Дебел араб и ебе и бара лебеД

бързия бързеливец бързото бързината бързешката бързеливата бързайки бързашката бързострел

you stole my wife you horse thief

жените искат целия свят ..е може и колело

Класика

?

Кой посмя
шоколада сладък
да оближе тайно

какво по шибаните дяволи значи " ..търсил е контакта с публиката.." ???

Моят месечен цикъл
е дълбоко подценен
всички казват, че е неудобство,
и забравят, че той оформил е жената в мен

това е твоят гъз

ах тази буря
открадна дъха на цветята и бяга

Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете,
което се намира на една звезда,
е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
И когато се утешиш (човек винаги се утешава),
ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел.
Ще ти се иска да се смееш заедно с мен.
И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие...
И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш,
загледан в небето. А ти ще им кажеш:
"Да, звездите винаги ме карат да се смея!"
И ще те помислят за луд

Младостта отлетя
яко дим.
Генерирам търсене на сухи пасти.

ЗАВОД

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът - тежък, скучен. -
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.

Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.

И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.

И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...

И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.

Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.

Вървяло си едно малко момиченце през гората и от храстите изскочило едно голямо черно лайно.
- Ей сега ще те изям!! - креснало лайното.
- Не, аз ще те изям! - отвърнало момиченцето и го изяло.
Ето как доброто побеждава злото.

В следа от водна ска
риба опулено поглъща
мечта от лятото.

нибелунги аджлакацицикак ( из вокалните престъпления на Сиромахов)

бифор революшън

Dexter is back

..слагат сичко ванилия,канелия