само сега изпълнявам всякакви желания ...
събота, 26 декември 2009 г.
четвъртък, 24 декември 2009 г.
тест за смърт
кога ще умреш, или как да изкраме некой лев от любопитството..
http://www.scienceofdeath.com/bg/scod-test/
Че жените средно живеят до 77 години, а мъжете до 69 години, това можете да прочетете и в енциклопедиите. Но ние ще Ви кажем, какво Ви очаква, ако не промените своите навици.
Странното е че чуждите сайтове не искат смс по 5 лв, разбира се ние пак сме с едни гърди пред тях ;)
сряда, 23 декември 2009 г.
имате поща
Пуснато на: Сря Дек 23, 2009 2:28 pm
Градинар написа:
Здравйте,
Интересувам се от обезвъздушител за двойнокамерна външногоряща калибрована газова пещ с възможност за ел запалване и сифон за отцеждане на водата от пожарогасителната система.
Възможно ли е да ми изработите и монтирате такъв от наличен веобразен проточен бойлер и медна жица 300м.
Ще се радвам на отговор. Оферта и начин на получаване на възнаграждението.
предварително благодаря
----------------------------------------------
Благодаря за интереса и невниманието да попаднете на нашия продукт,
не би било никакво затруднение за нашите невъжможности да удовлетворим вашите пожелания.
В момента не разполагаме с този модел сифон,но имаме по новия модел-самозапушващ се и самоизпомпващ със добавена автоматика за следене, регулиране и подържане на пожара със безкрайностен двигател модел- АССРБДС212.Само за вас може да го доставиме на цена от 212 гдж без БДС.За целта подгответе следните необходимости :
1.свидетелство за безсмътност за вас, вашата леля, или поне за зет си + минимум двете му братовчедки
2.астрономичните и биометрични данни за разположение на планетата Хуя през слеващите 212 години
3.възнаграждение във гономски джуани равняващото се като числена стойност на 12 пъти обиколката на безименния пръст на принц Хари (в мм), разделено дъжината на малкия ляв пенис на кайзер Вилхем 2 (във австрийски лакти), на 9 та степен по скалата на Рихтер-Шпонфоер-Карник
Възнаграждението трябва да изплатите след като вашия правнук по дъщерна линия получи първото си съпричастие със девица, но не по късно от 212 години след доставката.В случай на забравяне да ни се издължите, гарантираме безутешната работа на недоставеното от всички нас съоръжение!
поЗдрави ваш изпълнен с добри нежелания: Бръкни Сам Анадолски
------- подпис (не сечете)
Градинар написа:
Здравйте,
Интересувам се от обезвъздушител за двойнокамерна външногоряща калибрована газова пещ с възможност за ел запалване и сифон за отцеждане на водата от пожарогасителната система.
Възможно ли е да ми изработите и монтирате такъв от наличен веобразен проточен бойлер и медна жица 300м.
Ще се радвам на отговор. Оферта и начин на получаване на възнаграждението.
предварително благодаря
----------------------------------------------
Благодаря за интереса и невниманието да попаднете на нашия продукт,
не би било никакво затруднение за нашите невъжможности да удовлетворим вашите пожелания.
В момента не разполагаме с този модел сифон,но имаме по новия модел-самозапушващ се и самоизпомпващ със добавена автоматика за следене, регулиране и подържане на пожара със безкрайностен двигател модел- АССРБДС212.Само за вас може да го доставиме на цена от 212 гдж без БДС.За целта подгответе следните необходимости :
1.свидетелство за безсмътност за вас, вашата леля, или поне за зет си + минимум двете му братовчедки
2.астрономичните и биометрични данни за разположение на планетата Хуя през слеващите 212 години
3.възнаграждение във гономски джуани равняващото се като числена стойност на 12 пъти обиколката на безименния пръст на принц Хари (в мм), разделено дъжината на малкия ляв пенис на кайзер Вилхем 2 (във австрийски лакти), на 9 та степен по скалата на Рихтер-Шпонфоер-Карник
Възнаграждението трябва да изплатите след като вашия правнук по дъщерна линия получи първото си съпричастие със девица, но не по късно от 212 години след доставката.В случай на забравяне да ни се издължите, гарантираме безутешната работа на недоставеното от всички нас съоръжение!
поЗдрави ваш изпълнен с добри нежелания: Бръкни Сам Анадолски
------- подпис (не сечете)
понеделник, 14 декември 2009 г.
петък, 11 декември 2009 г.
четвъртък, 3 декември 2009 г.
понеделник, 30 ноември 2009 г.
неделя, 29 ноември 2009 г.
петък, 27 ноември 2009 г.
петък, 20 ноември 2009 г.
четвъртък, 19 ноември 2009 г.
неделя, 15 ноември 2009 г.
А ако искаме да изкажем две мисли - да въздъхнем, че е тъжно и че причината за нашата тъга е
неграмотността, тогава трябва да се каже:
Тъжно е, толкова сте неграмотни.
Правилно е смислово обособената част в изречението (или подчиненото изречение) да се обособи и графически чрез запетаи, една в началото и една в края на обособената част.
Да се обеси не да се помилва (Пожаловать нельзя повесить) Така била написала Екатерина Велика и оставила
някой друг да сложи запетайката
неграмотността, тогава трябва да се каже:
Тъжно е, толкова сте неграмотни.
Правилно е смислово обособената част в изречението (или подчиненото изречение) да се обособи и графически чрез запетаи, една в началото и една в края на обособената част.
Да се обеси не да се помилва (Пожаловать нельзя повесить) Така била написала Екатерина Велика и оставила
някой друг да сложи запетайката
петък, 13 ноември 2009 г.
Добро утро, Колумб!
Това са обичайните дума на майка ми.
Напомня ми, че Америка вече е открита и че мечтите са далеч от истините на живота.
А какъв смисъл има живота,ако вече са ти обяснили разликата между ябълката и велосипеда.
А ако захапеш велосипеда - сам ще разбереш разликата.
Но да мислиш какво ще направиш е дори по - изморително от
правенето му.
Баща ми веднъж каза, че ако искаш да погледнеш в душата на някого първо, помоли за разрешение да погледнеш мечтите му.
Това ще ти позволи да бъдеш снизходителен към онези
кото са затънали повече от теб.
Казвам се Аксел Блакмор и работя в Отдела за опазване на рибата и дивеча.
Повечето хора мислят че просто преброявам рибата, но не е така.
Аз гледам рибите.
Виждам душите и мечтите им.После ги пускам в сънищата си.Хората мислят че рибите са глупави.
Аз винаги съм знаел че това не е така.Рибите знаят кога да мълчат.
А хората са глупави.Рибите знаят всичко -
не им трябва да мислят.Тръгват от малките рекички,а аз ги подготвям за океана.
По - скоро ще умрат, отколкото да се върнат
там, откъдето са дошли.
Това направих и аз -отплувах към големия град.
Е добре, ето какво работя.
Временно зашеметявам рибите с ток и
с дълбоко уважение ги загребвам и хващам една по една.
Понякога поглеждам в чифт рибешките очи
и виждам целия си живот.
Това можеш да видиш само врибешките очи.Затова ги обичам.
Както и да е, хващам и премервам всички риби,за да видя че се развиват добре.
Ако искат да разговярят - винаги съм готов да слушам.
Това работи Царят на Рибата.
Рибите никога не са ме лъгали.Никога не съм виждал рибите да плуват в
мърсотия, както го правят хората.
Затова обичам работата си
и Ню Йорк.
Не защото майка ми казваше че
тове е място с магнетично привличане.A защото ти виждаш всички,
а никой не вижда теб...
Това са обичайните дума на майка ми.
Напомня ми, че Америка вече е открита и че мечтите са далеч от истините на живота.
А какъв смисъл има живота,ако вече са ти обяснили разликата между ябълката и велосипеда.
А ако захапеш велосипеда - сам ще разбереш разликата.
Но да мислиш какво ще направиш е дори по - изморително от
правенето му.
Баща ми веднъж каза, че ако искаш да погледнеш в душата на някого първо, помоли за разрешение да погледнеш мечтите му.
Това ще ти позволи да бъдеш снизходителен към онези
кото са затънали повече от теб.
Казвам се Аксел Блакмор и работя в Отдела за опазване на рибата и дивеча.
Повечето хора мислят че просто преброявам рибата, но не е така.
Аз гледам рибите.
Виждам душите и мечтите им.После ги пускам в сънищата си.Хората мислят че рибите са глупави.
Аз винаги съм знаел че това не е така.Рибите знаят кога да мълчат.
А хората са глупави.Рибите знаят всичко -
не им трябва да мислят.Тръгват от малките рекички,а аз ги подготвям за океана.
По - скоро ще умрат, отколкото да се върнат
там, откъдето са дошли.
Това направих и аз -отплувах към големия град.
Е добре, ето какво работя.
Временно зашеметявам рибите с ток и
с дълбоко уважение ги загребвам и хващам една по една.
Понякога поглеждам в чифт рибешките очи
и виждам целия си живот.
Това можеш да видиш само врибешките очи.Затова ги обичам.
Както и да е, хващам и премервам всички риби,за да видя че се развиват добре.
Ако искат да разговярят - винаги съм готов да слушам.
Това работи Царят на Рибата.
Рибите никога не са ме лъгали.Никога не съм виждал рибите да плуват в
мърсотия, както го правят хората.
Затова обичам работата си
и Ню Йорк.
Не защото майка ми казваше че
тове е място с магнетично привличане.A защото ти виждаш всички,
а никой не вижда теб...
четвъртък, 5 ноември 2009 г.
вторник, 27 октомври 2009 г.
събота, 24 октомври 2009 г.
сряда, 21 октомври 2009 г.
понеделник, 19 октомври 2009 г.
неделя, 18 октомври 2009 г.
Моят месечен цикъл
е дълбоко подценен
всички казват, че е неудобство,
и забравят, че той оформил е жената в мен
е дълбоко подценен
всички казват, че е неудобство,
и забравят, че той оформил е жената в мен
сряда, 14 октомври 2009 г.
Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете,
което се намира на една звезда,
е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
И когато се утешиш (човек винаги се утешава),
ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел.
Ще ти се иска да се смееш заедно с мен.
И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие...
И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш,
загледан в небето. А ти ще им кажеш:
"Да, звездите винаги ме карат да се смея!"
И ще те помислят за луд
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете,
което се намира на една звезда,
е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
И когато се утешиш (човек винаги се утешава),
ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел.
Ще ти се иска да се смееш заедно с мен.
И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие...
И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш,
загледан в небето. А ти ще им кажеш:
"Да, звездите винаги ме карат да се смея!"
И ще те помислят за луд
понеделник, 12 октомври 2009 г.
ЗАВОД
Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът - тежък, скучен. -
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче.
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.
А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.
И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.
И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...
И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.
Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.
Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът - тежък, скучен. -
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче.
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.
А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.
И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.
И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...
И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.
Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.
събота, 10 октомври 2009 г.
вторник, 6 октомври 2009 г.
неделя, 27 септември 2009 г.
из дълбините на Dir-ниkа
не ми се ебе
мързи ме да гледам
маха ми се на топло
връща ми се на почивка
пътува ми се обратно
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=talkabout&Number=1950448185&page=0&view=collapsed&sb=5
мързи ме да гледам
маха ми се на топло
връща ми се на почивка
пътува ми се обратно
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=talkabout&Number=1950448185&page=0&view=collapsed&sb=5
четвъртък, 24 септември 2009 г.
понеделник, 21 септември 2009 г.
петък, 18 септември 2009 г.
сиромаховщини
откъс от признанието : "как станах езотерик "публикуван в сп. MAX, януари 2009
-----------
Събудих се сутринта, седнах в леглото и направих лека медитация. Затворих очи, вдишвах и издишвах дълбоко и по съвет на един от авторите мислено се опитвах да събудя Божественото Дете в себе си. Но вместо Божественото Дете се събуди жена ми. Погледна ме мрачно и ме попита какво съм се разпухтял. Обясних й, че се обръщам към вътрешния си свят. “По-добре се обърни към водопроводчик”, каза тя. “Защото чешмата в банята капе от два месеца”.
Усмихнах се. Какво е една чешма в сравнение с Вселената? И не е ли този теч проявление на Божествената Капка, която дарява с живот всички твари под небесния свод?
Облякох се и тръгнах за работа. Реших да отида пеша, за да вдишам с пълни гърди от Диханието на Майката Земя и да се заредя с позитивизъм.
Установих, че рано сутрин Диханието на Майката Земя е наситено с бензинови изпарения. А не са ли бензиновите пари аурата на автомобилите?
Вдишах дълбоко от аурата им и се почувствах по-добър, по-мъдър, по-просветлен. Застанах на светофара в очакване на зеленото човече. Всички около мен тръгнаха да пресичат на червено човече и ме оставиха сам. Но зеленото човече най-сетне светна и аз тръгнах. Направих няколко крачки и внезапно върху мен връхлетя забързан голф тройка. Шофьорът очевидно беше открил Божественото Дете в себе си, защото спря на сантиметри от мен, без да ме прегази. Погледнах го с цялата хармония на Вътрешния си свят, а той ми викна: “Къде гледаш бе, да ти еба майката?”
Обзе ме топло чувство. Този човек очевидно също беше практикуващ езотерик и бе открил, че най-висшата ценност е Любовта към Майката. Майката-земя, Майката-природа и Майката-родителка. Той всъщност искаше да се слее с Майката в Свещения Съюз на Любовта.
Сетих се за теорията за Преминаването на Реката и отидох до Перловец. Минах няколко пъти напред-назад над реката по мостчето пред стадиона, но не усетих никакво Озарение. Може би идеята на езотериците е била да навия крачоли и да прецапам реката, но не намерих в себе си духовни сили да нагазя в тия лайна. През деня се опитах на няколко пъти да медитирам в офиса, но колегите пресякоха поривите ми към Самопознание със злостни подигравки. Те твърдяха, че не съм просветлен, а изтрещял. Eдин колега каза, че две големи уискита предизвиквали същия ефект като един час медитация, а след четвъртото уиски се отваряли всичките чакри и третото око започвало да вижда всяка жена като суперпичка.
Усетих как Аурата ми започва да пулсира от възмущение и прекарах остатъка от работния ден в поза “заключ”.
Прибрах се вкъщи и пуснах новините.
Те ме изпълниха с чувство за Хармония и Душевен Баланс. Хора от правителството откраднали пари от САПАРД... Нима парите са най-важното? Защо гледаме само в сметките на политиците? Защо сме слепи за Вътрешната им Красота?
Някакъв митничар с прякор Пурата не бил отвлечен, а ходил да спортува в планината... Колко езотерична постъпка. Явно е посетил Ефирния Свят в търсене на Свещена Обител и е открил Самопознанието чрез Небесната Светлина.
Преслава си намалила бюста... Това означава, че е отхвърлила Земната Суета и е пуснала в душата си Смирението, което със сигурност ще я отведе към Духовните Масиви на Отвъдното.
-----------
http://www.ivosiromahov.com/2_article/a37.html
-----------
Събудих се сутринта, седнах в леглото и направих лека медитация. Затворих очи, вдишвах и издишвах дълбоко и по съвет на един от авторите мислено се опитвах да събудя Божественото Дете в себе си. Но вместо Божественото Дете се събуди жена ми. Погледна ме мрачно и ме попита какво съм се разпухтял. Обясних й, че се обръщам към вътрешния си свят. “По-добре се обърни към водопроводчик”, каза тя. “Защото чешмата в банята капе от два месеца”.
Усмихнах се. Какво е една чешма в сравнение с Вселената? И не е ли този теч проявление на Божествената Капка, която дарява с живот всички твари под небесния свод?
Облякох се и тръгнах за работа. Реших да отида пеша, за да вдишам с пълни гърди от Диханието на Майката Земя и да се заредя с позитивизъм.
Установих, че рано сутрин Диханието на Майката Земя е наситено с бензинови изпарения. А не са ли бензиновите пари аурата на автомобилите?
Вдишах дълбоко от аурата им и се почувствах по-добър, по-мъдър, по-просветлен. Застанах на светофара в очакване на зеленото човече. Всички около мен тръгнаха да пресичат на червено човече и ме оставиха сам. Но зеленото човече най-сетне светна и аз тръгнах. Направих няколко крачки и внезапно върху мен връхлетя забързан голф тройка. Шофьорът очевидно беше открил Божественото Дете в себе си, защото спря на сантиметри от мен, без да ме прегази. Погледнах го с цялата хармония на Вътрешния си свят, а той ми викна: “Къде гледаш бе, да ти еба майката?”
Обзе ме топло чувство. Този човек очевидно също беше практикуващ езотерик и бе открил, че най-висшата ценност е Любовта към Майката. Майката-земя, Майката-природа и Майката-родителка. Той всъщност искаше да се слее с Майката в Свещения Съюз на Любовта.
Сетих се за теорията за Преминаването на Реката и отидох до Перловец. Минах няколко пъти напред-назад над реката по мостчето пред стадиона, но не усетих никакво Озарение. Може би идеята на езотериците е била да навия крачоли и да прецапам реката, но не намерих в себе си духовни сили да нагазя в тия лайна. През деня се опитах на няколко пъти да медитирам в офиса, но колегите пресякоха поривите ми към Самопознание със злостни подигравки. Те твърдяха, че не съм просветлен, а изтрещял. Eдин колега каза, че две големи уискита предизвиквали същия ефект като един час медитация, а след четвъртото уиски се отваряли всичките чакри и третото око започвало да вижда всяка жена като суперпичка.
Усетих как Аурата ми започва да пулсира от възмущение и прекарах остатъка от работния ден в поза “заключ”.
Прибрах се вкъщи и пуснах новините.
Те ме изпълниха с чувство за Хармония и Душевен Баланс. Хора от правителството откраднали пари от САПАРД... Нима парите са най-важното? Защо гледаме само в сметките на политиците? Защо сме слепи за Вътрешната им Красота?
Някакъв митничар с прякор Пурата не бил отвлечен, а ходил да спортува в планината... Колко езотерична постъпка. Явно е посетил Ефирния Свят в търсене на Свещена Обител и е открил Самопознанието чрез Небесната Светлина.
Преслава си намалила бюста... Това означава, че е отхвърлила Земната Суета и е пуснала в душата си Смирението, което със сигурност ще я отведе към Духовните Масиви на Отвъдното.
-----------
http://www.ivosiromahov.com/2_article/a37.html
събота, 12 септември 2009 г.
Бабини Видини Кули 2 -приказката
Преди много години бабините Видини кули стърчели край Дунав самотно, като грамадно чудовище, застанало при завоя на реката. 
Тогава нямало още днешният град Видин, а само малки, пръснати рибарски колиби, сгушени между върбалака на няколко крачки от брега.В една от тези колиби живели трима братя със сестричката си.Най-големият се казвал Вълчан, по-младият Камен, сестричето им-Капка, а най-малкият Будин. Капка била много хубава и когато пораснала братята й я сгодили за един момък от далечен край на име Дан, който идвал само отвреме навреме да се видят и наприкажат и пак заминавал.
Една нощ, когато Вълчан и Камен отишли да ловят риба, Капка дочула издалеч песен.Мъжки глас бил. Най-странното било,че гласът й се сторил познат.
Докато слушала и се чудела като изпод земята изкочила насреща й една бабичка.Била стара, грозна и сбръчкана, а очите й светели като същински светулки.
-Добър ти вечер, чедо-рекла бабичката.-Не се плаши! За добро съм дошла, мъката ти да разгоня-добавила тя.
-Ти откъде занеш,че тъгувам?-отвърнала Капка зачудена.
-Зная, зная...всичко знам ази, чедо.Нали съм врачка!?Знам,че името ти е Капка, че си сгодена за Дан-войвода и че тъгуваш за него вече цели три недели...
-Дан-войвода!?-очудила се пак Капка-Моят годеник наистина с е казва Дан, но не е войвода.
-Войвода е-слушай аз какво ти казвам -казала бабичката и завъртяла глава.
-Добре, тогава кажи ми къде е Дан!?Какво се е случило, че толкова време не дохожда?Забравил ли ме е вече?-запитала Капка.
-Не те е забравил,чедо.Не чуваш ли,че всяка вечер пее?За тебе пее, от мъка-казала бабичката и се усмихнала дяволито.
-Та щом му е мъка, защо не идва?
-Не идва, защото не може.Омагьосан е.Вида, магьосницата го е омагьосала.Ослепила го е...
-Ослепила!?...Боже,Господи, какво да сторя да му помогна!?Душата си бих дала-казала Капка със сълзи на очи.
-Няма нужда дотолкова, но ако ти е жал много можеш с по-малко нещо да му помогнеш-подела хитро бабичката.
-Кажи какво!?На всичко съм готова-рекла разплакано Капка.
-Ако се съгласиш да си сменим ризите, магията му веднага ще се разтури...
-Да си сменим ризите!?
-Ти да облечеш моята, а аз твоята. Гледай! И моята риза е хубава и по-хубава от твоята. От коприна е-добавила бабичката и си показала ризата, цялата от най-мека и лъскава коприна и извезана по полите и ръкавите с пъстра украса каквато Капка и на сън не била виждала.
-Колко си добра! Господ те е изпратил, то се вижда. Ела, да не губим време, още сега да направим смяната!-казала Капка и зарадвана потеглила бабичката към колибата.
-Добре, но помни, че, ако кажеш някому за стореното още по-зле ще стане на годеникът ти-завинаги ще ослепее и цяр няма да има вече-заплашила я бабичката и влязла в колибата. Сменили си ризите в тъмнината и излезли навън. Погледнала Капка и останала като гръмната. Бабичката се била преобразила и станала също като нея.Същинска втора Капка.
-Бабичко, че ти стана същата като мен! Какво е това чудо? Ами аз същата ли съм си останала пак? Я да се видя-рекла Капка и отишла да се види в пълният котел с вода, който бил всред двора и блестял на месечината като същинско огледало. Погледнала се и изпищяла. Превърнала се била на чудовище-стара, грозна каквато била бабичката преди това.
-Майчице, що направих?-заплакала Капка.
-Другояче неможе. Ти беше готова да си дадеш живота, а сега плачеш за хубостта си. Помни,че трябва да мълчиш, иначе всичко ще развалиш и по-лошо ще стане. За това онемей!-викнала магьосницата.
-Докато издумала и ето, че самият Дан –войвода пристигнал.Пристигнал и радостно я прегърнал, като да била същинска Капка.
-Прости ми!-казал той, че тъй дълго се забавих. Исках преди да дойда и те взема, да ти построя дом, достоен за невестата на Дан-войвода. Рекох да те изненадам и затова досега не ти бях обадил кой съм и що съм. Видините кули за тебе в дворец превърнах. Току що дружината тази работа привърши и ето ме, при тебе. Хайде, тръгвай да вървим!
Засмяла се престорената Капка и тръгнала с Войводата, а същинската заронила сълзи и ги сподирила.
Не минало много и се съзорило. Дошли си Капкините братя Вълчан и Камен радостни от реката, защото между наловената риба имало и една малка златна рибка каквато никога не били виждали. Донесли я живичка да зарадват малкото си братче. Развикали се те отдалеч, дали на Будина рибата да я очисти и влезли в колибата да се поизсушат и похвалят на Капка за богатият лов.
Много се зарадвам Будин и припнал към барата, до самата колиба, хем да почисти рибата, хем да си поиграе със златната рибка. Пуснал рибката в барата, но да не бъде самичка, защото бил чувал, че сама риба не може да живее дълго, пуснал с нея всички малки рибки, за да си има другарчета.Току-що ги пуснал и се извил един вятър, който помел цялата бара в реката заедно с рибките. Домъчняло му, но скоро се утешил като си помислил само,че златната рибка ще остане живичка. Върнал се Будин в колибата и разправил какво се било случило.
-Е, рекли те-риба като риба, пак ще си наловим, ама какво да правим като я няма никъде Капка? Види се, че е станало нещо с нея. Трябва да идем и да подирим. Затова Будине, ти, ще останеш да пазиш колибата, а ние ще вървим да я търсим.
-Нарамили торбите, Вълчан взел боздугана, Камен топоричката и тръгнали.
Вечерта, току-що изгряла месечината и Будин, както бил поседнал край колибата дочул,че из храсталака, до самата ограда нещо прошумоляло. Вдигнал се и що да види ?Един старец. Дрехите му блестят на месечината католюспите на рибите, очите му светят като звезди. Брадата и косата му пък били синьозелени като същинска коприна.
Не бил Будин от страхливците, но пак се посепнал. Не бил виждал, нито бил чувал за такива хора.
-Добър вечер, Будине-обадил се старецът.
-Добър вечер, дядо-отвърнал Будин, като се престаршил. Ти, дядо човек ли си или риба? Не, че ме е страх от теб, но стой си там до оградата, защото имаме куче, та може то да се уплаш и да те ухапе!-излъгал Будин, за да бъде за всеки случай по-далечко.
-Добре, добре, бъди спокоен за мене, пък и аз за себе си-добавил дядото усмихнат.-Дошъл съм за добро. Да ти благодаря съм дошъл и да те възнаградя за доброто, което ми стори...
-Аз съм ти направил добро!?-запитал Будин очуден.
-Ти ми направи голямо добро като пусна да живее златната рибка. Аз съм царят на водите и на всички животинки, които живеят в тях. В тази златна рибка живе е моята душа. Ако беше я изял, щеше да останеш да живееш вечно, а аз щях да умра.Така, преди година, магьосницата Вида взе душата на моята царица и доби вечен живот.Запази си тя живота, но не можа да се запази от старостта. Сега тази проклетница е намерила една магия. Щом почне да остарява, да взема хубостта на младите девойки. Така тя взе младостта и на твоята сестричка Капка и я превърна в бабичка. Дошел съм да ти кажа как да отървеш сестра си от ръцете на тази страшна магьосница. Ето, вземи този калпак! Щом го туриш на главата си ще станеш невидим. С него ще можеш да влезеш в кулите на баба Вида и да намериш сестричката си. Как ще я познаеш и как ще й развържеш магията ще научиш от вилите и самовилите, които призори ще дойдат тук да си играят хорото. Слушай и запомни всичко каквото казват и пеят! Хайде, остани си със здраве и запази сърцето си все тъй честно и милостиво каквото е сега!-С тези думи дядото се превърнал на мъгла и изчезнал.
Цяла нощ Будин не мигнал. Турил калпакът на главата си, взел тоягата, свил се до колибата и зачакал. По едно време полъхнал ветрец. Едно славейче припърпало и се сгушило на гиргината току до носа му. Докато мигне, ето и един бухал право върху славейчето, да го сграбчи. Будин пипнал тоягата и прас бухала по главата. Утрепал го. Посегнал и хванал славейчето. То си седи и не мърда, а сърцето му бие ще изфръкне. Усмихнал се Будин доволен и пак зачакал.
Ясно било, че наистина бил станал невидим. Иначе как ще казцене славейчето над носа му и бухалът ще се завре под тоягата му? Поразположил се доволен и пак зачакал. Скоро до ушите му долетял смях. Смях лек, на вълни, също като горски вятър. Отворил очи и видял цяло хоро самодиви да се върти всред двора. Косите им разпилени, се виели като дим. Те самите голи, голенички, едва се докосвали до земята.Въртели се на колело и пеели:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм, ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома.
Малки моми-стари баби...
Изпели самодивите песента и седнали пак на колело.Една от тях с еобадила:
-Свети слънце и луна,
пълна тайна е света...
А другите плеснали с ръце и отговорили:
-Трала ла, трала ла, чуйте хора мъдростта!
Тогава първата пак се обадила:
-Вечер слънце не блести,
зиме цвете не цъфти...
Другите пак отговорили:
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи,...
бабо Видо, помисли!-като се заканили с пръст.
-Прах на тъпан не седи,
мрежа топло не държи-подеха пак самодивите.
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи,
Капке моме не тъжи!-добавили другите.
-Стара баба не търчи,
бухал денем не хвърчи-завършила самодивата със смях.
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи, туй що чуваш запомни!-Фъррр, викнали всички и изчезнали.
Паметлив бил Будин и запомнил всичко. Грабнал тоягата, надянал торбичката със сол, пиперец и хляб и тръгнал за бабини Видини кули. Вървял и да не би да забрави нещо, все си повтарял песента и разговора на самодивите, дима по дума . Към залез слънце стигнал до кулите. Вратите били големи, тежки и обковани с желязо. Дигнал Будин тоягата и заблъскал. Докато отекнали ударите и един глас се обадил:
-Ако ти е мил живота, върви си по пътя, че както съм изгладнял, ще те глътна като локумче като изляза вън!
Будин пак захлопал. Ето, че издрънкали некакви железа, паднало нещо тежко на земята и вратата се отворила. Един грамаден чер арапин с ятаган по-голям от Будина, надникнал със страшните си биволски очи да види кой тропа. Будин не се уплашил, ами бръкнал в торбичката, извадил пиперя и го духнал право в очите му.
Арапинът изревал като бук, изпуснал ятагана, хванал се за очите, хукнал и се скрил някъде. Будин помъкнал ятагана, притворил вратата и влязал в двора на кулата. Обърнал се насам нататък, нямало жива душа. Решил да почака докато излезе някой, та да разбере кое на къде е. Докато се озъртал тъй и вратата на кулата изскърцала.
Вълчан и камен надникнали и боязливо се промъкнали в Кулата . Вълчан се обадил :
-Камене, ти разбра ли какво стана, че арапинът изрева и хукна като пощръклял на някъде?
-От къде да разбера като се бях заровил целият в тръстиката? Ти нали ми каза да се спотайвам и да не шавам?
-Аз поназърнах, когато изскърца вратата и видях един арапин, че се показа после ревна нещо и побягна, види се стана някаква дяволия, но какво и как стана не можах да разбера-добавил Вълчан.
-Ний да се притаим пак някъде, че като посмръкне да се промъкнем навътре-рекъл Камен.
-Така ще сторим, иначе е опасно.Не знаем кое ще има-съгласил се Вълчан, но докато издума и опулил очи-Гледай, Камене, гледай там! Виждаш ли нещо?
-Виждам зер.Отодеве гледам,че нещо като нож, ятаган голям се върти около нас, ама викам си тъй ми се струва на очите. И ти ли същото виждаш?
-И аз зер-потвърдил Вълчан.
-Ето, че иде към нас. Я не ни трябва на баир лозе. Да си вървим. Тук е омагьосана къща и на глава не ще можем да излезем-казал камен и тръгнал.
-Не се бойте! Вземете този ятаган и вървете смело навътре!-обадил се някой и одкато се опомнят ятаганът сам се нагодил в ръцете на Вълчана.
-Този глас ми се струва познат и страхът ми като че ли мина .Дръж сега ти боздугана и върви след мене! –казал Вълчан и подал боздугана на Камена.
-Дай! И аз се престраших вече-казал камен и тръгнал подир Вълчана.
Изкачили се по една стръмна каменна стълба и излезли на един коридор.Пак тъмно и нищо не се види. А то било вече нощ. По едно време изгряла месечинатаи видели една врата-тежка, голяма, обкована с желязо и заключена. Докато се чудели какво да правят, нещо задрънчало. Ясно се дочували тежки стъпки. Идел някой. По стените вкоридора иамло вдълбани места и се скрили. Ето, че дошел арапинът с един ключ, голям колкото чук и в другата ръка едно котле. Спрял до вратата, сложил котлето и пъхнал ключа в бравата. Още незавъртял ключа и подскочил като ужилен. Поозърнал се и хукнал. Понесъл се след него нещо като детски смях и всичко пак се умирило.
-Не ме е вече страх-прошепнал Вълчан на Камена. Всичко каквото става, види се , че все за наша полза е. Има някоя сила, която ни помага и ще ни помага докрай. Върви да влезем!
-Да влезем. Окото ми не мига вече. Който и да излезе, ще го фрасна с боздугана, че ще стане на пита-казал Камен и завъртял боздугана.
Влезли. Било същинска тъмница. Горе имало малки прозорчета и едва прониквала светлината от месечината. Повзрели се и видели три баби. Една на друга си приличали, като да са се родили близнаци. Ето, че се понесал пак същият глас:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм , ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома,
Малки моми-стари баби...
Току що затихнал гласът и едната баба се обадила:
-Сестрички, мари, какво е туй чудо!? Езикът ми се развърза нещо...
-И на мене, сестро-обадила се втората.
-Слава Богу! И с мене стана същото чудо-потвърдила третата. Да не би да е умряла магьосницата?
-Може и да е. Ей този глас, дето се чу, ще ена някаква сила дошла да се бори, види се с нея. Я да се измъкнем ние от тука, докато е време.Ще намеря тази проклетница, ако ще и в гроба да е, ризата си ще взема-рекла първата бабичка и тръгнала.
-Е,че и твоята риза ли взе, като моята?-запитала очудено втората.
-Взе я и ми завърза езика.Подмами ме.-Дай си, каза, ризата, пък ти облечи моята и иди в Кулата.Каквото поискаш при изгрев слънце на часа ще го получиш.
-Отидох, поисках златни чопрази, гривни, обеци...всичко получих, но се превърнах във вещица, а тя стана млада, хубава, като че ли съм аз...
-И моята участ е горе доле такава.Да вървим, да вървим докато не са ни затворили пак-подвикнала втората и излезли.
-Нищо не разбрах от тази работа-обадил камен.
-Аз малко се досещам –отвърнал Вълчан.Тука живее някаква магьосница, която взима младостта на младите момичета и ги превръща в бабички.
-У!...Чувал съм такова нещо от старите рибари.
-Това е то. Може и капка да си е изпатила същото. Може и между тези бабички да беше, ама нали не можем да я различим? Работата е да намерим ризите, да ги дадем на бабичките и всичко ще си проличи-добавил Вълчан.
-Ами как ще познаем коя риза чия е?-запитал Камен.
-Лесно, те самите ще си ги познаят...
-Истина ей, аз пък се не сещам. Хайде тръгвай,че нещо ми кипна. Да я пипна тази магьосница на пух и прах ще я направя-заканил се Камен.
-Не е там работата. Ако я утрепем ще пропадне всичко. Може и те, заедно с нея да загинат-забелязал Вълчан.
-Тогава жива ще я заловя-казал Камен и хукнал.
Ходил, лутал се из коридорите, но нищо. Врати много и все заключени. Така се съмнало.
Щом изгряло слънцето, горе на широкият трем се отворила една голяма врата. Заизлизали разни робини, пристегнати с чапрази на кръста и гривни по ръцете и краката. Едни носели ветрила от паунови пера, други разни копринени покривки и възглавници. Всички се отправили към стълбището, което водило към реката. Последна вървяла, облечена цялата въ злато, коприна и безценни камъни, магьосницата. Вълчан и Камен, скрити зад бойниците на Кулата като я видели останали смаяни. Гледали и на очите си невярвали. Била същинската тяхна сестричка Капка...Ето, че слезли нза брега, робините разстлали постелите и съблекли магьосницата. Останала само по една риза и с нея влязла във водата.
-Хайде сега, по мене, Камене! –рекъл Вълчан и прескочил като стрела по стълбището, докато го забележат, дал ятагана на Камен и поръчал му да пази да не шават робинитеот брега, а сам се хвърлил и заплувал към магьосницата.Мислил да я отвлече и да й вземе ризата.
-Много си смел, но си слаб да се бориш с мене, момко-рекла магьосницата, когато посегнал да я хване.
-Мрак очите ти да покрие!-викнала му тя и втренчила очи в него.
В същия миг Вълчан ослепял и се объркал. Не знаел накъде да плува.
-Насам, Вълчане!-викнал от брега камен, като го видял ,че заплувал навътре.А в това време, магьосницата заедно с робините, побягнала в Кулата. Камен разбрал, че станало нещо с Вълчана, хвърлил се във водата и отишел да му помогне. Извлякал го едва, едва на брега и докато се наговаряликакво да правят, арапинът като изпод земята изскочил пред тях.
-Паднахте ли ми най-после на ръката?-ревнал той, но Камен скочил и докато арапинът да разбере кого първо от тях да хване, пипнал боздугана и излязал насреща му. Вълчан, като не виждал, стоял само като вцепенен и не знаел що да прави. Камен въртял боздугана на всички страни и обикалял около арапина, но и арапинът умело се пазел. По едно време единият крак на Камена се спънал в някакъв корен и той се простнал на земята. Не само, че паднал, ами изтървал и боздугана...
-Е, сега вече като на врабче ще тиотрежа главичката-изревал доволен арапинът и замагнал с ятагана. Замахнал, но не ударил камена, а сам се струполил на земята като ударен от гръм. Боздуганът се издигнал във въздуха и се стоварил върху главата му.Камен се слисал. Побутнал арапина-не мърда. Взел боздугана, халосал го по главата и припнал при Вълчана.
-Хайде сега, бате, тръгвай с мене! Аз видях на арапина сметката. Ела в Кулата! Сега вече съвсем не ме е страх.Ще те оставя там някъде на скрито, пък аз сам ще се разправям. Сега вече ще стане, каквото ще стане.
-Нещо ни помага! Ето, вратата сама се отваря.Стой тук и не шавай! Аз ще те наглеждам и ще те пазя. Как забравих да взема ятагана!Остана там...
Докато издумал и някой отневидяно му го сложил в ръката.
-Ха, сега вече съвсем, съвсем не ми мига окото! Де да си отвориш очите, че да видиш само какво става. Почакай сега да видя магьосницата къде с ее скрила, че да я накарам хоро да ми играе и очите ти да отвори-заканил се той и хукнал нагоре по стълбището.
-Дано те опази Бог!-благословил го Вълчан.
Когато Камен се изкачил горе, по коридорите било пусто и нямало жива душа. Стигнал до дъното на коридора и видял една четвъртита стая с три врати, през ключалките на които прозирало слаба светлина. Погледнал през ключалката на едната врата и видял една голяма маса отрупана с разни плодове поставени на златни подносии също такива кани, чаши и прибори за ядене. В средата на масата, на едно голямо блюдо, имало една печена грамадна риба. После, разни сладкиши, плодове тъй наредени, че му се налели устата.
Виждало се,че било приготвено за обяд на много хора. Нещо като за сватба.
Посред другите столове имало и два позлатени трона; на единият от тях имало изваян бухал, а на другият кукумявка.
Погледнал през втората ключалка. Видял една богато наредена стая, цялата постлана с мечи кожи. Край стените имало одър и той постлан с кожи и по него копринени възглавници. На едната стена имало вдлъбнато мраморно огнище, а на огнището висяло едно голямо гърне, от което излизало пара. На колене пред огнището седяла една арапка с голяма лъжица и бъркала нещо в гърнето. През ключалката даже се носел приятен мирил на карамфил, дарчин и други благоухания.
Погледнал и през третата врата. В тази стая на разкошен одър била полегнала една хубава девойка и се оглеждала в сребърно огледало. До нея била коленичила една арапка и й решила косите. Девойката била хубава, но не приличала никак на Капка.Капка била руса, а тази черноока.
Сега иди да изпереш ризата на Капка, че да мога да я облека щом влезе войводата с хората си в Кулата. До това време ще изляза да се поразходя из трема. Чувствам, че има чужди хора в кулата, но в този ми образ не ще ме позначт и лесно ще се заблудят, ако са дошли да дирят Капка- казала девойката и станала.
В Кулата било толкова тихо, че и най-малкият шум оттеквал и камен чул всичко и разбрал,че девойката не едруга, ами самата магьосница, но в друг образ. Докато тя да пристъпи и излезе, той се притаил в един гъгъл. Вратата се отворила, магьосницата се показала, носамо замиг и пак се дръпнала навътре.
-Има наблизо чужд човек-рекла тя на арапката. Иди по-скоро да повикаш Мустена с хората си да дойде и да претърсят с хората си навред, а аз ще мина през другия изход!-заповядала тя строго и се върнала.
Камен разбрал, че сега е най-удобното време да вземе ризата на Капка и без колебание влязал в стаята. На одъра имало една риза-Дано е на Капка!-рекъл си той и тъкмо да излезе из коридора се чуло шум от ступки на много хора. Разбрал, че идат арапите и се мушнал с ризата под одъра.
Почти в същото време се разнесло свирня от рог. Последвали бързи стъпки и по разговора Камен разбрал, че в стаята влязла магьосницата, заедно с някоя от робините.
-По-скоро, Джала, донеси ми ризата на Капка, че Войводата иде! Не мислех, че ще дойде тъй скоро...
-Когато ти ми заповяда да отида да повикам Мустена, ризата беше тука, а сега не я виждам никъде-обадила се робинята.
- Значи, тука е влизал някой и ризата е открадната.Ето, Мустена еде. Сега ще разберем всичко-казала магьосницата и скоро дошли много хора и почнали да тършуват.
-Тука търсете! Подушвам около себе си дъха на чужд човек-викала магьосницата.
Един от арапите се навел и погледнал под одъра. Същият оня, който останал да лежи край реката, пребит с боздугана.
Види се, магьосницата го била свестила.
-А, ...ето го!- Излез, хлапако,че сега ще те намуша като мръвчица-заканил се арапинът и проврял един железен шиш под одъра. Нямало накъде и камен излязъл.
Щом се показал и магьосницата дръпнала ризата от ръцете му.
-Мустан, изведи го вън и го хвърли от кулата в реката!-заповядала тя.
Докато издума и викнала пак-Дръжте, дръжте!...
Като от невиделица някой измъкнал ризата от ръцете й. Но кой!? Всички се залисали и Камен в това време се измъкнал от стаята. Подгонили го, но било вече късно.
-Господарке, Войводата влезе в Кулата-съобщила една от робините.
-Добре-отвърнала магьосницата. Покрила си лицето с було и излязла на трема. Когато Войводата влязъл, тя стояла с покрито лице и се преструвала,че плаче.
-Какво има, защо плачеш, Капке?-запитал Дан-войвода и пристъпил да я утеши.
-Мъчно ми е.
-Защо ти е мъчно?Какво се е случило? Погледни ме! Защо се криеш?-почнал той да я утешава.
-Безполезно е. И да ме видиш, няма да ме познаеш-казала плачливо магьосницата.
-Какво приказваш!? Как няма да те позная?-запитал очудено той.
-Случи ми се нещастие...Тази сутрин, когато се къпех в реката, една магьосница ме преобрази.
-Как те преобрази?
-Промени ми образа и сега не съм вече Капка, каквато ме знаеш, а съвсем друга...
-Как е възможно такова нещо, я да те видя!?
-Ето, виж!-казала магьосницатаи свалила булото.
-Наистина много чудно!...Но ти съвсем не си грозна...Пак си хубавица. Изглежда,че магьосницата не е била зла и е искала само да се пошегува с тебе-казал Дан-войвода да я утеши, защото макар и да не била грозна, далеч не била хубава като Капка.-Сега ела с мене да те представя на моите юнаци, които чакат с нетърпение да те видят-добавил той и я повел.
Току пристъпил и пред тях, като изпод земята изпъкнал Будин.
-Почакай, Войводо, не слушай тази измамница! Тя не е сестричката ми Капка, а най-върлата магьосница Вида. Ако не вярваш на думите ми ще повярваш на очите си. Имай само малко търпение-добавил той и се затирил нанякъде.
-Горкото дете! То не знае какви чудеса стават на света и види се затова така говори, засмял се войводта, но докато издума и Будин пак се явил като водил за ръка сестричката си Капка.
В един миг магьосницата се изтръгнала от ръката на войводата и извикала:
-Мрак да покрие очите на всички!
-И наистина, на всички им притъмняло на очите. Ослепял и Войводата, и Будин, и капка...Понесло се някакво кикотене, от което просто кръвта замръзвала в жилите...
-Скоро ще занемееш завинаги, магьоснице, проклетнице!-обадил се Будин.-Слушай и трепери!-добавил той и започнал:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм, ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома,
Малки моми-стари баби...
...Фъррр...
-Щом изрекъл последната дума, нещо треснало и всички прогледнали. Магьосницата стояла като вкаменена. Будин посегнал и свалил ризта от раменете й. Както се свличала ризата и магьосницата се превръщала в стара сбръчкана бабичка.
Щом се свлякла ризата на земята тя като стрела скочила от кулата и се пребила.
-Е, такова чудо не мога да си представя-рекъл Войводата. –Как стори всичко това Будинчо,че ни спаси от тази магьосница?-казал той като прегърнал Будин и Капка.
_Ще ви разправя, но първо да намеря бат Вълчан и бат Камен, че тогава.
-Тука сме, Будинчо! Хей там, отодеве всичко гледахме. Щом прогърмя и на мене ми се отвориха очите-обадил се Вълчан.
-Абе, Будине, ти ли вършеше тези чудеса, когато се биех с арапина?-запитал Камен
-Аз,че кой друг? Ето на, с това калпаче-отговорил Будин и поставил калпакът на главата си.
-Ха,...изгуби се някъде!-зачудили се всички.
-Ето ме-обадил се Будин и свалил калпака.
Но щом свалил калпакът, духнал вятър и го отнесъл в реката. Будин хукнал да го хване, но един глас се обадил:
-Не се трепи напразно Будине! Ти свърши каквото трябваше и калпакът не ти е нужеш повече!...
-А, царят на водите си го взе-сетил се Будин.
-Кой го взе?-попитал Камен.
Ще ви разправя всичко като седнем на трапезата. Да видите само каква гостба ни чака, също като на сватба. Вървете след мене!
-Там ще видитеи две други невести, които съм приготвил за бат Вълчана и бат Камена-казал дяволито Будина и ги повел. Вълчан и Камен се сетили,че говори за другите две бабички, които навярно също станали девойки и подскочили от радост.
Минало години и от потомството на Дан-войвода, Вълчана и Будина изникнало селище, което нарекли Будин град, в чест на малкият Будин. Този Будин град с времето се преименувал на Видин.
Тогава нямало още днешният град Видин, а само малки, пръснати рибарски колиби, сгушени между върбалака на няколко крачки от брега.В една от тези колиби живели трима братя със сестричката си.Най-големият се казвал Вълчан, по-младият Камен, сестричето им-Капка, а най-малкият Будин. Капка била много хубава и когато пораснала братята й я сгодили за един момък от далечен край на име Дан, който идвал само отвреме навреме да се видят и наприкажат и пак заминавал.
Една нощ, когато Вълчан и Камен отишли да ловят риба, Капка дочула издалеч песен.Мъжки глас бил. Най-странното било,че гласът й се сторил познат.
Докато слушала и се чудела като изпод земята изкочила насреща й една бабичка.Била стара, грозна и сбръчкана, а очите й светели като същински светулки.
-Добър ти вечер, чедо-рекла бабичката.-Не се плаши! За добро съм дошла, мъката ти да разгоня-добавила тя.
-Ти откъде занеш,че тъгувам?-отвърнала Капка зачудена.
-Зная, зная...всичко знам ази, чедо.Нали съм врачка!?Знам,че името ти е Капка, че си сгодена за Дан-войвода и че тъгуваш за него вече цели три недели...
-Дан-войвода!?-очудила се пак Капка-Моят годеник наистина с е казва Дан, но не е войвода.
-Войвода е-слушай аз какво ти казвам -казала бабичката и завъртяла глава.
-Добре, тогава кажи ми къде е Дан!?Какво се е случило, че толкова време не дохожда?Забравил ли ме е вече?-запитала Капка.
-Не те е забравил,чедо.Не чуваш ли,че всяка вечер пее?За тебе пее, от мъка-казала бабичката и се усмихнала дяволито.
-Та щом му е мъка, защо не идва?
-Не идва, защото не може.Омагьосан е.Вида, магьосницата го е омагьосала.Ослепила го е...
-Ослепила!?...Боже,Господи, какво да сторя да му помогна!?Душата си бих дала-казала Капка със сълзи на очи.
-Няма нужда дотолкова, но ако ти е жал много можеш с по-малко нещо да му помогнеш-подела хитро бабичката.
-Кажи какво!?На всичко съм готова-рекла разплакано Капка.
-Ако се съгласиш да си сменим ризите, магията му веднага ще се разтури...
-Да си сменим ризите!?
-Ти да облечеш моята, а аз твоята. Гледай! И моята риза е хубава и по-хубава от твоята. От коприна е-добавила бабичката и си показала ризата, цялата от най-мека и лъскава коприна и извезана по полите и ръкавите с пъстра украса каквато Капка и на сън не била виждала.
-Колко си добра! Господ те е изпратил, то се вижда. Ела, да не губим време, още сега да направим смяната!-казала Капка и зарадвана потеглила бабичката към колибата.
-Добре, но помни, че, ако кажеш някому за стореното още по-зле ще стане на годеникът ти-завинаги ще ослепее и цяр няма да има вече-заплашила я бабичката и влязла в колибата. Сменили си ризите в тъмнината и излезли навън. Погледнала Капка и останала като гръмната. Бабичката се била преобразила и станала също като нея.Същинска втора Капка.
-Бабичко, че ти стана същата като мен! Какво е това чудо? Ами аз същата ли съм си останала пак? Я да се видя-рекла Капка и отишла да се види в пълният котел с вода, който бил всред двора и блестял на месечината като същинско огледало. Погледнала се и изпищяла. Превърнала се била на чудовище-стара, грозна каквато била бабичката преди това.
-Майчице, що направих?-заплакала Капка.
-Другояче неможе. Ти беше готова да си дадеш живота, а сега плачеш за хубостта си. Помни,че трябва да мълчиш, иначе всичко ще развалиш и по-лошо ще стане. За това онемей!-викнала магьосницата.
-Докато издумала и ето, че самият Дан –войвода пристигнал.Пристигнал и радостно я прегърнал, като да била същинска Капка.
-Прости ми!-казал той, че тъй дълго се забавих. Исках преди да дойда и те взема, да ти построя дом, достоен за невестата на Дан-войвода. Рекох да те изненадам и затова досега не ти бях обадил кой съм и що съм. Видините кули за тебе в дворец превърнах. Току що дружината тази работа привърши и ето ме, при тебе. Хайде, тръгвай да вървим!
Засмяла се престорената Капка и тръгнала с Войводата, а същинската заронила сълзи и ги сподирила.
Не минало много и се съзорило. Дошли си Капкините братя Вълчан и Камен радостни от реката, защото между наловената риба имало и една малка златна рибка каквато никога не били виждали. Донесли я живичка да зарадват малкото си братче. Развикали се те отдалеч, дали на Будина рибата да я очисти и влезли в колибата да се поизсушат и похвалят на Капка за богатият лов.
Много се зарадвам Будин и припнал към барата, до самата колиба, хем да почисти рибата, хем да си поиграе със златната рибка. Пуснал рибката в барата, но да не бъде самичка, защото бил чувал, че сама риба не може да живее дълго, пуснал с нея всички малки рибки, за да си има другарчета.Току-що ги пуснал и се извил един вятър, който помел цялата бара в реката заедно с рибките. Домъчняло му, но скоро се утешил като си помислил само,че златната рибка ще остане живичка. Върнал се Будин в колибата и разправил какво се било случило.
-Е, рекли те-риба като риба, пак ще си наловим, ама какво да правим като я няма никъде Капка? Види се, че е станало нещо с нея. Трябва да идем и да подирим. Затова Будине, ти, ще останеш да пазиш колибата, а ние ще вървим да я търсим.
-Нарамили торбите, Вълчан взел боздугана, Камен топоричката и тръгнали.
Вечерта, току-що изгряла месечината и Будин, както бил поседнал край колибата дочул,че из храсталака, до самата ограда нещо прошумоляло. Вдигнал се и що да види ?Един старец. Дрехите му блестят на месечината католюспите на рибите, очите му светят като звезди. Брадата и косата му пък били синьозелени като същинска коприна.
Не бил Будин от страхливците, но пак се посепнал. Не бил виждал, нито бил чувал за такива хора.
-Добър вечер, Будине-обадил се старецът.
-Добър вечер, дядо-отвърнал Будин, като се престаршил. Ти, дядо човек ли си или риба? Не, че ме е страх от теб, но стой си там до оградата, защото имаме куче, та може то да се уплаш и да те ухапе!-излъгал Будин, за да бъде за всеки случай по-далечко.
-Добре, добре, бъди спокоен за мене, пък и аз за себе си-добавил дядото усмихнат.-Дошъл съм за добро. Да ти благодаря съм дошъл и да те възнаградя за доброто, което ми стори...
-Аз съм ти направил добро!?-запитал Будин очуден.
-Ти ми направи голямо добро като пусна да живее златната рибка. Аз съм царят на водите и на всички животинки, които живеят в тях. В тази златна рибка живе е моята душа. Ако беше я изял, щеше да останеш да живееш вечно, а аз щях да умра.Така, преди година, магьосницата Вида взе душата на моята царица и доби вечен живот.Запази си тя живота, но не можа да се запази от старостта. Сега тази проклетница е намерила една магия. Щом почне да остарява, да взема хубостта на младите девойки. Така тя взе младостта и на твоята сестричка Капка и я превърна в бабичка. Дошел съм да ти кажа как да отървеш сестра си от ръцете на тази страшна магьосница. Ето, вземи този калпак! Щом го туриш на главата си ще станеш невидим. С него ще можеш да влезеш в кулите на баба Вида и да намериш сестричката си. Как ще я познаеш и как ще й развържеш магията ще научиш от вилите и самовилите, които призори ще дойдат тук да си играят хорото. Слушай и запомни всичко каквото казват и пеят! Хайде, остани си със здраве и запази сърцето си все тъй честно и милостиво каквото е сега!-С тези думи дядото се превърнал на мъгла и изчезнал.
Цяла нощ Будин не мигнал. Турил калпакът на главата си, взел тоягата, свил се до колибата и зачакал. По едно време полъхнал ветрец. Едно славейче припърпало и се сгушило на гиргината току до носа му. Докато мигне, ето и един бухал право върху славейчето, да го сграбчи. Будин пипнал тоягата и прас бухала по главата. Утрепал го. Посегнал и хванал славейчето. То си седи и не мърда, а сърцето му бие ще изфръкне. Усмихнал се Будин доволен и пак зачакал.
Ясно било, че наистина бил станал невидим. Иначе как ще казцене славейчето над носа му и бухалът ще се завре под тоягата му? Поразположил се доволен и пак зачакал. Скоро до ушите му долетял смях. Смях лек, на вълни, също като горски вятър. Отворил очи и видял цяло хоро самодиви да се върти всред двора. Косите им разпилени, се виели като дим. Те самите голи, голенички, едва се докосвали до земята.Въртели се на колело и пеели:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм, ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома.
Малки моми-стари баби...
Изпели самодивите песента и седнали пак на колело.Една от тях с еобадила:
-Свети слънце и луна,
пълна тайна е света...
А другите плеснали с ръце и отговорили:
-Трала ла, трала ла, чуйте хора мъдростта!
Тогава първата пак се обадила:
-Вечер слънце не блести,
зиме цвете не цъфти...
Другите пак отговорили:
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи,...
бабо Видо, помисли!-като се заканили с пръст.
-Прах на тъпан не седи,
мрежа топло не държи-подеха пак самодивите.
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи,
Капке моме не тъжи!-добавили другите.
-Стара баба не търчи,
бухал денем не хвърчи-завършила самодивата със смях.
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи, туй що чуваш запомни!-Фъррр, викнали всички и изчезнали.
Паметлив бил Будин и запомнил всичко. Грабнал тоягата, надянал торбичката със сол, пиперец и хляб и тръгнал за бабини Видини кули. Вървял и да не би да забрави нещо, все си повтарял песента и разговора на самодивите, дима по дума . Към залез слънце стигнал до кулите. Вратите били големи, тежки и обковани с желязо. Дигнал Будин тоягата и заблъскал. Докато отекнали ударите и един глас се обадил:
-Ако ти е мил живота, върви си по пътя, че както съм изгладнял, ще те глътна като локумче като изляза вън!
Будин пак захлопал. Ето, че издрънкали некакви железа, паднало нещо тежко на земята и вратата се отворила. Един грамаден чер арапин с ятаган по-голям от Будина, надникнал със страшните си биволски очи да види кой тропа. Будин не се уплашил, ами бръкнал в торбичката, извадил пиперя и го духнал право в очите му.
Арапинът изревал като бук, изпуснал ятагана, хванал се за очите, хукнал и се скрил някъде. Будин помъкнал ятагана, притворил вратата и влязал в двора на кулата. Обърнал се насам нататък, нямало жива душа. Решил да почака докато излезе някой, та да разбере кое на къде е. Докато се озъртал тъй и вратата на кулата изскърцала.
Вълчан и камен надникнали и боязливо се промъкнали в Кулата . Вълчан се обадил :
-Камене, ти разбра ли какво стана, че арапинът изрева и хукна като пощръклял на някъде?
-От къде да разбера като се бях заровил целият в тръстиката? Ти нали ми каза да се спотайвам и да не шавам?
-Аз поназърнах, когато изскърца вратата и видях един арапин, че се показа после ревна нещо и побягна, види се стана някаква дяволия, но какво и как стана не можах да разбера-добавил Вълчан.
-Ний да се притаим пак някъде, че като посмръкне да се промъкнем навътре-рекъл Камен.
-Така ще сторим, иначе е опасно.Не знаем кое ще има-съгласил се Вълчан, но докато издума и опулил очи-Гледай, Камене, гледай там! Виждаш ли нещо?
-Виждам зер.Отодеве гледам,че нещо като нож, ятаган голям се върти около нас, ама викам си тъй ми се струва на очите. И ти ли същото виждаш?
-И аз зер-потвърдил Вълчан.
-Ето, че иде към нас. Я не ни трябва на баир лозе. Да си вървим. Тук е омагьосана къща и на глава не ще можем да излезем-казал камен и тръгнал.
-Не се бойте! Вземете този ятаган и вървете смело навътре!-обадил се някой и одкато се опомнят ятаганът сам се нагодил в ръцете на Вълчана.
-Този глас ми се струва познат и страхът ми като че ли мина .Дръж сега ти боздугана и върви след мене! –казал Вълчан и подал боздугана на Камена.
-Дай! И аз се престраших вече-казал камен и тръгнал подир Вълчана.
Изкачили се по една стръмна каменна стълба и излезли на един коридор.Пак тъмно и нищо не се види. А то било вече нощ. По едно време изгряла месечинатаи видели една врата-тежка, голяма, обкована с желязо и заключена. Докато се чудели какво да правят, нещо задрънчало. Ясно се дочували тежки стъпки. Идел някой. По стените вкоридора иамло вдълбани места и се скрили. Ето, че дошел арапинът с един ключ, голям колкото чук и в другата ръка едно котле. Спрял до вратата, сложил котлето и пъхнал ключа в бравата. Още незавъртял ключа и подскочил като ужилен. Поозърнал се и хукнал. Понесъл се след него нещо като детски смях и всичко пак се умирило.
-Не ме е вече страх-прошепнал Вълчан на Камена. Всичко каквото става, види се , че все за наша полза е. Има някоя сила, която ни помага и ще ни помага докрай. Върви да влезем!
-Да влезем. Окото ми не мига вече. Който и да излезе, ще го фрасна с боздугана, че ще стане на пита-казал Камен и завъртял боздугана.
Влезли. Било същинска тъмница. Горе имало малки прозорчета и едва прониквала светлината от месечината. Повзрели се и видели три баби. Една на друга си приличали, като да са се родили близнаци. Ето, че се понесал пак същият глас:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм , ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома,
Малки моми-стари баби...
Току що затихнал гласът и едната баба се обадила:
-Сестрички, мари, какво е туй чудо!? Езикът ми се развърза нещо...
-И на мене, сестро-обадила се втората.
-Слава Богу! И с мене стана същото чудо-потвърдила третата. Да не би да е умряла магьосницата?
-Може и да е. Ей този глас, дето се чу, ще ена някаква сила дошла да се бори, види се с нея. Я да се измъкнем ние от тука, докато е време.Ще намеря тази проклетница, ако ще и в гроба да е, ризата си ще взема-рекла първата бабичка и тръгнала.
-Е,че и твоята риза ли взе, като моята?-запитала очудено втората.
-Взе я и ми завърза езика.Подмами ме.-Дай си, каза, ризата, пък ти облечи моята и иди в Кулата.Каквото поискаш при изгрев слънце на часа ще го получиш.
-Отидох, поисках златни чопрази, гривни, обеци...всичко получих, но се превърнах във вещица, а тя стана млада, хубава, като че ли съм аз...
-И моята участ е горе доле такава.Да вървим, да вървим докато не са ни затворили пак-подвикнала втората и излезли.
-Нищо не разбрах от тази работа-обадил камен.
-Аз малко се досещам –отвърнал Вълчан.Тука живее някаква магьосница, която взима младостта на младите момичета и ги превръща в бабички.
-У!...Чувал съм такова нещо от старите рибари.
-Това е то. Може и капка да си е изпатила същото. Може и между тези бабички да беше, ама нали не можем да я различим? Работата е да намерим ризите, да ги дадем на бабичките и всичко ще си проличи-добавил Вълчан.
-Ами как ще познаем коя риза чия е?-запитал Камен.
-Лесно, те самите ще си ги познаят...
-Истина ей, аз пък се не сещам. Хайде тръгвай,че нещо ми кипна. Да я пипна тази магьосница на пух и прах ще я направя-заканил се Камен.
-Не е там работата. Ако я утрепем ще пропадне всичко. Може и те, заедно с нея да загинат-забелязал Вълчан.
-Тогава жива ще я заловя-казал Камен и хукнал.
Ходил, лутал се из коридорите, но нищо. Врати много и все заключени. Така се съмнало.
Щом изгряло слънцето, горе на широкият трем се отворила една голяма врата. Заизлизали разни робини, пристегнати с чапрази на кръста и гривни по ръцете и краката. Едни носели ветрила от паунови пера, други разни копринени покривки и възглавници. Всички се отправили към стълбището, което водило към реката. Последна вървяла, облечена цялата въ злато, коприна и безценни камъни, магьосницата. Вълчан и Камен, скрити зад бойниците на Кулата като я видели останали смаяни. Гледали и на очите си невярвали. Била същинската тяхна сестричка Капка...Ето, че слезли нза брега, робините разстлали постелите и съблекли магьосницата. Останала само по една риза и с нея влязла във водата.
-Хайде сега, по мене, Камене! –рекъл Вълчан и прескочил като стрела по стълбището, докато го забележат, дал ятагана на Камен и поръчал му да пази да не шават робинитеот брега, а сам се хвърлил и заплувал към магьосницата.Мислил да я отвлече и да й вземе ризата.
-Много си смел, но си слаб да се бориш с мене, момко-рекла магьосницата, когато посегнал да я хване.
-Мрак очите ти да покрие!-викнала му тя и втренчила очи в него.
В същия миг Вълчан ослепял и се объркал. Не знаел накъде да плува.
-Насам, Вълчане!-викнал от брега камен, като го видял ,че заплувал навътре.А в това време, магьосницата заедно с робините, побягнала в Кулата. Камен разбрал, че станало нещо с Вълчана, хвърлил се във водата и отишел да му помогне. Извлякал го едва, едва на брега и докато се наговаряликакво да правят, арапинът като изпод земята изскочил пред тях.
-Паднахте ли ми най-после на ръката?-ревнал той, но Камен скочил и докато арапинът да разбере кого първо от тях да хване, пипнал боздугана и излязал насреща му. Вълчан, като не виждал, стоял само като вцепенен и не знаел що да прави. Камен въртял боздугана на всички страни и обикалял около арапина, но и арапинът умело се пазел. По едно време единият крак на Камена се спънал в някакъв корен и той се простнал на земята. Не само, че паднал, ами изтървал и боздугана...
-Е, сега вече като на врабче ще тиотрежа главичката-изревал доволен арапинът и замагнал с ятагана. Замахнал, но не ударил камена, а сам се струполил на земята като ударен от гръм. Боздуганът се издигнал във въздуха и се стоварил върху главата му.Камен се слисал. Побутнал арапина-не мърда. Взел боздугана, халосал го по главата и припнал при Вълчана.
-Хайде сега, бате, тръгвай с мене! Аз видях на арапина сметката. Ела в Кулата! Сега вече съвсем не ме е страх.Ще те оставя там някъде на скрито, пък аз сам ще се разправям. Сега вече ще стане, каквото ще стане.
-Нещо ни помага! Ето, вратата сама се отваря.Стой тук и не шавай! Аз ще те наглеждам и ще те пазя. Как забравих да взема ятагана!Остана там...
Докато издумал и някой отневидяно му го сложил в ръката.
-Ха, сега вече съвсем, съвсем не ми мига окото! Де да си отвориш очите, че да видиш само какво става. Почакай сега да видя магьосницата къде с ее скрила, че да я накарам хоро да ми играе и очите ти да отвори-заканил се той и хукнал нагоре по стълбището.
-Дано те опази Бог!-благословил го Вълчан.
Когато Камен се изкачил горе, по коридорите било пусто и нямало жива душа. Стигнал до дъното на коридора и видял една четвъртита стая с три врати, през ключалките на които прозирало слаба светлина. Погледнал през ключалката на едната врата и видял една голяма маса отрупана с разни плодове поставени на златни подносии също такива кани, чаши и прибори за ядене. В средата на масата, на едно голямо блюдо, имало една печена грамадна риба. После, разни сладкиши, плодове тъй наредени, че му се налели устата.
Виждало се,че било приготвено за обяд на много хора. Нещо като за сватба.
Посред другите столове имало и два позлатени трона; на единият от тях имало изваян бухал, а на другият кукумявка.
Погледнал през втората ключалка. Видял една богато наредена стая, цялата постлана с мечи кожи. Край стените имало одър и той постлан с кожи и по него копринени възглавници. На едната стена имало вдлъбнато мраморно огнище, а на огнището висяло едно голямо гърне, от което излизало пара. На колене пред огнището седяла една арапка с голяма лъжица и бъркала нещо в гърнето. През ключалката даже се носел приятен мирил на карамфил, дарчин и други благоухания.
Погледнал и през третата врата. В тази стая на разкошен одър била полегнала една хубава девойка и се оглеждала в сребърно огледало. До нея била коленичила една арапка и й решила косите. Девойката била хубава, но не приличала никак на Капка.Капка била руса, а тази черноока.
Сега иди да изпереш ризата на Капка, че да мога да я облека щом влезе войводата с хората си в Кулата. До това време ще изляза да се поразходя из трема. Чувствам, че има чужди хора в кулата, но в този ми образ не ще ме позначт и лесно ще се заблудят, ако са дошли да дирят Капка- казала девойката и станала.
В Кулата било толкова тихо, че и най-малкият шум оттеквал и камен чул всичко и разбрал,че девойката не едруга, ами самата магьосница, но в друг образ. Докато тя да пристъпи и излезе, той се притаил в един гъгъл. Вратата се отворила, магьосницата се показала, носамо замиг и пак се дръпнала навътре.
-Има наблизо чужд човек-рекла тя на арапката. Иди по-скоро да повикаш Мустена с хората си да дойде и да претърсят с хората си навред, а аз ще мина през другия изход!-заповядала тя строго и се върнала.
Камен разбрал, че сега е най-удобното време да вземе ризата на Капка и без колебание влязал в стаята. На одъра имало една риза-Дано е на Капка!-рекъл си той и тъкмо да излезе из коридора се чуло шум от ступки на много хора. Разбрал, че идат арапите и се мушнал с ризата под одъра.
Почти в същото време се разнесло свирня от рог. Последвали бързи стъпки и по разговора Камен разбрал, че в стаята влязла магьосницата, заедно с някоя от робините.
-По-скоро, Джала, донеси ми ризата на Капка, че Войводата иде! Не мислех, че ще дойде тъй скоро...
-Когато ти ми заповяда да отида да повикам Мустена, ризата беше тука, а сега не я виждам никъде-обадила се робинята.
- Значи, тука е влизал някой и ризата е открадната.Ето, Мустена еде. Сега ще разберем всичко-казала магьосницата и скоро дошли много хора и почнали да тършуват.
-Тука търсете! Подушвам около себе си дъха на чужд човек-викала магьосницата.
Един от арапите се навел и погледнал под одъра. Същият оня, който останал да лежи край реката, пребит с боздугана.
Види се, магьосницата го била свестила.
-А, ...ето го!- Излез, хлапако,че сега ще те намуша като мръвчица-заканил се арапинът и проврял един железен шиш под одъра. Нямало накъде и камен излязъл.
Щом се показал и магьосницата дръпнала ризата от ръцете му.
-Мустан, изведи го вън и го хвърли от кулата в реката!-заповядала тя.
Докато издума и викнала пак-Дръжте, дръжте!...
Като от невиделица някой измъкнал ризата от ръцете й. Но кой!? Всички се залисали и Камен в това време се измъкнал от стаята. Подгонили го, но било вече късно.
-Господарке, Войводата влезе в Кулата-съобщила една от робините.
-Добре-отвърнала магьосницата. Покрила си лицето с було и излязла на трема. Когато Войводата влязъл, тя стояла с покрито лице и се преструвала,че плаче.
-Какво има, защо плачеш, Капке?-запитал Дан-войвода и пристъпил да я утеши.
-Мъчно ми е.
-Защо ти е мъчно?Какво се е случило? Погледни ме! Защо се криеш?-почнал той да я утешава.
-Безполезно е. И да ме видиш, няма да ме познаеш-казала плачливо магьосницата.
-Какво приказваш!? Как няма да те позная?-запитал очудено той.
-Случи ми се нещастие...Тази сутрин, когато се къпех в реката, една магьосница ме преобрази.
-Как те преобрази?
-Промени ми образа и сега не съм вече Капка, каквато ме знаеш, а съвсем друга...
-Как е възможно такова нещо, я да те видя!?
-Ето, виж!-казала магьосницатаи свалила булото.
-Наистина много чудно!...Но ти съвсем не си грозна...Пак си хубавица. Изглежда,че магьосницата не е била зла и е искала само да се пошегува с тебе-казал Дан-войвода да я утеши, защото макар и да не била грозна, далеч не била хубава като Капка.-Сега ела с мене да те представя на моите юнаци, които чакат с нетърпение да те видят-добавил той и я повел.
Току пристъпил и пред тях, като изпод земята изпъкнал Будин.
-Почакай, Войводо, не слушай тази измамница! Тя не е сестричката ми Капка, а най-върлата магьосница Вида. Ако не вярваш на думите ми ще повярваш на очите си. Имай само малко търпение-добавил той и се затирил нанякъде.
-Горкото дете! То не знае какви чудеса стават на света и види се затова така говори, засмял се войводта, но докато издума и Будин пак се явил като водил за ръка сестричката си Капка.
В един миг магьосницата се изтръгнала от ръката на войводата и извикала:
-Мрак да покрие очите на всички!
-И наистина, на всички им притъмняло на очите. Ослепял и Войводата, и Будин, и капка...Понесло се някакво кикотене, от което просто кръвта замръзвала в жилите...
-Скоро ще занемееш завинаги, магьоснице, проклетнице!-обадил се Будин.-Слушай и трепери!-добавил той и започнал:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм, ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома,
Малки моми-стари баби...
...Фъррр...
-Щом изрекъл последната дума, нещо треснало и всички прогледнали. Магьосницата стояла като вкаменена. Будин посегнал и свалил ризта от раменете й. Както се свличала ризата и магьосницата се превръщала в стара сбръчкана бабичка.
Щом се свлякла ризата на земята тя като стрела скочила от кулата и се пребила.
-Е, такова чудо не мога да си представя-рекъл Войводата. –Как стори всичко това Будинчо,че ни спаси от тази магьосница?-казал той като прегърнал Будин и Капка.
_Ще ви разправя, но първо да намеря бат Вълчан и бат Камен, че тогава.
-Тука сме, Будинчо! Хей там, отодеве всичко гледахме. Щом прогърмя и на мене ми се отвориха очите-обадил се Вълчан.
-Абе, Будине, ти ли вършеше тези чудеса, когато се биех с арапина?-запитал Камен
-Аз,че кой друг? Ето на, с това калпаче-отговорил Будин и поставил калпакът на главата си.
-Ха,...изгуби се някъде!-зачудили се всички.
-Ето ме-обадил се Будин и свалил калпака.
Но щом свалил калпакът, духнал вятър и го отнесъл в реката. Будин хукнал да го хване, но един глас се обадил:
-Не се трепи напразно Будине! Ти свърши каквото трябваше и калпакът не ти е нужеш повече!...
-А, царят на водите си го взе-сетил се Будин.
-Кой го взе?-попитал Камен.
Ще ви разправя всичко като седнем на трапезата. Да видите само каква гостба ни чака, също като на сватба. Вървете след мене!
-Там ще видитеи две други невести, които съм приготвил за бат Вълчана и бат Камена-казал дяволито Будина и ги повел. Вълчан и Камен се сетили,че говори за другите две бабички, които навярно също станали девойки и подскочили от радост.
Минало години и от потомството на Дан-войвода, Вълчана и Будина изникнало селище, което нарекли Будин град, в чест на малкият Будин. Този Будин град с времето се преименувал на Видин.
петък, 11 септември 2009 г.
бабините ни Видини кули
Легендата гласи, че някога живял мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза – разделили неговите владения помеджу си. Двете по-малки сетри – Кула (с център едноименния български град) и Гъмза ( нейна столица бил Гъмзидрад в Сърбия) – се омъжии прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида – останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име. Разположена на големият завой на река Дунав, „Баба Вида” е основната туристическа забележителност на Видин. Върху архитектурата на й са оставени отпечатъците на различни епохи и в историята му условно има ниаколко периода : античен – I – IV в., български – X – XIV в., османски – XV – XIX в. и съвременен – от XX в. до днешни дни. Замъкът води началото си от I век, когато тук се издига античната крепост Бонония, една от чийто кули е съхранена в основите му. От X век е запазен югоизточният бастион, а с царуванео на Иван Срацимир се свързва изграждането на главната кула. Във вековете на Османското иго „Баба Вида” има функции само на отбранително съоражение, което води до преустройства – оформяне на нови бойници и на казармено помещение. Съоражението е изградено върху площ от 9,5 дка, което е обиколено от запазен и сега ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м, в които обаче няма вода, а някогашният подвижен дървен мост пред входната врата сега е заманен с каменен. Две каменни стени – вътрешната с дебелина на зида 2,2 м и с 4 ьглови и 5 странични кули и по – ниска външна с 2 кули, осигуряват отбраната на „Баба Вида”. Меджу тях е външният двор, а очертанията на вътрешния двор се определят от вътрешната крепостна стена. Квадратният вътрешен двор води към горната тераса, до която има достъп и през няколко тесни отвора с вити каменни стълби, както и през някои от кулите.
вторник, 8 септември 2009 г.
петък, 4 септември 2009 г.
Годишнина от рухването на Римската империя
На 4 септември 476 г. след Хр. престава да съществува Римската империя - вождът на германското племето херули Одоакър сваля от власт последния римски император Ромул Августул. Флавий Ромул Август, наричан Ромул Августул (малкия Август) е последният император в Западната Римска империя. Син е на наемен военачалник от германски произход, служил на Атила и последните западни императори - според традицията баща му като варварин не може да бъде император, но той може да коронова непълнолетния си син Ромул, който приема и името Август. Така последният римски император съчетава в себе си имената на митичния цар основател на Рим и на първия принцепс установил императорската власт. Въпреки че истинската власт държи бащата, сина е в Равена и изпълнява само церемониални функции.
През 476 година след Христа, германският вожд Одоакър успява да побежди и обезглави Орест (бащата на императора) и го детронира Ромул Августул. Но тъй като Ромул бил изключително красив и благ юноша, Одоакър не само че не го екзекутирал, каквото било първоначалното му намерение, но изпратил момчето при свои роднини в Южна Италия.
Одоакър получил патрициански сан и реалната власт над Италия, защото изпратил знаците на императорската власт в Константинопол на византийския император Зенон с думите: "Както слънцето е едно на небето, така и императора трябва да е един на Земята!" По-късно това събитие е възприето за края на Римската империя и началото на Средновековието, а годината 476 е пределна от историята на Античната епоха. Въпреки, че детронирането на Ромул Августул минава почти незабелязано за съвременниците.
Римската империя е създадена около 27 г. пр. Хр., разделена е през 395 г. на Западна римска империя и Източна римска империя (Византия) от император Теодосий Първи. Византия съществува до 1453 г., когато е превзета от Османската империя.
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=4&month=9&year=2009&cid=0&sid=&eid=26500
четвъртък, 3 септември 2009 г.
понеделник, 31 август 2009 г.
петък, 28 август 2009 г.
кенефни
/из книгата фасове/--------------------------
Руши: нема кой да го отпуши
Руши:
Кака,задръстих кенефа за пореден път
Но този път много лошо,пуснах водата към 20 пъти и не става
Пробвах с гореща вода да разтопи хубаво гомното.Не става.
Купих препарат за отпушване на канали.Фактически,това сране ми струва 5$. Пак не става.
Америка не е готова да ми поеме лайната....
Щерева:
Прибирай се, кака,
и тук никой не ни гарантира изрядно сране,но поне разни хора се интересуват от лайната ни.
Кака,задръстих кенефа за пореден път
Но този път много лошо,пуснах водата към 20 пъти и не става
Пробвах с гореща вода да разтопи хубаво гомното.Не става.
Купих препарат за отпушване на канали.Фактически,това сране ми струва 5$. Пак не става.
Америка не е готова да ми поеме лайната....
Щерева:
Прибирай се, кака,
и тук никой не ни гарантира изрядно сране,но поне разни хора се интересуват от лайната ни.
------
Вчера на разходка бях,
сред природата посрах
Млада,дъхава тревичка
по гъза ме гъделичка
и на сянка под дървото
си изаках с кеф гомното.
Ей на туй му викам кеф...
Кому нужен е кенеф?
--------
пръднах в автобуса и отведнъж той спря да друса
че шофьора прималял паднал възнак и умрял.Двама души оцеляха,
че до люка близо бяха.В работта гати кефа,отпуска ми даде шефа иначе рискувал,
каза,бизнеса му да загази.
Минах и през магазина,ала моята гъзина нещо там се развилня паника навред пося.
Продавачи,касиери лутат се обезумели,тичат вънка през глава,
че е страшна миризма.А управителя пребледнял над бюрото се наведе,с
куби си коса,тъгува-стоката ще се бракува.
После вкъщи се прибрах от почуда занемях
Моята жена разбрала одисеята ми цяла.
В миг заключила вратата и подпряла я с метлата
Вика ми отвътре само:"Три дни вкъщи да те няма"Скитам аз из махалата за почуда на децата,
пръцкам тук и пръцкам там и умирам си от срам.
------------------------------------------------
неизвестен автор
сряда, 26 август 2009 г.
събота, 22 август 2009 г.
зелените ...въшки в БГ
" ...вчера пих бира с няколко зелени
до един бяха на мнение, че най-лошото, което може да им се случи е, да “влязат във властта”. .."
monstruesque
--------------
"..о Зелените... Зелените взеха няколко много важни решения през 2009-та година. Първо, да не излизат като партия организатор на протестите през януари, а да ги оставят „неполитически“. Защо взеха това решение е загадка за мен и до ден днешен. Вероятно да са по-масови и да привлекат протестиращи и от други партии. В резултат на това решение, както и от непрекъснатия страх да не бъдат „яхнати“, „прилапани“ и „употребени“, както и от отказа да привлекат съюзници още на протестите, протестите угаснаха безславно..."
"комитата"
Б.Р. -народ с таквизи зелени ,с таквизи поети и "комити" си ебал майката
сряда, 19 август 2009 г.
"Трудното четене"
"Успях!
Проведох епична битка с 3-томната поредица на Филип Пулман"
Чорба от греховете на dzver
------------------------------
Eneya on August 19th, 2009 02:38
Хм, хмм…
Аз прочетох книжките чак след като ги получих като подарък два месеца преди да гръмне филма.
Честно казано, повече харесвам филма.
Книгите ми идват малко нанагорно.
------------------------------
Последният роман на Радослав Парушев вече не е нов. Но пък аз търпеливо изчаках да го прочета и малко да си почина, преди да пиша за него.
Project Dostoevski - да, Да, ДА! -glowfish*inside
Проведох епична битка с 3-томната поредица на Филип Пулман"
Чорба от греховете на dzver
------------------------------
Eneya on August 19th, 2009 02:38
Хм, хмм…
Аз прочетох книжките чак след като ги получих като подарък два месеца преди да гръмне филма.
Честно казано, повече харесвам филма.
Книгите ми идват малко нанагорно.
------------------------------
Последният роман на Радослав Парушев вече не е нов. Но пък аз търпеливо изчаках да го прочета и малко да си почина, преди да пиша за него.
Project Dostoevski - да, Да, ДА! -glowfish*inside
неделя, 2 август 2009 г.
държава да си в днешно време
1. Колко ще вземем чисто:
заплата - социални = 1000 лв. - 13% = 1000 лв. - 130 лв. = 870 лв.
870 лв. - данък общ доход (10%)= = 875 - 87 лв. = 788 лв.
всеки месец вземаме: 788 лв.
2. Колко ще струвам на работодателя си:
заплата + социални = 1000 лв. + (35 * 65%) = 1000 лв. + 20% = 1000 лв. - 200 лв. = 1200лв.
струвам на работодателя: 1200 лв.
3. Колко се нагушва държавата:
130лв. социални от работника + 87 лв. ДОД от работника + 200 лв. от работодателя = 417 лв.
0т тях 5.80 % за пенсионерите
1.40 % майчинство и заболявания
0.40 % за безработните мангали
3.20 % здравно осигуряване
или 130 кинта отичат ,чиста далавера 287лв
на кратко държавата се нагушва с 1/3 от заработените от мен пари което си е направо нищо и полвина и парче сланина :)
http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=b0ddfcbce18d74063304503e22e6183f
заплата - социални = 1000 лв. - 13% = 1000 лв. - 130 лв. = 870 лв.
870 лв. - данък общ доход (10%)= = 875 - 87 лв. = 788 лв.
всеки месец вземаме: 788 лв.
2. Колко ще струвам на работодателя си:
заплата + социални = 1000 лв. + (35 * 65%) = 1000 лв. + 20% = 1000 лв. - 200 лв. = 1200лв.
струвам на работодателя: 1200 лв.
3. Колко се нагушва държавата:
130лв. социални от работника + 87 лв. ДОД от работника + 200 лв. от работодателя = 417 лв.
0т тях 5.80 % за пенсионерите
1.40 % майчинство и заболявания
0.40 % за безработните мангали
3.20 % здравно осигуряване
или 130 кинта отичат ,чиста далавера 287лв
на кратко държавата се нагушва с 1/3 от заработените от мен пари което си е направо нищо и полвина и парче сланина :)
http://www.kik-info.com/calculators/cache.php?id=b0ddfcbce18d74063304503e22e6183f
събота, 1 август 2009 г.
неделя, 5 юли 2009 г.
bad
..тези които го създадоха го и погубиха.Плачете всички които го харесвахте ,плачетте за своето дете,защото надали ще се роди отново!
петък, 3 юли 2009 г.
www.mediapool.bg, интервю на Красен Николов
Г-н Костов, виждате ли се като "демон" №1 на републиката? Всеки ден хората гледат клипа на БСП със сатъра и чуват заплахи, че като дойдете отново на власт с Борисов, ще им отнемете образованието, пенсиите и здравеопазването.
Обикалям избирателните райони, срещам се непрекъснато с хората, виждам и привърженици на БСП. Тази кампания ги е ожесточила. Очевидно тя има ефект върху най-твърдите избиратели на левицата и може би на ДПС. Те си дават сметка, че спояват и защитават от разпад най-твърдото си ядро. Правят нещо, което прави партия, бранеща своето присъствие в политиката, а не такава, която се кани да управлява.
Синята коалиция не отговаря на тази кампания.
Ние искаме и даваме положителен характер на кампанията си. Искаме да се обърнем към колебаещите се хора. Те не се влияят от такива кампании, които са черен PR. Ние също сме водили такива. Предназначени са да пазят избирателното ядро. Това означава, че БСП е в много тежка ситуация.
Твърдите, че шансът за България е в дясноцентристко управление след изборите. Смятате ли, че програмата и кадровият потенциал на ГЕРБ, която би била новата доминираща партия в една управляваща коалиция, могат да гарантират такова успешно управление?
Не. ГЕРБ нямат капацитет, нито имат експертиза да направят сами управленска програма. В много области дори не знаят откъде да започнат. На тях са им нужни коалиционни партньори, които да могат да посочат най-добрите и ефикасни начини за реализиране на управленските решения. Това се вижда от всякъде. Основно през политическата им програма.
Къде, според вас, са грешките в тази програма?
Аз не искам да ставам изследовател на грешките на ГЕРБ. От последните интервюта на техния икономически екип се вижда, че са дошли изцяло на възгледите на Синята коалиция. В същото време не е много разумно да казвам – ама вие от къде дойдохте на нашите позиции? Щом са дошли, нека са добре дошли. Трябва да се знае, че повечето от решенията ще се вземат в обстановка на неизбежност. Те са неизбежни и очевидни.
Въпросът за управленската програма е по-скоро до каква степен политиците са склонни да реализират очевидната неизбежност. Те могат още да се разбягат и укрият. Защото политиците са и страхливи, нали? Те не искат да правят неща, заради които хората да ги мразят.
Прогнозите са, че едва ли ще има двупартийна коалиция и вероятно ще се наложи по-голяма, по-сложна и нестабилна конфигурация. Какви са допустимите компромиси, за да участвате в новото управление?
Това е въпрос, който ние ще решим политически с решение на съответните органи на партиите, съставляващи коалицията. Ще изработим отношение и мандат за преговори. Вариантите са да участваме в управлението или да подкрепим правителство, което да изпълни национално отговорните задачи. Недопустимите неща са ясни. Примерно БСП и ДПС да са в това управление.
Т.е. всичко останало е отворено за дебат?
Не. Ясно е, че мандатът на правителството трябва да е ограничен във времето. За определен срок трябва да се възстанови доверието и достъпа до еврофондове. Противното ще означава, че се подкрепя едно правителство, което е безсилно да възстанови европейската подкрепа за България, т.е. е безсилно и да реши проблемите на кризата. Това правителство ще стане безсмислено. При това положение ще е по-добре да се върви към предсрочни избори или нещо друго. Това правителство трябва да е под условие. Всички трябва да поставят условия, защото ако то не успее да даде антикризисна програма на страната и не върне доверието, какво точно ще прави?!
Няма ли да е закъснял този дебат за мандата в Синята коалиция? Вече има ясна индикации за конфигурациите след изборите за Европейски парламент. Може да се стигне и до преговори с "Лидер", РЗС, НДСВ...
Мандатът ще се изработи в ден или два след изборите. Той ще бъде налице. Който и да води преговорите, ще реализира правомощия в рамките на дадения му мандат.
Възможно ли е този въпрос да се превърне във вътрешнокоалиционен или вътрешнопартиен проблем след вота?
Не. Ние сме на много близки позиции с Мартин Димитров. Той казва същите неща, г-жа Мозер също. Ние си даваме сметка, че току- що възстановен, десният политически полюс в страната не трябва да бъде взривен заради каквото и да е било. През нас започна възстановяването на многопартийната демокрация в началото на 1990-те. Всички трябва да преминат през тези трудни процеси, постепенно да намерят решение на най-големите предизвикателства.
СДС, например, се разграничи от Доган, много преди всички останали. Още по време на вътрешните си избори за председател. Сега дори Румен Овчаров казва, че Доган няма да бъде в следващото управление. Всички обаче вървят много късно след формирането на тези позиции. Този път неизбежно ще се извърви от цялата политическа класа.
Политическите партии трябва да са много наясно, че не трябва да правят три неща. Първо, по никакъв начин да не изпадат под влиянието на специалните служби. Специалните служби в България много лесно започват да се занимават с партийно инженерство. Те събарят партии, прекрояват партии, организират кампании срещу партийни лидери. Аз много пъти съм бил обект на такива.
Второ, не бива по никакъв начин да правят концесии с мафията. Няма значение дали мафията е "Мултигруп", Доган, братя Галеви... Никакви компромиси с това.
Третото условие е, че партиите не трябва да се формират на основата на анти-европейска платформа. Не че не може, не бива. Така няма как да бъдат в управлението. Няма кой да ги вкара там.
Три са табутата – за специалните служби и ДС, за мафията и за анти-европейските платформи. Разбира се в това число ксенофобия, нетърпимост към различните хора, раса, религия...
Което вече ясно се чува.
Това е платформа на "Атака", но това е платформа и на Доган. Къде при Доган има европейски ценности? Доган казва: "Аз давам парите, ти нямаш никакво значение. Аз съм този, който...". При него разни там премиери, министри, зам.-министри, те нямат никакво значение. Това са си ориенталски механизми. Нали точно това европейците наричат политическа корупция и политическо разпределение на финансовите средства от ЕС. Това е недопустимо и той им дава доказателства, че тук е така.
Започнахте темата за възстановяването на европейския проект. Как виждате неговото възстановяване при положение, че отново е криза, отново има възможност десните да дойдат на власт, а след това да бъдат упреквани, както се случи през 2001 г. Вие обяснявате, че тогава загубихте заради ефекта от тежките реформи.
Същата ситуация е и сега. Политиците са за това. Те са като дърва, които се хвърлят в огъня да се топли обществото. Десният проект би трябвало да има достатъчно дърва, за да ги хвърли в огъня, а и да останат.
Обвиняват ви в конюктурност и недопустими компромиси – преди осем години не се коалирахте с царя, сега сте готов да направите това с неговия бивш бодигард, въпреки че бяхте сред най- яростните му критици.
Вижте каква е разликата между Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов: Симеон дойде от нищото и доказа, че не е в състояние да направи нещо. Бойко Борисов дойде от нищото, но за времето, за което се представлява в българската политика, извървя определена кариера. Той е кмет на София. Той стигна дотук. Борисов вече не е толкова бившият бодигард, колкото е кметът на София и лидер на партията, която има най-много доверие. Това е значителна кариера и той я е изминал пред очите ми.
От друга страна, Симеон Сакскобургготски дойде с желание да разбие българската многопартийна демокрация. Това беше неговата роля. В това отношение той е верен син на баща си и внук на дядо си. Оказа се, че цялата тази фамилия жестоко е воювала с българската многопартийна демокрация. Симеон свърши това, което и те биха направили на негово място. Затова за мен няма по-вреден човек в българската политика по отношение на структурата, системата, констелацията на политическите формации, настроения на хората, от Сакскобургготски.
Тези явления са известни на старите демокрации в Европа. Те не случайно държат настрана представителите на бившите царски фамилии или са ги поставили на място, от което не им дават възможност да излязат. Те много добре знаят каква разрушителна сила притежават тези фамилии. Ние не знаехме и платихме скъпо.
Бойко Борисов няма такава способност. Напротив. И неговият успех, и неговият крах ще спомогнат да се заздрави българската политическа система. И в двата случая многопартийната демокрация ще спечели. Ще е на плюс. Докато при опита със Симеон Сакскобургготски беше на катастрофален минус.
Вижте простото му решение. Той спечели през 2001 г. Трябваше да се обърне към ОДС и каже: "Каним ви да управлявате. Имам предостатъчно гласове. Продължаваме реформите. Аз след 4 години ще стана еди какъв си, примерно президент и толкова". И щеше да стане. Той обаче покани Доган. Той беше направил коалицията с Доган, когато започна към вече сформираното мнозинство да кани представители на БСП, да кани и министър от ОДС. Всички щяхме да цъфнем в кабинета. Точно, както е било преди 1944 г. "Царски кабинет" – от всички по малко. Това, ако беше станало, щеше да бъде наистина елиминиране на многопартийната демокрация.
Крайно време е това да влезе в главата поне на политически ангажираните лица, за да престанат със спекулациите доколко е имало възможност ние да влезем в кабинет с ДПС.
Какво беше ДПС през 2001 г.? Това беше партията на "Мултигруп", мафията, оставена от Жан Виденов. Доган беше вторият човек в "Мултигруп". Той бе и наследникът на убития Илия Павлов. Симеон Сакскобургготски идва и кани мафията с него и кани министър от ОДС. От БСП има двама министри. Ние видяхме това правителство с Костадин Паскалев и Димитър Калчев.
Доган изказа своята теза за "условното" едногодишно правителство, след което "можем да направим нещо по-сериозно"? Съществува ли сценарий за временно изтегляне на днешните управляващи в най-тежкия период на кризата и връщане във властта скоро след това? Може ли тази коалиция да стане жертва на такъв сценарий?
Вероятно има такъв сценарий. Поне такъв сценарий би написал Доган. Само че, ако ние ще изпълняваме сценариите на Доган, значи, че сме в същата система, в което сме живели през последните 8 години. Въпросът е да му вземем и листа и химикалката, за да не пише сценарии. Което ще се реши на 5 юли. Ако българският избирател му остави листа и химикалката, той ще си напише всякакъв сценарий. Ще напише сценарий за уж експертен кабинет. Ще се набутат там всякакви хора. Никой няма да носи отговорност. Доган ще им дърпа конците заедно със Станишев зад кадър и президента. Може би и Бойко Борисов ще дърпа конци.
Правителството направи значителен брой назначения в последния момент. Възможно ли е този сценарий вече да е заложен?
Тези назначения подлежат на корекция. Особено тези, които фрапантно нарушават закона. Може да се прокара норма във всеки закон, който да коригира това. Те навлязоха грубо в правомощията на следващото Народно събрание. Това трябва да се коригира или просто да се закрият тези институции. Някои от тях и без друго са излишни. Осем институции се борят с корупцията и резултатът е плачевен. По-добре да остане една и да е ясно, че трябва да се пребори. Един отговорен човек и екип около него, за да се виждат лицата.
Кой спаси Италия от мафията? Двама съдии-следователи от Палермо. Да, загубиха живота си, но я разбиха. Сега всички им знаят имената. Знаят се кои са предателите, знае се кои героите. През тази драма обществото преживя процес на истинско пречистване. След убийството на Фалконе италианците са много повече европейци, отколкото преди това. Това трябва да стане и в България. Но тук осем комисии се прескачат. Смешна работа.
Една от най-обсъжданите теми напоследък е "за" или "против" евентуално споразумение с МВФ. Знае ли някой обаче реалното състояние на нещата - фиск, задължения, реална икономика, банки...? В кои от подаваните от правителството данни най-силно се съмнявате?
Не се знае реалното състояние. Първо, спадът на БВП не е 3.5% за първите 3 месеца. Може би е с 1.5-2 процента по-голям. Тук има далавера. Прогнозата на МВФ е за 7.5% спад в България. Така, ако първото е 3.5%, при следващите периоди спадът трябва да е над 10%. Би било ужасно, ако е така.
Според мен правителството е взело едни вече сключени договори и ги е отчело като касово изпълнение без да има такова. Така едни около 300 млн. се дават допълнително. Допускам такава машинация, но те ще трябва да я коригират, защото разходите трябва да бъдат приключени в края на годината.
Абсолютно не са верни и данните за безработицата. Това обяснява защо НОИ и НЗОК изпаднаха в дефицит. Те са събрали по-малко от края на миналата година, а трябваше да са събрали 20% повече. Къде са им приходите? Отговорът е: няма заетост - няма осигуровки.
Третото подозрение е изпълнението на бюджета. Аз чета данните за май и те са истинска катастрофа. Ако нещата продължат така, касовото изпълнение е много плашещо. Финансовото министерство подправя истината за реалността към днешна дата. Те не казват как върви дефицитът на здравната каса, вероятно около 170 млн. лева, което ще изтощи нейния резерв към края на годината. Осигурителният институт ще приключи с дефицит от около 400 млн. лева.
От тази гледна точка е изключително трудно да се каже от къде ще изскочи най-слабото място. Дали по линия на платежния баланс и ще продължи бързото намаляване на валутния резерв на страната, което ще принуди да се сключва споразумение с МФВ? А ако има опасност да се появи бюджетен дефицит, който вероятно вече се е появил, тогава ще трябва да се мисли за фискалния резерв. Или пускане на облигации, което ще събере ликвидността на банките. Държавата вероятно ще пусне облигациите с висока лихва. Дългът, който ще се генерира, ще е скъп. Всички ще тръгнат в тази посока. Това ще е пореден удар върху Българската фондова борса. Съответно върху доброволния пенсионен фонд, върху застрахователите...
Посочвате като един от основните проблеми политическата корупция. В каква степен корупцията, мафията с различните й лица и зависимости, включително от Русия и руските интереси, са обхванали българския обществено-политически живот?
В много голяма. Според изданието на "Ню Йорк таймс" за Европа, България се управлява от мафията. Констатациите в немската преса са в същата посока. Видени отвън, ние сме пуснали мафията да управлява. За съжаление и по време на изборите се дават се по-твърди доказателства, че корупцията в България на най-високи нива е манифестирана практика. Тя се показва в цялото си безочие.
Обратим ли е изобщо този процес, за да се върне страната на европейския си път?
С тази корупция сега трябва да се приключи. Първо, трябва да се приеме нов закон за политическите партии и кодекс за изборите, които да премахнат възможността да се купуват гласове. Заедно с това да се проведе сериозна реформа на съдебната власт. Това включва избор на главния прокурор от Народното събрание и отчетност пред избирателите за съществените дела. Премахване на имунитета на магистратите и депутатите. Прокуратурата трябва да бъде преместена в изпълнителната власт, за да е ясно кой отговаря пред народа. Да има възможност да бъдат свалени на избори, ако хората не са доволни от тяхната работа.
Някои отдават високата корупция и на манталитета на българите.
Не е въпрос до манталитет. Вижте, ако се разгащи която и да е европейска държава, хората ще започнат да се държат по същия начин. Ако институциите не излъчват воля и сила, така се получава навсякъде.
Променихте ли се вие и вашите възгледи за политиката в годините след 2001 г.? Тогава заявявате, че сте готов да носите "отговорността"? Сега във вашите "Отговори" отново казвате, че сте готов да я носите? Предвид различната ситуация каква е сега вашата отговорност и компромисите, свързани с нея?
Аз съм човек на отговорността. Никога няма да тръгна да се крия зад някой. Дефиницията не се е променила и най-хубавото е, че тя се споделя от все повече хора. Аз се боя, че навремето една от причините сериозно да се разминем с колегите в СДС, бе абсурдната представа за отговорността. Идеята, че отговорността я носи само един човек, а всички останали изпират съвестите си. Според мен отговорността се носи от политическата формация, защото хората с гласуването си показват точно това. Моя милост, който бе предназначен да бъде жертвата, която да изкупи греховете на всички, някак си успя да дефинира собствената си отговорност и отговорността на останалите.
Осем години не бяха малко време, изтърпяхме какво ли не, но ето че Синята коалиция върна на площада толкова много хора. Показателно е, че аз мога да спечеля като мажоритарен кандидат в най-големия избирателен район – 23 МИР София. Това говори, че ние в ДСБ сме успели да убедим хората, че можем да носим отговорност. Има голяма разлика между нас и обикновения европеец, представата за отговорността, за нейния адрес и нейните тежести. Европеецът е научен да носи своята лична отговорност, не повече. Той отива напред, само когато е убеден, че може да издържи още повече отговорност. Тук в България всички сме готови за всичко, защото не знаем, че идва момент, в който оправомощаването рикошира. В момента, в който отговорността се появи на хоризонта, всички бягат от нея като от атомна бомба.
Кой направи Доган, този Доган, който е днес? Направиха го БСП и Първанов. Първанов, защото го включи в правителството, бидейки абсолютно излишен. БСП и НДСВ си имаха мнозинство. Първанов го включи, защото сключи най-голямата корупционна сделка, за да бъде преизбран за президент. Сега, когато трябва да кажат чие е било това правителство, няма никой. Пускат Пламен Константинов да каже, че няма правителство, че няма коалиция. Е, как да няма? Никой не иска да поеме отговорността за тези четири години. Тезата е - "ние сме добрите, а те са лошите". Другите викат обратното. БСП вече викат: "Доган е лошият". Доган вика: "Чакайте, всичко аз..." Човекът се опитва някак си да се позиционира след тези упреци. Това обаче си е бягство от отговорност за едно управление. Нали беше успешно, защо бягат?
Когато ние предадохме управлението на страната, ме попитаха: "Кое е най-голямото ви постижение?". Аз отговорих: "С приватизацията". С една дума, поех отговорност за най-противоречивия процес на това управление – касовата приватизация. БСП обаче избяга от отговорност за масовата приватизация, която проведе Виденов. Даже в последния мандат на парламента някои депутати от БСП се опитаха да представят приватизацията на правителството на Виденов като извършена от правителството на ОДС. Това е пълен отказ да се носи отговорност и е най-големият бич на демокрация.
Как виждате развитието на десния проект към 2012 г.?
Развитието на десния проект ще го видят младите политиците в ДСБ и СДС, защото в тази перспектива те ще трябва да носят отговорността. Това е предизвикателство за други хора.
Как ще се отрази кризата на ЕС?
Кризата ще се реши. Лисабонският договор ще бъде приет. ЕС ще бъде принуден да увеличи заради кризата центростремителните си сили. Институциите се разпускат в периоди на бързо развитие. Бързият растеж е придружен с дрънченето на институциите, фирмите, тогава се правят най-големите безобразия. Това стана пред очите ни. Кризата обаче кара институциите да се мобилизират. ЕС в момента намира много правилни решения и Старият свят може да излезе най-силен от това. Първо, със засилване на интеграцията, изработване на обща външна и отбранителна политика. С това ще започне да изгражда реално могъщество. След това с реални и точни отговори на технологични предизвикателства. Европа тръгва да запазва природата си, което показва колко напред е ЕС. Аз за това се радвам, че ние сме част от това.
Силният удар на икономическата криза върху Югоизточна Европа, в частност България, ще доведе ли до политическото маргинализиране на държавите от региона в рамките на ЕС?
То си зависи от тях. Ние бяхме маргинализирани от Симеон Сакскобургготски и Станишев и без да има криза. Къде е България, която бе изключително важен фактор за мира и равновесието на Балканите и Черноморския регион? България, която предпази Македония от гражданска война, която се включи категорично в отстраняването на Милошевич. Къде е тази България през последните 8 години? Ние вече сме маргинализирани, но от управлението, а не от кризата.
Аз никога не съм предполагал, че ще достигнем до тази жалка форма: "Ние ще се присъединим към европейската позиция, когато тя стане обща за всички страни". Това е цялата външна политика на Калфин. По - посредствена не може да бъде. И това е държава, която е източна граница на ЕС, която граничи с Украйна, с Грузия, и това нещо тука спи и чака каква политика да се следва. Не смее да си формулира интересите по отношение на членството на Република Турция в ЕС. Това на какво прилича?
понеделник, 8 юни 2009 г.
петък, 5 юни 2009 г.
Мадара и Калиакра се оказаха в Родопите
Според 11 % от зрелостниците нос Калиакра и Мадарският конник се намират в Родопите. 1000 твърдят, че в Дунавската равнина се отглежда не пшеница, а ориз, а във Варна корабостроене няма. Най-високият връх в Рила е Еверест, планината е разделена на три части от Родопите, животните там са защитени от “Червения кръст”, като животинският свят е предимно от говеда. Трябва да се вземат мерки за премахване на проблемите, защото малко-помалко Рила изчезва.
понеделник, 25 май 2009 г.
Theres a lady whos sure
All that glitters is gold
And shes buying a stairway to heaven.
When she gets there she knows
If the stores are all closed
With a word she can get what she came for.
Ooh, ooh, and shes buying a stairway to heaven.
Theres a sign on the wall
But she wants to be sure
cause you know sometimes words have two meanings.
In a tree by the brook
Theres a songbird who sings,
Sometimes all of our thoughts are misgiven.
Ooh, it makes me wonder,
Ooh, it makes me wonder.
Theres a feeling I get
When I look to the west,
And my spirit is crying for leaving.
In my thoughts I have seen
Rings of smoke through the trees,
And the voices of those who standing looking.
Ooh, it makes me wonder,
Ooh, it really makes me wonder.
And its whispered that soon
If we all call the tune
Then the piper will lead us to reason.
And a new day will dawn
For those who stand long
And the forests will echo with laughter.
If theres a bustle in your hedgerow
Dont be alarmed now,
Its just a spring clean for the may queen.
Yes, there are two paths you can go by
But in the long run
Theres still time to change the road youre on.
And it makes me wonder.
Your head is humming and it wont go
In case you dont know,
The pipers calling you to join him,
Dear lady, can you hear the wind blow,
And did you know
Your stairway lies on the whispering wind.
And as we wind on down the road
Our shadows taller than our soul.
There walks a lady we all know
Who shines white light and wants to show
How evrything still turns to gold.
And if you listen very hard
The tune will come to you at last.
When all are one and one is all
To be a rock and not to roll.
понеделник, 18 май 2009 г.
За мишките, плъховете, тигрите и лъвовете
По материали от: www.svobodata.com Публикувана от bg-history
Едвин Сугарев
Петнадесет хиляди активисти се събраха в местността Демир баба теке край Исперих за започването на предизобрните кампании на ДПС. Използвам множествето число, защото лидерите на движението съвсем ясно посочиха, че стартират както кампанията за евроизборите, така и тази за българския парламент - и акцентираха върху втората.
Доган поиска пълна мобилизация и избор на 40 народни представители - като добави, че България била вече тясна за ДПС, поради което партията имала нужда от европейско пространство за реализация. Може би е редно да припомним, че Доган търси това европейско пространство не от вчера - а още от онзи паметен ден в началото на демокрацията, в който заяви от трибуната на Народното събрание, че пътят към Европа минава през Босфора.
Не това е основното негово послание обаче - и не това е сърцевината на неговата политическа философия. Същите бяха изразени другаде - на митинг в община Каолиново - и коректно предадени от пресцентъра на ДПС. И според мен трябва да бъдат записани с едри букви в политическата история на нова България - като образец за това как полит-икономическата олигархия си представя предизборната борба и отношението към политическите си опоненти:
"Като че ли който поиска да стане политик, започва кампания анти-Доган. Като че ли всички са против нас. Против мен. На тях искам да кажа, че мишката и плъхът се борят помежду си, но не може мишка и плъх да се борят с тигри и лъвове! Всеки трябва да се бори със себеподобните си! Аз нямам намерение да живея на друго място. Ние нямаме намерение да живеем на друго място! На когото не му харесва, да отиде да живее където поиска."
Който е против мен, е мишка или плъх - казва Доган. И на който не му харесват правилата, по които се живее в държавата на тигрите и лъвовете - да си ходи другаде. Ние сме тук и нямаме намерение да се променим - нито пък имаме намерението да променяме отношението си към своите поданици. Всяка жаба да си знае гьола, респективно мишките и плъховете да си знаят кьошето, в което са натикани. Това е - с две думи казано - европейското послание на Ахмед Доган.
Повече от един милион българи вече отидоха другаде. Отидоха, защото не им хареса начина, по който се живее в нещастната им родина. Но досега никой политик не бе дръзвал да им хвърли право в лицето своето „махайте се". Доган го направи. И това е вече наистина много. И наистина е време да се ядосаме.
И за да не остане неяснота какво смятат да правят с нас „тигрите" и „лъвовете", един от депесарските кандидати за европейския парламент, Неджми Али, го изрече в прав текст. Според него: „Който спечели следващите избори, ще управлява благосъстоянието на целия народ и на всеки един от вас." Те точно това правеха и досега. Управляваха благосъстоянието на целия народ. В своя полза.
Би трябвало да се вгледате в лицата им. В това например - на Делян Пеевски, синчето на медийния олигарх Ирен Кръстева, който вече не се явява от НДСВ, а от ДПС, и който беше уволнен с много сериозни обвинения в корупция - и върнат тихомълком на същия пост като зам. министър - по искане на Доган: същият ще води листата на ДПС в Пазарджик.
Би трябвало да се вслушате в думите им. В цинизма и самодоволството - с което например говорят за възродителния процес - точно те, ченгетата от ДС, разработвани за работа по „турска линия" предавали своите братя по вяра. В думите на самия Доган например - с неговия 13-годишен стаж в ДС и многотомното му досие.
Прочее това ли са те - тигрите и лъвовете на България? Не, никакви тигри и лъвове не са. Не са дори и соколи. Са лешояди - накацали студения труп на потайно умъртвената българска демокрация. Такива са си и такива са си били - и наистина няма да се променят. Пита се по-скоро кои сме ние дето ги търпим. Крайно време е да престанем да се правим на мишлета.
четвъртък, 14 май 2009 г.
сряда, 6 май 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)