П: Лалала, пея си песничка, лалала. Т: Уф. П: Ха! Т: Много благодаря. Наистина ми писна да ме влачат нагоре-надолу. П: уooooо, ти си най-големият портокал, който съм виждал. Т: Моля? Аз не съм портокал. П: Ха, ти трябва да си големият ми брат T: Не съм големият ти брат. П: Напротив. Аз съм портокал, ти си портокал, ние сме два портокала. Т: Не съм портокал, а тиква. П: Тиква? А да нямаш предвид тиквеник (plump – дебел; plumpkin – да ти правят свирка, докато сереш)? Хахаха. Ти си огромен. Т: Хахаха! Страааашно забавно, няма що. П: Тиквеник. Т: Тиква. П: Хей! Хей, тиквеник! Т: Какво?!? П: Как се наду толкова? Т: Уффф ... П: Хей, тиквеник, искаш ли да видиш един номер? Т: Не съвсем. П: (оригва се) Хахаха. Т: Ох, това ... това дори не беше номер. П: Хей, тиквеник! Т: Тиква. П: Хей, тикво. Т: Какво?!? П: Можеш ли да си докоснеш очните ябълки (eyeballs; balls – тестиси; “топки”) с език? Т: Не! П: Та ти дори не си опитал. Пробвай! (плези се) Т: Не искам да пробвам! П: (плези се) Почти стигнах ... Т: Би ли спрял, моля? П: Почти го направих ... Т: Портокал! Спри вече! П: Не се опитваш ... Т: О, за Бога, спри! П: Какво?!? Т: Знаеш ли, аз съм доста спокоен по принцип, та трябва доста да се постараеш, за да ме вбесиш, но ти ...! Ти ме побъркваш! А съм тук само от ... Колко? От минута! Ти просто не млъкваш! И съм тиква! Тиква! Не портокал! Не тиквеник! И не съм ти брат! Какво?!? Какво има? Какво мънкаш там и се кривиш така? П: Нож! Т: А? ААААААА! П: Оу! Т: ААААААА! П: Някой трябва да му вземе ножа на този пич! Т: ААААААА! П: Изгреба ти главата! Т: ААААААА! П: О, не, изтърбушва ти вътрешностите! Т: АОАОАОА! П: Хей, хей, тиквеник! Т: ... П: Хей! Хей, тиквеник! Т: ... П: Някой е издълбал лице на задника ти! Т: ... П: Хахаха Т: ... П: Хахаха! Хей, кой светна?
-Фотограф ли сте? -Не, снимам си за удоволствие -Ааа добре, защото имам една книга за фотографи.. -Не няма нужда благодаря! -Тя и без друго е за фотографи, и за хора които ценят и харесват Пловдив ... -?!?!
П: Скучно ми е. Д: А, къде съм? П: О, ябълко, ти се върна! Д: Моля? П: Хей, ябълко, къде беше? Д: На мен ли говориш? П: Хей, ябълко! Д: Аз не съм ябълка. П: Хеееййй, ябълко, хеееййй. Д: Аз не съм ябълка. П: О, да, ябълка си, червена си, ябълка си. Д: Не, не, не, виж, аз съм домат. П: Домат? Приличаш на ябълка. Д: Не, не, аз съм плод, подобно на ябълката, но не съм ябълка. П: Какво, не, не си, зеленчук си. Д: Ами, това е честа грешка, но предвид че аз самият съм домат, аз ... П: Ей, ябълко, можеш ли да плюеш семки? Д: Моля? П: Ето така. Д: Ау, ти наред ли си? П: Аз съм портокал. Д: Никога повече не удряй домат, не знаеш ли колко лесно се натъртвам? П: Ти си доу-мат? Д: Правилното е до-мат. П: Доу-мат. Д: До-мат. Не е трудно. П: Да, ти си зеленчук. Д: Плод, аз съм плод. П: Хм, не можеш да бъдеш плод И зеленчук. Д: Знам, не съм. Доматите са плодове. П: Не, не си. Ти си зеленчук. Като тиквата. Д: Тиквите също са плодове, идиот такъв. П: Ха-ха, а слоновете са микровълнови. Д: Ох. П: Ха-ха-ха. Д: Мразя портокалите. П: Ти си ябълка. Д: Домат. П: Ябълка. Д: Домат. П: Ябълка. Д: Домат. П: Ябълка. Д: Домат. П: Хм, това май беше грешка? Д: А? Оооо? Ау... П: Упс? Д: Хей, приятелю, не, не натискай копчето. П: Какво ти става? Д: Не натискай копчето. П: Ауч... Домате, добре ли си? Д: Оооо. П: Упс, ти си сочен. Ако беше плод, щеше да стане истински конфитюр от теб. Ха-ха-ха, ох.
П: Ха-ха-ха, Ей, домат. Радвам се да те видя. Надявах се, че ще се разберем. Ха-ха-ха. Д: Моля? П: Ха-ха-ха. Не схвана ли? Д: Какво? П: Ха-ха-ха. Не е ли смешно.