събота, 25 декември 2010 г.
вторник, 21 декември 2010 г.
Ключови думи при търсене
"по дороге шла девица"
ominaeshi blogspot
оминаеши
ректификациона колона
филмче на таралежко
"psychobaiko"
2о12
like an unexpected limbo dancer under the lavatory door of life
mashinata на тюринг
неделя, 19 декември 2010 г.
събота, 18 декември 2010 г.
четвъртък, 16 декември 2010 г.
уовците на Батко
Батко :- Ние ги хващаме, те ги пускат (за снежинките става въпрос)!Освен това Костов е виновен. Още от сутринта ръси снежинки навсякъде, за да прави сечено.Съсипа хубавата социалистическа страна, в която цареше вечна пролет. Приватизира снега и ето вижте сега - вали неравномерно и изненадващо.
Истината е, че ловенето на снежинките е много трудно и отнема време. По улиците всички машини и целият персонал на фирмите за почистване ловят снежинки, но не успяват да ги изловят на 100%. Стараят се хората, но не успяват... Ето, тази сутрин видях един мургав господин да скача на средата на пътя. Спрях и го попитах какво прави, а той каза: "Уовим снежинките, бате!" Беше наловил цяла торба снежинки, още мърдаха вътре...
Задейставали сме акция "Нагли снежинки". Всичко ще се разбере и ще лъсне!Ще видите..
вторник, 14 декември 2010 г.
неделя, 12 декември 2010 г.
събота, 11 декември 2010 г.
четвъртък, 9 декември 2010 г.
 |
| From Drop Box |
Царете са действали, не са се хвалили по медиите. Като се издъни някой подчинен - смърт или в най-добрия случай затвор, а не сърдене по радиото.
петък, 3 декември 2010 г.
-Понякога-отвърна Кончето,защото винаги говореше честно.-Когато си истински,за теб няма значение дали те боли.
-Изведнъж ли се случва,сякаш те раняват-питаше Зайчето,-или малко по малко?
-Не се случва изведнъж-обясни Кончето,-а ставаш истински.За това е нужно много време.За това не се случва често на хора,които се чупят лесно,имат остри ръбове,или трябва да се пазят много внимателно.Общо взето,когато станеш истински,козината ти се е проскубала,очите ти са изпадали,краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение,тъй като ти си истински и не можеш да бъдеш грозен,освен за хората,които не разбират
ПРИКАЗКА
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!