костенурката нинджа(защото знае да лети)
Самодивата е очарователно и смущаващо същество. При срещата си с нея, повечето мъже полудяват и прекарват целия си живот в копнеж за нея. Други, обаче, не само че запазват разума си, но успяват да се оженят за самодивата, която се оказва учудващо адаптивна и заживява на село като сръчна домакиня и грижовна майка и съпруга. За някои мъже това е щастливият край на приказката, но за други е началото на семейна драма. Самодивата скрива разкошната си коса под забрадка, но запазва самодивската си премяна като моли мъжа да не я унищожава.
Предполагам, че се срещат мъже които приемат спокойно това условие и си живеят живота, но повечето се изпълват със съмнения и страхове. За да сложат край на тревожността си, повечето от тях изгарят самодивската премяна, за да са сигурни, че съпругата им ще остане завинаги у дома.
Това, обаче, се оказва илюзия, и съпругата е съкрушена и си тръгва. Макар да тъгува за семейството си, тя избира свободата – това е нейната природа. Предполагам, че има самодиви които остават. И те, и семействата им, прекарват останалата част от живота си в тихо отчаяние.
Възможно ли е мъжът да е истински щастлив и да не се тревожи ако жена му запази самодивската си премяна, или само аз си въобразявам, че се срещат такива мъже?
петък, 21 март 2008 г.
и пак кучето
Редя зли мисли-паркет в главата
заспиваш ми пред телевизора - внимавай
че колкото и да е рано все някога ще дойде сряда
тогава ще си хвана дракон и ще го храня само със банани на пода в хола
някъде в Обеля блести чудесната идея - да взема брадва, да я кръстя "Николета"и ще я уча да лети в полето...
Е копеле по голема тъпня простоооо не знам...
заспиваш ми пред телевизора - внимавай
че колкото и да е рано все някога ще дойде сряда
тогава ще си хвана дракон и ще го храня само със банани на пода в хола
някъде в Обеля блести чудесната идея - да взема брадва, да я кръстя "Николета"и ще я уча да лети в полето...
Е копеле по голема тъпня простоооо не знам...
вторник, 18 март 2008 г.
не Карбовски а Буковски
Mъжът на Жената
------------------------
Чарлз Буковски
Нямаме пари скъпа, но имаме дъжд -
умирал съм твърде много пъти мислейки и чакайки, чакайки в една стая загледан в един напукан таван в очакване на телефона, писмо, почукване, звук подивявайки отвътре .
Мечтата на една жена е мъж с неокосмени гърди, малко потен като цяло чист, с не много къса с не много дълга коса, небрежен и с брада на най-малко три дни, с избелели дънки и дъх на малц, едно към едно и половина на килограми и по-висок, определено по-висок от нея, достатъчно умен, за да я боготвори достатъчно красноречив, за да я ухажва достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове- даже не е необходимо да я забавлява, важното е да чука прилично вулгарен, достатъчно циничен малко мръсник, много луд с белег на лявата вежда и на десния хълбок. той няма да остане той ще я завлече някъде за известно време ще чука и ще лиже и пак ще чука и пак ще лиже ще спи малко и ще я буди, за да я чука ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати и много, обилно много магданоз и бадеми, за да чука още и още и няма да мие чинии - ще ги изхвърля той няма да пие бира, за да не му пада... той също така няма да й остави бебе за спомен ще я остави пред дома й. а на нея й остава да си купи ново бельо за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек пуловер и да мастурбира...
------------------------
Чарлз Буковски
Нямаме пари скъпа, но имаме дъжд -
умирал съм твърде много пъти мислейки и чакайки, чакайки в една стая загледан в един напукан таван в очакване на телефона, писмо, почукване, звук подивявайки отвътре .
Мечтата на една жена е мъж с неокосмени гърди, малко потен като цяло чист, с не много къса с не много дълга коса, небрежен и с брада на най-малко три дни, с избелели дънки и дъх на малц, едно към едно и половина на килограми и по-висок, определено по-висок от нея, достатъчно умен, за да я боготвори достатъчно красноречив, за да я ухажва достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове- даже не е необходимо да я забавлява, важното е да чука прилично вулгарен, достатъчно циничен малко мръсник, много луд с белег на лявата вежда и на десния хълбок. той няма да остане той ще я завлече някъде за известно време ще чука и ще лиже и пак ще чука и пак ще лиже ще спи малко и ще я буди, за да я чука ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати и много, обилно много магданоз и бадеми, за да чука още и още и няма да мие чинии - ще ги изхвърля той няма да пие бира, за да не му пада... той също така няма да й остави бебе за спомен ще я остави пред дома й. а на нея й остава да си купи ново бельо за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек пуловер и да мастурбира...
Г.Данаилов
Иска ми се да мисля, че хората, които са постигнали нещо, използувайки механизма на връзките, не са щастливи,
защото не са изпитали удовлетворението от преодоляването на препятствия,
но се страхувам, че това е прекалено наивно. Защото търсенето на връзки се превръща в начин на мислене
и само по себе си вече е интелектуална дейност.
какъв е бохемът?
- Той е странникът, нравоучителят, мъдрецът. Бохемът е този, който създава еликсира, пипера на живота
. Този, който носи остроумието, познанието и, разбира се, въздуха на голямото можене. Бохеми са Модилиани, Пикасо, Салвадор Дали.
А ние, виждайки, че Дали пуши пури, смятаме, че всеки кретен, запалил пура, вече е бохем.
Господинов
G.Gospodinov
Началото е
неясно и безформено. Сбор от няколко случайности, които дават ход на низ от необходимости.
И все пак вратата към началото никога не е плътно затворена. Винаги има една пролука,
достатъчно малка, за да не можем да минем оттам, и достатъчно голяма, за да прецежда мека
розова светлина, и винаги да ни съблазнява.
Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време.
Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме
да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме.
Понякога изпитвам странно желание да обикалям вечер из улиците и да надничам през прозорците на първите етажи.
През кухненските прозорци, зад които живеят нормални семейства.
За мен самия има нещо по-страшно от края - край.
Ужасявам се, като си помисля, че свършекът е невъзможен. В това има повече апокалипсис,
отколкото в приказките за апокалипсиса. Край няма .
След всичко, което се случи през тази година в живота ми, трябваше земята да се сцепи,
небето да се продъни, или поне да се увеличи озоновата дупка. Нищо такова не стана. Дори аз съм жив.
Е, съседите ме гледат странно, но те не ме интересуват. Мога изобщо да не излизам от къщи.
А мога да си взема тетрадката и стола и никога да не се върна. Трябва да потърся някакъв край.
Как беше... Да освободя тази муха в черепа си. Една дупчица
Началото е
неясно и безформено. Сбор от няколко случайности, които дават ход на низ от необходимости.
И все пак вратата към началото никога не е плътно затворена. Винаги има една пролука,
достатъчно малка, за да не можем да минем оттам, и достатъчно голяма, за да прецежда мека
розова светлина, и винаги да ни съблазнява.
Никога няма да бъдем толкова обичани, колкото в детството си. И затова детството е жестоко време.
Неговата жестокост е в предстоящото. Къде се губи тази любов след време? Защо цял живот после искаме
да ни обичат така, както са ни обичали като деца, без причина, поради едничкия факт, че съществуваме.
Понякога изпитвам странно желание да обикалям вечер из улиците и да надничам през прозорците на първите етажи.
През кухненските прозорци, зад които живеят нормални семейства.
За мен самия има нещо по-страшно от края - край.
Ужасявам се, като си помисля, че свършекът е невъзможен. В това има повече апокалипсис,
отколкото в приказките за апокалипсиса. Край няма .
След всичко, което се случи през тази година в живота ми, трябваше земята да се сцепи,
небето да се продъни, или поне да се увеличи озоновата дупка. Нищо такова не стана. Дори аз съм жив.
Е, съседите ме гледат странно, но те не ме интересуват. Мога изобщо да не излизам от къщи.
А мога да си взема тетрадката и стола и никога да не се върна. Трябва да потърся някакъв край.
Как беше... Да освободя тази муха в черепа си. Една дупчица
Джек Керуак
Аз бях готов да се оженя за нея и да прибера малката й дъщеря,
с една дума, да направя всичко необходимо, стига да се разведе с мъжа си;
но ние не можехме да намерим пари дори само за един развод и изобщо работата беше безнадежна;
освен това Лусил никога нямаше да ме разбере - аз обичах прекалено много неща,
поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без упора в празнотата,
тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнех на земята.
Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.
с една дума, да направя всичко необходимо, стига да се разведе с мъжа си;
но ние не можехме да намерим пари дори само за един развод и изобщо работата беше безнадежна;
освен това Лусил никога нямаше да ме разбере - аз обичах прекалено много неща,
поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без упора в празнотата,
тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнех на земята.
Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.
Джани Родари
Gianni Rodari
Човечето от нищо
-------------------
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо,
дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо.
Тръгнало на път по едно шоссе от нищо, което не водело никъде.
Срешнало една мишка от нищо и я попитало:
- Не се ли страхуваш от котката?
- Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо иам само котки от нищо,
които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките.
Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
- Главата ме заболя - казало човечето от нищо.
- Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата,
но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна.
И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това,
че заспало. И докато спяло, сънувало,
че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо
и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.
Човечето от нищо
-------------------
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо,
дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо.
Тръгнало на път по едно шоссе от нищо, което не водело никъде.
Срешнало една мишка от нищо и я попитало:
- Не се ли страхуваш от котката?
- Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо иам само котки от нищо,
които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това aз уважавам кашкавала. Ям само дупките.
Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
- Главата ме заболя - казало човечето от нищо.
- Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата,
но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна.
И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това,
че заспало. И докато спяло, сънувало,
че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо
и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.
Абонамент за:
Публикации (Atom)