Лисицата и жерава станали приятели.Веднъж тя го поканила на гости :
- Ела,скъпи,на гости унас.Ще ти приготвя вкусен обяд.ще те нагостя.
Жеравът се съгласил и тръгнал към лисиния дом.През това време лисицата сварила брашняна каша,изсипала я в плоска чиния и я сложила на масата.Жеравът пристигнал.Лисицата го подканила :
- Яж,скъпи госте!Сама я приготвих!
Жеравът тропал с дългия си нос по чинията.Чукал,чукал ..ала в устата му нищо не попадало.Лисицата в това време изяла с език цялата каша.След това казала :
-Не се сърди,драги!Повече нямам с какво да те гостя.
-Благодаря лисо.Затова сега ти ми ела на гости.
Жеравът твърдо решил да се разплати с лисицата.На другия ден тя отишла у жерава,а той приготвил таратор,налял го във високо гърно с тясно гърло,сложил го на масата и казал :
- Яж,скъпа лисо!Не се стеснявай!
Лиса обикаляла около гърнето отляво отдясно,но не достигала таратора.Главата и не влизала в гърнето.А жеравът кълвал със своя дълъг нос и изял всичко.След това й казал :
-Не се сърди,скъпа!Вече нямам нищо,с което да те нагостя.
Разсърдила се лисицата,тя си мислела,че ще се наяде за цяла сецмица,а си тръгнала към къщи гладна.От този момент нататък приятелството им приключило
