вторник, 2 септември 2008 г.
Гледам непознати лица...
всеки от тях може да съм аз
Гледам как се целуват и плачат.
На път тръгват с надежда.
Аз заминавам сам.
В очите на малчугана детството изплува
под угасналите лампи на перона.
Ех, пуста младост каква си!
припев:
Да си вземем сбогом!
И кои знае накъде...
И кои знае докога...
Гледам да запомня всичко.
Небето , камъка, полета на птица.
Гледам и очи притварям
отнасям спомена там, надалече.
Гледам полети безкраини
и те поздравявам земьо!
Земьо моя!
Ти ще ме чакаш.
Едничка ти!
припев:
Да си вземем сбогом!
И кои знае накъде...
И кои знае докога...
Gledam nepoznata lica
svaki taj covjek ja bih mog'o biti
gledam, ljube se i placu
putuju sa nadom, ja odlazim sam
Gledam oci djecaku
vraca se djetinjstvo
ugasena svjetla na peronu
takva si mlados ti
Ref.
A sad adio, a sad adio
i ko zna gdje, i ko zna kad
a sad adio, a sad adio
i ko zna gdje, i ko zna kad
Gledam jer zelim sve da pamtim
nebo, kamen i ptice u letu
gledam i kad zatvorim oci
bicemo zajedno u dalekom svetu
Beskrajne ravnice gledam
pozdravljam te, zemljo, zemljo moja
ti ces me cekati, jedina ti
Ref.
A sad adio, a sad adio
i ko zna gdje, i ko zna kad
a sad adio, a sad adio
i ko zna gdje, i ko zna kad