Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта - двама братя и една сестра - имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино - на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора.
Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две - изпил си бъчвата с виното. Малък Сечко - и той като брата си.
По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер,
хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две - и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка или някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната - пълна-пълненичка. Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си
. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне - и виното се свършило. Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично.
Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне. Като отишла при бъчвата - що да види.
В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили. Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се,
леле-мале - насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й. Плакала,
плакала, най-после се утешила. - Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я - казала тя и се засмяла. Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно,
останала без винце и че братята я излъгали. И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.
