Обикновенната история на необикновенния Брус

 Милият, усмихнат Брус, който обръща тумбаче за галене всеки път, когато ни види и сам си подава отрязаното краче за превръзка, макар процедурата да е много болезнена. Толкова се е намъчил, горкия, защо да го тормозим с взимане на кръв, като всичко при него ще е наред? Няма логика в това да оцелее след  удар от камион, за да го убие едно гадно червейче в сърцето. Не е справедливо, някак. И все пак го тествахме. За да сме сигурни. А и той не възрази – свикнал е да търпи всичко, което му правим. Безстрашен е. Страхува се единствено, когато го извеждаме навън. Ужасът, че ще го изоставим, все още е непреодолим…

И сега, когато тестът му излезе положителен, този ужас обхвана и нас. Ужасът, че все пак ще го изоставим. Че битката за живота му е била изгубена още тогава. Че обещанията ни „Спокойно, миличък, лошото е зад гърба ти“, са били лъжа. Че вие, неговите спасители, вече дарихте, за да живее Брус и не можем  да очакваме да го направите отново. Или грешим? Можем ли да ви помолим да спасите Брус? Отново?

Приятели, Брус е специален. Най-благодарният, най-милият. Този с най-хубавите очи и най-искрената радост от всичко в новия за него свят. Свят, в който хората са приятели и го обичат. И не го изоставят в беда… Молим ви, помогнете му още веднъж – да съберем средствата за лечението му .

http://arsofia.com/bg/28624/shhe-se-otkazhem-li-ot-brus