Имало едно време едно малко детенце, което обичало да си играе на брега на океана и да брои платната на корабите, които преминавали близо до хоризонта
то нямало как да каже кои са търговски кораби, и кои - пирати.. нямало как да каже кои хора са добри, и кои - лоши, и си измисляло истории за принцеси, и рицари, и големи могъщи вълни, и умни китове и малки пъргави рибки
един ден то стояло на брега, както обикновено, и за негова най-голяма изненада, платното, което си гледал и си мечтаел, се задало право към него.. да, нямало спор - ставало все по-голямо и по-голямо
Бяло ли било? не, а черно, с червени кървави петна по него.. зловещо платно като на кораб, връщащ се от Хадес...
момчето чувало вече виковете на моряците, които се радвали, че виждат бряг - и вероятно и плячка.
момчето побягнало към селото - да предупреди всички там, че въоръжени и очевидно опасни мъже слизат на брега.. и докато бягало, се препънало и се проснало по лице в пясъка..
и докато лежало, макар и за секунда, успяло да премисли пак, и си казало - майната му, личи си че съм слушал много истории на баби и дядовци, бягам от единственото нещо, за което мечатаех цял живот - нещо да ми се случи
То се обърнало, и тръгнало бавно обратно, да посрещне кораба със зловещите платна.
отблизо той не бил толкова страшен - да платната изглеждали като обляни в кръв, но носа бил украсен от бюст на жена- най-красивата русалка, която той някога бил виждал!
Моряците били големи груби мъже, но не изглеждали като тръгнали на бой - това, което помислил за оръжия били просто инструментите им, с които да поправят голяма дупка в корпуса на кораба.
Капитанът слязъл първи от лодката, изпратена да разузнае на брега.. момчето го чакало, гледайки право в очите му, и казало
- търся приключения, ще ме вземеш ли в твоя екипаж, Сър?
капитанът се засмял
- какво можеш ти, малки моряко? ти седиш на брега и мечтаещ, но там навътре към хоризонта има бури и пирати и огромни гладни акули, които само чакат бедните моряци да им паднат за закуска...
-Да - казало момчето - но отвъд има земи с тъмни мистични жени, и мъдреци с бели бради, и богати палати, които блестят под пустинното слънце, и смели войни, и нежни девойки и още купища чудеса..
-не, -засмял се капитана, няма, момчето ми.. но ще ти кажа какво ще направя - ще те взема с мен на кораба, да бъдеш моя разказвач на приказки.. разкажи ми за тези жени, тъмните, с дълбоките очи и лукава прегрудка..
-ааа тези ли, казало момчето, което живеят отвъд хоризонта, на острова
до който се стига само ако имаш смело сърце и остър ум?
-Да - казал капитана, знаеш ли факт ли е, има ли такъв остров? търся го от години, профуках състоянието си, а не мога да го намеря.. може би ти имаш този дар да ни поведеш към тези мистични земи, в които, казват, улиците са покрити със злато, а жените имат гласове упойващи като опиум
-факт е, знам къде са, но не са лесни да ги покориш - те имат армия от диви котки, и дори и морските животни бягат далеч от бреговете им. Те танцуват голи нощем, покриват луната с дългите си коси и правят магия да намерят тези рицари със смелото сърце, които да ги покорят.. но всеки, който се е опитвал, намира гибелта си.
-знам - казал капитана, но ти знаеш че те не са чак толкова опасни, ако си силен, смел и хитър.. ела с нас, разказвачо на приказки.
пътували дълги години - скоро момчето бил белобрад старец, а синовете на моряците били тези, които опъвали платната под буйния вятър и ги свивали когат отй се обърне на буря..
краят на приказката - никога не ги намерили тези жени, защото забравили една ужасно важна подробност...
единственото, което трябвало да направят, е - да не ги е страх, ама въобще, защото са мъже с остър меч и силни ръце, а не нежни жени с огнен нрав и упойващ глас..
и така, жените на този остров все още чакат.. чакат си и си пеят приказки на глас
и не са тъжни, защото още има шанс някой да ги намери..
