вторник, 23 ноември 2010 г.
четвъртък, 18 ноември 2010 г.
general protection fault
Аз ли трябва да Ви казвам какво ни харесва и какво не?! Нали Вие сте дизайнера и претендирате, че сте професионалист – Вие ми кажете!
Показвате ми само едно нещо и очаквате да дам коментар?! Дайте 5-10 предложения и тогава ще говорим…
Дизайна на „главата“ трябва да крещи „Пари, пари!“. В момента крещи само „Разходи, разходи!“
Като мислите интериорния дизайн предвидете, че имаме куче моля
Показвате ми само едно нещо и очаквате да дам коментар?! Дайте 5-10 предложения и тогава ще говорим…
Дизайна на „главата“ трябва да крещи „Пари, пари!“. В момента крещи само „Разходи, разходи!“
Като мислите интериорния дизайн предвидете, че имаме куче моля
сряда, 17 ноември 2010 г.
понеделник, 15 ноември 2010 г.
неделя, 14 ноември 2010 г.
събота, 13 ноември 2010 г.
Интуицията ми е по-силна от всякакви хора- тя коли, тя беси.
но сетивата ти грешат
Mr. Crowley, what went down in your head
(Oh) Mr. Crowley, did you talk to the dead
Your lifestyle to me seems so tragic
With the thrill of it all
You fooled all the people with magic
(Yeah)You waited on Satan's call
Mr. Charming, did you think you were pure
Mr. Alarming, in nocturnal rapport
Uncovering things that were sacred, manifest on this earth
(Oh)Conceived in the eye of a secret
Yeah, they scattered the afterbirth
но сетивата ти грешат
Mr. Crowley, what went down in your head
(Oh) Mr. Crowley, did you talk to the dead
Your lifestyle to me seems so tragic
With the thrill of it all
You fooled all the people with magic
(Yeah)You waited on Satan's call
Mr. Charming, did you think you were pure
Mr. Alarming, in nocturnal rapport
Uncovering things that were sacred, manifest on this earth
(Oh)Conceived in the eye of a secret
Yeah, they scattered the afterbirth
петък, 12 ноември 2010 г.
онс ъпон ъ тайм
Живял едно време в едно царство един принц.
Той бил особен с това че се родил
с завит болт на корема.
Чудели се маяли се мъдреците и магьосниците
как да го махнат но все не успявали.
По едно време през царството минал един дърводелец.
Извадил той една специална отвертка
и щом развил болта на принца му паднал гъза.
Той бил особен с това че се родил
с завит болт на корема.
Чудели се маяли се мъдреците и магьосниците
как да го махнат но все не успявали.
По едно време през царството минал един дърводелец.
Извадил той една специална отвертка
и щом развил болта на принца му паднал гъза.
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
И така, какво искат мъжете от една жена, всъщност? Каква трябва да е тя, за да спрат да мрънкат най-после? Клишираният отговор на този въпрос: „дама в обществото и курва в леглото“ не ми върши никаква работа, защото колкото и достолепно да се държи жена ти, ако е курва, рано или късно ще те превърне в недоволен мрънкач с ей таквиз рога…
Нека да вземем средностатистическия мъж: той не е нито горзен, нито красив, не е слаб, нито е дебел, не беден, но не е и богат, нито пък е известен. Има си нормална професия, занимава се с разни скучновати на пръв поглед, рутинни неща, но изкарва достатъчно, за да си плаща сметките. И евентуално, за да издържа семейство. Средностатистическият мъж не блести с изключителен интелект. Той не е гений. Не е рядък талант. Обаче не е глупав. Достаъчно умен е, за да осъзнава факта, че „средностатистически“ е различно от „посредствен“. Той отдавна е свикнал с мисълта, че за него е предназначена средностатистическата жена. С нея си подхождат, защото тя също не е посредствена и си дава ясна сметка, че принцовете на бели коне (Майбаси) са за принцесите с богати татковци, които предлагат половин царство зестра.
И ето, че в един прекрасен ден средностатистическият мъж се запознава със средностатистическата жена. Между тях пламва любов и те заживяват своята средностатистическа идилия. Дали ще бъдат щастливи? Може би да, защото и двамата не са посредствени. Стъпили са здраво на земята и знаят докъде свършва реалността и откъде започват мечтите.
Какво може да иска един такъв мъж от жената до себе си, за да бъде щастлив? Ето какво:
Той ще иска жена му да е равностоен партньор. Тя трябва да знае, че детството свърши и, че той не е татко й, който беше длъжен да изпълнява всеки неин каприз. Да, той ще й купува подаръци, ще води колата й на сервиз и ще се занимава с неприятните битови проблеми, дори ще я глези колкото може, защото я обича, но ще бъде недоволен, ако тя изцяло му увисне на врата. Защото той, както стана ясно, не е дебел. Вратът му също не е дебел. Такъв човек се нужаде от ценната подкрепа, която тя може да му окаже като истинско другарче в живота. Би издържал децата си, но не би бил довлен да издържа средностатистическата си жена, понеже е мързелива, да речем. Поне не изцяло. А тъй като е средностатистическа, тя не е нито тъпа, нито грозна, нито оскатена от природата, за да си намери подходяща работа и да му удря по едно рамо от време на време.
Той ще иска жена му да е само негова, поне докато са заедно. Да бъде честна. Той не е беден и винаги може да плати 50 лв за секс с непозната, но няма да го направи, защото я обича и тя му е напълно достатъчна. Дори да не е, ще се страхува да не я загуби. Пък и задоволените мъже не ходят по проститутки. И не изневеряват. Тя пък винаги може да си осигури секс с непознат, дори без да плаща, защото е жена. Макар и средностатистическа. И ако тя се влюби в друг, мъжът й ще бъде по-спокоен, ако дойде и му каже в очите: „всичко приключи“. Но ако след една година разбере, че през леглото й са минали още няколко средностатистически мъже, без той да знае, много вероятно е да се озлоби и цял живот след това да повтаря, че жените са „курви“. Много е вероятно да бъде прав. За себе си. „Мразя лъжата, лицемерието и предателството“ е умозаключение на доста средностатистически жени. Мъжете не си служат с този лозунг, защото намират за съвсем естествено да е кофти, ако те излъжат и предадат. Ако човека до теб се окаже лицемер. Тези неща се подразбират.
Той ще иска тя да не му се качва на главата. Любовта си е любов, но човек има нужда от личното си пространство, докато е жив. Започнат ли да му го отнемат, озлобява се като животно в клетка. Той ще иска да поддържа връзка със старите си приятели от детинство, макар и тя да не ги харесва, защото те са ценни за него. Дали са му много. Освен това, те фигурират в живота му много преди тя да се появи. Той ще иска да играе футбол в неделя, да ходи на лов, за риба, да си ремонтира колата, да играе компютърни игри или да се занимава с неговите си, мъжки нещица, вместо с нейните проблеми, с нейните приятелки или с нейните родители. Поне един ден в седмицата, той ще предпочита да се занимава повече със себе си, отколкото с нея. И ще бъде благодарен, ако тя не му отнема тази свобода.
Той ще иска жена му да прилича на него и да не се държи като пълен психопат. Да бъде поне малко рационална. Ще се изнерви, ако тя започне да реве без причина. Мълчанието й ще го вбесява. Нейната упоритост – едно от качествата, заради които преди време се беше влюбил в нея, постепенно ще започне да го дразни. Ако има някакъв проблем, мъжът ще предпочете да разбере какъв е той, за да потърси начини за неговото разрешаване. Той ще се вбесява, ако тя непрекъснато му натяква колко важно е споделянето, докато всъщност отказва да сподели проблемите си с него. Нали уж бяха приятелчета? „Къде остана доверието?“ – ще се пита той.
Той ще иска тя да не променя характера си толкова често, колкото променя цвета на косата си. Мъжете са лоялни, праволинейни същества. Успееш ли веднъж да ги накараш да ти се доверят, те ще те следват до гроб, защото са повярали в теб, в това, което си, в твоите устои, дори в особеностите на твоя характер. Но ако всеки ден в леглото до тях се буди коренно различна личност, много вероятно е те да загубят доверие в човека без форма и без цвят. Да се почувстват несигурни. Когато жените се почувстват несигурни, те търсят кой да ги защити. Когато мъжете се почувстват несигурни, те вземат нещата в свои ръце и елиминират факторите, предизвикващи несигурност. Твърде често, за съжаление, ампутират от живота си човека-несигурност. Такива са природните закони. По-лесно е да направиш компромис със себе си, отколкото с Природата. Всъщност, второто е абсолютно невъзможно.
Той ще иска жена му да не се опитва да го променя. Ако предпочита да ходи спортно облечен, защото харесва удобните дрехи, тя ще сгреши много с желанието си на всяка цена да го види по сако и вратовръзка. Ако не харесва китайската храна или, ако преди време е повръщал от суровата риба в японски ресторант, той ще си помисли, че тя непрекъснато му отмъщава за нещо, като го води по заведения с екзотична кухня. Той ще се радва, ако не е длъжен да харесва нейните кино звезди, нейните толк шоута, нейните любими автори и музиканти. Ще се радва, ако не си говорят за сериали. Няма да иска от нея да гледат заедно срещата на полуфиналите, но ще бъде благодарен, ако не го занимават с Тае-бо, с Фънг Шуй или с проблемите на овцата Кари Брадшоу от „Сексът и градът“.
Той ще иска от нея тя да му бъде приятел. Да може да й се довери. Да може да разчита на нея, както разчита на истинските си приятели. Няма да е много доволен ако разбере, че кифлите от офиса й знаят всичко за
най-съкровените му тайни, които е изповядвал чисто гол в леглото пред нея. Той ще иска да имат някакви сходни интереси, поне едно нещо да ги вдъхновява и двамата. Да имат някаква обща мечта. Ще бъде истински благодарен, ако тя спазва своите обещания. Тъпо ще му стане, ако от три седмици плануват някаква ваканция, ако той е запазил места в хотел, свършил е цялата организация, а тя в последната минута му сервира, че не й се ходи никъде и май предпочита през уикенда да си остане у дома. Истинските приятели не правят така.
И не на последно място по важност, той ще бъде благодарен, ако жена му не иска от него невъзможни неща. Тя трябва да е достатъчно умна, за да знае, че със средностатистическата му заплата от 800 лв, той няма как да я заведе на остров в Тихия океан. Колкото и да я обича. Няма как да й подари Кайен и няма как да й купи къща в Бояна, нищо че за мъжа на братовчедка й тези неща са ежедневие, примерно. Той ще иска жена му да има доверие в него, за да се почувства сигурен в любовта й. Ако тя не му създава напрежение, ако не подкопава самочувствието му ежедневно, а вместо това го подкрепя, може би той ще повярва в себе си, ще се възползва от късмета си и ще последва мечтите си, за да може да й подари света един ден. Да, познавам средностатистически жени, които живеят като принцеси, без баща им да е платил половин царство зестра. И това е така, защото са целунали краставата жаба, докато още е била в гьола.
Толкова ли много иска един средностатистически мъж, всъщност? Не мисля.
Тихомир Димитров
Нека да вземем средностатистическия мъж: той не е нито горзен, нито красив, не е слаб, нито е дебел, не беден, но не е и богат, нито пък е известен. Има си нормална професия, занимава се с разни скучновати на пръв поглед, рутинни неща, но изкарва достатъчно, за да си плаща сметките. И евентуално, за да издържа семейство. Средностатистическият мъж не блести с изключителен интелект. Той не е гений. Не е рядък талант. Обаче не е глупав. Достаъчно умен е, за да осъзнава факта, че „средностатистически“ е различно от „посредствен“. Той отдавна е свикнал с мисълта, че за него е предназначена средностатистическата жена. С нея си подхождат, защото тя също не е посредствена и си дава ясна сметка, че принцовете на бели коне (Майбаси) са за принцесите с богати татковци, които предлагат половин царство зестра.
И ето, че в един прекрасен ден средностатистическият мъж се запознава със средностатистическата жена. Между тях пламва любов и те заживяват своята средностатистическа идилия. Дали ще бъдат щастливи? Може би да, защото и двамата не са посредствени. Стъпили са здраво на земята и знаят докъде свършва реалността и откъде започват мечтите.
Какво може да иска един такъв мъж от жената до себе си, за да бъде щастлив? Ето какво:
Той ще иска жена му да е равностоен партньор. Тя трябва да знае, че детството свърши и, че той не е татко й, който беше длъжен да изпълнява всеки неин каприз. Да, той ще й купува подаръци, ще води колата й на сервиз и ще се занимава с неприятните битови проблеми, дори ще я глези колкото може, защото я обича, но ще бъде недоволен, ако тя изцяло му увисне на врата. Защото той, както стана ясно, не е дебел. Вратът му също не е дебел. Такъв човек се нужаде от ценната подкрепа, която тя може да му окаже като истинско другарче в живота. Би издържал децата си, но не би бил довлен да издържа средностатистическата си жена, понеже е мързелива, да речем. Поне не изцяло. А тъй като е средностатистическа, тя не е нито тъпа, нито грозна, нито оскатена от природата, за да си намери подходяща работа и да му удря по едно рамо от време на време.
Той ще иска жена му да е само негова, поне докато са заедно. Да бъде честна. Той не е беден и винаги може да плати 50 лв за секс с непозната, но няма да го направи, защото я обича и тя му е напълно достатъчна. Дори да не е, ще се страхува да не я загуби. Пък и задоволените мъже не ходят по проститутки. И не изневеряват. Тя пък винаги може да си осигури секс с непознат, дори без да плаща, защото е жена. Макар и средностатистическа. И ако тя се влюби в друг, мъжът й ще бъде по-спокоен, ако дойде и му каже в очите: „всичко приключи“. Но ако след една година разбере, че през леглото й са минали още няколко средностатистически мъже, без той да знае, много вероятно е да се озлоби и цял живот след това да повтаря, че жените са „курви“. Много е вероятно да бъде прав. За себе си. „Мразя лъжата, лицемерието и предателството“ е умозаключение на доста средностатистически жени. Мъжете не си служат с този лозунг, защото намират за съвсем естествено да е кофти, ако те излъжат и предадат. Ако човека до теб се окаже лицемер. Тези неща се подразбират.
Той ще иска тя да не му се качва на главата. Любовта си е любов, но човек има нужда от личното си пространство, докато е жив. Започнат ли да му го отнемат, озлобява се като животно в клетка. Той ще иска да поддържа връзка със старите си приятели от детинство, макар и тя да не ги харесва, защото те са ценни за него. Дали са му много. Освен това, те фигурират в живота му много преди тя да се появи. Той ще иска да играе футбол в неделя, да ходи на лов, за риба, да си ремонтира колата, да играе компютърни игри или да се занимава с неговите си, мъжки нещица, вместо с нейните проблеми, с нейните приятелки или с нейните родители. Поне един ден в седмицата, той ще предпочита да се занимава повече със себе си, отколкото с нея. И ще бъде благодарен, ако тя не му отнема тази свобода.
Той ще иска жена му да прилича на него и да не се държи като пълен психопат. Да бъде поне малко рационална. Ще се изнерви, ако тя започне да реве без причина. Мълчанието й ще го вбесява. Нейната упоритост – едно от качествата, заради които преди време се беше влюбил в нея, постепенно ще започне да го дразни. Ако има някакъв проблем, мъжът ще предпочете да разбере какъв е той, за да потърси начини за неговото разрешаване. Той ще се вбесява, ако тя непрекъснато му натяква колко важно е споделянето, докато всъщност отказва да сподели проблемите си с него. Нали уж бяха приятелчета? „Къде остана доверието?“ – ще се пита той.
Той ще иска тя да не променя характера си толкова често, колкото променя цвета на косата си. Мъжете са лоялни, праволинейни същества. Успееш ли веднъж да ги накараш да ти се доверят, те ще те следват до гроб, защото са повярали в теб, в това, което си, в твоите устои, дори в особеностите на твоя характер. Но ако всеки ден в леглото до тях се буди коренно различна личност, много вероятно е те да загубят доверие в човека без форма и без цвят. Да се почувстват несигурни. Когато жените се почувстват несигурни, те търсят кой да ги защити. Когато мъжете се почувстват несигурни, те вземат нещата в свои ръце и елиминират факторите, предизвикващи несигурност. Твърде често, за съжаление, ампутират от живота си човека-несигурност. Такива са природните закони. По-лесно е да направиш компромис със себе си, отколкото с Природата. Всъщност, второто е абсолютно невъзможно.
Той ще иска жена му да не се опитва да го променя. Ако предпочита да ходи спортно облечен, защото харесва удобните дрехи, тя ще сгреши много с желанието си на всяка цена да го види по сако и вратовръзка. Ако не харесва китайската храна или, ако преди време е повръщал от суровата риба в японски ресторант, той ще си помисли, че тя непрекъснато му отмъщава за нещо, като го води по заведения с екзотична кухня. Той ще се радва, ако не е длъжен да харесва нейните кино звезди, нейните толк шоута, нейните любими автори и музиканти. Ще се радва, ако не си говорят за сериали. Няма да иска от нея да гледат заедно срещата на полуфиналите, но ще бъде благодарен, ако не го занимават с Тае-бо, с Фънг Шуй или с проблемите на овцата Кари Брадшоу от „Сексът и градът“.
Той ще иска от нея тя да му бъде приятел. Да може да й се довери. Да може да разчита на нея, както разчита на истинските си приятели. Няма да е много доволен ако разбере, че кифлите от офиса й знаят всичко за
най-съкровените му тайни, които е изповядвал чисто гол в леглото пред нея. Той ще иска да имат някакви сходни интереси, поне едно нещо да ги вдъхновява и двамата. Да имат някаква обща мечта. Ще бъде истински благодарен, ако тя спазва своите обещания. Тъпо ще му стане, ако от три седмици плануват някаква ваканция, ако той е запазил места в хотел, свършил е цялата организация, а тя в последната минута му сервира, че не й се ходи никъде и май предпочита през уикенда да си остане у дома. Истинските приятели не правят така.
И не на последно място по важност, той ще бъде благодарен, ако жена му не иска от него невъзможни неща. Тя трябва да е достатъчно умна, за да знае, че със средностатистическата му заплата от 800 лв, той няма как да я заведе на остров в Тихия океан. Колкото и да я обича. Няма как да й подари Кайен и няма как да й купи къща в Бояна, нищо че за мъжа на братовчедка й тези неща са ежедневие, примерно. Той ще иска жена му да има доверие в него, за да се почувства сигурен в любовта й. Ако тя не му създава напрежение, ако не подкопава самочувствието му ежедневно, а вместо това го подкрепя, може би той ще повярва в себе си, ще се възползва от късмета си и ще последва мечтите си, за да може да й подари света един ден. Да, познавам средностатистически жени, които живеят като принцеси, без баща им да е платил половин царство зестра. И това е така, защото са целунали краставата жаба, докато още е била в гьола.
Толкова ли много иска един средностатистически мъж, всъщност? Не мисля.
Тихомир Димитров
сряда, 10 ноември 2010 г.
вторник, 9 ноември 2010 г.
Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете,
което се намира на една звезда,
е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
И когато се утешиш (човек винаги се утешава),
ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел.
Ще ти се иска да се смееш заедно с мен.
И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие...
И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш,
загледан в небето. А ти ще им кажеш:
"Да, звездите винаги ме карат да се смея!"
И ще те помислят за луд
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете,
което се намира на една звезда,
е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
И когато се утешиш (човек винаги се утешава),
ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел.
Ще ти се иска да се смееш заедно с мен.
И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие...
И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш,
загледан в небето. А ти ще им кажеш:
"Да, звездите винаги ме карат да се смея!"
И ще те помислят за луд
понеделник, 8 ноември 2010 г.
неделя, 7 ноември 2010 г.
Sunday
06:58 АМ
Малко удоволствие е да се ровя сутринв остатъците от нощния въздух неравномерно разпределен зад северните стени и под парцаливите листа на липите. Прашни. Ароматни завеси над тротоара. А напред ме чака дневната смяна - участъци покрити с ярка и лепкава светлина. Доволно хрупам ябълка докато е още хладно. Сутрин е така с мен.
06:58 АМ
Малко удоволствие е да се ровя сутринв остатъците от нощния въздух неравномерно разпределен зад северните стени и под парцаливите листа на липите. Прашни. Ароматни завеси над тротоара. А напред ме чака дневната смяна - участъци покрити с ярка и лепкава светлина. Доволно хрупам ябълка докато е още хладно. Сутрин е така с мен.
събота, 6 ноември 2010 г.
петък, 5 ноември 2010 г.
Преди да изпаднеш в безсъзнание
Бих искал да получа още една целувка
Още ослепителен шанс за блаженство
Още една целувка
Дните са светли и изпълнени с болка
Обгърни ме с нежният си дъжд
Времето, което избяга е твърде откачено
ще се срещнем пак
ще се срешнем пак
Кажи ми къде лежи свободата ти
Избави ме от причините
от които често плачеш
а аз летя
Кристалният кораб се попълва
Хиляди момичета, хиляди тръпки
Милион начини да прекарат времето си
Когато се върна
Ще прекрачим линията
Бих искал да получа още една целувка
Още ослепителен шанс за блаженство
Още една целувка
Дните са светли и изпълнени с болка
Обгърни ме с нежният си дъжд
Времето, което избяга е твърде откачено
ще се срещнем пак
ще се срешнем пак
Кажи ми къде лежи свободата ти
Избави ме от причините
от които често плачеш
а аз летя
Кристалният кораб се попълва
Хиляди момичета, хиляди тръпки
Милион начини да прекарат времето си
Когато се върна
Ще прекрачим линията
четвъртък, 4 ноември 2010 г.
кой друг ако не ghosdog!
отивай тази нощ в градината
любими
под ябълковите дървета
целувки да ми събереш
любими
в кашони да ги донесеш
студени както са от сутринта
любими
за да си имам когато тръгна на война
---------------------------------------------
от хиляди месеци насам
тук все е четири сутринта
изтръпнало чакахме дъжда
да докара сълзи върху нас
някъде далече от тук
докато валял дъждът заспал
пропуснал завой и сега при нас
няма да вали в четири сутринта
любими
под ябълковите дървета
целувки да ми събереш
любими
в кашони да ги донесеш
студени както са от сутринта
любими
за да си имам когато тръгна на война
---------------------------------------------
от хиляди месеци насам
тук все е четири сутринта
изтръпнало чакахме дъжда
да докара сълзи върху нас
някъде далече от тук
докато валял дъждът заспал
пропуснал завой и сега при нас
няма да вали в четири сутринта
сряда, 3 ноември 2010 г.
Manowar
Build a fire a thousand miles away to light
my long way home
I ride a comet
My trail is long to stay
Silence is a heavy stone
i fight the world and take all they can give
There are times my heart hangs low
Born to walk against the wind
Born to hear my name
No matter where I stand I'm alone
Stand and fight
Live by your heart
Always one more try
I'm not afraid to die
Stand and fight
Say what you feel
Born with a heart of steel
Burn the bridge behind you
Leave no retreat
There's only one way home
Those who laugh and crowd the path and cut
each other's throats
We'll fall like melting snow
They'll watch us rise with fire in our eyes
They'll bow their heads
Their hearts will hang low
Then we'll laugh and they will kneel and know
this heart of steel was
Too hard to break
Too hard to hold
Stand and fight
Live by your heart
Always one more try
I'm not afraid to die
Stand and fight
Say what you feel
Born with a heart of steel
Brothers I am calling from the valley of the kings
with nothing to atone
A dark march lies ahead, together we will ride like
thunder from the sky
May your sword stay wet like a young girl in her
pride
Hold your hammers high
Blood and death are waiting like a raven in the sky
I was born to die
Hear me while I live
As I look into your eyes
None shall hear a lie
Power and dominion are taken by the will
By divine right hail and kill
Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill
Hail, Hail, Hail and Kill, Hail and Kill
вторник, 2 ноември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)