И Пеньо не признаваха. Парадирал с работническата си професия!? Идваше в София и в СБП /Съюз на бездарните писатели, както ги наричаше той/ с ватенка. Кръстиха го Поетът с ватенката. Това дразнеше „корифеите” в Съюза. Беше единственият работник между поетите. И точно това им се струваше подозрително. Както Вапцаров на времето. Изобличаваше ръководството, че потънало в разкош, с плюш и персийски килими. Спели до обяд и тогава идвали на работа. А той ставал в шест, за да бъде навреме на скелето. Че и на работа не идвали, когато някое от кучетата им е болно. Самозабравили се! Викаха го пред ръководството-да го вразумяват. Да не води в „Бамбука” медицински сестри и сервитьорки от Димитровград, че били курви. А той дръзко им отговаряше:Курви са жените ви, по-млади от вас с по трийсет години. Че и от дъщерите ви от предишните бракове. Чакат ви да пукнете, та да си поживеят сами, свободнов апартаментите, вилите и колите ви. Да обиколят Европа и света с авоарите ви в чужди банки и тлъстите ви спестовни книжки.” Когато му припомняха, че не е член на Съюза казваше: „Да ви пикая на Съюза! Вас като ви приеха да не би да станахте по-талантливи? Същите бездария си останахте както преди! Щом вие сте членове, мястото ми не е там!”
Имаше остър език. Особено когато пийнеше. Бунтар беше! Не позволяваше да го настъпват и иронизират. Затова го мразеха! Казваше им всичко в очите. Чуждите радиостанции го четяха в ефир, анализираха го, хвалеха го като новатор. Изтъкваха, че е единствения поет-работник у нас, а това дразнело „работническата класа” и вождовете, управляващо страната от нейно име.
Стоян Йорданов
http://bosia.blog.bg/history/2011/10/18/za-vapcarov-penio-penev-i-pisatelskiia-syiuz.837239
