“Веднъж един цар организирал пиршество за своята красива принцеса. Един войник от стражата видял царската дъщеря да минава наблизо. Тя била най-красивото момиче и той моментално се влюбил. Но какво е един прост войник редом до царска щерка? Най-накрая той успял да се срещне с нея, и й казал че не може да живее без нея. Принцесата била толкова запленена от тази любов, че решила да даде шанс на войника: “Ако можеш да чакаш 100 дни и 100 нощи под балкона ми, накрая аз ще бъда твоя.”
С тази мисъл войникът чакал ли чакал. Ден…два…десет… Всяка вечер принцесата поглеждала и той никога не помръдвал - в дъжд, вяртър и сняг винаги бил там! Птици кацали на главата му, кълвяли го, но той не помръдвал. На деветдестия ден бил вече много блед и слаб. Сълзи се стичали от очите му, не можел да ги сдържи. Дори нямал сили да заспи. И през цялото време, принцесата го гледала.
На 99-та нощ войникът се изправил, взел си стола… и си тръгнал.”

http://humantorch.wordpress.com/2008/11/20/santimentalnost/