Добро утро, Колумб!
Това са обичайните дума на майка ми.
Напомня ми, че Америка вече е открита и че мечтите са далеч от истините на живота.
А какъв смисъл има живота,ако вече са ти обяснили разликата между ябълката и велосипеда.
А ако захапеш велосипеда - сам ще разбереш разликата.
Но да мислиш какво ще направиш е дори по - изморително от
правенето му.
Баща ми веднъж каза, че ако искаш да погледнеш в душата на някого първо, помоли за разрешение да погледнеш мечтите му.
Това ще ти позволи да бъдеш снизходителен към онези
кото са затънали повече от теб.
Казвам се Аксел Блакмор и работя в Отдела за опазване на рибата и дивеча.
Повечето хора мислят че просто преброявам рибата, но не е така.
Аз гледам рибите.
Виждам душите и мечтите им.После ги пускам в сънищата си.Хората мислят че рибите са глупави.
Аз винаги съм знаел че това не е така.Рибите знаят кога да мълчат.
А хората са глупави.Рибите знаят всичко -
не им трябва да мислят.Тръгват от малките рекички,а аз ги подготвям за океана.
По - скоро ще умрат, отколкото да се върнат
там, откъдето са дошли.
Това направих и аз -отплувах към големия град.
Е добре, ето какво работя.
Временно зашеметявам рибите с ток и
с дълбоко уважение ги загребвам и хващам една по една.
Понякога поглеждам в чифт рибешките очи
и виждам целия си живот.
Това можеш да видиш само врибешките очи.Затова ги обичам.
Както и да е, хващам и премервам всички риби,за да видя че се развиват добре.
Ако искат да разговярят - винаги съм готов да слушам.
Това работи Царят на Рибата.
Рибите никога не са ме лъгали.Никога не съм виждал рибите да плуват в
мърсотия, както го правят хората.
Затова обичам работата си
и Ню Йорк.
Не защото майка ми казваше че
тове е място с магнетично привличане.A защото ти виждаш всички,
а никой не вижда теб...
