Не сме народ, не сме народ, а мърша,
Хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
Да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме,
и щеме Един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
Пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Аман ни е нам хала!”
- а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша.
сряда, 30 април 2008 г.
неделя, 27 април 2008 г.
съдбата-горката
прошепна ми съдбата:стъпвай леко, по ноти повърви
дишай със желязната усмивка на света
едно,две,три
едно две три....отвори очи
дишай със желязната усмивка на света
едно,две,три
едно две три....отвори очи
петък, 25 април 2008 г.
вторник, 15 април 2008 г.
неделя, 13 април 2008 г.
Играчка без яйце
Ваня Щерева
----------------------------------
Зящо жените все пазите диети,поинтересува се случаен събеседник в бара..?
Как защо?От от признателност към Природата.Щото ,чука на вратата природата тия дни,
-Кой е питам
-Природата
Аа,влизай влизай.И седнахме да си поговорим,така по женски.
Виж какво каза ми,аз направих максимума за теб.Дадох ти перфектно тяло,спестих ти стрии,целулит,обаче аз не съм с неограничени възможности.И на мен годинките ми цъкат...Помогни ми и ти, че да можем си все така симпатични една на друга,да няма после обвинения..
Нямаш проблеми,казах , и само лекичко напрегнах волята си.Нямам право да я разочаровам.Все пак тя се отнася доста мило с мен от самото начало...
И понеже много я уважава ,си я слушам.Е,не съм и споделяла за намеренията си за след30година да седя в селска къща и да ям ям ям...Но тогава,знам тя няма да ми се разсърди,защото толкова години ще съм и служила вярно,ще имам право на пенсиониране.
И,знаеш ли случайни събеседнико,ей за това седя тука на минерална вода и си говоря с теб.Щото ми идват всякакви гости и все ме ангажират с техните претенции.
Ейго,преди Природата идва Важното решение.Миналата седмица това.
Аз,нали,любезна,де да го знам какво ще иска...
Не беше много приятен разговора ни но...То не може човек да се разбира с всички перфектно.
-Спираш,вика, да се занимаваш с този последни,няма да ти стана нещата,само енергия напразно хабиш.Направо ми заповяда.Имаш да свали5 кила вика,спираш концентрата,че много калории,до септември да тренираш,да се постегнеш да не мислиш за глупости.Ако си послушна,на есен може и да ти пратя бещо за награда.Яйце с играчка квот` ти се падне.
И си тръгна Важното решение,без да ми остави избор.
Само дето Тъгата довлачи ссъс себе си нещастика...
И ми я завеща на тръгване.Да ми правела компания.
Не я искам тая.Досадна ми е.Баш през лятото да ми се натресе...
Толкова ли си няма други приятели че все на мене на главата.И с преспиване остана нали ми е широко леглото..Днес я питам докога така смята да остане,незнаела..
ше и мамицата тъпа аз на нея..
Ей за това се запилях по безпредметни купони и те срещнах сега и тебе,да не и гледам кахърната физиономия .Още не съм се прибрала у нас,от оня ден,но звънях в къщи да я проверя.
Там си е.Налеглото и ме чакала да си дойда да ме прегърне.
Няма пък да се прибера.Ще си седя тука с теб и ще ти се разказвам.Ама и едно наздраве не мога да ти кажа с тази минерална вода.Че ако надушат Приридата и Важното решение,че не слушам,нито Тъгата ще си приберат,нито яйце с играчка ще ми пратят на есен.Чакай ,че някой ми звъни.
-Ало,кой е?О,Лято! Здрасти бе!По-силно че не чувам добре,тук е шумно!Каквооо?До мен на бара седи лятната ми играчка?Без яйце?Да престана да го занимавам с глупости и да действам?
Разбрано.Благодаря ти.На есен ще му мисля.
----------------------------------
Зящо жените все пазите диети,поинтересува се случаен събеседник в бара..?
Как защо?От от признателност към Природата.Щото ,чука на вратата природата тия дни,
-Кой е питам
-Природата
Аа,влизай влизай.И седнахме да си поговорим,така по женски.
Виж какво каза ми,аз направих максимума за теб.Дадох ти перфектно тяло,спестих ти стрии,целулит,обаче аз не съм с неограничени възможности.И на мен годинките ми цъкат...Помогни ми и ти, че да можем си все така симпатични една на друга,да няма после обвинения..
Нямаш проблеми,казах , и само лекичко напрегнах волята си.Нямам право да я разочаровам.Все пак тя се отнася доста мило с мен от самото начало...
И понеже много я уважава ,си я слушам.Е,не съм и споделяла за намеренията си за след30година да седя в селска къща и да ям ям ям...Но тогава,знам тя няма да ми се разсърди,защото толкова години ще съм и служила вярно,ще имам право на пенсиониране.
И,знаеш ли случайни събеседнико,ей за това седя тука на минерална вода и си говоря с теб.Щото ми идват всякакви гости и все ме ангажират с техните претенции.
Ейго,преди Природата идва Важното решение.Миналата седмица това.
Аз,нали,любезна,де да го знам какво ще иска...
Не беше много приятен разговора ни но...То не може човек да се разбира с всички перфектно.
-Спираш,вика, да се занимаваш с този последни,няма да ти стана нещата,само енергия напразно хабиш.Направо ми заповяда.Имаш да свали5 кила вика,спираш концентрата,че много калории,до септември да тренираш,да се постегнеш да не мислиш за глупости.Ако си послушна,на есен може и да ти пратя бещо за награда.Яйце с играчка квот` ти се падне.
И си тръгна Важното решение,без да ми остави избор.
Само дето Тъгата довлачи ссъс себе си нещастика...
И ми я завеща на тръгване.Да ми правела компания.
Не я искам тая.Досадна ми е.Баш през лятото да ми се натресе...
Толкова ли си няма други приятели че все на мене на главата.И с преспиване остана нали ми е широко леглото..Днес я питам докога така смята да остане,незнаела..
ше и мамицата тъпа аз на нея..
Ей за това се запилях по безпредметни купони и те срещнах сега и тебе,да не и гледам кахърната физиономия .Още не съм се прибрала у нас,от оня ден,но звънях в къщи да я проверя.
Там си е.Налеглото и ме чакала да си дойда да ме прегърне.
Няма пък да се прибера.Ще си седя тука с теб и ще ти се разказвам.Ама и едно наздраве не мога да ти кажа с тази минерална вода.Че ако надушат Приридата и Важното решение,че не слушам,нито Тъгата ще си приберат,нито яйце с играчка ще ми пратят на есен.Чакай ,че някой ми звъни.
-Ало,кой е?О,Лято! Здрасти бе!По-силно че не чувам добре,тук е шумно!Каквооо?До мен на бара седи лятната ми играчка?Без яйце?Да престана да го занимавам с глупости и да действам?
Разбрано.Благодаря ти.На есен ще му мисля.
петък, 11 април 2008 г.
аз-Буки, Буковски/40-тирйседте
Работил съм какви ли не гадни неща и знам,че писането е една от най лесните дейности.Толкова много часове прахосваш,с толкова жени се забъркваш,а най хубавото е,че дори и не се замисляш дали си писател-просто изключваш и вампирясваш,и ето това е животът.
Моята пияна от бира душа е по тъжна от всички мъртви коледни елхи на света.
А у някой хора няма и грам лудост.Представям си какво същесвувание водят...
Моята пияна от бира душа е по тъжна от всички мъртви коледни елхи на света.
А у някой хора няма и грам лудост.Представям си какво същесвувание водят...
-
писателят не маечтае да види как лъвът яде трева.Той знае ,че един и същ бог е създал и вълка и и агнето и като видял че "това е добро"- се усмихнал ...
четвъртък, 10 април 2008 г.
-
----------------------
от войната на Чарли Уилсън
1320
01:29:06,600 --> 01:29:09,900
Имало едно момче, което
получило кон за 14-тия си рожден ден.
1321
01:29:10,000 --> 01:29:12,500
И всички казвали: - "Колко хубаво,
момчето получи кон."
1322
01:29:13,100 --> 01:29:15,100
А учителят казал: - "Ще видим."
1323
01:29:16,000 --> 01:29:19,000
След 2 години момчето пада
от коня и си чупи крака
1324
01:29:19,100 --> 01:29:22,900
и всички казват: - "Колко ужасно", а
учителят отново рекъл: - "Ще видим".
1325
01:29:23,300 --> 01:29:25,700
След това избухва война и всички
младежи отиват на фронта,
1326
01:29:25,800 --> 01:29:28,200
само че момчето не може
заради счупения си крак
1327
01:29:28,200 --> 01:29:30,200
и всички казват: - "Колко хубаво."
1328
01:29:30,200 --> 01:29:32,300
А учителят казал: - "Ще видим."
от войната на Чарли Уилсън
1320
01:29:06,600 --> 01:29:09,900
Имало едно момче, което
получило кон за 14-тия си рожден ден.
1321
01:29:10,000 --> 01:29:12,500
И всички казвали: - "Колко хубаво,
момчето получи кон."
1322
01:29:13,100 --> 01:29:15,100
А учителят казал: - "Ще видим."
1323
01:29:16,000 --> 01:29:19,000
След 2 години момчето пада
от коня и си чупи крака
1324
01:29:19,100 --> 01:29:22,900
и всички казват: - "Колко ужасно", а
учителят отново рекъл: - "Ще видим".
1325
01:29:23,300 --> 01:29:25,700
След това избухва война и всички
младежи отиват на фронта,
1326
01:29:25,800 --> 01:29:28,200
само че момчето не може
заради счупения си крак
1327
01:29:28,200 --> 01:29:30,200
и всички казват: - "Колко хубаво."
1328
01:29:30,200 --> 01:29:32,300
А учителят казал: - "Ще видим."
вторник, 8 април 2008 г.
Руши: няма кой да го отпуши...
/из книгата фасове/--------------------------
Руши:
Кака,задръстих кенефа за пореден път
Но този път много лошо,пуснах водата към 20 пъти и не става
Пробвах с гореща вода да разтопи хубаво гомното.Не става.
Купих препарат за отпушване на канали.Фактически,това сране ми струва 5$. Пак не става.
Америка не е готова да ми поеме лайната....
Щерева:
Прибирай се, кака,
и тук никой не ни гарантира изрядно сране,но поне разни хора се интересуват от лайната ни.
Кака,задръстих кенефа за пореден път
Но този път много лошо,пуснах водата към 20 пъти и не става
Пробвах с гореща вода да разтопи хубаво гомното.Не става.
Купих препарат за отпушване на канали.Фактически,това сране ми струва 5$. Пак не става.
Америка не е готова да ми поеме лайната....
Щерева:
Прибирай се, кака,
и тук никой не ни гарантира изрядно сране,но поне разни хора се интересуват от лайната ни.
неделя, 6 април 2008 г.
пресищане
KimGlowfish
На втората вечер реши, че е време за социални контакти и скокна до кръчмата да огледа. Хората по тези места имат ниви и се изхранват с отгледаните там картофи, а бирата струва 50ст, а ракията - по-малко. Иначе кръчмата ще фалира. Най-богати са пенсионерите, които имат твърдо доход, но пък много болежки и оплаквания.Тя седна на единствената свободна маса - тази до вратата. Гледаше да не прави впечатление, за да не я заговори някой и да може да наблюдава спокойно. В старанието си се прегърби и заозърта като подплашена. Поръча си мента с мастика. Кръчмарката реши "Гражданската обича да си угажда". За нея угаждане значеше и да яде кюфтета всеки ден. Но се усмихна се и каза "Седни, ще ти я донеса". Масите бяха с червени рекламни покривки на Кока Кола, с огромни мазни петна и дупки от цигари. Неизвестно как са попаднали там, имайки предвид, че всички бяха покрити с дебело стъкло - като в старите сладкарници едно време. Като едно време, всички в кръчмата можеше да се опише с тази фраза. И вероятно всичко не беше сменяно или поне мито от тогава. Но тя беше доволна. Димът в кръчмата й изглеждаше по-чист от този в заведенията в София. И хората й изглеждаха по-чисти. Поне вътрешно. Външно повечето имаха малко останали зъби в устата, носеха мръсни или поне закърпени дрехи. Но момичето виждаше всичко това през призмата на човек, чел разказите за селото на Йовков. Чисти хора, отрудени, запознати с простите природни закони, мислеше си тя с патос, без дори да е разменила и дума с някой.
July 2007 May 2007
На втората вечер реши, че е време за социални контакти и скокна до кръчмата да огледа. Хората по тези места имат ниви и се изхранват с отгледаните там картофи, а бирата струва 50ст, а ракията - по-малко. Иначе кръчмата ще фалира. Най-богати са пенсионерите, които имат твърдо доход, но пък много болежки и оплаквания.Тя седна на единствената свободна маса - тази до вратата. Гледаше да не прави впечатление, за да не я заговори някой и да може да наблюдава спокойно. В старанието си се прегърби и заозърта като подплашена. Поръча си мента с мастика. Кръчмарката реши "Гражданската обича да си угажда". За нея угаждане значеше и да яде кюфтета всеки ден. Но се усмихна се и каза "Седни, ще ти я донеса". Масите бяха с червени рекламни покривки на Кока Кола, с огромни мазни петна и дупки от цигари. Неизвестно как са попаднали там, имайки предвид, че всички бяха покрити с дебело стъкло - като в старите сладкарници едно време. Като едно време, всички в кръчмата можеше да се опише с тази фраза. И вероятно всичко не беше сменяно или поне мито от тогава. Но тя беше доволна. Димът в кръчмата й изглеждаше по-чист от този в заведенията в София. И хората й изглеждаха по-чисти. Поне вътрешно. Външно повечето имаха малко останали зъби в устата, носеха мръсни или поне закърпени дрехи. Но момичето виждаше всичко това през призмата на човек, чел разказите за селото на Йовков. Чисти хора, отрудени, запознати с простите природни закони, мислеше си тя с патос, без дори да е разменила и дума с някой.
July 2007 May 2007
четвъртък, 3 април 2008 г.
42
------------------------------
Борислав Измирлиев
В безкрайната, колосалната, вечната и безкрайна Вселена има твърде много пътища по които да поемеш, но твърде малко места, където можеш да отидеш, твърде малко време, в което да живееш, твърде малко хора, които да опознаеш, твърде дълги изречения, които да прочетеш...
Виж красотите на света, но за малко, на път за някаде, бъди там. Хапваш си и си пийваш много добре и е добре да бъде вкусно и е добре да бъде силно и е добре да му се отдадеш. Яж и пий с настървение: отхапи си от живота, и го сдъфкай, отпии си и го глътни бързо, защото те чака още.
Но живота е хубав, животът е хубав ако си достатъчно извратен да му се наслаждаваш. Не го вземаш на сериозно, а му се радваш. Отдаваш се на егото си, потъваш блажен в собственото си аз. Позволяваш на цялото време и пространство да се наслаждава на съвършената ти, изпълнена с невероятни недостатъци личност, дори да не искат. Страдаш, измисляш си, вярваш на излюзии и безсмислени брътвежи, носиш си последствията от добре обмислени безсмислени постъпки, обичаш, но за малко, забравяш, смееш се, подскачаш като луд, полудяваш, мислиш задълбочено,
Изживяваш един живот за последно и за първи път, и никога вече, стопяваш се в собствената си уникалност, забравяш за сега си, никога не те е имало. Не мисли за бъдещето, не мисли за миналото, не обмисляй настоящето, защото така не можеш да мислиш за себе си, не можеш да живееш. Съществувай сега и не искай вечното и Вселената, всички богатства, всичката любов, ти ги имаш - само трябва да им позволиш да се случват. Животът е лесен и точно толкова хубав, колкото му позволиш да бъде.
правиш неща, за който не си и помислил, не можеш да спреш, логваш от начало, връщаш се, умираш, но не се прераждаш. Тъжно. Но някъде, някога, в тази точка и миг, където се е събрала Вселената ти продължаваш да пищиш от радост, ти си жив. Времето не съществува, действителността пък е причинена от недостъчното изпиване на недостатъчно силен алкохол. Реалността - това си самият ти. Наслади се на живота.
Мъката е толкова хубава, колкото и радостта, болката - колкото удоволствието, загубата колкото печалбата; просто емоция с различен цвят. Не даваш съвети, не приемаш. Следваш твоя път, колкото и често да се разклонява и променя.
Борислав Измирлиев
В безкрайната, колосалната, вечната и безкрайна Вселена има твърде много пътища по които да поемеш, но твърде малко места, където можеш да отидеш, твърде малко време, в което да живееш, твърде малко хора, които да опознаеш, твърде дълги изречения, които да прочетеш...
Виж красотите на света, но за малко, на път за някаде, бъди там. Хапваш си и си пийваш много добре и е добре да бъде вкусно и е добре да бъде силно и е добре да му се отдадеш. Яж и пий с настървение: отхапи си от живота, и го сдъфкай, отпии си и го глътни бързо, защото те чака още.
Но живота е хубав, животът е хубав ако си достатъчно извратен да му се наслаждаваш. Не го вземаш на сериозно, а му се радваш. Отдаваш се на егото си, потъваш блажен в собственото си аз. Позволяваш на цялото време и пространство да се наслаждава на съвършената ти, изпълнена с невероятни недостатъци личност, дори да не искат. Страдаш, измисляш си, вярваш на излюзии и безсмислени брътвежи, носиш си последствията от добре обмислени безсмислени постъпки, обичаш, но за малко, забравяш, смееш се, подскачаш като луд, полудяваш, мислиш задълбочено,
Изживяваш един живот за последно и за първи път, и никога вече, стопяваш се в собствената си уникалност, забравяш за сега си, никога не те е имало. Не мисли за бъдещето, не мисли за миналото, не обмисляй настоящето, защото така не можеш да мислиш за себе си, не можеш да живееш. Съществувай сега и не искай вечното и Вселената, всички богатства, всичката любов, ти ги имаш - само трябва да им позволиш да се случват. Животът е лесен и точно толкова хубав, колкото му позволиш да бъде.
правиш неща, за който не си и помислил, не можеш да спреш, логваш от начало, връщаш се, умираш, но не се прераждаш. Тъжно. Но някъде, някога, в тази точка и миг, където се е събрала Вселената ти продължаваш да пищиш от радост, ти си жив. Времето не съществува, действителността пък е причинена от недостъчното изпиване на недостатъчно силен алкохол. Реалността - това си самият ти. Наслади се на живота.
Мъката е толкова хубава, колкото и радостта, болката - колкото удоволствието, загубата колкото печалбата; просто емоция с различен цвят. Не даваш съвети, не приемаш. Следваш твоя път, колкото и често да се разклонява и променя.
Абонамент за:
Публикации (Atom)