четвъртък, 29 януари 2009 г.
Zbynek Fiser by ghostdog
Поезията е сериозна работа и не винаги може да носи само красота Трябва също да успее навреме да нарита гъзовете на хората
вторник, 27 януари 2009 г.
опит за Джани Рудари и Р.Бърнс +некои други..
Някой някога кротко си пасял в някакъв форум,появил се друг някой който взел да върви по същия път на първия някой.Той(1-я)понеже бил минавал вече по този път мислел че не води на никъде.Не щеш ли обаче този път нещата се развили не по обичайният начин.Оказало се че пътят няма край и всъщност ,въпреки че пътят не водел на никъде ,и там нямало нищо,все пак вървейки по него човек стигал до нещо.
И така в този форум 1-я някой е имал 2 -профил,когато влизал през единия преследвал другия.Казано накратко (сега се дръжте здраво защото ще употребя сложна дума) имал признаци на амбивалентност.Разкъсван бил от две противоположни възможности за действие ..
Всъщност историята мълчи за това как е свършила тази история.Възможно е всичко това да се е случило само в моята (или на някой друг) глава.Краткия извод е че всичко това е "awkward",
и въпреки че такива пътища не водят на никъде,или дори да стигнеш до някъде там да не те чака нищо,все пак намираш нещо.Всъщност във вървенето е истината!
И така в този форум 1-я някой е имал 2 -профил,когато влизал през единия преследвал другия.Казано накратко (сега се дръжте здраво защото ще употребя сложна дума) имал признаци на амбивалентност.Разкъсван бил от две противоположни възможности за действие ..
Всъщност историята мълчи за това как е свършила тази история.Възможно е всичко това да се е случило само в моята (или на някой друг) глава.Краткия извод е че всичко това е "awkward",
и въпреки че такива пътища не водят на никъде,или дори да стигнеш до някъде там да не те чака нищо,все пак намираш нещо.Всъщност във вървенето е истината!
неделя, 25 януари 2009 г.
вторник, 20 януари 2009 г.
понеделник, 19 януари 2009 г.
събота, 17 януари 2009 г.
гудбай Филаделфия
Just like philadelphia
Freedom means a lot to me
In between the place i've been
And where i'm going
I can see america
Trying not to show her age
Even though the winds of change
Keep on blowing
And i would lay your body down and rock your tears away
But it's much too late for now to be like yesterday
And the time is running out and we still have to say
Goodbye
Remember, philadelphia
When the world was young and warm
So in love and living for
Everything new
But i know, philidelphia
The winter wind will slowly take
Your heart and soul until it makes
Nothing of you
And i would lay your body down and rock your tears away
But it's much too late for now to be like yesterday
And the time is running out and we still have to say
Goodbye
Flash a peace sign take a bow
Though we may not know it now
Things are never gonna be the same
Here on seventh avenue
I tip my old top hat to you
I hope you find somebody who
Will love you like i do
'cause i would lay your body down and rock your tears away
But it's much too late for now to be like yesterday
And the time is running out and we still have to say
Goodbye
Goodbye
Goodbye
Goodbye, philidelphia
петък, 16 януари 2009 г.
“Веднъж един цар организирал пиршество за своята красива принцеса. Един войник от стражата видял царската дъщеря да минава наблизо. Тя била най-красивото момиче и той моментално се влюбил. Но какво е един прост войник редом до царска щерка? Най-накрая той успял да се срещне с нея, и й казал че не може да живее без нея. Принцесата била толкова запленена от тази любов, че решила да даде шанс на войника: “Ако можеш да чакаш 100 дни и 100 нощи под балкона ми, накрая аз ще бъда твоя.”
С тази мисъл войникът чакал ли чакал. Ден…два…десет… Всяка вечер принцесата поглеждала и той никога не помръдвал - в дъжд, вяртър и сняг винаги бил там! Птици кацали на главата му, кълвяли го, но той не помръдвал. На деветдестия ден бил вече много блед и слаб. Сълзи се стичали от очите му, не можел да ги сдържи. Дори нямал сили да заспи. И през цялото време, принцесата го гледала.
На 99-та нощ войникът се изправил, взел си стола… и си тръгнал.”
http://humantorch.wordpress.com/2008/11/20/santimentalnost/
С тази мисъл войникът чакал ли чакал. Ден…два…десет… Всяка вечер принцесата поглеждала и той никога не помръдвал - в дъжд, вяртър и сняг винаги бил там! Птици кацали на главата му, кълвяли го, но той не помръдвал. На деветдестия ден бил вече много блед и слаб. Сълзи се стичали от очите му, не можел да ги сдържи. Дори нямал сили да заспи. И през цялото време, принцесата го гледала.
На 99-та нощ войникът се изправил, взел си стола… и си тръгнал.”
http://humantorch.wordpress.com/2008/11/20/santimentalnost/
Абонамент за:
Публикации (Atom)