------------------------------
Борислав Измирлиев
В безкрайната, колосалната, вечната и безкрайна Вселена има твърде много пътища по които да поемеш, но твърде малко места, където можеш да отидеш, твърде малко време, в което да живееш, твърде малко хора, които да опознаеш, твърде дълги изречения, които да прочетеш...
Виж красотите на света, но за малко, на път за някаде, бъди там. Хапваш си и си пийваш много добре и е добре да бъде вкусно и е добре да бъде силно и е добре да му се отдадеш. Яж и пий с настървение: отхапи си от живота, и го сдъфкай, отпии си и го глътни бързо, защото те чака още.
Но живота е хубав, животът е хубав ако си достатъчно извратен да му се наслаждаваш. Не го вземаш на сериозно, а му се радваш. Отдаваш се на егото си, потъваш блажен в собственото си аз. Позволяваш на цялото време и пространство да се наслаждава на съвършената ти, изпълнена с невероятни недостатъци личност, дори да не искат. Страдаш, измисляш си, вярваш на излюзии и безсмислени брътвежи, носиш си последствията от добре обмислени безсмислени постъпки, обичаш, но за малко, забравяш, смееш се, подскачаш като луд, полудяваш, мислиш задълбочено,
Изживяваш един живот за последно и за първи път, и никога вече, стопяваш се в собствената си уникалност, забравяш за сега си, никога не те е имало. Не мисли за бъдещето, не мисли за миналото, не обмисляй настоящето, защото така не можеш да мислиш за себе си, не можеш да живееш. Съществувай сега и не искай вечното и Вселената, всички богатства, всичката любов, ти ги имаш - само трябва да им позволиш да се случват. Животът е лесен и точно толкова хубав, колкото му позволиш да бъде.
правиш неща, за който не си и помислил, не можеш да спреш, логваш от начало, връщаш се, умираш, но не се прераждаш. Тъжно. Но някъде, някога, в тази точка и миг, където се е събрала Вселената ти продължаваш да пищиш от радост, ти си жив. Времето не съществува, действителността пък е причинена от недостъчното изпиване на недостатъчно силен алкохол. Реалността - това си самият ти. Наслади се на живота.
Мъката е толкова хубава, колкото и радостта, болката - колкото удоволствието, загубата колкото печалбата; просто емоция с различен цвят. Не даваш съвети, не приемаш. Следваш твоя път, колкото и често да се разклонява и променя.
