Небойсе

Небойсе

Живял едно време богат търговец.Той имал един единсвен син,който не се страхувал от нищо на света.Докато на другите им настръхвали косите ,когато им разправя ли страшни истории,той щом чуел подобно нещо веднага искал да го види с собсвените си очи.Било му все едно дали посред нощ или по пладне ще обходи запустелите замъци ,гробища и черкви с една дума там където де говорело че стават страшни неща.Накрая той решил да тръгне по света.
Щом като тука вече няма нищо истински страшно,ще тръгна по света и няма да се върна докато не изпитам що е страх.
Като чул тези думи баща му сериозно се замислил с какво да го уплаши та да не тръгне по света където можел да заплати с живота си.Но клетият баща не можал да измисли нищо.
Тогава Небойсе нарочно направил голяма пакост та да създаде на баща си много неприятности.Гневен бил баща му но нямало какво да направи….трябвало да направи така че Небойсе да не се показва пред очите на хората.
Дал му оръжие кон,майка му приготвила храна за из път и го изпроводили по широкия свят.
Така той потеглил на път нощувал в планината ,промъквал се през такива гъсталаци че не виждал нито деня пред себе си нито пък слънцето над главата си.По непознати пътеки пребродил стръмни склонове и дълбоки долини превалил огромни скали и хребети през който само птичка можела да прехвръкне.Храната му се свършила и само тук там намирал по някой земен плод или боровинка….а коня му пасял оскъдна трева……
Уморен и изгладнял най после стигнал до един замък.Замъкът бил голям и хубав но бил построен на заоблена като яйце скала.Това което Небойсе не знаел е че замъкът бил прокълнат от дванайсет духа.
Но откъде да влезе вътре?Дълго обикалял всички страни ала вход никъде не открил.Замъкът бил под носа му но цяла нощ щял да трепери от студ, ако вечерта вратата на замъка не се отворила сама………
Небойсе влязъл в замъка и какво да види,в конюшнята бил оседлан кон яслите били пълни с сено а ведрото с вода.Тръгнал из стаите-никъде жива душа.На масата в една от стаите намерил хляб солничка и чаша вино а на чашата надпис „закуска за пътника”
Хапнал Небойсе и си мислел как само да се наспи добре .В съседната стая имало легло и той легнал и заспал като къпан.
В полунощ го събудил силен шум вратата се отворила и в стаята нахлули чудовища с тояги които се нахвърлили върху него.
- Ти ли си тоя дето не се бои от нищо,почакай сега ще ти дадем да се разбереш какво е страх……..

Не му позволили и да гъкне наобиколили го и започнали да го налагат с тоягите си от глава до пети…Щели да му изпотрошат костите ала в това време ударил един часът и чудовишата изчезнали.
Небойсе с мъка допълзял до леглото и за свое щастие намерил там един мехлем с който намазал раните си,после заспал като заклан.
Сутринта щом се събудил на масата се появила богата закуска .Наял се до насита.
-почакайте чудовища сега ще ви науча аз вас,вчера от бой и дума не ми дадохте да проговоря но ще си поприказваме днес.
Ала напразно ровил и обикалял из замъка в целия замък нямало жива душа,само конят в конюшнта бил вчесан и като го видял изцвилил весело насреща му.
Обиколил за пореден път замъка и претърсил всяко кътче в него накрая в една стена намерил малка вратичка която едва се виждала,отворил я видял чудна градина с езеро,в което седяла девойка до раменете в водата.
-какво правиш тук хубава девойко-попитал Небойсе,защо не излезеш на вън?
-искам да изляза ама не мога защото съм омагьосана.
-живях си тука с баща си и майка си ,но веднъж върху нас връхлетяха 12 духа,не можеха да навредят на никой от тях ,изгониха ги само далеч отвъд морето
Седя тук вече 12 години и немога да се преместя нито под водата нито да излеза ,сега и с тебе нямаше да говоря ако нощес не бе страдал вместо мене ,а издържиш ли още две нощи ще се освободя напълно.Сега страшилищата ще дойдата да те примамват и уговарят ,промълвиш ли една дума само -ще загинеш.
-все някак ще се нареди,казал Небойсе
Втората вечер всичко се повторило на масата имало хубава вечеря а леглото било готово….
Когато ударил 12 час при него влезли неговите мили гости,този път те се умилквали заговаряли го ласкаели го само и само да изкопчат някоя дума.После отново започнали да го налагат с тоягите си ала той мълчал и мълчал.Като влязъл в градината девойката била освободеена до кръста и цял ден си говорели .
И на третата вечер на масата имало вкусна вечеря, Небойсе хапнал но не му било вкусно както преди,мислел какво ще се случи когато удари 12 часа.Леко трепнал когато чудовищата го наобиколили,и сега внимателно го поздравили изкушавали го по най различен начин само да изкопчат някой думичка,докато изведнъж закрещели:
-щом мълчиш сега ще те опечем жив,ще има да стенеш и да се вайкаш тогава
Тъкмо щели да го намушкат на ръжена и ударил 1 часът,и страшилищата изчезнали.
Едвам успял да се добере до мехлема ,щом се намазал мигом заспал.
На сутринта като отворил очи какво да види –около него щъкали на пръсти слуги (да не го събудят).Щом станаl веднага му донесли хубави дрехи,като се облякъл в залата го посрещнала девойката благодарила му за дето я освободил и му подарила бяла кърпичка с нейното име.
това ще бъде като залог че съм твоя –казала тя ,но няма да е съвсем сигурно докато не ме заведеш при баща ми където ще се ожениме.
Речено сторено приготвили се на бърза ръка и тръгнали на път.Една вечер се наложило да пренощуват в един хан.Ханджийката била стара и грозна ,приличала на вещица .Тя имала също толкова грозна дъщеря която като видяла Небойсе веднага се влюбила и решила да се омъжи за него.Но как да стори това?Разбира се за вещицата не било трудно да го омагьоса взела една игла и я забила в палтото му и той се строполил мигом като мъртъв.На сутринта неговата принцеса едва не полудяла от мъка,но нямало какво да се направи ,погrебала го и продължила сама към родителите си.
Щом си тръгнала страта вещица извадила иглата от палтото му и той оживял.
Небойсе не можел да гледа дъщерята на вещицата ходел непрестанно насам натам но не можел да открие своята мила принцеса.Старата вещица го била омагьосала така че да не може да се отдалечава далече от ханчето и винаги да се връща няезменно обратно.
Веднъж когато влязъл в гората стещнал една фея която досущ приличала на злата вещица само че му желаела доброто,тя му разказала какво се е случило с него .За нея не било никак трудно да го освободи от магията.
Вземи тази билка –казала тя и я сложи в лявата си обувка като се върнеш злата вещица ще се превърне в котка и ще започне да скача срещу тебе,ритния с левия си крак и тя ще се превърне на катран.После вземи нещата си и ела при мене.
Както казала феята така и станало,като се върнал при нея Небойсе тя му казала:
Тръгни по този път и никъде не се отклонявай,ще се изкачиш по една планина там ще намериш една градина в която всички цветя ще са затиснати с човешки кости.Събери ги до една и ги зарови,пропуснеш ли само една знай че един ден и с твоите коси ще бъдат затиснати цветя.Тогава при тебе ще дойде Чудовище което вече си виждал но сега то няма да ти направи нищо лошо,дори ще те похвали и ще те попита какво искаш да направи за теб в замяна ти не искай нищо друго само да ти каже къде е твоята принцеса.
Небойсе не чакал да му се повтаря,тръгнал по пътя намерил градината и събрал костите както феята му била казала.Повехналите цвятя веднага се освежили и се усмихнали.
Тогава се пояило чудовището похвалило го за добрината и попитало с какво иска да му се отблагодари.
-нищо друго не искам рекъл Небойсе –само да ми кажеш къде е моята загубена принцеса
-почакай казало чудовището да попитам моите подвласни те ще кажат ако са я видели някъде.
И чудовището изревало та чак земята се разтресла,всички четириноги животни се втурнали към тах.
Започнало да ги разпитва не са ли виждали такава и такава принцеса,но никое животно не я било виждало.
-е не губи надежда иди при моя брат краля на птиците може би той ще ти помогне
Отишъл Небойсе в другата градина където живело другото чудовище.
-какво търсиш тук-попитало го то
-какво бих търсил искам само да ми кажеш къде е моята принцеса!
-На мене ми хареса какво направи в градината на брат ми от тогава и моите цветя растат по хубави.Само почакай малко!
И чудовището изревало така сякаш всички бури и урагани били се събрали заедно.
Над главите им се вдигнал страхотен шум сякаш се извила вихрушка.Това били птиците от цял свят.Заразпитвал кралят на птиците за принцесата ала никой не я бил виждал.
Вече изглеждало че птичето племе няма да свърши никаква работа ,когато над гората отново зашумяло и един голям стар орел закръжил над градината и се спуснал надолу.
-защо идваш толкова късно след като те извиках –скарал му се кралят на птиците-Нима не ме чу?
-Чух те господарю мой но пренасях над черното море принцесата на черноморския крал.
Зарадвал се Небойсе и сякаш му порасналикриле.
-това е тя жива ли е?
- жива и здрава е даже се готви за сватба отвърнал старият орел
- а бихме ли могли да отлетим за сватбата?
-и можем и не можем-казал орелът .Аз вече съм стар и не съм дотам силен може да стане така че да паднем в морето.
- ах скъпи ми орльо,опитай още веднъж своите сили,да тръгнем пък каквото ще да става
-добре но ако загинем ти ще си виновен
Прелетели щастливо през морето и се спуснали в града където прицесата щяла да се омъжва.
-На доброто с добро !-рекъл накрая орелът ,извади меча и отрежи главата ми!
-Никога не ще мога да направя това скочил Небойсе, та ти направи толкова много за мене.
-Извади меча !-загърмял орелът ,защото ще стане късно и никога няма да видиш своята принцеса.Щом ми падне главата извади сърцето ми и го разрежи ,всеки път щом го го разтвориш каквито скъпоценности поискаш ще ги имаш.Хайде вади меча и режи ,нека и аз си почина най сетне от този свят!
Волю-неволю Небойсе направил това което му казал стария орел и наистина като разтворил сърцето му и си пожелал 100 жълтици веднага се появили.
Отишъл Небойсе в една кръчма ,като го видял кръчмарят учудено заклатил глава,що за човек е той след като не прави това което правят всички .
- а какво правят другите –попитал Небойсе
- какво правят ли това само слепият не може да види и гпухият не може да чуе
- всички са поканени на сватбата на принцесата и там всеки може да пие и яде до насита и не само това ами и за всеки прекаран час получава по една жълтица
- охо това не е лошо нещо но щом при краля е така тогава при нас трябва да е още по добре!
Кръчмарят само се пулел и не можел да разбере какво му е на тоя човек да не би да не е с всичкия си.
-сега рекъл Небойсе иди и ми купи златна колесница с врани коне и ми намери прислуга.Пригответе най-хубави ястия и сложете на масите най скъпи вина!И всеки който дойде на моята сватба ще получи по пет жълтици на час!
КОгато това се разчуло из града кралските палати опустели,всичко живо се втурнало към кръчмата да яде и пие и да граби жълтици.Като видял какво става кралят пратил слуги да поканят Небойсе в своят дворец .
След малко колесницата на Небойсе вече летяла към кралския дворец.
Само че вместо господаря в нея седял преоблечен слуга, а господарят преоблечен като слуга седял до кочияша.В двореца всички му поднасяли най-вкусни ястия даже накрая го поканили да потанцува .
Но слугата отказал и обяснил че всъщност има един подчинен който е много изкусен танцьор и никой на света не може да го надиграе.Като чула това невестата и само така с половин уста пожелала да потанцува с момъка.Небойсе тутаткси дотичал и я поканил на танц.И както се въртял с нея в вихъра на танца изпуснал нарочно кърпичката която принцесата му подарила в омагьосания замък.Тя веднага познала кърпичката и извикала:няма да се омъжа за оня когото на когото волью-неволю
Дадох клетва а за човека който изпусна тази кърпичка.
В това време Небойсе бил изкочил на вън и си бил облякъл своите дрехи.
Като влязъл в залата принцесата веднага го познала и го прегърнала.
Всички се радвали заедно с тях.