да го намушкат на ръжена и ударил 1 часът,и страшилищата изчезнали.
Едвам успял да се добере до мехлема ,щом се намазал мигом заспал.
На сутринта като отворил очи какво да види –около него щъкали на пръсти слуги (да не го събудят).Щом станаl веднага му донесли хубави дрехи,като се облякъл в залата го посрещнала девойката благодарила му за дето я освободил и му подарила бяла кърпичка с нейното име.
това ще бъде като залог че съм твоя –казала тя ,но няма да е съвсем сигурно докато не ме заведеш при баща ми където ще се ожениме.
Речено сторено приготвили се на бърза ръка и тръгнали на път.Една вечер се наложило да пренощуват в един хан.Ханджийката била стара и грозна ,приличала на вещица .Тя имала също толкова грозна дъщеря която като видяла Небойсе веднага се влюбила и решила да се омъжи за него.Но как да стори това?Разбира се за вещицата не било трудно да го омагьоса взела една игла и я забила в палтото му и той се строполил мигом като мъртъв.На сутринта неговата принцеса едва не полудяла от мъка,но нямало какво да се направи ,погrебала го и продължила сама към родителите си.
Щом си тръгнала страта вещица извадила иглата от палтото му и той оживял.
Небойсе не можел да гледа дъщерята на вещицата ходел непрестанно насам натам но не можел да открие своята мила принцеса.Старата вещица го била омагьосала така че да не може да се отдалечава далече от ханчето и винаги да се връща няезменно обратно.
Веднъж когато влязъл в гората стещнал една фея която досущ приличала на злата вещица само че му желаела доброто,тя му разказала какво се е случило с него .За нея не било никак трудно да го освободи от магията.
Вземи тази билка –казала тя и я сложи в лявата си обувка като се върнеш злата вещица ще се превърне в котка и ще започне да скача срещу тебе,ритния с левия си крак и тя ще се превърне на катран.После вземи нещата си и ела при мене.
Както казала феята така и станало,като се върнал при нея Небойсе тя му казала:
Тръгни по този път и никъде не се отклонявай,ще се изкачиш по една планина там ще намериш една градина в която всички цветя ще са затиснати с човешки кости.Събери ги до една и ги зарови,пропуснеш ли само една знай че един ден и с твоите коси ще бъдат затиснати цветя.Тогава при тебе ще дойде Чудовище което вече си виждал но сега то няма да ти направи нищо лошо,дори ще те похвали и ще те попита какво искаш да направи за теб в замяна ти не искай нищо друго само да ти каже къде е твоята принцеса.
Небойсе не чакал да му се повтаря,тръгнал по пътя намерил градината и събрал костите както феята му била казала.Повехналите цвятя веднага се освежили и се усмихнали.
Тогава се пояило чудовището похвалило го за добрината и попитало с какво иска да му се отблагодари.
-нищо друго не искам рекъл Небойсе –само да ми кажеш къде е моята загубена принцеса
-почакай казало чудовището да попитам моите подвласни те ще кажат ако са я видели някъде.
И чудовището изревало та чак земята се разтресла,всички четириноги животни се втурнали към тах.
Започнало да ги разпитва не са ли виждали такава и такава принцеса,но никое животно не я било виждало.
-е не губи надежда иди при моя брат краля на птиците може би той ще ти помогне
Отишъл Небойсе в другата градина където живело другото чудовище.
-какво търсиш тук-попитало го то
-какво бих търсил искам само да ми кажеш къде е моята принцеса!
-На мене ми хареса какво направи в градината на брат ми от тогава и моите цветя растат по хубави.Само почакай малко!
И чудовището изревало така сякаш всички бури и урагани били се събрали заедно.
Над главите им се вдигнал страхотен шум сякаш се извила вихрушка.Това били птиците от цял свят.Заразпитвал кралят на птиците за принцесата ала никой не я бил виждал.
Вече изглеждало че птичето племе няма да свърши никаква работа ,когато над гората отново зашумяло и един голям стар орел закръжил над градината и се спуснал надолу.
-защо идваш толкова късно след като те извиках –скарал му се кралят на птиците-Нима не ме чу?
-Чух те господарю мой но пренасях над черното море принцесата на черноморския крал.
Зарадвал се Небойсе и сякаш му порасналикриле.
-това е тя жива ли е?
- жива и здрава е даже се готви за сватба отвърнал старият орел
- а бихме ли могли да отлетим за сватбата?
-и можем и не можем-казал орелът .Аз вече съм стар и не съм дотам силен може да стане така че да паднем в морето.
- ах скъпи ми орльо,опитай още веднъж своите сили,да тръгнем пък каквото ще да става
-добре но ако загинем ти ще си виновен
Прелетели щастливо през морето и се спуснали в града където прицесата щяла да се омъжва.
-На доброто с добро !-рекъл накрая орелът ,извади меча и отрежи главата ми!
-Никога не ще мога да направя това скочил Небойсе, та ти направи толкова много за мене.
-Извади меча !-загърмял орелът ,защото ще стане късно и никога няма да видиш своята принцеса.Щом ми падне главата извади сърцето ми и го разрежи ,всеки път щом го го разтвориш каквито скъпоценности поискаш ще ги имаш.Хайде вади меча и режи ,нека и аз си почина най сетне от този свят!
Волю-неволю Небойсе направил това което му казал стария орел и наистина като разтворил сърцето му и си пожелал 100 жълтици веднага се появили.
Отишъл Небойсе в една кръчма ,като го видял кръчмарят учудено заклатил глава,що за човек е той след като не прави това което правят всички .
- а какво правят другите –попитал Небойсе
- какво правят ли това само слепият не може да види и гпухият не може да чуе
- всички са поканени на сватбата на принцесата и там всеки може да пие и яде до насита и не само това ами и за всеки прекаран час получава по една жълтица
- охо това не е лошо нещо но щом при краля е така тогава при нас трябва да е още по добре!
Кръчмарят само се пулел и не можел да разбере какво му е на тоя човек да не би да не е с всичкия си.
-сега рекъл Небойсе иди и ми купи златна колесница с врани коне и ми намери прислуга.Пригответе най-хубави ястия и сложете на масите най скъпи вина!И всеки който дойде на моята сватба ще получи по пет жълтици на час!
КОгато това се разчуло из града кралските палати опустели,всичко живо се втурнало към кръчмата да яде и пие и да граби жълтици.Като видял какво става кралят пратил слуги да поканят Небойсе в своят дворец .
След малко колесницата на Небойсе вече летяла към кралския дворец.
Само че вместо господаря в нея седял преоблечен слуга, а господарят преоблечен като слуга седял до кочияша.В двореца всички му поднасяли най-вкусни ястия даже накрая го поканили да потанцува .
Но слугата отказал и обяснил че всъщност има един подчинен който е много изкусен танцьор и никой на света не може да го надиграе.Като чула това невестата и само така с половин уста пожелала да потанцува с момъка.Небойсе тутаткси дотичал и я поканил на танц.И както се въртял с нея в вихъра на танца изпуснал нарочно кърпичката която принцесата му подарила в омагьосания замък.Тя веднага познала кърпичката и извикала:няма да се омъжа за оня когото на когото волью-неволю
Дадох клетва а за човека който изпусна тази кърпичка.
В това време Небойсе бил изкочил на вън и си бил облякъл своите дрехи.
Като влязъл в залата принцесата веднага го познала и го прегърнала.
Всички се радвали заедно с тях.
Живял едно време богат търговец.Той имал един единсвен син,който не се страхувал от нищо на света.Докато на другите им настръхвали косите ,когато им разправя ли страшни истории,той щом чуел подобно нещо веднага искал да го види с собсвените си очи.Било му все едно дали посред нощ или по пладне ще обходи запустелите замъци ,гробища и черкви с една дума там където де говорело че стават страшни неща.Накрая той решил да тръгне по света.
Щом като тука вече няма нищо истински страшно,ще тръгна по света и няма да се върна докато не изпитам що е страх.
Като чул тези думи баща му сериозно се замислил с какво да го уплаши та да не тръгне по света където можел да заплати с живота си.Но клетият баща не можал да измисли нищо.
Тогава Небойсе нарочно направил голяма пакост та да създаде на баща си много неприятности.Гневен бил баща му но нямало какво да направи….трябвало да направи така че Небойсе да не се показва пред очите на хората.
Дал му оръжие кон,майка му приготвила храна за из път и го изпроводили по широкия свят.
Така той потеглил на път нощувал в планината ,промъквал се през такива гъсталаци че не виждал нито деня пред себе си нито пък слънцето над главата си.По непознати пътеки пребродил стръмни склонове и дълбоки долини превалил огромни скали и хребети през който само птичка можела да прехвръкне.Храната му се свършила и само тук там намирал по някой земен плод или боровинка….а коня му пасял оскъдна трева……
Уморен и изгладнял най после стигнал до един замък.Замъкът бил голям и хубав но бил построен на заоблена като яйце скала.Това което Небойсе не знаел е че замъкът бил прокълнат от дванайсет духа.
Но откъде да влезе вътре?Дълго обикалял всички страни ала вход никъде не открил.Замъкът бил под носа му но цяла нощ щял да трепери от студ, ако вечерта вратата на замъка не се отворила сама………
Небойсе влязъл в замъка и какво да види,в конюшнята бил оседлан кон яслите били пълни с сено а ведрото с вода.Тръгнал из стаите-никъде жива душа.На масата в една от стаите намерил хляб солничка и чаша вино а на чашата надпис „закуска за пътника”
Хапнал Небойсе и си мислел как само да се наспи добре .В съседната стая имало легло и той легнал и заспал като къпан.
В полунощ го събудил силен шум вратата се отворила и в стаята нахлули чудовища с тояги които се нахвърлили върху него.
- Ти ли си тоя дето не се бои от нищо,почакай сега ще ти дадем да се разбереш какво е страх……..
Не му позволили и да гъкне наобиколили го и започнали да го налагат с тоягите си от глава до пети…Щели да му изпотрошат костите ала в това време ударил един часът и чудовишата изчезнали.
Небойсе с мъка допълзял до леглото и за свое щастие намерил там един мехлем с който намазал раните си,после заспал като заклан.
Сутринта щом се събудил на масата се появила богата закуска .Наял се до насита.
-почакайте чудовища сега ще ви науча аз вас,вчера от бой и дума не ми дадохте да проговоря но ще си поприказваме днес.
Ала напразно ровил и обикалял из замъка в целия замък нямало жива душа,само конят в конюшнта бил вчесан и като го видял изцвилил весело насреща му.
Обиколил за пореден път замъка и претърсил всяко кътче в него накрая в една стена намерил малка вратичка която едва се виждала,отворил я видял чудна градина с езеро,в което седяла девойка до раменете в водата.
-какво правиш тук хубава девойко-попитал Небойсе,защо не излезеш на вън?
-искам да изляза ама не мога защото съм омагьосана.
-живях си тука с баща си и майка си ,но веднъж върху нас връхлетяха 12 духа,не можеха да навредят на никой от тях ,изгониха ги само далеч отвъд морето
Седя тук вече 12 години и немога да се преместя нито под водата нито да излеза ,сега и с тебе нямаше да говоря ако нощес не бе страдал вместо мене ,а издържиш ли още две нощи ще се освободя напълно.Сега страшилищата ще дойдата да те примамват и уговарят ,промълвиш ли една дума само -ще загинеш.
-все някак ще се нареди,казал Небойсе
Втората вечер всичко се повторило на масата имало хубава вечеря а леглото било готово….
Когато ударил 12 час при него влезли неговите мили гости,този път те се умилквали заговаряли го ласкаели го само и само да изкопчат някоя дума.После отново започнали да го налагат с тоягите си ала той мълчал и мълчал.Като влязъл в градината девойката била освободеена до кръста и цял ден си говорели .
И на третата вечер на масата имало вкусна вечеря, Небойсе хапнал но не му било вкусно както преди,мислел какво ще се случи когато удари 12 часа.Леко трепнал когато чудовищата го наобиколили,и сега внимателно го поздравили изкушавали го по най различен начин само да изкопчат някой думичка,докато изведнъж закрещели:
-щом мълчиш сега ще те опечем жив,ще има да стенеш и да се вайкаш тогава
Тъкмо щели да го намушкат на ръжена и ударил 1 часът,и страшилищата изчезнали.
Едвам успял да се добере до мехлема ,щом се намазал мигом заспал.
На сутринта като отворил очи какво да види –около него щъкали на пръсти слуги (да не го събудят).Щом станаl веднага му донесли хубави дрехи,като се облякъл в залата го посрещнала девойката благодарила му за дето я освободил и му подарила бяла кърпичка с нейното име.
това ще бъде като залог че съм твоя –казала тя ,но няма да е съвсем сигурно докато не ме заведеш при баща ми където ще се ожениме.
Речено сторено приготвили се на бърза ръка и тръгнали на път.Една вечер се наложило да пренощуват в един хан.Ханджийката била стара и грозна ,приличала на вещица .Тя имала също толкова грозна дъщеря която като видяла Небойсе веднага се влюбила и решила да се омъжи за него.Но как да стори това?Разбира се за вещицата не било трудно да го омагьоса взела една игла и я забила в палтото му и той се строполил мигом като мъртъв.На сутринта неговата принцеса едва не полудяла от мъка,но нямало какво да се направи ,погrебала го и продължила сама към родителите си.
Щом си тръгнала страта вещица извадила иглата от палтото му и той оживял.
Небойсе не можел да гледа дъщерята на вещицата ходел непрестанно насам натам но не можел да открие своята мила принцеса.Старата вещица го била омагьосала така че да не може да се отдалечава далече от ханчето и винаги да се връща няезменно обратно.
Веднъж когато влязъл в гората стещнал една фея която досущ приличала на злата вещица само че му желаела доброто,тя му разказала какво се е случило с него .За нея не било никак трудно да го освободи от магията.
Вземи тази билка –казала тя и я сложи в лявата си обувка като се върнеш злата вещица ще се превърне в котка и ще започне да скача срещу тебе,ритния с левия си крак и тя ще се превърне на катран.После вземи нещата си и ела при мене.
Както казала феята така и станало,като се върнал при нея Небойсе тя му казала:
Тръгни по този път и никъде не се отклонявай,ще се изкачиш по една планина там ще намериш една градина в която всички цветя ще са затиснати с човешки кости.Събери ги до една и ги зарови,пропуснеш ли само една знай че един ден и с твоите коси ще бъдат затиснати цветя.Тогава при тебе ще дойде Чудовище което вече си виждал но сега то няма да ти направи нищо лошо,дори ще те похвали и ще те попита какво искаш да направи за теб в замяна ти не искай нищо друго само да ти каже къде е твоята принцеса.
Небойсе не чакал да му се повтаря,тръгнал по пътя намерил градината и събрал костите както феята му била казала.Повехналите цвятя веднага се освежили и се усмихнали.
Тогава се пояило чудовището похвалило го за добрината и попитало с какво иска да му се отблагодари.
-нищо друго не искам рекъл Небойсе –само да ми кажеш къде е моята загубена принцеса
-почакай казало чудовището да попитам моите подвласни те ще кажат ако са я видели някъде.
И чудовището изревало та чак земята се разтресла,всички четириноги животни се втурнали към тах.
Започнало да ги разпитва не са ли виждали такава и такава принцеса,но никое животно не я било виждало.
-е не губи надежда иди при моя брат краля на птиците може би той ще ти помогне
Отишъл Небойсе в другата градина където живело другото чудовище.
-какво търсиш тук-попитало го то
-какво бих търсил искам само да ми кажеш къде е моята принцеса!
-На мене ми хареса какво направи в градината на брат ми от тогава и моите цветя растат по хубави.Само почакай малко!
И чудовището изревало така сякаш всички бури и урагани били се събрали заедно.
Над главите им се вдигнал страхотен шум сякаш се извила вихрушка.Това били птиците от цял свят.Заразпитвал кралят на птиците за принцесата ала никой не я бил виждал.
Вече изглеждало че птичето племе няма да свърши никаква работа ,когато над гората отново зашумяло и един голям стар орел закръжил над градината и се спуснал надолу.
-защо идваш толкова късно след като те извиках –скарал му се кралят на птиците-Нима не ме чу?
-Чух те господарю мой но пренасях над черното море принцесата на черноморския крал.
Зарадвал се Небойсе и сякаш му порасналикриле.
-това е тя жива ли е?
- жива и здрава е даже се готви за сватба отвърнал старият орел
- а бихме ли могли да отлетим за сватбата?
-и можем и не можем-казал орелът .Аз вече съм стар и не съм дотам силен може да стане така че да паднем в морето.
- ах скъпи ми орльо,опитай още веднъж своите сили,да тръгнем пък каквото ще да става
-добре но ако загинем ти ще си виновен
Прелетели щастливо през морето и се спуснали в града където прицесата щяла да се омъжва.
-На доброто с добро !-рекъл накрая орелът ,извади меча и отрежи главата ми!
-Никога не ще мога да направя това скочил Небойсе, та ти направи толкова много за мене.
-Извади меча !-загърмял орелът ,защото ще стане късно и никога няма да видиш своята принцеса.Щом ми падне главата извади сърцето ми и го разрежи ,всеки път щом го го разтвориш каквито скъпоценности поискаш ще ги имаш.Хайде вади меча и режи ,нека и аз си почина най сетне от този свят!
Волю-неволю Небойсе направил това което му казал стария орел и наистина като разтворил сърцето му и си пожелал 100 жълтици веднага се появили.
Отишъл Небойсе в една кръчма ,като го видял кръчмарят учудено заклатил глава,що за човек е той след като не прави това което правят всички .
- а какво правят другите –попитал Небойсе
- какво правят ли това само слепият не може да види и гпухият не може да чуе
- всички са поканени на сватбата на принцесата и там всеки може да пие и яде до насита и не само това ами и за всеки прекаран час получава по една жълтица
- охо това не е лошо нещо но щом при краля е така тогава при нас трябва да е още по добре!
Кръчмарят само се пулел и не можел да разбере какво му е на тоя човек да не би да не е с всичкия си.
-сега рекъл Небойсе иди и ми купи златна колесница с врани коне и ми намери прислуга.Пригответе най-хубави ястия и сложете на масите най скъпи вина!И всеки който дойде на моята сватба ще получи по пет жълтици на час!
КОгато това се разчуло из града кралските палати опустели,всичко живо се втурнало към кръчмата да яде и пие и да граби жълтици.Като видял какво става кралят пратил слуги да поканят Небойсе в своят дворец .
След малко колесницата на Небойсе вече летяла към кралския дворец.
Само че вместо господаря в нея седял преоблечен слуга, а господарят преоблечен като слуга седял до кочияша.В двореца всички му поднасяли най-вкусни ястия даже накрая го поканили да потанцува .
Но слугата отказал и обяснил че всъщност има един подчинен който е много изкусен танцьор и никой на света не може да го надиграе.Като чула това невестата и само така с половин уста пожелала да потанцува с момъка.Небойсе тутаткси дотичал и я поканил на танц.И както се въртял с нея в вихъра на танца изпуснал нарочно кърпичката която принцесата му подарила в омагьосания замък.Тя веднага познала кърпичката и извикала:няма да се омъжа за оня когото на когото волью-неволю
Дадох клетва а за човека който изпусна тази кърпичка.
В това време Небойсе бил изкочил на вън и си бил облякъл своите дрехи.
Като влязъл в залата принцесата веднага го познала и го прегърнала.
Всички се радвали заедно с тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)