Легендата гласи, че някога живял мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза – разделили неговите владения помеджу си. Двете по-малки сетри – Кула (с център едноименния български град) и Гъмза ( нейна столица бил Гъмзидрад в Сърбия) – се омъжии прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида – останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име. Разположена на големият завой на река Дунав, „Баба Вида” е основната туристическа забележителност на Видин. Върху архитектурата на й са оставени отпечатъците на различни епохи и в историята му условно има ниаколко периода : античен – I – IV в., български – X – XIV в., османски – XV – XIX в. и съвременен – от XX в. до днешни дни. Замъкът води началото си от I век, когато тук се издига античната крепост Бонония, една от чийто кули е съхранена в основите му. От X век е запазен югоизточният бастион, а с царуванео на Иван Срацимир се свързва изграждането на главната кула. Във вековете на Османското иго „Баба Вида” има функции само на отбранително съоражение, което води до преустройства – оформяне на нови бойници и на казармено помещение. Съоражението е изградено върху площ от 9,5 дка, което е обиколено от запазен и сега ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м, в които обаче няма вода, а някогашният подвижен дървен мост пред входната врата сега е заманен с каменен. Две каменни стени – вътрешната с дебелина на зида 2,2 м и с 4 ьглови и 5 странични кули и по – ниска външна с 2 кули, осигуряват отбраната на „Баба Вида”. Меджу тях е външният двор, а очертанията на вътрешния двор се определят от вътрешната крепостна стена. Квадратният вътрешен двор води към горната тераса, до която има достъп и през няколко тесни отвора с вити каменни стълби, както и през някои от кулите.
петък, 11 септември 2009 г.
бабините ни Видини кули
Легендата гласи, че някога живял мощен български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза – разделили неговите владения помеджу си. Двете по-малки сетри – Кула (с център едноименния български град) и Гъмза ( нейна столица бил Гъмзидрад в Сърбия) – се омъжии прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида – останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име. Разположена на големият завой на река Дунав, „Баба Вида” е основната туристическа забележителност на Видин. Върху архитектурата на й са оставени отпечатъците на различни епохи и в историята му условно има ниаколко периода : античен – I – IV в., български – X – XIV в., османски – XV – XIX в. и съвременен – от XX в. до днешни дни. Замъкът води началото си от I век, когато тук се издига античната крепост Бонония, една от чийто кули е съхранена в основите му. От X век е запазен югоизточният бастион, а с царуванео на Иван Срацимир се свързва изграждането на главната кула. Във вековете на Османското иго „Баба Вида” има функции само на отбранително съоражение, което води до преустройства – оформяне на нови бойници и на казармено помещение. Съоражението е изградено върху площ от 9,5 дка, което е обиколено от запазен и сега ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м, в които обаче няма вода, а някогашният подвижен дървен мост пред входната врата сега е заманен с каменен. Две каменни стени – вътрешната с дебелина на зида 2,2 м и с 4 ьглови и 5 странични кули и по – ниска външна с 2 кули, осигуряват отбраната на „Баба Вида”. Меджу тях е външният двор, а очертанията на вътрешния двор се определят от вътрешната крепостна стена. Квадратният вътрешен двор води към горната тераса, до която има достъп и през няколко тесни отвора с вити каменни стълби, както и през някои от кулите.